БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

31 августъ 2020 | година 2, брой 7

Статии отъ рубриката „Разни“

Градове и села отново безъ вода

Въ резултатъ на аварии Плодвидъ и Свищовъ, както и села въ Хасковско, останаха безъ вода

Вод­на­та кри­за въ стра­на­та про­дъл­жа­ва. Прѣзъ пос­лѣд­ния мѣ­сецъ къмъ ре­ди­ца­та проб­ле­ми, наб­лю­да­ва­ни съ во­дос­наб­дя­ва­не­то прѣзъ та­зи го­ди­на, се вклю­чи и го­лѣ­ма ава­рия въ Плов­див. На 13 ав­густъ пом­пе­ни стан­ции „Сѣ­веръ“ и „Югъ“, двѣ отъ че­ти­ри­тѣ въ гра­да, бѣ­ха по­ра­зе­ни ед­нов­рѣ­мен­но отъ то­ковъ ударъ и ос­та­ви­ха на­се­ле­ни­е­то безъ во­да за …

Прочети още

Окончателно: ваксинитѣ задължителни въ дѣтскитѣ градини

Върховниятъ административенъ сѫдъ отмѣни рѣшение на Сливенския административенъ сѫдъ

Прѣзъ мѣ­сецъ ок­том­ври 2019 г. Ад­ми­нис­тра­тив­ни­ятъ сѫдъ въ Сли­венъ из­да­де изу­ми­тел­но рѣ­ше­ние, съ ко­е­то обя­ви изис­ква­не­то за иму­ни­за­ция на пос­тѫп­ва­щи­тѣ въ дѣт­ска гра­ди­на дѣ­ца за фор­ма на дис­кри­ми­на­ция. Съ свое окон­ча­тел­но рѣ­ше­ние отъ 29 юли, Вър­хов­ни­ятъ ад­ми­нис­тра­ти­венъ сѫдъ (ВАС) оба­че пот­вър­ди по­зи­ци­я­та на Здрав­на­та ин­спек­ция, че вак­си­ни­тѣ не сѫ кон­цертъ по же­ла­ние. Вър­хов­ни­тѣ сѫ­дии по­соч­ватъ, че съ изис­ква­не­то за вак­си­на­ция се из­пъл­ня­ва кон­сти­ту­ци­он­но­то за­дъл­же­ние на дър­жа­ва­та да за­щи­та­ва ин­те­ре­си­тѣ и здра­ве­то на дѣ­ца­та. По то­зи на­чинъ се за­щи­та­ва …

Прочети още

Монголски паметникъ на ханъ Аспарухъ въ Стрѣлча

Скандалниятъ кметъ Иванъ Евстатиевъ издига купища паметници, срѣдъ които произведенъ въ Монголия ханъ Аспарухъ.

/media/Br09__Asparukh.jpg

Съз­да­де­ни­ятъ въ Мон­го­лия па­мет­никъ на ханъ Ас­па­рухъ, стър­чащъ нас­рѣдъ Стрѣл­ча. Сним­ка: Вих­ренъ Сто­евъ.

Въ по­ли­тѣ на Срѣд­на Го­ра се на­ми­ра единъ ма­лъкъ, но ко­ло­ри­тенъ и стра­ненъ бъл­гар­ски гра­децъ на име Стрѣл­ча. Той е градъ на въз­рож­ден­ци, цен­търъ на Ап­рил­ско­то …

Прочети още

Хаосъ при раздаването на училищни плодъ и млѣко по врѣме на епидемията

Министерство на земедѣлието и хранитѣ побърза да усвои европейски срѣдства, безъ да създаде организация за раздаването на училищни плодъ и млѣко за периода 13 мартъ - 13 май

Ма­со­во ро­ди­те­ли из­ра­зи­ха въз­му­ще­ние въ гру­пи въ со­ци­ал­ни­тѣ мрѣ­жи отъ по­лу­че­ни­тѣ каш­ка­валъ и крас­та­ви­ци по прог­ра­ми­тѣ „Учи­ли­щенъ плодъ“ и „Учи­лищ­но млѣ­ко“. Ди­рек­то­ри­тѣ на учи­ли­ща­та трѣб­ва­ше да се спра­вятъ съ съз­да­ва­не­то на редъ, по кой­то про­дук­ти­тѣ да дос­тиг­нѫтъ до сѣ­мейс­тва­та на дѣ­ца­та, а ха­о­сътъ на ор­га­ни­за­ци­он­но и ко­му­ни­ка­тив­но ни­во меж­ду раз­лич­ни­тѣ …

Прочети още

Почина езиковѣдътъ Бориславъ Георгиевъ

По­чи­на на­ши­ятъ при­я­тель и изя­венъ ези­ко­вѣдъ Бо­рис­лавъ Ге­ор­ги­евъ, док­торъ по съв­рѣ­ме­ненъ бъл­гар­ски езикъ и лин­гвис­ти­ка, и ре­до­венъ до­центъ въ Новъ бъл­гар­ски уни­вер­си­тетъ (НБУ).

Доц. д-ръ Ге­ор­ги­евъ за­вър­шва ма­гис­тра­ту­ра по бъл­гар­ска фи­ло­ло­гия съ пе­да­го­ги­чес­ка пра­вос­по­соб­ность въ Со­фийс­кия уни­вер­си­тетъ „Св. Кли­ментъ Ох­рид­ски“, кѫ­дѣ­то по-къс­но за­щи­та­ва и док­тор­ска ди­сер­та­ция. Отъ 1985 г. до 2005 г. ра­бо­ти въ Ин­сти­ту­та за бъл­гар­ски езикъ при БАН.

Въ НБУ из­граж­да пър­ва­та въ Бъл­га­рия кон­цеп­ция за об­що­об­ра­зо­ва­тел­но сту­ден­тско обу­че­ние по ези­ко­ва кул­ту­ра и е пър­ви­ятъ ди­рек­торъ на об­що­об­ра­зо­ва­тел­ни­тѣ кур­со­ве за умѣ­ния по бъл­гар­ски езикъ. Че­те лек­ции по ко­му­ни­ка­тив­на гра­ма­ти­ка на бъл­гар­ския езикъ, ези­ко­ва ан­тро­по­ло­гия, ези­ко­ва праг­ма­ти­ка, со­ци­о­лин­гвис­ти­ка и …

Прочети още

Алепу: укрѣпителна стѣна срѣщу хотелъ – една изпитана схема

Държавата прѣдоставя право на строежъ въ замѣна на изграждане на укрѣпително съорѫжение на несѫществуващи свлачища и срутища.

