БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

31 августъ 2020 | година 2, брой 7

Изгрѣвътъ на прокурора-слънце

Чете се за 5 минути

Иванъ Гешевъ не се поколѣба да играе на политическата сцена отъ началото на мандата си като главенъ прокуроръ.

Осъз­налъ аб­со­лют­на­та си власть, но­ви­ятъ гла­венъ про­ку­роръ не се свѣ­ни да се дър­жи ка­то по­пу­лис­тки Луи XIV на но­во­то врѣ­ме. Вмѣс­то да бѫ­де ку­че­то-па­зачъ на дър­жав­ни­тѣ за­ко­ни, Иванъ Ге­шевъ обър­на въ дѣ­ла ду­ми­тѣ си, че нѣ­ма нуж­да отъ раз­дѣ­ле­ние на влас­ти­тѣ и се изя­вя­ва на по­ли­ти­чес­ка­та сце­на.

ДА УВОЛ­НИШЪ МИ­НИС­ТЪРЪ

На 9 яну­а­ри се слу­чи нѣ­що без­пре­це­ден­тно въ съв­рѣ­мен­на­та ис­то­рия на Бъл­га­рия—ми­нис­търъ Не­но Ди­мовъ бѣ арес­ту­ванъ и об­ви­ненъ въ умиш­ле­на без­сто­пан­стве­ность, до­ве­ла до вод­на­та кри­за въ Пер­никъ. Съ­би­ти­е­то е осо­бе­но впе­чат­ля­ва­що ка­то се има прѣд­видъ, че за поч­ти три го­ди­ни на пос­та Ди­мовъ бѣ за­мѣ­сенъ въ мно­жес­тво скан­да­ли за ло­ши рѣ­ше­ния спря­мо окол­на­та срѣ­да — проб­ле­ми­тѣ съ вто­рия лифтъ въ Бан­ско, паркъ Ви­то­ша, по­газ­ва­не­то на мрѣ­жа­та На­ту­ра 2000 — но ни­ко­га не бѣ сан­кци­о­ни­ранъ по ка­къв­то и да е на­чинъ. Прѣд­ста­ви­тель на ВМРО въ тре­то­то пра­ви­тел­ство на Бо­ри­совъ, той из­глеж­да­ше по­ли­ти­чес­ки не­до­се­га­емъ, но Ге­шевъ не се по­ко­лѣ­ба да сто­ва­ри вър­ху не­го цѣ­ла­та ви­на за кри­за­та съ во­да­та. Отъ арес­та, кѫ­дѣ­то той все още е, Ди­мовъ по­да­де ос­тав­ка, а ли­де­рътъ на ВМРО, Кра­си­миръ Ка­ра­ка­ча­новъ, на­ре­че слу­чи­ло­то се “по­ли­ти­чес­ко убийс­тво”. Та­ка или ина­че, на зам.-пре­ми­е­ра не му ос­та­ва­ше дру­го ос­вѣнъ да се при­ми­ри съ по­ло­же­ни­е­то и да прѣд­ло­жи новъ свой чо­вѣкъ за ми­нис­тер­ския столъ — на 15 яну­а­ри пар­ла­мен­тътъ гла­су­ва наз­на­че­ни­е­то на Емилъ Ди­мит­ровъ—Ре­ви­зо­ро.

На прак­ти­ка, ка­то единъ ис­тин­ски аб­со­лю­тенъ мо­нархъ, Ге­шевъ нап­ра­ви не­въз­мож­но­то до­ри за Бо­ри­совъ — смѣ­ни ми­нис­търъ по свой из­боръ.

