БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

31 августъ 2020 | година 2, брой 7

Статии отъ рубриката „Книжнина“

70% отъ участницитѣ въ анкета въ Фейсбукъ сѫ за връщане на стария правописъ

Анкетата се проведе въ група посветена на историята на Третото българското царство

Въ края на мѣ­сецъ юли въ фейс­букъ стра­ни­ца­та “Дългъ и Честь“ бѣ про­ве­де­на ан­ке­та от­нос­но въз­ста­но­вя­ва­не­то на ста­рия пра­во­писъ.

ОГ­РОМ­НО МНО­ЗИН­СТВО

За­да­денъ бѣ единъ един­ственъ въп­росъ, а имен­но „Бих­те ли под­кре­пи­ли въз­ста­но­вя­ва­не­то на ста­рия ни пра­во­писъ, подъ нѣ­как­ва фор­ма?” Пос­лѣд­ва­ха от­го­во­ри и мнѣ­ния отъ всѣ­ка­къвъ типъ, как­то по­ло­жи­тел­ни, та­ка и от­ри­ца­тел­ни. Ре­зул­та­ти­тѣ со­чѫтъ, че цѣ­ли 70% отъ бли­зо 400 учас­тва­ли сѫ „за“ връ­ща­не­то на от­пад­на­ли­тѣ бук­ви Ѣ, Ѫ и Ѭ, ко­и­то по то­зи на­чинъ да ста­нѫтъ пакъ часть отъ всѣ­кид­нѣ­ви­е­то ни, слѣдъ по­ве­че отъ 70-го­ди­шенъ зас­той. Ос­та­на­ли­тѣ 30% се де­лѭтъ меж­ду „про­тивъ“ съ 24%, до­ка­то съ „да, но съ …

Прочети още

„Българитѣ въ Албания: дългия пѫть към признаването“ на доц. Спасъ Ташевъ

Трудътъ съдържа доказателства за българския етносъ на населението въ нѣкои албански села, срѣдъ които и езикови.

На 12 ок­том­ври 2017 г. пар­ла­мен­тътъ на Ре­пуб­ли­ка Ал­ба­ния прие за­конъ, съ кой­то и бъл­гар­ска­та об­щность въ стра­на­та по­лу­чи ста­тутъ на на­ци­о­нал­но мал­цин­ство съг­лас­но на­ци­о­нал­но­то за­ко­но­да­тел­ство. То­ва раз­бун­ва на­ци­о­на­лис­ти­чес­ки­тѣ ду­хо­ве въ съ­сѣд­на­та ни Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния по­ра­ди мѣс­тни­тѣ наг­ла­си, че ре­ги­о­ни­тѣ въ из­точ­на­та часть на Ал­ба­ния сѫ на­се­ле­ни съ ма­ке­дон­ци, а не бъл­га­ри. На фо­кусъ Ви прѣд­ста­вя­ме тру­да на доц. д-ръ Спасъ Та­шевъ отъ Ин­сти­ту­та за из­след­ва­не на на­се­ле­ни­е­то и чо­вѣ­ка къмъ БАН. Но­ва­та му кни­га „Бъл­га­ри­тѣ въ Ал­ба­ния: дъл­ги­ятъ пѫть къмъ приз­на­ва­не­то“ прос­лѣ­дя­ва ет­но­де­мог­раф­ско­то раз­ви­тие въ ре­ги­о­на отъ ран­но­то срѣд­но­вѣ­ко­вие до днеш­ни дни, ка­то от­дѣ­ля по­до­ба­ва­що вни­ма­ние на пе­ри­о­да слѣдъ …

Прочети още

Проф. Ст. Буровъ: Съврѣменнитѣ българи би трѣбвало да се информиратъ какъвъ е билъ правописътъ прѣди 1945 г.

Специалистътъ по новобългарски езикъ смѣта, че не бива да бѣгаме отъ текстоветѣ, издадени прѣди 1945 г., а познаването на стария правописъ отговаря на една прагматична нужда.

Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель: Проф. Бу­ровъ, мно­зи­на виж­датъ съз­да­ва­не­то на гла­го­ли­ца­та отъ Ки­рилъ и Ме­то­дий прос­то ка­то съ­чи­ня­ва­не на фор­ми­тѣ на нѣ­кол­ко де­сет­ки бук­ви. Въ как­во всѫщ­ность се със­тои дѣ­ло­то имъ по съз­да­ва­не на ед­на но­ва аз­бу­ка?

проф. Ст. Бу­ровъ: Тол­ко­ва мно­го нѣ­ща се из­пис­ватъ всѣ­ка го­ди­на око­ло 24 май за Ки­рилъ и Ме­то­дий, …

Прочети още

БДС на клавиатурната подредба за XXI в.

Прѣдложение за промѣна на БДС клавиатурата съ добавяне на Ѣ и Ѫ прѣдизвика спорове около 24 май.

Ми­на­ла­та сед­ми­ца (22 май) гру­па ини­ци­а­то­ри при­чи­ни­ха об­щес­твенъ смутъ съ от­во­ре­но­то си пис­мо къмъ ми­нис­тъ­ра на тран­спор­та и ин­фор­ма­ци­он­ни­те тех­но­ло­гии, съ ко­е­то прѣд­ла­гатъ про­мѣ­на на БДС за кла­ви­а­тур­на­та под­ред­ба. Ши­ро­ка па­лит­ра отъ от­зву­ци, ко­и­то се наб­лю­да­ва­ха, дой­де отъ всич­ки об­щес­тве­ни прос­лой­ки, а раз­ноц­вѣт­ни по­ло­же­ния има и до­ри въ най-ед­но­род­ни­тѣ гру­пи по про­фе­си­о­на­ленъ, по­ли­ти­чес­ки, кул­ту­ренъ и про­чие със­тавъ.

КАК­ВО СЕ ПРѢД­ЛА­ГА?

Как­во всѫщ­ность е прѣд­ло­же­ни­е­то и цѣль­та му? На пър­во мѣс­то е осъв­рѣ­ме­ня­ва­не­то на кла­ви­а­тур­на­та под­ред­ба, та­ка че да се въз­пол­зва отъ въз­мож­нос­ти­тѣ на се­гаш­ни­тѣ ус­тройс­тва, а не да бѫ­де „стѣс­не­на“ …

Прочети още

24 май – възможность за разломъ или възможность за обединение

Анализъ на рускитѣ и македонски изяви съпѫтстващи 24 май прѣзъ послѣднитѣ години

Ми­на по­ред­ни­ятъ 24 май – Де­ньтъ на бъл­гар­ска­та прос­вѣ­та и кул­ту­ра и сла­вян­ска­та пис­ме­ность. Всич­ки въ Бъл­га­рия сме при­вър­за­ни къмъ праз­дни­ка и из­пит­ва­ме на­ци­о­нал­на гор­дость, че „и ний сме да­ли нѣ­що на свѣ­тътъ – на вси сло­вѣ­не кни­га да че­тѫтъ“.

Чес­тва­ни­я­та прѣ­ми­на­ха скром­но за­ра­ди свѣ­тов­на­та пан­де­мия отъ ви­ру­са COVID-19, но то­зи 24 май ще се за­пом­ни съ още по-сил­ни­тѣ про­во­ка­ции срѣ­щу Бъл­га­рия отъ стра­на на Рус­ка­та фе­де­ра­ция, оп­рѣ­дѣ­ле­ни крѫ­го­ве въ Ре­пуб­ли­ка Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния и отъ мал­ка часть отъ на­уч­ни­тѣ срѣ­ди въ Ре­пуб­ли­ка Сър­бия.

