ЕЗИ­КЪТЪ И ПИС­МЕ­НОСТЬ­ТА КА­ТО ОРѪ­ЖИЕ И ПО­ТУП­ВА­НЕ ПО РА­МО­ТО

Бал­ка­ни­тѣ ви­на­ги сѫ би­ли ед­но отъ най-ин­те­рес­ни­тѣ мѣс­та въ Ев­ро­па, ма­каръ да сѫ въ са­мия ѝ край или на­ча­ло, въ за­ви­си­мость кѫ­дѣ е чо­вѣкъ. Бал­ка­ни­тѣ сѫ връз­ка­та меж­ду Ев­ро­па и Азия. Тѣх­но­то ге­ог­раф­ско по­ло­же­ние и бли­зость­та имъ съ бо­га­ти­тѣ кул­ту­ри на Ме­со­по­та­мия и Дре­венъ Еги­петъ сѫ прѣд­пос­тав­ка­та, а въ пос­лѣд­ствие и оп­рѣ­дѣ­лящъ фак­торъ за прѣ­мѣс­тва­не­то на цен­тъ­ра на Рим­ска­та им­пе­рия въ Кон­стан­ти­но­полъ. Всич­ко то­ва при­да­ва блѣ­съкъ и раз­цвѣтъ на то­зи край на Ев­ро­па. Слѣдъ за­лѣ­за на Ви­зан­тия, Бъл­га­рия и Сър­бия съ па­да­не­то имъ подъ Ос­ман­ска власть прѣзъ XIV и XV в., Бал­ка­ни­тѣ за­губ­ватъ до го­лѣ­ма сте­пень сво­е­то ве­ли­чие и важ­ность, но ос­та­ватъ он­зи фа­келъ, кой­то ни­ко­га не за­гас­ва, съ не­ма­те­ри­ал­но­то си кул­тур­но нас­лѣд­ство.

Прѣзъ 90-тѣ го­ди­ни на XX в. и въ на­ча­ло­то на XXI в. бал­кан­ски­тѣ дър­жа­ви въ го­лѣ­ма­та си часть не ус­пѣ­ха да се раз­ви­ѭтъ чис­то ико­но­ми­чес­ки, по­ли­ти­чес­ки и со­ци­ал­но и да дос­тиг­нѫтъ За­пад­на Ев­ро­па. Всѫщ­ность, се­ри­оз­но­то имъ изос­та­ва­не не мо­же да се на­вак­са за вѣкъ или до­ри два. Ра­зо­ча­ро­ва­ни­е­то из­пъл­ни съ гор­чи­ви­на жи­те­ли­тѣ на Бал­ка­ни­тѣ и един­стве­но­то, ко­е­то мо­же­ше да под­пла­ти на­ци­о­нал­на­та имъ гор­дость бѣ точ­но то­ва ми­на­ло ве­ли­чие, то­ва не­ма­те­ри­ал­но кул­тур­но нас­лѣд­ство отъ прѣд­ци­тѣ имъ, ко­е­то е ус­то­я­ло на прѣв­рат­нос­ти­тѣ на врѣ­ме­то на то­зи свѣ­то­венъ кръс­то­пѫть.

Поз­на­ва­не­то въ под­роб­нос­ти на нра­ва, кул­ту­ра­та и ис­то­ри­я­та на бал­кан­ски­тѣ на­ро­ди от­ключ­ва въз­мож­ность­та за из­пол­зва­не­то на то­ва нас­лѣд­ство, прѣд­став­ля­ва единъ спо­собъ да се съз­да­де отъ ед­на стра­на дъл­бокъ раз­ломъ меж­ду тѣхъ, а отъ дру­га – тѣ да бѫ­дѫтъ уяз­ве­ни. По то­зи на­чинъ се пос­ти­га ед­но раз­дѣ­ле­ние и неп­рѣ­кѫс­на­то во­ю­ва­не за нѣ­що лич­но, гор­до, сак­рал­но, ко­е­то да­ва мо­ти­ва­ция на съ­от­вѣт­ни­тѣ гру­пи отъ хо­ра да за­щи­та­ватъ всѣ­ки сво­я­та ис­ти­на.

