Любомиръ Гавриловъ: Бихъ останалъ въ ЦИК, ако виждахъ нѣкаква надежда да промѣнѭ нѣщо.
Тодоръ Червенковъ

Споредъ бившия вече членъ на ЦИК комисията трѣбва не да се реформира, а да се разформира, защото самата ѝ сѫщность води не до експерность, а до изпълняване на партийни порѫчки.

Лю­бо­миръ Гав­ри­ловъ е про­фе­соръ по ма­те­ма­ти­ка въ уни­вер­си­те­та въ Ту­лу­за (Фран­ция). Отъ мно­го го­ди­ни се за­ни­ма­ва съ ор­га­ни­зи­ра­не на бъл­гар­ски­тѣ из­бо­ри въ чуж­би­на. На 11 май 2021 е наз­на­ченъ за членъ на Цен­трал­на­та из­би­ра­тел­на ко­ми­сия (ЦИК) отъ кво­та­та на „Има та­къвъ на­родъ“. По­да­ва ос­тав­ка на 15 ав­густъ и е за­мѣс­тенъ въ ко­ми­си­я­та отъ Гер­га­на Сто­я­но­ва на 10 сеп­тем­ври, ко­я­то е юристъ.

„Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“: Г-нъ Гав­ри­ловъ, за пръвъ пѫть сте членъ на ЦИК. Какъ дой­де прѣд­ло­же­ни­е­то да учас­тва­те въ ко­ми­си­я­та?

Лю­бо­миръ Гав­ри­ловъ: Съ менъ се свър­за прѣд­се­да­те­льтъ на XLV На­род­но съб­ра­ние, г-жа Ива Ми­те­ва. Тя ме по­тър­си по Вай­бъръ. Ка­то ви­дѣхъ сним­ка­та, по­мис­лихъ си, че нѣ­кой я е хак­налъ и до­ри не от­го­во­рихъ. На слѣд­ва­щия день все пакъ пи­сахъ и се ока­за, че на­ис­ти­на г-жа Ми­те­ва ми прѣд­ла­га да ста­на членъ на ЦИК.

Слѣдъ наз­на­ча­ва­не­то Ви „Има та­къвъ на­родъ“ под­дър­жа­ше ли връз­ка съ Васъ? Хо­ра­та смѣ­татъ, че ко­га­то нѣ­кой е прѣд­ло­женъ отъ пар­тия, той па­зи ней­ни­тѣ ин­те­ре­си. Та­ка ли се по­лу­чи при Васъ?

Хо­ра­та съ пра­во мис­лѭтъ та­ка. Въ моя слу­чай оба­че нѣ­ма­ше та­ко­ва нѣ­що. Отъ наз­на­че­ни­е­то до ос­тав­ка­та си съмъ ималъ ед­на срѣ­ща съ г-жа Ми­те­ва, прѣ­ди да се про­ве­дѫтъ из­бо­ри­тѣ на 11 юли. Срѣ­ща­та бѣ­ше петь ми­ну­ти, мно­го лю­бе­зенъ раз­го­воръ, съ цѣль да се за­поз­на­емъ на­жи­во.

Не бихъ ка­залъ, че е та­ко­ва по­ло­же­ни­е­то съ ос­та­на­ли­тѣ пар­ла­мен­тар­ни гру­пи. Има двѣ пар­ла­мен­тар­ни гру­пи, чи­и­то чле­но­ве рѣз­ко се от­ли­ча­ва­ха въ по­ве­де­ни­е­то си. Прѣ­ди всич­ко, прѣд­ста­ви­те­ли­тѣ на ГЕРБ, ко­и­то сѫ че­ти­ри­ма отъ пет­най­сеть, тѣ до­ри въ за­ла­та се­дѭтъ единъ до другъ, как­то всѣ­ки …