Падението на Василъ Божковъ
Чете се за 8 минути
Българската държава записа въ репертоара си пореденъ спектакълъ съ изпращане на олигархъ въ „изгнание“, този пѫть въ Дубай.
Мѣсецътъ бѣше бѣлѣзанъ отъ съвмѣстна акция на законодателната и сѫдебната власть, насочена срѣщу считания за най-богатъ българинъ, Василъ Божковъ, собственикъ на „Национална лотария“, „Лотария България“ и много други хазартни организации, но и на огромна колекция отъ антични прѣдмети. Извѣстенъ съ прѣкора си „Черѣпа“, Божковъ се оказа въ Обединенитѣ арабски емирства, когато съ законъ въ България бѣха отнети лицензитѣ на фирмитѣ му, а на самия него бѣха повдигнати многобройни обвинения за данъчни и углавни прѣстѫпления. Въпрѣки първоначалнитѣ си изказвания, че е готовъ да сътруничи на властитѣ, „Черѣпа“ въ крайна смѣтка прѣцѣни да остане далечъ отъ родината, кѫдѣто прокуратурата напразно се опитва да го върне съ молби за екстрадиция съ смайващъ размѣръ отъ 200 страници.
БЕЗЪ ЧАСТНИ ЛОТАРИИ
Макаръ Божковъ да е въ хазарния бизнесъ още отъ прѣди падането на комунистическия режимъ, съ подозрѣние за него започна да се говори едва прѣзъ мѣсецъ януари, когато участващиятъ въ управляващата коалиция Валери Симеоновъ, лидеръ на партия НФСБ, внесе проектозаконъ за отнемане на лицензитѣ на частнитѣ лотарии. Смѣлостьта и мащабностьта на намѣрението прѣдизвикаха разнообразни отзиви, включително и страхове за оцѣляването на футболенъ клубъ „Левски“, който, оказва се, не можелъ да сѫществува безъ финансовитѣ инжекции, които му правѣлъ Божковъ съ печалби отъ хазарта.
Официалното отнемане на лицензитѣ се случи на 18 февруари, слѣдъ обнародване въ „Държавенъ вѣстникъ“ на новия законъ, който бѣ гласуванъ въ парламентарна зала на 7 февруари, безъ нито едно изказване нито отъ управляващи, нито отъ опозиция. Отъ коментаръ се въздържа и президентътъ Руменъ Радевъ, който кротко подписа указа за обнародване на 14 февруари.
Скоростното приемане на закона и липсата на първоначално обявения прѣходенъ периодъ отъ мѣсеца доведоха до парадоксална ситуация – билети за частнитѣ лотарии се продаваха, но печалби не се изплащаха. Трѣбва да се има прѣдвидъ, че практиката на частнитѣ хазартни организации е да изплащатъ печалбитѣ разсрочено. Това означава, че дори собственицитѣ на щастливи билети, изтеглени прѣди години, ще трѣбва да си търсятъ сами правата отъ лишенитѣ отъ нови приходи лотарии. Причината е, че приетия отъ НС законъ не прѣдвижда никакъвъ механизъмъ за гарантиране на старитѣ печалби. Слѣдъ гласуването на закона му, Симеоновъ заяви: „рѣшихме, че не е редно държавата да се мѣси въ тѣзи частно-правни отношения. Всички, които иматъ да получаватъ награди, могатъ да прѣдприематъ съотвѣтнитѣ мѣрки, да си ги потърсятъ или да заведатъ дѣла, за да ги получатъ”.
Спирането на продажба на лотарийни талони на 21 февруари доведе и до скоростенъ фалитъ на основниятъ имъ разпространитель – веригата отъ търговски обекти „Лафка“. Официалното съобщение отъ фирмата-собственикъ дойде на 23 февруари. При самото си създаване, веригата бѣ свързана съ депутата отъ ДПС Дѣлянъ Пѣевски и съ собственика на фалиралата вече КТБ, Цвѣтанъ Василевъ, който отъ петь години се укрива въ Сърбия отъ българското правосѫдие. „Лафка“ бѣ не просто разпространитель на хазартни продукти, но и на медиитѣ на сѫщия Пѣевски и още прѣзъ 2014 г. имаше оплаквания, че налага нова форма на медиенъ феодализъмъ. Веригата бѣ създадена прѣзъ 2013 г., по врѣме на управлението на Пламенъ Орѣшарски, и първоначално разпространяваше вѣстници и цигари. Тогава нѣкои виждаха въ нея срѣдство за налагане на монополъ на „Булгартабакъ“ на българския пазаръ. Самиятъ „Булгартабакъ“ сѫщо бѣ свързанъ съ Пѣевски.