Всѫщ­ность та­зи так­ти­ка „раз­дѣ­ляй и вла­дѣй“ е старъ им­пер­ски пох­ватъ. Из­ра­зътъ е афо­ри­зъмъ на рим­ския се­натъ, кой­то при­ла­галъ то­зи прин­ципъ при уп­раж­ня­ва­не­то на дър­жав­на­та власть въ раз­род­на­та Рим­ска им­пе­рия. Съг­лас­но не­го най-доб­ри­ятъ ме­тодъ за уп­рав­ле­ние на час­ти­тѣ отъ цѣ­ло­то е раз­пал­ва­не­то на враж­да по­меж­ду имъ, ко­е­то пъкъ во­ди до вѫт­рѣш­но­то имъ от­слаб­ва­не. Та­зи так­ти­ка оба­че мо­же да се из­пол­зва пъл­но­цѣн­но са­мо отъ дър­жа­ви съ сход­на кул­ту­ра, тра­ди­ция и на­чин на мис­ле­не, ко­и­то би­ха мог­ли да ла­ви­ратъ меж­ду съ­от­вѣт­ни­тѣ бал­кан­ски на­ро­ди и да зас­та­ватъ на стра­на­та на ед­ни за пох­ва­ла и про­тивъ дру­ги за опо­зо­ря­ва­не и мо­рал­но на­ка­за­ние. Та­ка­ва ро­ля се опит­ва да иг­рае Ру­сия, ко­я­то пре­тен­ди­ра да е обе­ди­ня­ващъ фак­торъ за сла­вян­ски­тѣ на­ро­ди и пра­вос­лав­ни­тѣ хрис­ти­я­ни.

ИГ­РА­ТА НА РУ­СИЯ

Прѣзъ 2017 г. за пър­ви пѫть Ру­сия при­ло­жи та­зи так­ти­ка, а по-къс­но и я зат­вър­ди, въ кон­тек­ста на пис­ме­ность­та и ези­ка. На 24 май 2017 г. то­га­ваш­ни­ятъ ма­ке­дон­ски пре­зи­дентъ Ге­ор­ги Ива­новъ бѣ на по­сѣ­ще­ние въ Мос­ква въ мо­ментъ, ко­га­то цѣ­ла Ев­ро­па се въз­дър­жа­ше да ле­ги­ти­ми­ра по­ли­ти­ка­та на Ру­сия въ Из­точ­на Ев­ро­па, за­ра­ди во­ен­ни­тѣ ѝ дѣйс­твия въ под­крѣ­па на се­па­ра­тис­тки фор­ми­ро­ва­ния на те­ри­то­ри­я­та на Ук­рай­на и пос­лѣд­ва­ло­то ед­нос­тран­но при­съ­е­ди­ня­ва­не на по­лу­ос­тровъ Кримъ къмъ Рус­ка­та фе­де­ра­ция.

То­ва при­сѫт­ствие на Ива­новъ въ рус­ка­та сто­ли­ца бѣ наг­ра­де­но съ ед­но на­пъл­но об­мис­ле­но из­каз­ва­не, ко­е­то дой­де отъ най-ви­со­ка­та въз­мож­на три­бу­на, а имен­но отъ пре­зи­ден­та на Рус­ка­та фе­де­ра­ция Вла­ди­миръ Пу­тинъ. Той из­ка­за те­за­та, че сла­вян­ска­та пис­ме­ность е дош­ла въ Ру­сия „отъ ма­ке­дон­ски­тѣ зе­ми“. На ма­ке­дон­ския пре­зи­дентъ Ге­ор­ги Ива­нов бѣ при­сѫ­де­на и най-вис­ша наг­ра­да за за­паз­ва­не на един­ство­то на сла­вян­ски­тѣ на­ро­ди. Всѫщ­ность то­ва бѣ единъ ма­ни­пу­ла­ти­венъ по­ли­ти­чес­ки ходъ; въ сѫ­що­то врѣ­ме трѣб­ва да се от­бѣ­лѣ­жи, че чис­то ге­ог­раф­ски нѣ­ма грѣш­ка въ из­каз­ва­не­то на Пу­тинъ и то­ва под­сказ­ва, че то е доб­рѣ об­мис­ленъ ходъ на рус­ка­та дип­ло­ма­ция.