Въ на­ча­ло­то на юни мѣ­сецъ въ ме­ди­и­тѣ и со­ци­ал­ни­тѣ мрѣ­жи се за­вър­тѣ­ха сним­ки отъ стро­и­те­ленъ обектъ, на­ми­ращъ се край мор­ския брѣгъ въ об­щи­на Со­зо­полъ, въ мѣс­тность­та Але­пу меж­ду н. Св. То­ма и т. нар. Шо­фьор­ски плажъ. Сним­ки­тѣ ид­ватъ отъ гру­па­та „Бе­то­но­мо­рие“, ко­я­то обе­ди­ня­ва мно­жес­тво при­ро­до­за­щит­ни ор­га­ни­за­ции.

/media/TT__Alepu.jpg

Сним­ка­та на пла­жа, раз­прос­тра­не­на въ Фейс­букъ отъ „Бе­то­но­мо­рие“ на 2 юни. Най-влѣ­во, поч­ти из­вънъ ка­дъръ, се виж­да шли­цо­ва стѣ­на. Та­ки­ва обик­но­ве­но се из­гот­вятъ, ко­га­то е нуж­но да се нап­ра­ви дъл­бокъ из­копъ.

УК­РѢ­ПИ­ТЕЛ­НО СЪ­О­РѪ­ЖЕ­НИЕ ИЛИ ХО­ТЕЛЪ?

Скан­дал­но­то въ слу­чая е, че на сним­ки­тѣ се виж­датъ клѣт­ки съ раз­ме­ри­тѣ на стаи, на че­ти­ри ета­жа, из­ди­га­щи …

Прочети още

България е въ безопасность слѣдъ пожаритѣ край Чернобилъ

Българскитѣ власти организираха срѣднощенъ брифингъ по темата.

Меж­ду 4 и 14 ап­рил по­жа­ри бу­шу­ва­ха въ зат­во­ре­на­та зо­на око­ло Чер­но­бил­ска­та атом­на цен­тра­ла, из­вѣс­тна съ най-ужас­ния яд­ренъ ин­ци­дентъ въ свѣ­тов­на­та ис­то­рия. Ко­га­то той се случ­ва прѣзъ 1986 г., ра­ди­а­ци­он­ни об­ла­ци дос­ти­гатъ и Бъл­га­рия и оказ­ватъ не­об­ра­ти­ми по­ра­же­ния на здра­ве­то на мно­го бъл­га­ри. По­жа­ри­тѣ та­зи го­ди­на оба­че сѫ за­поч­на­ли дос­та да­лечъ отъ са­ма­та цен­тра­ла за­тис­на­та въ бе­то­ненъ сар­ко­фагъ, а съ по­мощь­та на сво­ев­рѣ­мен­ни­тѣ уси­лия на око­ло 400 ук­ра­ин­ски по­жар­ни­ка­ри огъ­ньтъ е билъ ов­ла­дѣнъ за по-мал­ко отъ де­сеть дни. На 14 ап­рилъ ук­ра­ин­ска­та Служ­ба за не­о­би­чай­ни си­ту­а­ции (СНС) съ­об­ща­ва, че слѣдъ уси­ле­ни­тѣ дѣйс­твия на по­жа­ри­ка­ри­тѣ и бла­го­да­ре­ние на пад­на­ли­тѣ дъж­до­ве, по­жа­ри­тѣ сѫ до го­лѣ­ма сте­пень ус­пѣш­но по­ту­ше­ни, безъ изоб­що да дос­тиг­натъ най-опас­ни­тѣ обек­ти въ зо­на­та. Пу­ше­кътъ, въ ком­би­на­ция съ на­лич­ни­тѣ об­ла­ци, вòди до си­ленъ смогъ въ Ки­евъ и окол­нос­ти­тѣ, как­то и мно­го сла­бо по­ви­ше­ние на ра­ди­а­ци­он­ни­тѣ ни­ва, ко­е­то по раз­лич­ни док­ла­ди …

Прочети още

Пѫтуване по врѣме на епидемия

Въ срѣдата на мартъ ми се наложи да пѫтувамъ отъ Германия. Какъ стоятъ нѣщата тамъ и по летищата ще научите отъ краткия ми разказъ.

На 17 мартъ та­зи го­ди­на ми се на­ло­жи да прѣд­при­е­ма пѫ­ту­ва­не отъ Гер­ма­ния до Бъл­га­рия, съ всич­ки­тѣ ус­лов­нос­ти и стран­нос­ти, ко­и­то го прид­ру­жа­ватъ. Въ ус­ло­ви­я­та на свѣ­тов­на пан­де­мия, прѣд­ла­гамъ своя раз­казъ отъ пър­во ли­це за об­ста­нов­ка­та въ та­зи за­пад­на стра­на и по пѫ­тя къмъ ка­ран­ти­на­та въ Бъл­га­рия.

СИ­ТУ­А­ЦИ­Я­ТА ВЪ ГЕР­МА­НИЯ

Прѣ­ди да за­ми­на на 17 мартъ, въ Гер­ма­ния офи­ци­ал­ни ог­ра­ни­че­ния на дви­же­ни­е­то на граж­да­ни­тѣ не бѣ­ха на­ло­же­ни, ма­каръ со­ци­ал­на­та дис­тан­ция да бѣ­ше ве­че опо­вѣс­те­на ка­то глав­на мѣр­ка за спра­вя­не съ за­ра­за­та. Още сед­ми­ца по-ра­но де­зин­фек­тан­ти и са­пу­ни бѣ­ха свър­ши­ли по го­лѣ­ми­тѣ су­пер­мар­ке­ти, но въ мал­ки­тѣ квар­тал­ни ма­га­зин­че­та про­дъл­жа­ва­ше да има всич­ко не­об­хо­ди­мо. Въ Бре­менъ, нѣм­ци­тѣ край менъ при­е­ма­ха цѣ­ло­то нѣ­що из­клю­чи­тел­но спо­кой­но. Прѣ­ди де­ня на за­ми­на­ва­не­то си не ви­дѣхъ чо­вѣкъ …

Прочети още

Антивируснитѣ мѣрки раздѣлятъ обществото

Понѣкога криво разбрани, мѣркитѣ за ограничаване на епидемията отъ COVID-19 станаха пореденъ поводъ за раздѣление въ обществото.