ЕЗИ­КЪТЪ И ПИС­МЕ­НОСТЬ­ТА КА­ТО ОРѪ­ЖИЕ И ПО­ТУП­ВА­НЕ ПО РА­МО­ТО …

Прочети още

Барба Ганьосъ или какъ Бойко Борисовъ стана Бай Ганьо

Министъръ-прѣдседательтъ се оказа на корицата на първия гръцки прѣводъ на Алековия шедьовъръ

Ос­ми мартъ бѣ ин­те­ре­сенъ день въ Бъл­га­рия. Меж­ду­на­род­ни­ятъ день на же­на­та пла­хо бѣ сму­тенъ отъ пър­вия от­критъ слу­чай на COVID-19, а бъл­гар­ско­то ин­тер­нетъ прос­тран­ство раз­бра, че Бой­ко Бо­ри­совъ кра­си ко­ри­ца­та на гръц­кия прѣ­водъ на „Бай Га­ньо“. Кни­га­та е из­да­де­на още прѣзъ есень­та на 2019 г., но дъл­го врѣ­ме ос­та­ва не­за­бѣ­лѣ­за­на у насъ. Прѣ­во­дачъ е пен­си­о­ни­ра­ни­ятъ гръц­ки лѣ­карь Кос­тасъ Бар­бу­тисъ, кой­то до­се­га е прѣ­велъ на гръц­ки мно­жес­тво бъл­гар­ски по­е­ти. Бар­бу­тисъ самъ фи­нан­си­ра из­да­ва­не­то на кни­ги­тѣ си и не по­лу­ча­ва хо­но­раръ за то­ва. Прѣ­во­дътъ на „Бай Га­ньо“ (или „Бар­ба Га­ньосъ“ на гръц­ки) …

Прочети още

Осѫдиха държавата въ Страсбургъ заради акцията срещу „chitanka.info“

Поч­ти де­сеть го­ди­ни слѣдъ мѣ­роп­ри­я­ти­е­то на ГДБОП срѣ­щу сай­та „Чи­тан­ка“ про­тивъ „пи­рат­ско­то раз­прос­тра­не­ние на кни­ги въ ин­тер­нет прос­тран­ство­то“, Бъл­га­рия бѣ­ше осѫ­де­на отъ Ев­ро­пейс­кия сѫдъ по пра­ва­та на чо­вѣ­ка въ Страс­бург (ЕСПЧ) да зап­ла­ти обез­ще­те­ние от 5200 ев­ро на плов­див­ча­ни­на Ла­заръ Пен­довъ. На­ка­за­ни­е­то се на­ла­га, тъй ка­то ор­га­ни­тѣ на ре­да сѫ за­дър­жа­ли безъ при­чи­на единъ отъ сър­въ­ри­тѣ на вир­ту­ал­на­та биб­ли­о­те­ка, соб­стве­ность на Пен­довъ, и то въ про­дъл­же­ние на се­демь мѣ­се­ца, безъ до­ри да го из­слѣд­ватъ.

През 2010 г. ГДБОП про­веж­да ак­ция срѣ­щу по­пу­ляр­ния и до днесъ сайтъ за без­плат­на ли­те­ра­ту­ра, твър­дей­ки, че се на­ру­ша­ва За­ко­нътъ за ав­тор­ско­то пра­во и срод­ни­тѣ му …

Прочети още

Проф. Тотоманова: Не може да се пише както се говори, това е врѣдна химера.

Професоръ по история на българския въ СУ твърди, че опростяването на правописа не води до повишаване на грамотностьта, а до илюзията за владѣене на родния езикъ.

„Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“: Проф. То­то­ма­но­ва, днесъ се на­вър­шватъ 75 го­ди­ни отъ об­на­род­ва­не­то въ „Дър­жа­венъ вѣс­тникъ“ на на­ред­ба­та-за­конъ за пра­во­пи­са, кой­то се из­пол­зва въ мо­мен­та въ Бъл­га­рия. Спо­редъ Васъ стру­ва ли си та­зи да­та да бѫ­де от­бѣ­лѣз­ва­на?