То­зи ходъ прѣ­диз­ви­ка бу­ря отъ ре­ак­ции въ Бъл­га­рия на всич­ки въз­мож­ни ни­ва. Цѣль­та бѣ­ше пос­тиг­на­та. Бѣ­ше раз­ма­ханъ пръстъ на ед­ни, а дру­ги бѣ­ха по­ту­па­ни по ра­мотo.

Три го­ди­ни по-къс­но, ние наб­лю­да­ва­ме сход­на си­ту­а­ция, но на по-нис­ко ни­во, отъ стра­на на офи­ци­ал­на Ру­сия. То­зи пѫть въ Рус­кия кул­ту­ренъ и ин­фор­ма­ци­о­ненъ цен­търъ въ Со­фия бѣ ор­га­ни­зи­ра­на из­лож­ба, кѫ­дѣ­то Све­ти­тѣ бра­тя бѣ­ха прѣд­ста­ве­ни ка­то раз­прос­тра­ни­те­ли на прос­вѣ­та­та въ Ру­сия, нѣ­ма­щи ни­как­ви връз­ки съ Бъл­га­рия! Ро­ля­та на на­шат стра­на бѣ прѣ­мъл­ча­на от­но­во.

Прѣзъ 2020 г. та­зи те­за се зас­тѫ­пи и отъ рус­кия пат­ри­архъ Ки­рилъ, кой­то ак­цен­ти­ра на сла­вян­ство­то, но удоб­но заб­ра­ви да спо­ме­не ро­ля­та на Бъл­га­рия въ раз­прос­тра­не­ни­е­то на пис­ме­ность­та. Всѫщ­ность трѣб­ва да се за­да­де въп­ро­са ко­га пат­ри­архъ Ки­рилъ е ис­кренъ – ко­га­то прѣ­мъл­ча­ва или ко­га­то, при по­сѣ­ще­ни­е­то на своя съб­ратъ, бъл­гар­ския пат­ри­архъ Не­о­фитъ, из­тък­ва­ше ро­ля­та на Бъл­га­рия? Или пъкъ при по­сѣ­ще­ни­я­та си въ Бъл­га­рия прѣзъ 2018 г., ко­га­то не про­пус­на да ак­цен­ти­ра вър­ху бъл­гар­ски­ят при­нос? Ви­ди­мо е, че то­ва е син­хро­ни­зи­ранъ актъ на мно­го ни­ва въ Мос­ква съ цѣль наш­ляп­ва­не на не­пос­луш­ни­тѣ въ Со­фия. Ру­сия знае, че не мо­же да вър­ви мно­го твър­до и про­дъл­жи­тел­но по та­зи ли­ния на раз­цѣп­ле­ние, за­що­то бъл­га­ри­тѣ, кол­ко­то и да сѫ раз­дѣ­ле­ни на ру­со­фи­ли и ру­со­фо­би по пре­зум­пция, ни­ко­га не сѫ се дѣ­ли­ли, ко­га­то ста­ва ду­ма за 24 май, за праз­дни­ка на бук­ви­тѣ, за на­ше­то А Б.

Ко­га­то го­во­римъ за Ру­сия, Бъл­га­рия трѣб­ва да се отър­си отъ не­об­хо­ди­мость­та нѣ­кой да приз­на­ва дѣ­ла­та ѝ – тя трѣб­ва са­ма да раз­прос­тра­ня­ва сво­и­тѣ соб­стве­ни пос­ти­же­ния. То­зи ма­зо­хис­ти­чен по­ривъ е край­но врѣ­ме да бѫ­де от­ре­ченъ и да се из­пра­вимъ съ гор­до вдиг­на­та гла­ва, за­що­то бъл­гар­ски­ятъ при­носъ сѫ­щес­тву­ва въ свѣ­тов­но­то кул­тур­но бо­гат­ство и без не­чие приз­на­ние, би­ло то и на най-го­лѣ­ма­та сла­вян­ска дър­жа­ва – Ру­сия.