Прѣ­ди по­ве­че отъ двѣ сед­ми­ци, по слу­чай­ность на пе­тък 13-ти, въ стра­на­та ни бѣ­ха на­ло­же­ни из­вън­ред­ни мѣр­ки про­тивъ COVID-19, ко­и­то ос­вѣнъ ме­дий­на сла­ва на рѫ­ко­во­ди­те­ля на кри­зис­ния щаб, ге­не­ралъ-ма­йоръ проф. д-ръ Вѣн­цис­лавъ Му­таф­чийс­ки, до­не­со­ха сѫ­що ма­со­ви край­ни ре­ак­ции, чий­то при­носъ за раз­рас­тва­не на епи­де­ми­я­та не мо­же да се из­мѣ­ри, но …

Прочети още

Водно замърсяване въ р. Марица

Въ рамкитѣ на 30 дни: отровена съ пестициди риба въ Пловдивъ, нефтенъ разливъ край Пазарджикъ, цианиди въ р. Чепеларска.

На 24 фев­ру­а­ри Плов­див бѣ шо­ки­ранъ отъ прѣ­ко­мѣр­ни­тѣ срѣд­ства из­пол­зва­ни при по­каз­ния арестъ на Цвѣ­те­ли­на Къ­не­ва, ди­рек­торъ на Ба­сей­но­ва ди­рек­ция Плов­дивъ. Мно­зи­на ни­то раз­бра­ха, ни­то под­крѣ­пи­ха за­дър­жа­не­то на слу­жи­тел­ка­та отъ теж­ко въ­о­рѫ­же­ни по­ли­цаи съ ав­то­ма­ти. Са­ма­та ак­ци­я­та бѣ срав­не­на съ дру­ги та­ки­ва отъ врѣ­ме­то, ко­га­то Цвѣ­танъ Цвѣ­та­новъ бѣ ми­нис­търъ на вѫт­рѣш­ни­тѣ ра­бо­ти (2009-2013 г.). По те­ма­та ми­нис­тъ­рътъ на от­бра­на­та Кра­си­миръ Ка­ра­ка­ча­новъ влѣ­зе въ кон­фрон­та­ция съ ми­нис­търъ-прѣд­се­да­те­ля, неб­рѣж­но на­мек­вай­ки, че то­ва е на­пад­ка къмъ ВМРО, ко­а­ли­ци­он­ния пар­тньоръ на ГЕРБ, чий­то прѣд­се­да­тель е са­ми­ятъ Ка­ра­ка­ча­новъ. …

Прочети още

Коронавирусът идва, какво да правим

Прѣзъ пос­лѣд­ния мѣ­сецъ наб­лю­да­ва­ме какъ опа­сенъ ви­русъ оби­ка­ля по свѣ­та. Слѣдъ епи­де­ми­я­та въ Ки­тай, но­ви­ятъ ко­ро­на­ви­русъ ве­че дос­тиг­на до Ита­лия, въп­росъ на врѣ­ме е да се до­бе­ре и до Бъл­га­рия. Важ­но е граж­да­ни­тѣ да сѫ на­яс­но съ то­ва, как­во да пра­вятъ при или прѣ­ди по­я­ва­та на ин­фек­ци­я­та. „Бъл­гар­ски Ос­вѣ­до­ми­тель“ не е ор­га­ни­за­ция на ме­ди­цин­ски ли­ца, но при бър­зо до­пит­ва­не до та­ки­ва, се оказ­ва, че всич­ки каз­ватъ приб­ли­зи­тел­но ед­но и сѫ­що.

Пър­во, при опа­се­ния слѣдъ пѫ­ту­ва­не въ рис­ко­ва зо­на се обаж­да­ме по те­ле­фо­на на лич­ния лѣ­карь. Не на 112, за­що­то та­ка от­не­ма­ме ва­женъ ре­сурсъ отъ спѣш­ни­тѣ па­ци­ен­ти, ко­и­то се нуж­да­ятъ от …

Прочети още

Хотъ-толъ хаосъ

Поредна порция тревоги покрай забавящата се съ мѣсеци толъ система за българскитѣ пѫтища.

Ви­нет­ки­тѣ и толъ так­си­тѣ прѣ­диз­ви­ка­ха ха­осъ срѣдъ бъл­гар­ски­тѣ шо­фьо­ри за по­ре­денъ пѫть. Още отъ срѣ­да­та на де­кем­ври се за­фор­ми об­що не­го­ду­ва­ние, че не сѫ яс­ни въ­об­ще толъ так­си­тѣ за теж­ко­то­вар­ни ав­то­мо­би­ли и ав­то­бу­си, как­то и че нѣ­ма под­хо­дя­щи ука­за­ния за пол­зва­не­то на мар­шрут­ни­тѣ кар­ти за от­чи­та­не при пла­ща­не. По­я­ви­ха се оп­лак­ва­ния, че сис­те­ма­та на БГ ТОЛ не от­чи­та сти­ке­ри­тѣ на ав­то­мо­би­ли на хо­ра съ ув­рѣж­да­ния и че нѣ­ма ин­фор­ма­ция до­ко­га сѫ ва­лид­ни ви­нет­ки­тѣ из­да­де­ни отъ ТЕЛК.

Слѣдъ ка­то въ на­ча­ло­то на фев­ру­а­ри бѣ обя­ве­но, че гло­би ще се на­ла­гатъ и чрѣзъ ка­ме­ри­тѣ на толъ сис­те­ма­та, жи­те­ли на се­ла­та, на­ми­ра­щи се …

Прочети още

Безводието въ Перникъ

Правителството планира да набави вода отъ Рила, докато проблемитѣ въ Перникъ и околнитѣ села се множатъ.