ПРО­ВА­ЛЕ­НА­ТА СРѢ­ЩА СЪ НИ­НО­ВА

По мол­ба на прѣд­се­да­те­ля на БСП, Кор­не­лия Ни­но­ва, на 6 яну­а­ри трѣб­ва­ше да се със­тои срѣ­ща меж­ду нея и глав­ния про­ку­роръ. Ни­но­ва же­ла­е­ше да пос­та­ви на Ге­шевъ въп­ро­си от­нос­но евен­ту­ал­ни во­де­ни до­сѫ­деб­ни про­из­вод­ства въ връз­ка съ кри­за­та въ Пер­никъ. Но ко­га­то тя за­я­ви, че слѣдъ срѣ­ща­та ще да­де прес­кон­фе­рен­ция, на ко­я­то ще из­не­се ин­фор­ма­ци­я­та, ко­я­то е на­у­чи­ла, ре­ак­ци­я­та на про­ку­ро­ра-слън­це бѣ свѣт­ка­вич­на: той от­мѣ­ни мѣ­роп­ри­я­ти­е­то. Офи­ци­ал­но­то съ­об­ще­ние гла­сѣ­ше, че “про­ку­ра­ту­ра­та нѣ­ма да поз­во­ли да бѫ­де из­пол­зва­на за пос­ти­га­не на по­ли­ти­чес­ки цѣ­ли”, но е оче­вид­но, че Ге­шевъ по-ско­ро се под­раз­ни, че мо­же да бѫ­де из­пол­званъ за осѫ­щес­твя­ва­не на чуж­ди по­ли­ти­чес­ки цѣ­ли. Та­ка или ина­че, при не­го из­би­ра­тел­но­то съ­об­ра­зя­ва­не съ за­ко­на и кон­сти­ту­ци­он­ни­тѣ по­ло­же­ния е ре­дов­на прак­ти­ка.

Отъ дру­га стра­на, БСП вне­се вотъ на не­до­вѣ­рие къмъ пра­ви­тел­ство­то на Бо­ри­совъ, кой­то бѣ гла­су­ванъ въ пе­тъкъ 31 яну­а­ри и очак­ва­но се про­ва­ли, въп­рѣ­ки под­крѣ­па­та на ДПС.

СПРѢЧ­КВА­НЕ СЪ ПРЕ­ЗИ­ДЕН­ТА

На фо­на на про­дъл­жа­ва­щи­тѣ при пре­зи­ден­та кон­сул­та­ции за про­мѣ­ни въ кон­сти­ту­ци­я­та, ко­и­то да ог­ра­ни­чатъ власть­та на глав­ния про­ку­роръ и точ­но въ де­ня, ко­га­то дър­жав­ни­ятъ гла­ва прѣд­ста­вя­ше тре­тия си го­ди­шенъ от­четъ, из­лѣ­зе стран­на­та ин­фор­ма­ция, че Ге­шевъ е из­пра­тилъ за­пит­ва­не до Кон­сти­ту­ци­он­ния сѫдъ. Въп­ро­си­тѣ ка­са­ятъ въз­мож­нос­ти­тѣ за во­де­не на раз­слѣд­ва­не срѣ­щу пре­зи­ден­та за дър­жав­на из­мѣ­на. Още сѫ­щия день, 27 яну­а­ри, КС об­ра­зу­ва дѣ­ло по въп­ро­си­тѣ на глав­ния про­ку­роръ. Въ об­щес­тво­то — и въ пре­зи­ден­тство­то — оба­че се за­да­ва­ха дру­ги въп­ро­си: как­во е ос­но­ва­ни­е­то за по­доб­но пи­та­не къмъ КС?

От­го­во­рътъ дой­де още на слѣд­ва­щия день, ко­га­то прѣ­вър­на­ли­ятъ се въ цен­търъ на всич­ки ме­дий­ни про­я­ви Ге­шевъ за­я­ви, че има до­сѫ­деб­но про­из­вод­ство, въ ко­е­то е за­мѣ­сенъ и пре­зи­ден­тътъ. Ре­ак­ци­и­тѣ бѣ­ха обил­ни. Всич­ки мра­зе­щи пре­зи­ден­та ли­ку­ва­ха, безъ да си да­ватъ смѣт­ка, че ста­ва въп­росъ за ед­но от­мъ­ще­ние отъ стра­на на Ге­шевъ, за ед­но сплаш­ва­не: той яв­но не е го­товъ да заб­ра­ви, че Ра­девъ от­ка­за да под­пи­ше наз­на­че­ни­е­то му слѣдъ пър­во­то гла­су­ва­не въ Вис­шия сѫ­де­бенъ съ­вѣтъ и не гле­да съ рав­но­ду­шие на кон­сул­та­ци­и­тѣ за кон­сти­ту­ци­он­на ре­фор­ма на пра­во­мо­щи­я­та на глав­ния про­ку­роръ.

