БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

31 августъ 2020 | година 2, брой 7

Паметникъ на Марксъ прѣкръстенъ на Христо Ботевъ въ Бесарабия

Чете се за 5 минути

„Български освѣдомитель“ провѣри съобщението за бесарабско село, чийто паметникъ на Карлъ Марксъ получилъ табелка съ името на Христо Ботевъ.

Де­кем­ври мѣ­сецъ. За раз­ли­ка отъ всѣ­ка дру­га го­ди­на, прѣзъ та­зи снѣ­гътъ рѣ­ши да не ни из­не­над­ва, точ­но ко­га­то се ока­за спѣш­но ну­женъ, за да за­пъл­ни раз­ни язо­ви­ри. Ами се­га, за как­во ще пи­шатъ ме­ди­и­тѣ? Нѣ­ма страш­но, Бо­тевъ от­но­во на­ди­га гла­ва отъ оня свѣтъ и – съ та­ка ха­рак­тер­ния за не­го ус­тремъ – вли­за въ но­ви­ни­тѣ, то­зи пѫть по­мък­налъ и Карлъ Марксъ съ се­бе си.

/media/Br4__VS__Marx-Botev.jpg

Дѣйс­тви­те­ленъ видъ на па­мет­ни­ка, де­кем­ври 2019. © Иванъ Мъ­нинъ.

Всич­ко за­поч­ва на 19 де­кем­ври, ко­га­то сай­тътъ „Бе­са­ра­би­Я­уа“, мал­ка ме­дия за ре­ги­о­нал­ни но­ви­ни отъ Ук­ра­ин­ска Бе­са­ра­бия – об­ласть из­вѣс­тна още ка­то Буд­жакъ и съ го­лѣ­мо­то си бъл­гар­ско мал­цин­ство – пуб­ли­ку­ва (на рус­ки езикъ, пол­зу­ванъ ка­то lingua franca въ пъс­трия съ на­ци­о­нал­нос­ти ре­ги­онъ) ста­тия за де­ко­му­ни­за­ци­я­та въ Бе­са­ра­бия, спо­ме­на­ва­ща меж­ду дру­го­то и, че въ на­се­ле­но­то съ бъл­га­ри се­ло Хол­мское се слу­чи­ла лю­бо­пит­на за­мѣ­на. Прѣзъ 2016 г. сел­со­вѣ­тътъ не мо­желъ да рѣ­ши как­во да пра­ви съ за­па­да­щия па­мет­никъ на Карлъ Марксъ въ цен­трал­ния паркъ на се­ло­то, гла­со­ве­тѣ би­ли по­рав­но да се де­мон­ти­ра и ос­та­ви, и то­га­ва умътъ на съ­вѣт­ни­ци­тѣ ро­дилъ хит­ри­на - вмѣс­то да го де­мон­ти­ратъ, ще го об­но­вятъ за­ед­но съ дру­ги­тѣ па­мет­ни­ци изъ се­ло­то и ще го прѣ­и­ме­ну­ватъ на па­мет­никъ на бъл­гар­ския на­ци­о­на­ленъ ге­рой Хрис­то Бо­тевъ, до­пъл­ни­тел­но по­чи­танъ срѣдъ съ­на­род­ни­ци­тѣ ни въ бе­са­раб­ски­тѣ се­ла, за­що­то е прѣ­ка­ралъ срѣдъ тѣхъ из­вѣс­тно врѣ­ме ка­то учи­тель. Буй­на­та бра­да на два­ма­та би мог­ла да по­мог­не да се за­ма­же фак­тътъ, че при­ли­ка­та по­меж­ду имъ е са­мо мар­ги­нал­на и че еди­ни­ятъ е на­мѣ­рилъ смърть­та си на 28 го­ди­ни, до­ка­то дру­ги­ятъ е из­вѣс­тенъ съ ви­да отъ ран­на­та си ста­рость.