Въ­ве­де­ни­ятъ на 18 но­ем­ври м.г. во­денъ ре­жимъ въ Пер­никъ про­дъл­жа­ва и ще трае по­не до края на мѣ­сецъ мартъ. Пос­лѣд­ни­ятъ гра­фикъ за во­до­по­да­ва­не да­ти­ра отъ 3 яну­а­ри и мо­же да бѫ­де раз­гле­данъ на сай­та на мѣс­тно­то ВиК дру­жес­тво. Той прѣд­виж­да кран­че­та­та да ра­бо­тятъ прѣзъ ед­на тре­та отъ де­но­но­щи­е­то, отъ къс­ния слѣ­до­бѣдъ до къс­но ве­черь­та (точ­ни­тѣ ча­со­ве сѫ раз­лич­ни въ от­дѣл­ни­тѣ квар­та­ли на гра­да и окол­ни­тѣ се­ла). Сай­тътъ ин­фор­ми­ра всич­ки жад­ни за ин­фор­ма­ция и за нас­то­я­що­то със­то­я­ние на яз. „Сту­де­на“: на 29 яну­а­ри той бѣ пъ­ленъ ед­ва на 13% отъ ка­па­ци­те­та си отъ 25,5 млн. м3. ВиК Пер­никъ по­да­ва ин­фор­ма­ция и за про­ти­ча­щи­тѣ въ об­ласть­та ре­мон­тни дѣй­нос­ти по во­доп­рѣ­нос­на­та мрѣ­жа – ста­на яс­но, че кри­за­та се дъл­жи не са­мо на мис­те­ри­оз­но­то из­точ­ва­не на яз. „Сту­де­на“, но и на из­клю­чи­тел­но ло­шо­то със­то­я­ние на во­доп­ро­во­ди­тѣ, за­гу­би­тѣ по ко­и­то, спо­редъ бив­ши­ятъ ве­че об­лас­тенъ уп­ра­ви­тель Ире­на Со­ко­ло­ва, дос­ти­гатъ смай­ва­щи­тѣ 70%. Чис­ло­то бѣ­ше пот­вър­де­но отъ кме­та на Пер­никъ Ста­нис­лавъ Вла­ди­ми­ровъ на 20 яну­а­ри – той до­ри зак­рѫг­ли про­цен­ти­тѣ на 75, т.е. са­мо ед­на чет­върть дос­тиг­на­ла до до­мо­ве­тѣ во­да.

Офи­ци­ал­ни­тѣ ча­со­ве­тѣ за пус­ка­не и спи­ра­не на во­да­та оба­че се оказ­ва, че не съ­от­вѣт­стватъ на дѣйс­тви­тел­ность­та. При­чи­ни­тѣ за то­ва сѫ чис­то при­род­ни: трѫ­би­тѣ не мо­гатъ да бѫ­датъ из­праз­ва­ни и пъл­не­ни от­но­во миг­но­ве­но, въ по-нис­ки­тѣ час­ти отъ гра­да во­да­та се зас­то­я­ва по-дъл­го; въ ви­со­ки­тѣ квар­та­ли, ка­то „Цър­ква“, тя дос­ти­га по-къс­но, но за смѣт­ка на то­ва си тръг­ва по-ра­но. Раз­ми­на­ва­не­то въ обя­ве­ни­тѣ и ре­ал­ни­тѣ ча­со­ве во­ди до гнѣв­ни ко­мен­та­ри въ со­ци­ал­ни­тѣ мрѣ­жи, нап­ри­мѣръ подъ пуб­ли­ка­ци­и­тѣ на мѣс­тни­ятъ ос­вѣ­до­ми­те­ленъ сайтъ PernikNews …

Прочети още

Въ търсене на по-качественъ хлѣбъ

Въ Пловдивъ отвори врати най-голѣмата пекарна въ България

Все по­ве­че бъл­га­ри тър­сятъ ал­тер­на­ти­ви на па­ке­ти­ра­ния хлѣбъ, кой­то се пред­ла­га въ су­пер­мар­ке­ти­тѣ. До­ка­за­тел­ство за то­ва е по­я­ва­та на пе­кар­ни въ го­лѣ­ми­тѣ гра­до­ве, ко­и­то се стре­мятъ къмъ по-ви­со­ко ка­чес­тво на про­дук­ти­тѣ. Не­от­дав­на въ Плов­дивъ от­во­ри вра­ти „Хлѣбъ и за­кус­ка­та“ – най-го­лѣ­ма­та пе­кар­на у насъ, чи­и­то соб­стве­ни­ци­тѣ каз­ватъ, че имен­но ка­чес­тво­то е на пър­во мѣс­то. Еки­пътъ на „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“ се свър­за съ ед­но отъ глав­ни­тѣ дѣйс­тва­щи ли­ца тамъ, за да на­у­чи по­ве­че. …

Прочети още

2019 е годината на електромобилитѣ

Ре­дак­ци­я­та на „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“ се из­ви­ня­ва на сво­и­тѣ чи­та­те­ли за до­пус­на­ти­тѣ не­точ­нос­ти въ про­пор­ци­я­та на елек­тро­мо­би­ли­тѣ въ Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния. И въ две­тѣ стра­ни тя е 0,04%, а не 0,1% и 0,3% как­то бѣ пуб­ли­ку­ва­но пър­во­на­чал­но.

Бъл­га­рия не ос­та­на из­клю­че­ние отъ об­ща­та свѣ­тов­на тен­ден­ция за все по-ши­ро­ко нав­ли­за­не на елек­тро­мо­би­ли­тѣ въ ежед­не­ви­е­то. Спо­редъ дан­ни на КАТ, бро­ятъ на ав­то­мо­би­ли­тѣ, зад­виж­ва­ни из­цѣ­ло съ елек­три­чес­тво, дос­тиг­на 1 325 въ края на 2019 г. То­ва по­каз­ва ръстъ отъ 64% спря­мо края на 2018 г. или ръстъ отъ 194% спря­мо края на 2017 г. На „Меж­ду­на­род­ния ав­то­мо­би­ленъ са­лонъ Со­фия 2019“, про­ве­денъ прѣзъ м. ок­том­ври ми­на­ла­та го­ди­на, бѣ­ха по­ка­за­ни 13 мо­де­ла елек­тро­мо­би­ли. Бро­ятъ на об­щес­тве­ни­тѣ за­ряд­ни стан­ции сѫ­що на­рас­на зна­чи­тел­но как­то въ гра­до­ве­тѣ, та­ка и по ре­пуб­ли­кан­ска­та пѫт­на мрѣ­жа. За рас­тя­ща­та по­пу­ляр­ность на елек­тро­мо­би­ли­тѣ го­во­ри и съз­да­ва­не­то на клубъ на соб­стве­ни­ци­тѣ на та­ки­ва МПС, кой­то ре­дов­но ор­га­ни­зи­ра срѣ­щи съ цѣль об­мѣ­на на …

Прочети още

Хроника

На 20 де­кем­ври м. г. до­се­гаш­ни­ятъ уп­ра­ви­тель и прог­ра­менъ ди­рек­торъ на те­ле­ви­зия „Ка­налъ 3“ Ива Сто­я­но­ва бѣ наз­на­че­на за ге­не­ра­ленъ ди­рек­торъ „Ин­фор­ма­ция“ въ Но­ва те­ле­ви­зия. Сто­я­но­ва е за­поч­на­ла ка­ри­е­ра­та си ка­то спор­тенъ жур­на­листъ, во­ди­ла е и сут­рѣш­ния блокъ „Бо­дил­никъ“ на ТВ7 за­ед­но съ Ни­ко­лай Ба­ре­ковъ.