Проф. Ан­на-Ма­рия То­то­ма­но­ва: Спе­ци­ал­но, ед­ва ли. Но трѣб­ва да се пом­ни как­во се е слу­чи­ло то­га­ва, за­що­то про­мѣ­на­та въ пра­во­пи­са е на­ло­же­на отъ по­ли­ти­чес­ки­тѣ про­мѣ­ни, ко­и­то нас­тѫп­ватъ въ Бъл­га­рия слѣдъ съ­вѣт­ска­та оку­па­ция. Ние пов­та­ря­ме то­ва, ко­е­то Съ­вѣт­ска Ру­сия пра­ви съ своя пра­во­писъ слѣдъ ре­во­лю­ци­я­та прѣзъ 1917 г. Въ съ­от­вѣт­ствие съ иде­о­ло­ги­я­та и по-ско­ро съ …

Прочети още

75 години отъ наредбата-законъ за настоящия правописъ

На 27 февр. 1945, мѣсеци слѣдъ налагането на комунистическата власть, „стариятъ“ правописъ е отмѣненъ съ наредба-законъ. Цѣльта е прѣмахването на „буржоазнитѣ“ букви да повиши грамотностьта на маситѣ.

Срѣдъ крат­ки, но бур­ни прѣ­ре­ка­ния меж­ду фи­ло­ло­зи, на 27 фев­ру­а­ри въ „Дър­жа­венъ вѣс­тникъ“ из­ли­за крат­ка на­ред­ба-за­конъ, съ ко­я­то се от­мѣ­ня въ­ве­де­ния прѣзъ 1923 г. пра­во­писъ, из­вѣс­тенъ днесъ ка­то „старъ пра­во­писъ“. Нѣ­кол­ко­то чле­на на то­зи за­ко­новъ актъ прѣ­мах­ватъ упот­рѣ­ба­та на кра­ес­лов­ни­тѣ еро­ве и из­хвър­лятъ отъ аз­бу­ка­та двѣ­тѣ бук­ви ѣ и ѫ, ко­и­то по то­ва врѣ­ме сѫ сѫ­щес­ту­ва­ли един­стве­но въ бъл­гар­ския пра­во­писъ (Ру­сия прѣ­мах­ва ѣ още прѣзъ 1918 г., слѣдъ ид­ва­не­то на съ­вѣт­ска­та власть).

Са­ми­тѣ на­ред­би-за­ко­ни сѫ за­ко­но­да­те­ленъ ин­стру­ментъ, кой­то се пол­зва отъ 1934 г. и кой­то поз­во­ля­ва на ца­ря да про­кар­ва за­ко­ни безъ да ми­на­ва прѣзъ На­род­но­то съб­ра­ние. Съ на­ред­би-за­ко­ни …

Прочети още

„Вѣщерътъ“: програма „Еразъмъ“ за студенти въ вълшебния свѣтъ

„Вѣ­ще­рътъ“ на пол­ския пи­са­тель Ан­джей Сап­ков­ски е ед­на отъ най-ус­пѣш­ни­тѣ фен­тъ­зи-по­ре­ди­ци съ меж­ду­на­ро­денъ фенъ-клубъ прѣзъ пос­лѣд­ни­тѣ три де­се­ти­лѣ­тия. Ис­то­ри­я­та на Ге­ралтъ отъ Ри­вия има скром­но на­ча­ло отъ нѣ­кол­ко раз­ка­за още прѣзъ 90-тѣ го­ди­ни, но на­би­ра по­чи­та­те­ли пър­во въ Пол­ша, а сет­нѣ въ цѣ­ла Ев­ро­па и от­вѫдъ оке­а­на съ прѣв­ръ­ща­не­то си въ се­рия ро­ма­ни. Лю­бо­пит­но е, че единъ отъ пър­ви­тѣ раз­ка­зи за вѣ­ще­ра из­ли­за на бъл­гар­ски езикъ още прѣзъ 1992 г.: то­ва е „Зрън­це ис­ти­на“, за­бав­но прѣ­об­ръ­щащъ сю­же­та на кла­си­чес­ка­та при­каз­ка „Кра­са­ви­ца­та и Звѣ­ра“. Връз­ка­та меж­ду вѣ­ще­ра Ге­ралтъ и ев­ро­пейс­ки­тѣ фол­кло­ри е на нѣ­кол­ко рав­ни­ща. …