ПРИНОСЪТЪ НА ПРОКУРАТУРАТА
Успоредно съ законодателния процесъ, тръгна и другъ, рѫководенъ отъ жадния за медийно покритие новъ главенъ прокуроръ, Иванъ Гешевъ. На 30 януари, седмица прѣди гласуването въ Парламента, на съвмѣстна пресконференция на МВР и на Прокуратурата, бѣ обявено, че „Черѣпа“ е укрилъ данъци въ размѣръ на половинъ милиардъ лева за периода 2014-2020 г. Прѣдниятъ день, до скоро недосегаемиятъ най-богатъ българинъ, бѣ обявенъ за международно издирване, а срѣщу него бѣха повдигнати седемь обвинения, включително: рѫководство на организирана прѣстѫпна група (ОПГ), принуда, изнудване, опитъ за подкупъ на длъжностно лице и за подбудителство към прѣстѫпление по служба.
Особено сърдцераздирателно описа укриването на данъци гл. прокуроръ Гешевъ: „Не може да дължишъ на държавата общо надъ 559 милиона (за една година) за всички лотарийни игри – това означава по 100 лв къмъ всѣка пенсия, и да казвашъ, най-вѣроятно както ще стане, че си репресиранъ“.
Отъ разкритията на прѣдставителитѣ на изпълнителната и на сѫдебната власть се разбра, че Божковъ билъ прѣдложилъ подкупъ отъ 10 000 лв на членъ на Комисията по хазарта, за да прѣдлага сѫщиятъ отнемане на лицензитѣ на конкуренти на „Черѣпа“. Държавниятъ служитель обаче отказалъ.
Сѫщеврѣменно, бившъ и вѣроятно не по-малко неподкупенъ прѣдседатель на сѫщата Комисия по хазарта бѣ арестуванъ. Става въпросъ за Огнемиръ Митевъ, на когото бѣха повдигнати обвинения за съучастничество въ ОПГ на Божковъ. На 1 февруари, като часть отъ водопада отъ арести и обвинения, правосѫдието застигнаха и Александъръ Георгиевъ, бившъ зам.-прѣдседатель на НАП и шефъ на Комисията по хазарта отъ априлъ 2019 г. Самиятъ Гешевъ обяви, че Георгиевъ билъ направилъ самопризнания за длъжностно прѣстѫпление. Два дни по-късно, министърътъ на финанситѣ Горановъ, чиято несмѣняемость все още не е подъ въпросъ, назначи на мѣстото на Георгиевъ началника на своя кабинетъ, Георги Йордановъ.
Щомъ стана ясно, че държавната Комисия по хазарта, чийто рѫководитель се назначава отъ министъра на финанситѣ, е имала особено отношение къмъ Божковъ и е облагала съ по-ниски такси бизнеса му, спрямо конкурентитѣ, логичниятъ въпросъ бѣ за отговорностьта на държавата и на управляващитѣ въ извършенитѣ прѣстѫпления. Въ сѫбота 8 февруари, въ ефира на „Нова Телевизия“ Менда Стоянова отъ ГЕРБ заяви: „За бизнеса на Василъ Божковъ въ лотарията отговорна е Комисията по хазарта. Внушенията, че за нарушенията въ нея трѣбва да носятъ отговорность Народното събрание и правителство сѫ неприемливи”. Сѫщеврѣменно защитата на Огнемиръ Митевъ заяви, при гледането на мѣрката му за неотклонение, че въпросната комисия е колективенъ органъ и лична отгорность не може да се търси. Властитѣ се подготвятъ да оставятъ безъ послѣдствия поредната кражба на милиони, а най-вѣроятно дори и милиарди.
КѪДѢ Е БОЖКОВЪ?