———

Бив­ши­ятъ пре­ми­еръ Иванъ Кос­товъ обя­ви на 22 де­кем­ври, че прѣк­ра­тя­ва сѫ­щес­тву­ва­не­то на своя „Цен­търъ за ана­ли­зи и уп­рав­ле­ние на рис­ко­ве“. Чрѣзъ съз­да­де­но­то прѣзъ 2013 г. зве­но къмъ Новъ Бъл­гар­ски уни­вер­си­тетъ, Кос­товъ из­ра­зя­ва­ше мнѣ­ни­е­то си по раз­лич­ни об­щес­тве­ни въп­ро­си. На зат­ва­ря­не­то му се гле­да ка­то на сво­е­об­раз­но пен­си­о­ра­не на нѣ­ко­гаш­ния ли­деръ на СДС.

——— …

Прочети още

Българи отъ старо врѣме

Кратъкъ очеркъ отъ едно пѫтешествие изъ Буджакъ

За мно­го хо­ра по­чив­ни­тѣ дни око­ло Ко­ле­да и Но­ва го­ди­на сѫ оби­чай­ни­ятъ пе­ри­одъ за рав­нос­мѣт­ки и сѣ­мей­ни съ­би­ра­ния въ за­ду­шев­на об­ста­нов­ка. Вмѣс­то то­ва, гру­па при­я­те­ли рѣ­ших­ме да прѣ­ка­ра­ме то­ва врѣ­ме, осѫ­щес­твя­вай­ки крат­ка оби­кол­ка изъ бъл­гар­ски се­ла въ ук­ра­ин­ска­та часть на Бе­са­ра­бия.

ЗА­ЩО ТОЧ­НО БУД­ЖАКЪ

За раз­ли­ка отъ чес­то по­я­вя­ва­щи­тѣ се въ пуб­лич­но­то прос­тран­ство де­ба­ти за бъл­га­ри­тѣ въ Ма­ке­до­ния и За­пад­ни­тѣ пок­рай­ни­ни, нѣ­как­си мно­го по-рѣд­ко въ цен­тъ­ра на вни­ма­ни­е­то по­па­датъ на­ши­тѣ съ­на­род­ни­ци отъ Буд­жакъ и тѣх­ни­ятъ гла­венъ градъ Бол­градъ. И до­ри ко­га­то то­ва се слу­чи, обик­но­ве­но ста­ва въп­росъ за клик­бейтъ пи­кан­те­рия (справ­ка – „но­ви­на­та“ за ста­ту­я­та на Карлъ Марксъ въ Се­ли­о­лу …

Прочети още

Хитроститѣ на българскитѣ банки

Въ на­ча­ло­то на мартъ 2019 г. бѣ окон­ча­тел­но при­е­та ев­ро­пейс­ка ре­гу­ла­ция, съ ко­я­то бан­ки­тѣ въ Съ­ю­за се за­дъл­жа­ватъ да при­ла­гатъ сѫ­щи­тѣ так­си за прѣ­во­ди въ ев­ро къмъ чуж­би­на, как­то и за вѫт­рѣш­ни­тѣ прѣ­во­ди въ мѣс­тна­та ва­лу­та. Про­мѣ­на­та нас­тѫ­пи на 15 де­кем­ври и бѣ доб­ра но­ви­на за всич­ки бъл­гар­ски час­тни ли­ца и фир­ми, ко­и­то из­пра­щатъ ев­ро въ ЕС, но ло­ша за род­ни­тѣ бан­ки, чи­и­то та­риф­ни ус­ло­вия къмъ он­зи мо­ментъ бѣ­ха труд­но­съв­мѣс­ти­ми съ всѣ­как­ва ло­ги­ка. Та­ка нап­ри­мѣръ, „Пър­ва ин­вес­ти­ци­он­на бан­ка“ на­ла­га­ше так­са отъ 15 ев­ро за прѣ­водъ въ раз­мѣръ на 100 ев­ро, а „Рай­фай­зенъ банкъ“ ис­ка­ше до­ри 24 ев­ро, по дан­ни на …

Прочети още

Протестъ въ Варна срѣщу строежъ

Кметътъ и главниятъ архитектъ се оправдаватъ съ реституцията

Око­ло 200 вар­нен­ци се съб­ра­ха на 26 яну­а­ри, за да из­ра­зятъ не­до­вол­ство­то си отъ стро­е­жа на два се­дем­на­де­се­те­таж­ни бло­ка (пър­ви­ятъ отъ ко­и­то ве­че въ нап­ред­на­ла фа­за) въ под­но­жи­е­то на ем­бле­ма­тич­ния за гра­да па­мет­никъ на бъл­га­ро-съ­вѣт­ска­та друж­ба. Ар­гу­мен­ти­тѣ на про­тес­ти­ра­щи­тѣ граж­да­ни сѫ, че случ­ва­що­то се зас­тро­я­ва­не е за­ко­но­во не­до­пус­ти­мо, тъй ка­то то се осѫ­щес­твя­ва на те­ри­то­ри­я­та на паркъ „Же­ра­венъ връхъ“.

Съ ог­ледъ на не­о­со­бе­на­та за­ин­те­ре­со­ва­ность на об­щин­ски­тѣ влас­ти къмъ по­доб­ни про­тес­тни про­я­ви въ ми­на­ло­то (най-чес­то от­на­ся­щи се до ре­жи­ма за дви­же­ние на ав­то­мо­би­ли въ Мор­ска­та гра­ди­на), съ­би­ти­е­то отъ не­дѣл­ния день из­не­над­ва­що прѣ­диз­ви­ка ре­ак­ция. Кме­тътъ Иванъ Пор­тнихъ нас­ро­чи и про­ве­де прес­кон­фе­рен­ция по …

Прочети още

Воденъ режимъ въ Перникъ

Становище на Районна прокуратура Перникъ посочва двама министри отъ кабинета на г-нъ Борисовъ за виновни за безводието.

