Изгрѣвътъ на прокурора-слънце
Чете се за 5 минути
Иванъ Гешевъ не се поколѣба да играе на политическата сцена отъ началото на мандата си като главенъ прокуроръ.
Осъзналъ абсолютната си власть, новиятъ главенъ прокуроръ не се свѣни да се държи като популистки Луи XIV на новото врѣме. Вмѣсто да бѫде кучето-пазачъ на държавнитѣ закони, Иванъ Гешевъ обърна въ дѣла думитѣ си, че нѣма нужда отъ раздѣление на властитѣ и се изявява на политическата сцена.
ДА УВОЛНИШЪ МИНИСТЪРЪ
На 9 януари се случи нѣщо безпрецедентно въ съврѣменната история на България—министъръ Нено Димовъ бѣ арестуванъ и обвиненъ въ умишлена безстопанственость, довела до водната криза въ Перникъ. Събитието е особено впечатляващо като се има прѣдвидъ, че за почти три години на поста Димовъ бѣ замѣсенъ въ множество скандали за лоши рѣшения спрямо околната срѣда — проблемитѣ съ втория лифтъ въ Банско, паркъ Витоша, погазването на мрѣжата Натура 2000 — но никога не бѣ санкциониранъ по какъвто и да е начинъ. Прѣдставитель на ВМРО въ третото правителство на Борисовъ, той изглеждаше политически недосегаемъ, но Гешевъ не се поколѣба да стовари върху него цѣлата вина за кризата съ водата. Отъ ареста, кѫдѣто той все още е, Димовъ подаде оставка, а лидерътъ на ВМРО, Красимиръ Каракачановъ, нарече случилото се “политическо убийство”. Така или иначе, на зам.-премиера не му оставаше друго освѣнъ да се примири съ положението и да прѣдложи новъ свой човѣкъ за министерския столъ — на 15 януари парламентътъ гласува назначението на Емилъ Димитровъ—Ревизоро.
На практика, като единъ истински абсолютенъ монархъ, Гешевъ направи невъзможното дори за Борисовъ — смѣни министъръ по свой изборъ.
ПРОВАЛЕНАТА СРѢЩА СЪ НИНОВА
По молба на прѣдседателя на БСП, Корнелия Нинова, на 6 януари трѣбваше да се състои срѣща между нея и главния прокуроръ. Нинова желаеше да постави на Гешевъ въпроси относно евентуални водени досѫдебни производства въ връзка съ кризата въ Перникъ. Но когато тя заяви, че слѣдъ срѣщата ще даде пресконференция, на която ще изнесе информацията, която е научила, реакцията на прокурора-слънце бѣ свѣткавична: той отмѣни мѣроприятието. Официалното съобщение гласѣше, че “прокуратурата нѣма да позволи да бѫде използвана за постигане на политически цѣли”, но е очевидно, че Гешевъ по-скоро се подразни, че може да бѫде използванъ за осѫществяване на чужди политически цѣли. Така или иначе, при него избирателното съобразяване съ закона и конституционнитѣ положения е редовна практика.
Отъ друга страна, БСП внесе вотъ на недовѣрие къмъ правителството на Борисовъ, който бѣ гласуванъ въ петъкъ 31 януари и очаквано се провали, въпрѣки подкрѣпата на ДПС.
СПРѢЧКВАНЕ СЪ ПРЕЗИДЕНТА
На фона на продължаващитѣ при президента консултации за промѣни въ конституцията, които да ограничатъ властьта на главния прокуроръ и точно въ деня, когато държавниятъ глава прѣдставяше третия си годишенъ отчетъ, излѣзе странната информация, че Гешевъ е изпратилъ запитване до Конституционния сѫдъ. Въпроситѣ касаятъ възможноститѣ за водене на разслѣдване срѣщу президента за държавна измѣна. Още сѫщия день, 27 януари, КС образува дѣло по въпроситѣ на главния прокуроръ. Въ обществото — и въ президентството — обаче се задаваха други въпроси: какво е основанието за подобно питане къмъ КС?
Отговорътъ дойде още на слѣдващия день, когато прѣвърналиятъ се въ центъръ на всички медийни прояви Гешевъ заяви, че има досѫдебно производство, въ което е замѣсенъ и президентътъ. Реакциитѣ бѣха обилни. Всички мразещи президента ликуваха, безъ да си даватъ смѣтка, че става въпросъ за едно отмъщение отъ страна на Гешевъ, за едно сплашване: той явно не е готовъ да забрави, че Радевъ отказа да подпише назначението му слѣдъ първото гласуване въ Висшия сѫдебенъ съвѣтъ и не гледа съ равнодушие на консултациитѣ за конституционна реформа на правомощията на главния прокуроръ.
„ТѢЗИ СРС-ТА НЕ СѪ СРС-ТА“
Върхътъ на изумлението дойде по-късно на 28 януари, когато прокуратурата пусна записи, направени съ използване на специални разузнавателни срѣдства (СРС), за които се твърди, че съдържатъ и гласа на президента. Самитѣ записи сѫ отъ априлъ 2019 г. и касаятъ провѣрка на КПКОНПИ отъ 2016 г. Слѣдъ като се появиха множество мнѣния на юристи, че публикуването на СРС-та е незаконно, Гешевъ лесно се измъкна като каза въ срѣда 29 януари, че това не били СРС-та. Не каза обаче тогава какво сѫ.
Реакцията на президентството бѣ лаконична, но твърда. Президентътъ Радевъ публикува съобщение, въ което окачестви дѣйствията на Гешевъ като “атака, придобиващи уродливи измѣрения” и припомни, че конституционнитѣ промѣни сѫ наложителни, “защото отъ независимостьта на прокуратурата зависи какъ ще изглежда и държавностьта въ България”.
Успоредицитѣ между поведението на Гешевъ и френската абсолютна монархия не се изчерпватъ дотукъ. Както Луи XIV разжалвалъ и пратилъ на сѫдъ своя министъръ Никола Фуке, защото сѫщиятъ ималъ неблагоразумието да си построи дворецъ, по-красивъ отъ кралския, така и Гешевъ атакува единъ отъ най-богатитѣ олигарси въ България, Василъ Божковъ, и конфискува колекцията му отъ антики, придобивани по неясенъ начинъ и съ неясно спечелени пари. По този случай „Български освѣдомитель“ ще Ви информира въ февруарския си брой.
Една друга прилика между главния прокуроръ и Бурбонитѣ е особено смущаваща — въпрѣки че е жененъ, Гешевъ живѣе открито съ любовницата си. Подобно на кралетѣ, които осигурявали дворци на любовницитѣ си, „жената до Гешевъ“ се оказва собственикъ на евтинъ имотъ, както съобщи сайтътъ „Биволъ“ още лѣтото. Но на това вече никой не обръща внимание.