Прочети още

Парламентътъ и БНТ демонстриратъ неграмотно отношение къмъ „стария“ правописъ

Ин­те­ре­сътъ към пра­во­пи­са на Тре­то­то бъл­гар­ско цар­ство на­рас­тва прѣзъ пос­лѣд­ни­тѣ нѣ­кол­ко го­ди­ни и на­ци­о­нал­ни­тѣ ин­сти­ту­ции не ос­та­ватъ без­раз­лич­ни. Отъ сблъ­съ­ка имъ съ не­го оба­че ста­ва яс­но, че лип­сва пра­вил­но раз­би­ра­не за сѫщ­ность­та му. Спо­редъ БНТ раз­ли­ка меж­ду „старъ пра­во­писъ“ и „въз­рож­ден­ски езикъ“ нѣ­ма. Пар­ла­мен­тътъ пъкъ се до­вѣ­ря­ва на ен­ту­си­ас­ти отъ Уи­ки­пе­дия, прѣ­пи­са­ли тек­ста на Тър­нов­ска­та кон­сти­ту­ция съ грѣш­ки, за да го по­мѣс­ти на своя сайтъ и то безъ да по­соч­ва из­точ­ни­ка.

ТЪР­НОВ­СКА­ТА КОН­СТИ­ТУ­ЦИЯ НА САЙ­ТА НА НА­РОД­НО­ТО СЪБ­РА­НИЕ

Об­щес­тве­но­то лю­бо­пит­ство къмъ „ста­рия“ пра­во­писъ во­ди до фо­то­тип­ни из­да­ния на кни­ги и до­ку­мен­ти отъ пе­ри­о­да прѣ­ди 1945 г. Та­ка нап­ри­мѣръ прѣзъ 2018 …

Прочети още

Новитѣ въплъщения на старитѣ ерове

Зачестява употрѣбата на краесловни ерове въ името или логото на фирми и продукти.

Единъ отъ пър­ви­тѣ слу­чаи за упот­рѣ­ба на кра­ес­ло­венъ еръ въ съв­рѣ­ме­ненъ кон­текстъ е сед­мич­ни­кътъ „Бан­керъ“, кой­то из­ли­за отъ 1993 г. Въ пос­лѣд­но врѣ­ме оба­че се за­бѣ­лѣз­ва ис­тин­ски бумъ на по­доб­ни на­и­ме­но­ва­ния: не­ка ци­ти­ра­ме сай­та за раз­слѣд­ва­ща жур­на­лис­ти­ка „Би­волъ“ или кло­ня­щия къмъ край­но­дѣс­но­то „Кон­сер­ва­торъ“. Яв­ле­ни­е­то оба­че се наб­лю­да­ва и въ мно­го по-мал­ки на­чи­на­ния, вклю­чи­тел­но фейс­букъ стра­ни­ци. „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“ се свър­за съ прѣд­ста­ви­те­ли на пе­кар­на „Хлѣбъ и за­кус­ка­та“ въ Плов­дивъ и на фейс­букъ стра­ни­ци­тѣ „Ох­лю­вар­никь“ и „Зми­яр­никЪ“, за да на­у­чи по­ве­че за при­чи­на­та да се из­би­ратъ та­ки­ва из­пис­ва­ния. …

Прочети още

Новооткрититѣ Яворови стихове – истински или фалшификатъ?