То­ва е ис­то­рия съ три на­ча­ла. Ед­но­то е прѣ­ди го­ди­ни, ко­га­то сѫ за­поч­на­ли бе­зог­лед­на­та ек­спло­а­та­ция на язо­виръ „Сту­де­на“, и раз­ру­ха­та по ста­ра­та во­дос­наб­ди­тел­на мре­жа на градъ Пер­никъ, по­ла­га­щи ос­но­ви­тѣ на се­гаш­на­та кри­за. Вто­ро­то на­ча­ло е прѣзъ лѣ­то­то на та­зи го­ди­на, ко­га­то ни­ва­та на язо­ви­ра спа­датъ под 50% отъ ка­па­ци­те­та му и ста­ва из­клю­чи­тел­но не­об­хо­ди­мо да се взе­матъ нѣ­как­ви мѣр­ки. Тре­то­то на­ча­ло е прѣзъ но­ем­врий та­зи го­ди­на, ко­га­то из­вед­нъжъ всич­ки тѣ­зи проб­ле­ми из­лѣ­затъ на­я­вѣ и вне­зап­но се ока­за, че ни­во­то на язо­ви­ра е кри­тич­но нис­ко и въ гра­да трѣб­ва да се въ­ве­де во­денъ ре­жимъ. Въ пос­лѣд­ствие то­зи во­денъ ре­жимъ се утеж­ни. Какъ се стиг­на до­тукъ?

Язо­виръ „Сту­де­на“ на рѣ­ка Стру­ма снаб­дя­ва градъ Пер­никъ и окол­ни­тѣ на­се­ле­ни мѣс­та отъ пус­ка­не­то си въ ек­спло­а­та­ция прѣзъ да­леч­на­та 1955 год. За съ­жа­ле­ние отъ то­га­ва на­самъ во­дос­наб­ди­тел­на­та ин­фрас­трук­ту­ра рѣд­ко е би­ла под­но­вя­ва­на и въп­рѣ­ки приз­на­ци­тѣ на се­ри­оз­ни за­гу­би на во­да по мре­жа­та прѣзъ пос­лѣд­ни­тѣ го­ди­ни не сѫ взе­ти ни­как­ви мѣр­ки. Оказ­ва се, че меж­ду 70 и 90% отъ во­да­та на язо­ви­ра се гу­би прѣ­ди да стиг­не до пот­рѣ­би­те­ли­тѣ. То­ва чис­ло зву­чи ог­ром­но, но не е не­ти­пич­но за во­дос­наб­ди­тел­ни сис­те­ми, ко­и­то не сѫ под­но­вя­ва­ни съ го­ди­ни. Оба­че то­ва, ко­е­то – об­раз­но и иро­нич­но ка­за­но – прѣ­ли­ва ча­ша­та е срав­ни­тел­но су­ха­та 2019 год.

/media/Br3__St_Stefanov.jpg

Ху­дож­никъ: Сте­фанъ Б. Сте­фа­новъ …

Прочети още

Данъци и страсти

Въ Плов­дивъ не е тай­на, че прѣзъ дву­ман­дат­но­то си уп­рав­ле­ние ве­че бив­ши­ятъ кметъ г-нъ Иванъ То­тевъ про­кар­ва­ше пе­ри­о­дич­но раз­лич­ни по­ли­ти­ки на уве­ли­ча­ва­не на мѣс­тни­тѣ да­нъ­ци. Най-го­лѣ­мо не­до­вол­ство у жи­те­ли­тѣ на гра­да бѣ ока­залъ ръс­тътъ на да­нъкъ МПС, кой­то бѣ­ше гла­су­ванъ и при­етъ прѣзъ де­кем­врий 2018 год. Къмъ но­ва­та фор­му­ла на цѣ­но­об­ра­зу­ва­не бѣ до­ба­венъ ко­е­фи­ци­ентъ на еко­ло­гич­на ка­те­го­рия съ цѣль ста­ри­тѣ ав­то­мо­би­ли да се из­бѣг­ватъ, тъй ка­то ще се прѣ­вър­натъ въ не тол­ко­ва ев­тинъ ва­ри­антъ. Г-нъ То­тевъ прѣд­ста­ви рѣ­ше­ни­е­то ка­то еко­ло­гич­на мѣр­ка, ко­я­то да ог­ра­ни­чи на­ли­чи­е­то на за­мър­ся­ва­щи въз­ду­ха прѣ­воз­ни срѣд­ства, а то­ва е на­бо­лѣлъ проб­лемъ подъ те­пе­та­та – гра­дътъ се ки­чи съ зла­тенъ ме­далъ въ ЕС по мръ­сенъ въз­духъ и сре­бъ­ренъ на кон­ти­нен­та слѣдъ съ­сѣ­ди­тѣ отъ Ско­пие. При­ла­га­не­то на мѣр­ка­та ефек­тив­но уве­ли­чи то­зи го­ди­шенъ раз­ходъ за шо­фьо­ри­тѣ поч­ти два пѫ­ти и из­стрѣ­ля об­щи­на Плов­дивъ на …

Прочети още

Наздраве, Джамбазки!

Евродепутатътъ остана безъ шофьорска книжка.

По врѣ­ме на за­си­ле­ни про­вѣр­ки прѣ­ди сту­ден­тския праз­дникъ, на 7-ми де­кем­врий пѫт­ни­тѣ по­ли­цаи край Са­мо­ковъ спи­ратъ Ан­гелъ Джам­баз­ки. Ста­ва яс­но, че из­бра­ни­ятъ прѣзъ мѣ­сецъ май та­зи го­ди­на за вто­ри ман­датъ ка­то ев­ро­де­пу­татъ прѣд-ста­ви­тель на ВМРО е сед­налъ задъ во­ла­на слѣдъ ка­то е пилъ. Кол­ко точ­но, оба­че, не мо­же да се ка­же. По не­о­фи­ци­ал­ни дан­ни дре­ге­рътъ на мѣс­то по­ка­залъ 1,5 про­ми­ла. Джам­баз­ки по­ис­калъ да му бѫ­де нап­ра­ве­на кръв­на про­ба. Ре­зул­та­ти­тѣ отъ нея со­чатъ 1,08 ‰, мал­ко подъ на­ка­зу­е­ми­тѣ 1,2 ‰. Книж­ка­та на ев­ро­де­пу­та­та е от­не­та. …

