Паметникъ на Марксъ прѣкръстенъ на Христо Ботевъ въ Бесарабия
Чете се за 5 минути
„Български освѣдомитель“ провѣри съобщението за бесарабско село, чийто паметникъ на Карлъ Марксъ получилъ табелка съ името на Христо Ботевъ.
Декември мѣсецъ. За разлика отъ всѣка друга година, прѣзъ тази снѣгътъ рѣши да не ни изненадва, точно когато се оказа спѣшно нуженъ, за да запълни разни язовири. Ами сега, за какво ще пишатъ медиитѣ? Нѣма страшно, Ботевъ отново надига глава отъ оня свѣтъ и – съ така характерния за него устремъ – влиза въ новинитѣ, този пѫть помъкналъ и Карлъ Марксъ съ себе си.
Дѣйствителенъ видъ на паметника, декември 2019. © Иванъ Мънинъ.
Всичко започва на 19 декември, когато сайтътъ „БесарабиЯуа“, малка медия за регионални новини отъ Украинска Бесарабия – область извѣстна още като Буджакъ и съ голѣмото си българско малцинство – публикува (на руски езикъ, ползуванъ като lingua franca въ пъстрия съ националности регионъ) статия за декомунизацията въ Бесарабия, споменаваща между другото и, че въ населеното съ българи село Холмское се случила любопитна замѣна. Прѣзъ 2016 г. селсовѣтътъ не можелъ да рѣши какво да прави съ западащия паметникъ на Карлъ Марксъ въ централния паркъ на селото, гласоветѣ били поравно да се демонтира и остави, и тогава умътъ на съвѣтницитѣ родилъ хитрина - вмѣсто да го демонтиратъ, ще го обновятъ заедно съ другитѣ паметници изъ селото и ще го прѣименуватъ на паметникъ на българския националенъ герой Христо Ботевъ, допълнително почитанъ срѣдъ сънародницитѣ ни въ бесарабскитѣ села, защото е прѣкаралъ срѣдъ тѣхъ извѣстно врѣме като учитель. Буйната брада на двамата би могла да помогне да се замаже фактътъ, че приликата помежду имъ е само маргинална и че единиятъ е намѣрилъ смъртьта си на 28 години, докато другиятъ е извѣстенъ съ вида отъ ранната си старость.
ОТЗВУКЪ ВЪ БЪЛГАРИЯ
Нѣколко дена тази публикация остава напълно неизвѣстна за хората въ България, докато идва сѫдбовниятъ 23 декември, когато нейни прѣразкази въ фейсбукъ биватъ масово сподѣлени отъ множество хора, но въ съкратенъ вариантъ, въ който само се разказва че хитритѣ селяни рѣшили просто да смѣнятъ табелката. Като илюстрация се използва една единствена лѣтна снимка на паметника. Слѣдъ още день-два българскитѣ медии осъзнаватъ, че не могатъ да изпуснатъ такава новина и масово започватъ да се появяватъ материали, парадоксално вдъхновени дори не отъ първоначалната статия въ „БесарабиЯуа“, а отъ постоветѣ въ социалнитѣ мрѣжи. Слѣдватъ прѣразкази на тѣзи журналистически прѣразкази. Тъй като всѣка медия иска да излѣзе съ свой текстъ, а не да прѣпечатва отъ други, ставаме свидѣтели на какви ли не вариации на новината – нѣкѫдѣ се твърди, че ще демонтиратъ Марксъ и ще го замѣнятъ съ Христо Ботевъ; другадѣ - че това вече е станало; на трети мѣста – че просто сѫ смѣнили табелката.
Кулминацията на тази верижна реакция е интервюто на БНР отъ послѣдния день на 2019 г. съ Антонъ Киссе, депутата на региона въ Върховната рада (украинския парламентъ) и прѣдседатель на общностьта на бесарабскитѣ българи. Киссе обаче има сѫщо толкова информация, колкото сайтътъ „БесарабиЯуа“ и не може да разкаже повече по въпроса; по-голѣмата часть отъ интервюто е напомняне къмъ родната публика, че бесарабскитѣ българи сѫществуватъ и сѫ съ ясно запазено българско самосъзнание. Все пакъ БНР се оказа единствената медия свършила дори малко журналистическа работа по въпроса. Отъ тази дата насетнѣ въпросното интервю е това, което бива масово прѣразказвано въ медиитѣ, въ комбинация съ вече споменатата лѣтна снимка отъ „БесарабиЯуа“.
Доколкото бѣ възможно да се провѣри обаче, нито една медия не се е разровила дори дотолкова, та да разбере, напримѣръ, че селото си има и българско име – Селиоглу, че украинското му название е Холмскье и че макаръ и сайтътъ за бесарабски новини да ползува руския като главенъ езикъ за разнообразната си публика, нѣма никаква причина въ българскитѣ медии селото да е назовано съ руското си име Холмское. Никоя медия изглежда не е прочела оригиналната статия, та да види, че всичко въ нея се е случило прѣзъ 2016 г. и нѣма какъ Маркс да е „осъмналъ“ като Ботевъ. Никой журналистъ дори не е обърналъ внимание на буйнитѣ дървета на снимката задъ паметника, за да осъзнае, че това не се случва въ момента, посредъ зима! Нѣмало е кой дори да се разходи изъ сайта БесарабиЯуа и да види, че тѣ желаятъ името имъ да се изписва тъкмо по този начинъ (съ главно Я), за да се разграничават двѣтѣ думички въ него, „Бесарабия“ и кодътъ на Украйна „уа“.
ПРОВѢРКАТА НА „БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ“
На 29 декември екипъ на „Български Освѣдомитель“ бѣ на мѣстото на събитието и откри, че паметникът си е тамъ въ цѣлата си прѣлесть, обновенъ въ златистожълто заедно съ другитѣ статуи въ селската градинка околко църквата. Но табелка липсва!
Вѣроятно така е по-добрѣ за селото, защото този Марксъ съвсѣмъ очевидно нѣма никаква прилика съ Ботевъ и ако имаше табелка щѣше да е абсурдно. Контрастътъ на лъскавъ златенъ Марксъ съ зелената църквичка задъ гърба му пъкъ е интересенъ и замислящъ. Що се отнася до Христо Ботевъ, той си има красивъ паметникъ наблизко, собственъ, – а не присвоенъ – въ регионалния центъръ Арцизъ. Бронзовиятъ бюстъ е върху пиедесталъ, на който сѫ гравирани малко свѣдѣния за личностьта на революционера. Единствениятъ пострадалъ отъ случая въ Селиоглу е процесътъ по декомунизация, въведенъ съ законъ прѣзъ 1995 г. и свързанъ съ отстраняването на стотици съвѣтски монументи. Но този процесъ спокойно може да мине и безъ прѣмахването на всѣки единъ паметникъ отъ всѣко село, още повече на Карлъ Марксъ, който не е толкова противорѣчивъ въ украинската история, колкото други личности отъ епохата на СССР. А между другото, въ оригиналната статия на „БесарабиЯуа“ си пише и че, поне отъ тази есень насамъ, табелка нѣма. Нѣма обаче и кой да чете.
Понѣкога е добрѣ да се замислимъ, че думата „новина“ получава корена си отъ „новъ“, съотвѣтно историята въ Селиоглу е всичко друго, но не и новина. А защо залѣ българското медийно пространство тази зима? Може би за да се разведрятъ хората отъ пернишката криза? А може би случайно? Никога нѣма да разберемъ. Най-добрѣ обаче да оставимъ Марксъ и Ботевъ по мѣстата имъ.