КА­КЪВЪ Е ЗА­ЛО­ГЪТЪ И ЗА­ЩО ОТ­НО­ВО ТОЧ­НО СЕ­ГА?

Мо­мен­тътъ за но­ва про­во­ка­ция не бѣ из­бранъ слу­чай­но. Прѣзъ лѣ­то­то на 2019 г. Ма­ке­дон­ска­та ака­де­мия на на­у­ки­тѣ и из­кус­тва­та из­лѣ­зе съ хар­та за ма­ке­дон­ския езикъ, ка­то за из­гот­вя­не­то ѝ глав­на ро­ля изиг­ра акад. Ка­ти­ца Кю­ляв­ко­ва. Тя е об­ра­зецъ за раз­прос­тра­ни­тель на ста­ри­тѣ ко­мин­тер­нов­ско-ти­тов­ски сте­ре­о­ти­пи, ко­и­то въ днеш­но врѣ­ме из­глеж­датъ твър­дѣ овех­тѣ­ли. Акад. Кю­ляв­ко­ва не единъ пѫть е из­ра­вя­ла ста­ри­тѣ ске­ле­ти отъ гар­де­ро­ба и е проб­ва­ла да имъ вдъх­не новъ жи­вотъ; имен­но тя оби­ча да го­во­ри за „вну­ши­тел­но­то из­кус­тво за тъл­ку­ва­не на ма­ке­дон­ския кодъ“ и за „ми­ле­ни­ум­ския кон­ти­ну­и­тетъ“ на ма­ке­дон­ския езикъ (идея, спо­редъ ко­я­то то­зи езикъ е сѫ­щес­тву­валъ по­ве­че отъ хи­ля­до­лѣ­тие).

Хар­та­та, въ чи­е­то съз­да­ва­не глав­но дѣйс­тва­що ли­це бѣ акад. Кю­ляв­ко­ва, не­ми­ну­е­мо прѣ­диз­ви­ка от­вѣт­на ре­ак­ция отъ нѣ­кол­ко ин­сти­ту­та на Бъл­гар­ска­та ака­де­мия на на­у­ки­тѣ. По­ло­же­ни­е­то сѣ­кашъ бѣ­ше ов­ла­дѣ­но срав­ни­тел­но бър­зо, но прѣзъ ок­том­ври мѣ­сецъ 2019 г., Бъл­га­рия за­я­ви сво­я­та рам­ко­ва по­зи­ция къмъ Ре­пуб­ли­ка Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния. Въ ед­на отъ точ­ки­тѣ се ак­цен­ти­ра и на ста­рия ези­ковъ споръ, кой­то не спи­ра да тлѣе ве­че по­ве­че отъ се­дем­де­сеть го­ди­ни, ма­каръ дип­ло­ма­ти­чес­ко рѣ­ше­ние да бѣ на­мѣ­ре­но съ дек­ла­ра­ци­я­та отъ 1999 г., спо­редъ ко­я­то и двѣ­тѣ дър­жа­ви под­пис­ватъ до­ку­мен­ти­тѣ си на ма­ке­дон­ски и бъл­гар­ски езикъ, съг­лас­но кон­сти­ту­ци­и­тѣ си; нѣ­що по­ве­че – та­зи фор­му­ла е из­пол­зва­на при всич­ки до­ку­мен­ти под­пи­са­ни меж­ду двѣ­тѣ стра­ни до 2020 г. Ста­ри­ятъ споръ на­же­жи страс­ти­тѣ до­пъл­ни­тел­но и да­де въз­мож­ность вън­шни фак­то­ри да се въз­пол­зватъ. За­поч­на раз­ви­ва­не­то на та­ка мо­дер­ни­тѣ хиб­рид­ни ата­ки на та­зи те­ма, пос­рѣд­ствомъ гру­па пор­та­ли съ съм­ни­тел­но фи­нан­си­ра­не, фер­ми отъ про­фи­ли въ со­ци­ал­ни­тѣ мрѣ­жи и цѣ­ле­на­со­че­но пар­тий­но раз­прос­тра­не­ние отъ стра­на на нѣ­кои фрак­ции в ма­ке­дон­ския по­ли­ти­чес­ки жи­вотъ.