Прочети още

България се сбогува съ Стефанъ Данаиловъ и Стоянка Мутафова

Два­ма отъ най-по­пу­ляр­ни­тѣ и оби­ча­ни отъ по­ко­лѣ­ния бъл­га­ри ар­тис­ти – Сте­фанъ Да­на­и­ловъ и Сто­ян­ка Му­та­фо­ва – прик­лю­чи­ха зем­ния си пѫть. Лам­бо, как­то е поз­натъ за пуб­ли­ка­та, по­чи­на на 27-ми но­ем­врий на 76 г., слѣдъ по­ли­ор­ган­на не­дос­та­тъч­ность. Прѣзъ 2018 год. раз­кри­ва, че е ди­аг­нос­ти­ци­ранъ съ бо­лесть­та на Пар­кин­сонъ. Из­вѣс­тенъ съ ро­ли­тѣ си въ ки­но­то, Да­на­и­ловъ е но­си­тель на ре­ди­ца наг­ра­ди „Злат­на ро­за“ и „Ас­ке­еръ“. Лю­бо­пи­тенъ фактъ отъ про­фе­си­о­нал­на­та му би­ог­ра­фия е, че прѣзъ 1976 год. е из­бранъ за най-по­пу­ля­ренъ ак­тьоръ въ Че­хос­ло­ва­кия. Ос­вѣнъ съ ак­тьор­ска и прѣ­по­да­ва­тел­ска дѣй­ность въ сфе­ра­та на из­кус­тво­то, той се за­ни­ма­ва и съ по­ли­ти­ка. Из­би­ранъ е се­демь пѫ­ти за на­ро­денъ прѣд­ста­ви­тель и е ми­нис­търъ на кул­ту­ра­та по врѣ­ме на пра­ви­тел­ство­то на Сер­гей Ста­ни­шевъ въ пе­ри­о­да 2005-2009 год.

Гос­по­жа сти­хий­но бѣд­ствие, ак­три­са­та, чи­е­то име ед­ва ли има бъл­га­ринъ, кой­то да не е чу­валъ, Сто­ян­ка Му­та­фо­ва, си оти­де на 6-ти де­кем­врий, на 97-го­диш­на въз­расть. Ро­ли­те ѝ въ те­а­тъ­ра сѫ …

Прочети още

Сѫдътъ връща неваксинирани дѣца въ учебно заведение

Съ рѣ­ше­ние отъ 29-ти ок­том­врий, ад­ми­нис­тра­тив­ни­ятъ сѫдъ на Сли­венъ обя­ви за дис­кри­ми­на­ция не­до­пус­ка­не­то на не­вак­си­ни­ра­ни дѣ­ца до дѣт­ска гра­ди­на. Дѣ­ло­то е за­ве­де­но отъ из­вѣс­тния въ гра­да пра­вос­ла­венъ све­ще­никъ о. Ев­ге­ний Яна­ки­евъ, ба­ща на де­веть дѣ­ца, пос­лѣд­ни­тѣ двѣ отъ ко­и­то не­вак­си­ни­ра­ни. До сѫдъ се сти­га слѣдъ ка­то Ко­ми­си­я­та за за­щи­та отъ дис­кри­ми­на­ция от­хвър­ля жал­ба на све­ще­ни­ка.

Ин­те­рес­ни сѫ мо­ти­ви­тѣ на сѫ­да. Въ рѣ­ше­ни­е­то се по­соч­ва, че при­сѫт­стви­е­то на не­вак­си­ни­ра­ни дѣ­ца не зас­тра­ша­ва вак­си­ни­ра­ни­тѣ, как­то и че от­ка­зътъ отъ дос­тѫпъ до „спе­ци­ал­ни пе­да­го­ги­чес­ки гри­жи и на­со­ки“ е дис­кри­ми­на­ция по от­но­ше­ние на дѣ­ца­та, ко­и­то не сѫ вак­си­ни­ра­ни по­ра­ди ме­ди­цин­ски при­чи­ни. Дѣйс­тви­тел­но, за­ко­нътъ прѣд­виж­да …

Прочети още

1 200 лв за прибрали се отъ чужбина

Ми­нис­тер­ство­то на тру­да и со­ци­ал­на­та по­ли­ти­ка пла­ни­ра да за­дѣ­ли до 1200 лв на сѣ­мейс­тво, за­вър­на­ло се да жи­вѣе и ра­бо­ти въ Бъл­га­рия, счи­та­но отъ яну­а­ри 2020 год. Па­ри­тѣ ще се от­пус­катъ цѣ­ле­во: за на­емъ, дѣ­тег­ле­дач­ка и др. и ще дос­тиг­натъ до око­ло 350 сѣ­мейс­тва, има­щи тру­довъ до­го­воръ въ Бъл­га­рия и не по-въз­рас­тни отъ 54 год. Но­ви­на­та бѣ­ше раз­прос­тра­не­на срѣдъ бъл­га­ри­тѣ въ чуж­би­на, но въл­ни отъ връ­ща­щи се не се очер­та­ва да има.

Прочети още

Новъ воененъ паметникъ въ Плѣвенъ

На 16-ти но­ем­врий, ми­нис­тъ­рътъ на от­бра­на­та и ли­деръ на ВМРО, г-нъ Ка­ра­ка­ча­новъ, от­кри па­мет­никъ на Де­ве­та пѣ­хот­на плѣ­вен­ска ди­ви­зия, учас­тва­ла въ Дой­ран­ска­та бит­ка. Ком­по­зи­ци­я­та включ­ва петь скул­пту­ри. Цен­трал­на е фи­гу­ра­та на ген. Вл. Ва­зовъ, из­диг­на­та вър­ху мно­го­мет­ровъ пи­е­дес­талъ. Око­ло не­го сѫ че­ти­ри не­го­ви во­и­ни. Ком­по­зи­ци­я­та, дѣ­ло на скул­пто­ра Бо­рисъ Бо­ри­совъ и из­лѫч­ва­ща мно­го ге­ро­и­зъмъ , бѣ ос­ве­те­на въ при­сѫт­стви­е­то на дър­жав­ни ли­ца, нѣ­що ста­на­ло оби­чай­но у насъ.

Прочети още

Безъ неплатени болнични

Пра­ви­тел­ство­то се от­ка­за отъ иде­я­та си пър­ви­ятъ день бол­нич­ни да е неп­ла­тенъ, ко­я­то бѣ обя­ве­на слѣдъ ко­а­ли­ци­о­ненъ съ­вѣтъ на 14 но­ем­врий. Зап­ла­ха­та отъ син­ди­кал­ни про­тес­ти стрес­на г-нъ Бо­ри­совъ, кой­то по­да­де пър­ва­та си ос­тав­ка прѣзъ 2013 год. слѣдъ об­щес­тве­на ре­ак­ция за цѣ­на­та на то­ка.