„ТѢ­ЗИ СРС-ТА НЕ СѪ СРС-ТА“

Вър­хътъ на изум­ле­ни­е­то дой­де по-къс­но на 28 яну­а­ри, ко­га­то про­ку­ра­ту­ра­та пус­на за­пи­си, нап­ра­ве­ни съ из­пол­зва­не на спе­ци­ал­ни ра­зуз­на­ва­тел­ни срѣд­ства (СРС), за ко­и­то се твър­ди, че съ­дър­жатъ и гла­са на пре­зи­ден­та. Са­ми­тѣ за­пи­си сѫ отъ ап­рилъ 2019 г. и ка­са­ятъ про­вѣр­ка на КПКОН­ПИ отъ 2016 г. Слѣдъ ка­то се по­я­ви­ха мно­жес­тво мнѣ­ния на юрис­ти, че пуб­ли­ку­ва­не­то на СРС-та е не­за­кон­но, Ге­шевъ лес­но се из­мък­на ка­то ка­за въ срѣ­да 29 яну­а­ри, че то­ва не би­ли СРС-та. Не ка­за оба­че то­га­ва как­во сѫ.

Ре­ак­ци­я­та на пре­зи­ден­тство­то бѣ ла­ко­нич­на, но твър­да. Пре­зи­ден­тътъ Ра­девъ пуб­ли­ку­ва съ­об­ще­ние, въ ко­е­то ока­чес­тви дѣйс­тви­я­та на Ге­шевъ ка­то “ата­ка, при­до­би­ва­щи урод­ли­ви из­мѣ­ре­ния” и при­пом­ни, че кон­сти­ту­ци­он­ни­тѣ про­мѣ­ни сѫ на­ло­жи­тел­ни, “за­що­то отъ не­за­ви­си­мость­та на про­ку­ра­ту­ра­та за­ви­си какъ ще из­глеж­да и дър­жав­ность­та въ Бъл­га­рия”.

Ус­по­ре­ди­ци­тѣ меж­ду по­ве­де­ни­е­то на Ге­шевъ и френ­ска­та аб­со­лют­на мо­нар­хия не се из­чер­пватъ до­тукъ. Как­то Луи XIV раз­жал­валъ и пра­тилъ на сѫдъ своя ми­нис­търъ Ни­ко­ла Фу­ке, за­що­то сѫ­щи­ятъ ималъ неб­ла­го­ра­зу­ми­е­то да си пос­трои дво­рецъ, по-кра­сивъ отъ крал­ския, та­ка и Ге­шевъ ата­ку­ва единъ отъ най-бо­га­ти­тѣ оли­гар­си въ Бъл­га­рия, Ва­силъ Бож­ковъ, и кон­фис­ку­ва ко­лек­ци­я­та му отъ ан­ти­ки, при­до­би­ва­ни по не­я­сенъ на­чинъ и съ не­яс­но спе­че­ле­ни па­ри. По то­зи слу­чай „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“ ще Ви ин­фор­ми­ра въ фев­ру­ар­ския си брой.

Ед­на дру­га при­ли­ка меж­ду глав­ния про­ку­роръ и Бур­бо­ни­тѣ е осо­бе­но сму­ща­ва­ща — въп­рѣ­ки че е же­ненъ, Ге­шевъ жи­вѣе от­кри­то съ лю­бов­ни­ца­та си. По­доб­но на кра­ле­тѣ, ко­и­то оси­гу­ря­ва­ли двор­ци на лю­бов­ни­ци­тѣ си, „же­на­та до Ге­шевъ“ се оказ­ва соб­стве­никъ на ев­тинъ имотъ, как­то съ­об­щи сай­тътъ „Би­волъ“ още лѣ­то­то. Но на то­ва ве­че ни­кой не об­ръ­ща вни­ма­ние.