„РА­ЧУ­НАЙ­ТЕ НА НАСЪ!“

Се­га Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния се на­ми­ра въ прѣ­диз­бор­на кам­па­ния и от­ва­ря­не­то на то­зи проб­лемъ от­но­во се проб­ва да нак­ло­ни вез­ни­тѣ въ по­со­ка на на­ци­о­на­лис­ти­чес­ки­тѣ пар­тии. Ние наб­лю­да­ва­ме прѣзъ из­ми­на­лия мѣ­сецъ цѣ­ла ка­но­на­да отъ на­пад­ки къмъ Бъл­га­рия отъ оп­рѣ­дѣ­ле­ни крѫ­го­ве, ко­и­то из­пол­зва­ха по­зи­ци­я­та ни, из­пра­те­на до Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия от­нос­но прѣ­го­вор­на­та рам­ка за Ре­пуб­ли­ка Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния. Прѣ­ми­на се от­но­во прѣзъ до­го­во­ра за при­я­тел­ство и доб­ро­съ­сѣд­ство, кой­то бѣ под­пи­санъ на 1 ав­густъ 2017 г., ак­цен­ти­ра се на при­е­ма­не­то на на ар­хи­ман­дритъ Пар­те­ний отъ Би­гор­ския на епис­коп­ски санъ, а въ пос­лѣд­ни­тѣ дни се по­я­ви­ха опи­ти за на­пад­ки въ връз­ка съ 24 май, ка­то кул­ми­на­ци­я­та бѣ прѣ­да­ва­не на скан­дал­ния жур­на­лист Вас­ко Еф­товъ на те­ма „Пе­та­та бъл­гар­ска ка­пи­ту­ла­ция въ Ма­ке­до­ния“.

Всъщ­ность жур­на­лис­тътъ Вас­ко Еф­товъ е из­вѣс­тенъ съ сво­я­та прис­трас­тность към гос­ти­тѣ си, ко­и­то въ го­лѣ­ма­та си часть сѫ отъ Сър­бия или най-чес­то отъ слѣ­дю­гос­лав­ско­то прос­тран­ство. Ако се раз­гле­датъ не­го­ви­тѣ пре­да­ва­ния, чо­вѣкъ се на­тък­ва на мно­жес­тво епи­зо­ди, ко­и­то трѣб­ва да опи­шѫтъ и въз­хва­ля­ватъ ве­ли­чи­е­то на бив­ша Югос­ла­вия и да съз­да­дѫтъ въ зри­те­ля тѫ­га по из­гу­бе­но­то ми­на­ло. Всѫщ­ность на­пъл­но слу­чай­но еми­си­я­та му съ скан­дал­но­то заг­ла­вие бѣ из­лѫ­че­на на 25 май, ко­га­то нѣ­ко­га въ Югос­ла­вия се чес­тва­ше ма­щаб­но де­ньтъ на мла­дость­та и рож­де­ни­ятъ день на Ти­то.

Кул­ми­на­ци­я­та ви­на­ги е би­ла па­радъ на единъ отъ ста­ди­о­ни­тѣ въ фе­де­рал­на­та сто­ли­ца Бѣл­градъ, кѫ­дѣ­то се пре­да­ва ща­фе­та­та на мла­дость­та съ фа­келъ, ко­я­то оби­ка­ля­ше всич­ки­тѣ съ­юз­ни ре­пуб­ли­ки и съ му­зи­ка и ло­зун­ги „на­родъ, пар­тия, ом­ла­ди­на, ар­мия“ се къл­нѣ­ха на Ти­то съ ду­ми­те – Раз­чи­тай­те на насъ!

Нѣ­кои по­ко­лѣ­ния въ Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния не сѫ заб­ра­ви­ли мла­деж­ка­та клет­ва и си пре­да­ватъ ща­фе­та­та. Очак­ва­ме да ви­димъ кой ще я по­лу­чи.