ОТ­ЗВУКЪ ВЪ БЪЛ­ГА­РИЯ

Нѣ­кол­ко де­на та­зи пуб­ли­ка­ция ос­та­ва на­пъл­но не­из­вѣс­тна за хо­ра­та въ Бъл­га­рия, до­ка­то ид­ва сѫд­бов­ни­ятъ 23 де­кем­ври, ко­га­то ней­ни прѣ­раз­ка­зи въ фейс­букъ би­ватъ ма­со­во спо­дѣ­ле­ни отъ мно­жес­тво хо­ра, но въ сък­ра­тенъ ва­ри­антъ, въ кой­то са­мо се раз­каз­ва че хит­ри­тѣ се­ля­ни рѣ­ши­ли прос­то да смѣ­нятъ та­бел­ка­та. Ка­то илюс­тра­ция се из­пол­зва ед­на един­стве­на лѣт­на сним­ка на па­мет­ни­ка. Слѣдъ още день-два бъл­гар­ски­тѣ ме­дии осъз­на­ватъ, че не мо­гатъ да из­пус­натъ та­ка­ва но­ви­на и ма­со­во за­поч­ватъ да се по­я­вя­ватъ ма­те­ри­а­ли, па­ра­док­сал­но вдъх­но­ве­ни до­ри не отъ пър­во­на­чал­на­та ста­тия въ „Бе­са­ра­би­Я­уа“, а отъ пос­то­ве­тѣ въ со­ци­ал­ни­тѣ мрѣ­жи. Слѣд­ватъ прѣ­раз­ка­зи на тѣ­зи жур­на­лис­ти­чес­ки прѣ­раз­ка­зи. Тъй ка­то всѣ­ка ме­дия ис­ка да из­лѣ­зе съ свой текстъ, а не да прѣ­пе­чат­ва отъ дру­ги, ста­ва­ме сви­дѣ­те­ли на как­ви ли не ва­ри­а­ции на но­ви­на­та – нѣ­кѫ­дѣ се твър­ди, че ще де­мон­ти­ратъ Марксъ и ще го за­мѣ­нятъ съ Хрис­то Бо­тевъ; дру­га­дѣ - че то­ва ве­че е ста­на­ло; на тре­ти мѣс­та – че прос­то сѫ смѣ­ни­ли та­бел­ка­та.

Кул­ми­на­ци­я­та на та­зи ве­риж­на ре­ак­ция е ин­тер­вю­то на БНР отъ пос­лѣд­ния день на 2019 г. съ Ан­тонъ Кис­се, де­пу­та­та на ре­ги­о­на въ Вър­хов­на­та ра­да (ук­ра­ин­ския пар­ла­ментъ) и прѣд­се­да­тель на об­щность­та на бе­са­раб­ски­тѣ бъл­га­ри. Кис­се оба­че има сѫ­що тол­ко­ва ин­фор­ма­ция, кол­ко­то сай­тътъ „Бе­са­ра­би­Я­уа“ и не мо­же да раз­ка­же по­ве­че по въп­ро­са; по-го­лѣ­ма­та часть отъ ин­тер­вю­то е на­пом­ня­не къмъ род­на­та пуб­ли­ка, че бе­са­раб­ски­тѣ бъл­га­ри сѫ­щес­тву­ватъ и сѫ съ яс­но за­па­зе­но бъл­гар­ско са­мо­съз­на­ние. Все пакъ БНР се ока­за един­стве­на­та ме­дия свър­ши­ла до­ри мал­ко жур­на­лис­ти­чес­ка ра­бо­та по въп­ро­са. Отъ та­зи да­та на­сет­нѣ въп­рос­но­то ин­тер­вю е то­ва, ко­е­то би­ва ма­со­во прѣ­раз­каз­ва­но въ ме­ди­и­тѣ, въ ком­би­на­ция съ ве­че спо­ме­на­та­та лѣт­на сним­ка отъ „Бе­са­ра­би­Я­уа“.

До­кол­ко­то бѣ въз­мож­но да се про­вѣ­ри оба­че, ни­то ед­на ме­дия не се е раз­ро­ви­ла до­ри до­тол­ко­ва, та да раз­бе­ре, нап­ри­мѣръ, че се­ло­то си има и бъл­гар­ско име – Се­ли­ог­лу, че ук­ра­ин­ско­то му наз­ва­ние е Хол­мскье и че ма­каръ и сай­тътъ за бе­са­раб­ски но­ви­ни да пол­зу­ва рус­кия ка­то гла­венъ езикъ за раз­но­об­раз­на­та си пуб­ли­ка, нѣ­ма ни­как­ва при­чи­на въ бъл­гар­ски­тѣ ме­дии се­ло­то да е на­зо­ва­но съ рус­ко­то си име Хол­мское. Ни­коя ме­дия из­глеж­да не е про­че­ла ори­ги­нал­на­та ста­тия, та да ви­ди, че всич­ко въ нея се е слу­чи­ло прѣзъ 2016 г. и нѣ­ма какъ Маркс да е „осъм­налъ“ ка­то Бо­тевъ. Ни­кой жур­на­листъ до­ри не е обър­налъ вни­ма­ние на буй­ни­тѣ дър­ве­та на сним­ка­та задъ па­мет­ни­ка, за да осъз­нае, че то­ва не се случ­ва въ мо­мен­та, пос­редъ зи­ма! Нѣ­ма­ло е кой до­ри да се раз­хо­ди изъ сай­та Бе­са­ра­би­Я­уа и да ви­ди, че тѣ же­ла­ятъ име­то имъ да се из­пис­ва тък­мо по то­зи на­чинъ (съ глав­но Я), за да се раз­гра­ни­ча­ват двѣ­тѣ ду­мич­ки въ не­го, „Бе­са­ра­бия“ и ко­дътъ на Ук­рай­на „уа“.