Прочети още

ЕК за магистрала „Струма“

Въ пис­мо из­пра­те­но до бъл­гар­ско­то ми­нис­тер­ство на тран­спор­та още ок­том­врий мѣ­сецъ, но ог­ла­се­но отъ ев­ро­де­пу­та­та г-нъ Къ­невъ ед­ва на 18 но­ем­врий, Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия ока­чес­твя­ва ми­на­ва­не­то на ма­гис­тра­ла Стру­ма прѣзъ Крѣс-нен­ско­то де­фи­ле ка­то из­лиш­но и об­ви­ня­ва бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­ство, че я е под­ве­ло съ дан­ни­тѣ за съ­о­рѫ­же­ни­я­та по тра­се­то. В. „Трудъ“ об­ви­ни г-нъ Къ­невъ въ на­ци­о­нал­но прѣ­да­тел­ство, за­що­то е про­ка­ралъ въ Ев­ро­пейс­кия пар­ла­ментъ пе­ти­ция срѣ­щу ма­гис­тра­ла­та. Из­да­ни­е­то ока­чес­твя­ва ав­то-ри­тѣ на пе­ти­ци­я­та ка­то „еко­ло­зи съ биз­несъ ин­те­ре­си въ Крѣс­на“. По врѣ­ме на ин­спек­ция по ма­гис­трал­ни обек­ти на 19 но­ем­врий, г-нъ Бой­ко Бо­ри­совъ сѫ­що го­во­ри за еко­ло­зи и за по­ре­денъ пѫть пос­та­ви биз­не­са надъ …

Прочети още

Битовитѣ убийства сѫ истинската заплаха за народа ни

Обикновениятъ българинъ оскотѣва.

Бъл­га­ри­тѣ въ Бъл­га­рия се уби­ватъ. Кол­ко­то и гроз­но и страш­но да зву­чи, е вѣр­но. И тукъ не ста­ва ду­ма за ста­тис­ти­ка­та, ка­са­е­ща за­ги­на­ли­те по пѫ­тя, кѫ­дѣ­то чо­вѣш­ки­тѣ тра­ге­дии сѫ прос­то циф­ри за онѣ­зи, ко­и­то прег­леж­датъ дан­ни­тѣ. Слѣд­ва­щи­тѣ нѣ­кол­ко слу­чая сѫ до­ка­за­тел­ство за то­ва, че бъл­гар­ско­то на­се­ле­ние са­мо се опит­ва да се уни­що­жи. А то­ва е по-пла­ше­що и отъ най-не­вѣ­ро­ят­ни­тѣ кон­спи­ра­тив­ни те­о­рии, спо­редъ ко­и­то Бъл­га­рия трѣб­ва да из­чез­не.

Ако прѣзъ 90-тѣ го­ди­ни и от­час­ти прѣзъ пър­во­то де­се­ти­лѣ­тие слѣдъ 2000 год. се гър­мѣ­ха мут­ри, биз­нес­ме­ни, нар­ко­бо­со­ве и ън­дър­гра­ундъ фи­гу­ри, то прѣзъ пос­лѣд­ни­тѣ го­ди­ни не­рѣд­ко по но­ви­ни­тѣ съ­об­ща­ватъ за убийс­тва на обик­но­ве­ни граж­да­ни, …

Прочети още

Оперна драма въ фейсбукъ

Слѣдъ оплакване на пѣвица, министърътъ на културата г-нъ Бановъ понечи да уволни Столина Добрева, директоръ на НМУ „П. Пипковъ“, и двѣтѣ въ социалната мрежа.

Опер­на­та пѣ­ви­ца Да­ри­на Та­ко­ва, из­гу­би­ла гла­са си слѣдъ опе­ра­ция и на­со­чи­ла се къмъ прѣ­по­да­ва­не­то, се оп­ла­ка въ фейс­букъ, че ди­рек­тор­ка­та на На­ци­о­нал­но­то му­зи­кал­но учи­ли­ще е от­ка­за­ла да я наз­на­чи за учи­тель безъ кон­курсъ, прѣд­виж­дащъ из­пъл­не­ние на петь про­из­ве­де­ния въ съп­ро­водъ на пи­а­но. На­у­ча­вай­ки, ми­нис­търъ Ба­новъ по­бър­за да по­ис­ка ос­тав­ка­та на г-жа Доб­ре­ва. Слѣдъ сре­ща ос­тав­ка не пос­лѣд­ва, но слу­ча­ятъ зах­ра­ни лѣт­ни­тѣ де­ба­ти за спаз­ва­не­то на за­ко­на и за прив­ли­ча­не­то на та­лан­ти­тѣ ни отъ чуж­би­на. Г-нъ Ба­новъ та­ка и не смет­на за нуж­но да се из­ви­ни, че е по­ис­калъ ос­тав­ка­та на ди­рек­торъ, спаз­ващ кон­кур­сна про­це­ду­ра. Но не­го­ва­та съ­вѣсть е прѣ­о­до­ля­ва­ла и …

Прочети още

Държавата не вини НАП за теча на данни

Слѣдъ ка­то на 15-ти юлий лич­ни­тѣ дан­ни на по­ве­че от петь ми­ли­о­на бъл­га­ри бѣ­ха из­то­че­ни отъ НАП и раз­пра­те­ни до ме­дии, ми­нис­тъ­рътъ на фи­нан­си­тѣ Вла­дис­лавъ Го­ра­новъ по­бър­за да ка­же, че при­чи­на­та то­ва да се слу­чи е, че НАП прѣд­ла­га он­лайнъ ус­лу­ги за граж­да­ни­тѣ. Оп­рав­да­ни­е­то, кол­ко­то и не­се­ри­оз­но да зву­чи, всѣ още се из­пол­зва отъ дър­жав­ни­тѣ ин­сти­ту­ции. Мѣ­сецъ и по­ло­ви­на по-къс­но, прѣд­сѣ­да­те­льтъ на ко­ми­си­я­та за за­щи­та на лич­ни­тѣ дан­ни (КЗЛД) Вен­цис­лавъ Ка­рад­жовъ за­я­ви прѣдъ ан­кет­на ко­ми­сия на На­род­но­то съб­ра­ние, че НАП е от­дѣ­ли­ла твър­дѣ срѣд­ства и уси­лия, за да улес­ни граж­да­ни­тѣ съ он­лайнъ ус­лу­ги, прѣ­неб­рѣг­вай­ки си­гур­ность­та на сис­те­ми­тѣ си. Вѫт­рѣш­ни­тѣ пра­ви­ла …

Прочети още