На 31 януари вездесѫщиятъ и всезнаещъ Гешевъ обяви, че „Черѣпа“ е билъ задържанъ въ ОАЕ. Тази първоначална информация, която самиятъ главенъ прокуроръ окачестви като „неофициална“ бѣ потвърдена като официална отново отъ него на 2 февруари. Стана ясно, че е билъ задържанъ и съучастникъ на Божковъ отъ ОПГ, Георги Поповъ. Двѣ седмици по-късно обаче излѣзоха странни съобщения, че Божковъ е билъ освободенъ по искане на руски граждани. Гешевъ отново се изказа по въпроса, този пѫть заявявайки, че сега пъкъ милиардерътъ не билъ арестуванъ. Министерството на правосѫдието пъкъ потвърди, че на 15 февруари искане за екстрадиция, въ обемъ отъ 200 страници, е изпратено до властитѣ въ Абу Даби, столица на ОАЕ. Макаръ и много по-неясенъ, случаятъ болезнено напомня бѣгството на Цвѣтанъ Василевъ въ съсѣдна Сърбия прѣзъ 2014 г.
Въ ареста въ България съ сигурность се намира Елена Динева, съ която „Черѣпа“ живѣеше на сѣмейни начала отъ 25 години. Тя вече бѣ арестувана веднъжъ на 30 януари.
КОЛЕКЦИЯТА ОТЪ АНТИКИ
Цѣлата история около Божковъ, въ която се въртятъ твърдѣ голѣми суми, за да може обикновениятъ гражданинъ да ги осмисли, придоби неочаквано „културенъ“ привкусъ, когато бѣ замѣсена и прочутата колекция отъ антики, която хазартниятъ босъ притежава. Оказа се, че всѫщность става въпросъ за двѣ различни колекция – едната лична на Божковъ и състояща се отъ съврѣменни произведения на изкуството. Именно тѣхното изземване отъ МВР бѣ показано въ първитѣ дни на февруари и прѣдизвика вълна отъ негодувание отъ отношението къмъ изкуството. Другата колекция се състои отъ дѣйствително антични прѣдмети и се съхранява отъ Фонданция „Тракия“ въ музей „Василъ Божковъ“. Прѣдседательтъ на Фондацията, Кирилъ Христосковъ заяви на 3 февруари за в. „Сега“, че никой отъ тѣзи прѣдмети не се изнася, макаръ и служителитѣ на Прокуратурата да обикалятъ изъ залитѣ и да правятъ описъ на наличното.
Макаръ Фондация „Тракия“ да опроверга собственитѣ си съобщения за кощунствено изнасяне на вѣковни антики въ черни чували, на 8 февруари тѣ съобщиха, че са потърсили помощь отъ ЮНЕСКО: „Въ случай, че експертитѣ отъ ЮНЕСКО заключатъ, че не сѫ спазени процедуритѣ и международнитѣ стандарти, колекцията нѣма да може да бѫде прѣмѣстена”.
Изъ медиитѣ се говорѣше прѣдимно за сребърни и златни прѣдмети, защото антики отъ неблагородни материи не сѫ интересни за българското общество. Особено внимание бѣ отдѣлено на „уникални“ сребърни вази съ изображения на Орфей. Само отъ скѫпоцѣнни метали бѣха и прѣдметитѣ, чиито снимки и изображения се разпространяваха. Съ пълна пàра вървѣха и приблизителнитѣ оцѣнки на стойностьта на колекцията: на 31 януари самиятъ Божковъ заяви, че прѣди години сѫ му били прѣдлагани 600 млн евро за колекцията, а оттогава той я е увеличилъ. Малко въпроси се зададоха за произхода на паритѣ, съ които сѫ закупени толкова скѫпи антики. Все пакъ на 7 февруари прокуратурата официално възложи на Министерството на културата, оглавявано отъ Боилъ Бановъ, да провѣри какъвъ е произходътъ на колекцията. Десеть дни по-късно министърът заяви, че колекцията е надцѣнена.
Цѣлостното впечатление отъ прогонването въ „изгнание“ на олигарха Божковъ е, че става въпросъ за всичко друго, освѣнъ за налагане на закона. Показателно е, че по множество важни въпроси истината просто не може да бѫде научена. Бѣше направено всичко възможно общественото внимание да бѫде отклонено къмъ маловажни аспекти на случая – като изземването или не на колекцията отъ придобити неясно какъ художествени цѣнности – докато минатъ прословутитѣ три дена, слѣдъ които годностьта на чудото изтича.