ПРО­ВѢР­КА­ТА НА „БЪЛ­ГАР­СКИ ОС­ВѢ­ДО­МИ­ТЕЛЬ“

На 29 де­кем­ври екипъ на „Бъл­гар­ски Ос­вѣ­до­ми­тель“ бѣ на мѣс­то­то на съ­би­ти­е­то и от­кри, че па­мет­ни­кът си е тамъ въ цѣ­ла­та си прѣ­лесть, об­но­венъ въ зла­тис­то­жъл­то за­ед­но съ дру­ги­тѣ ста­туи въ сел­ска­та гра­дин­ка окол­ко цър­ква­та. Но та­бел­ка лип­сва!

Вѣ­ро­ят­но та­ка е по-доб­рѣ за се­ло­то, за­що­то то­зи Марксъ съв­сѣмъ оче­вид­но нѣ­ма ни­как­ва при­ли­ка съ Бо­тевъ и ако има­ше та­бел­ка щѣ­ше да е аб­сур­дно. Кон­трас­тътъ на лъс­кавъ зла­тенъ Марксъ съ зе­ле­на­та цър­квич­ка задъ гър­ба му пъкъ е ин­те­ре­сенъ и за­мис­лящъ. Що се от­на­ся до Хрис­то Бо­тевъ, той си има кра­сивъ па­мет­никъ наб­лиз­ко, соб­ственъ, – а не прис­во­енъ – въ ре­ги­о­нал­ния цен­търъ Ар­цизъ. Брон­зо­ви­ятъ бюстъ е вър­ху пи­е­дес­талъ, на кой­то сѫ гра­ви­ра­ни мал­ко свѣ­дѣ­ния за лич­ность­та на ре­во­лю­ци­о­не­ра. Един­стве­ни­ятъ пос­тра­далъ отъ слу­чая въ Се­ли­ог­лу е про­це­сътъ по де­ко­му­ни­за­ция, въ­ве­денъ съ за­конъ прѣзъ 1995 г. и свър­занъ съ от­стра­ня­ва­не­то на сто­ти­ци съ­вѣт­ски мо­ну­мен­ти. Но то­зи про­цесъ спо­кой­но мо­же да ми­не и безъ прѣ­мах­ва­не­то на всѣ­ки единъ па­мет­никъ отъ всѣ­ко се­ло, още по­ве­че на Карлъ Марксъ, кой­то не е тол­ко­ва про­ти­во­рѣ­чивъ въ ук­ра­ин­ска­та ис­то­рия, кол­ко­то дру­ги лич­нос­ти отъ епо­ха­та на СССР. А меж­ду дру­го­то, въ ори­ги­нал­на­та ста­тия на „Бе­са­ра­би­Я­уа“ си пи­ше и че, по­не отъ та­зи есень на­самъ, та­бел­ка нѣ­ма. Нѣ­ма оба­че и кой да че­те.

По­нѣ­ко­га е доб­рѣ да се за­мис­лимъ, че ду­ма­та „но­ви­на“ по­лу­ча­ва ко­ре­на си отъ „новъ“, съ­от­вѣт­но ис­то­ри­я­та въ Се­ли­ог­лу е всич­ко дру­го, но не и но­ви­на. А за­що за­лѣ бъл­гар­ско­то ме­дий­но прос­тран­ство та­зи зи­ма? Мо­же би за да се раз­вед­рятъ хо­ра­та отъ пер­ниш­ка­та кри­за? А мо­же би слу­чай­но? Ни­ко­га нѣ­ма да раз­бе­ремъ. Най-доб­рѣ оба­че да ос­та­вимъ Марксъ и Бо­тевъ по мѣс­та­та имъ.