Проф. Димитъръ Михайловъ: „Стихотворнията не звучатъ по Яворовски“.

Слѣдъ по­ве­че отъ 100 го­ди­ни, об­щес­тве­но дос­то­я­ние ста­ватъ но­во­от­кри­ти три сти­хот­во­ре­ния на Пѣ­йо Яво­ровъ, за­ед­но съ дру­ги до­ку­мен­ти, пи­са­ни отъ по­е­та. Рѫ­ко­пи­си­тѣ се да­ти­ратъ отъ 1912 г., ко­га­то Яво­ровъ е пър­ви кметъ на гр. Нев­ро­копъ (днесъ Го­це Дѣл­чевъ). По­я­ва­та имъ прѣ­диз­ви­ка не­ед­ноз­нач­ни ре­ак­ции у спе­ци­а­лис­ти и об­щес­тво­то ка­то цѣ­ло.

Ис­то­ри­кътъ и ар­хи­вистъ доц. Мил­ка­на Бош­на­ко­ва, дъл­го­го­ди­шенъ рѫ­ко­во­ди­тель на от­дѣлъ „Бъл­гар­ски ис­то­ри­чес­ки ар­хивъ“ къмъ На­ци­о­нал­на­та Биб­ли­о­те­ка и ро­домъ, как­то Яво­ровъ, отъ гр. Чир­панъ, пот­вър­жда­ва ис­тин­ность­та на рѫ­ко­пи­си­тѣ. Са­ми­ятъ ар­хивъ дос­ти­га до рѫ­цѣ­тѣ ѝ бла­го­да­ре­ние на ко­лек­ци­о­не­ра Хрис­то Пав­ловъ, кой­то го на­мѣ­рилъ „въ ко­фи­тѣ за бок­лукъ“.

Ето и от­кѫсъ отъ сти­хот­во­ре­ни­е­то …

Прочети още

Въ душата на прѣводача

На 13-ти сеп­тем­врий въ сто­лич­ния ли­те­ра­ту­ренъ клубъ „Пе­ро­то“ бѣ прѣд­ста­ве­на но­ва­та кни­га на г-нъ Пет­ко Хи­новъ „Бъл­гар­ско на­род­ноз­на­ние и прѣ­водъ“. Пет­ко Хи­новъ е нашъ прѣ­во­дачъ, пи­са­тель и по­етъ, вла­дѣ­ещъ от­лич­но мно­жес­тво ези­ци, из­меж­ду ко­и­то ста­ро­ки­тайс­ки, съв­рѣ­ме­ненъ ки­тайс­ки, ста­ро­бъл­гар­ски, ан­глийс­ки, ру­мън­ски и дру­ги. Осо­бе­но по­чи­танъ как­то отъ род­на­та, та­ка и от меж­ду­на­род­на­та ли­те­ра­тур­на об­щность е за сво­и­тѣ прѣ­во­ди отъ ки­тайс­ки на бъл­гар­ски и ан­глийс­ки.

Въ „Бъл­гар­ско на­род­ноз­на­ние и прѣ­водъ“ ав­то­рътъ прѣп­ли­та лю­бовь­та си къмъ бъл­гар­ския и къмъ ки­тайс­кия езикъ, съ­пос­та­вя ги и прѣд­ла­га на чи­та­те­ли­тѣ не­о­бик­но­ве­но­то гле­ди­ще не са­мо на тво­рецъ, но и на прѣ­во­дачъ. Об­сѫж­да нѣ­кои тре­вож­ни теж­не­ния въ днеш­ни­тѣ бъл­гар­ски езикъ и кул­ту­ра, но прѣд­ла­га и стѫп­ки къмъ об­ръ­ща­не на те­че­ни­е­то.

Нѣ­кои лю­бо­пит­ни фак­ти за кни­га­та сѫ, че тя всѫщ­ность е със­та­ве­на от бе­сѣ­ди, …

Прочети още