Всички срѣщу президента
Чете се за 7 минути
Слѣдъ като стана ясно, че разговори на президента сѫ били послушвани, институционална война изправи ген. Радевъ срѣщу ген. Борисовъ, който бѣ активно подпомаганъ отъ прокуратурата.
Година прѣди изборитѣ за президентъ (планирани за 2021 г.), прѣхвръкващитѣ искри между Дондуковъ 1 и Дондуковъ 2 внезапно придобиха размѣрите на челенъ сблъсъкъ, но този пѫть съ активното участие на Прокуратурата. Новиятъ главенъ прокуроръ Гешевъ на 27 януари 2020 г. поиска съ писмо до Конституционния сѫдъ (КС) тълкуване на чл. 103 отъ Конституцията и по-конкретно какъ се опрѣдѣля правното понятие „държавна измѣна“ и кога може да се образува дѣло срѣщу президента, който има абсолютенъ имунитетъ. За да прѣсѣче въ зародишъ спекулициитѣ защо Гешевъ иска тълкуване на чл. 103 отъ Конституцията, президентътъ призова Прокуратурата да огласи мотивитѣ си за отправеното питане до КС. Прокуратурата отговори изненадващо бързо като на 28 януари публикува на сайта си прессъобщение, въ което се казва: "[...] Въ хода на образувано и водено отъ Специализираната прокуратура наказателно производство, наблюдаващитѣ прокурори на 22 януари 2020 г. сѫ извършили цѣлостенъ анализъ на доказателствената съвкупность, включително и на приобщени по дѣлото веществени доказателствени срѣдства (събрани чрѣзъ използването на специални разузнавателни срѣдства (СРС) експлоатирани отъ ДАНС, спрямо командира на ВВС генералъ-майоръ Цанко Стойковъ).
При така извършения анализъ сѫ констатирани данни и доказателства „за висока степень на вѣроятность за съпричастность къмъ прѣстѫпна дѣйность, прѣдметъ на разслѣдване, на лице, заемащо висша държавна длъжность – президентъ на Република България, като установенитѣ евентуални прѣстѫпни дѣйствия не сѫ свързани прѣко съ изпълнение на службата му“. Анализътъ на проведенитѣ телефонни разговори разкрива, че сѫщитѣ сѫ по поводъ вѣроятно извършвана провѣрка отъ КПКОНПИ по отношение на г-жа Д. Р. [вѣроятно Десислава Радева]. Наблюдаващитѣ прокурори считатъ, че може да се приеме въ висока степень на достовѣрность прѣдположението, че пълното извършване на тази провѣрка на КПКОНПИ е било осуетено поради укриване на документи“.
Къмъ това съобщение бѣха публикувани и записи, на които се чува телефоненъ разговоръ между двама мѫже, като единиятъ гласъ се разпознава като гласътъ на президента. Обществото повече се шокира от факта, че главниятъ прокуроръ си позволи да пусне СРС-та въ общественото пространство, отколкото отъ това, което чу въ записитѣ. Защото въ тѣхъ президентътъ бѣше въ ролята на слушатель, а другиятъ човѣкъ му обясняваше (оказа се, че това е командирътъ на ВВС ген.-майоръ Цанко Стойков) какви документи изисква КПКОНПИ отъ вѣдомството за провѣрка на конфликтъ на интереси на Десислава Радева, къмъ онзи моментъ все още Генчева.
День по-късно, на 29 януари, Прокуратурата излѣзе съ ново прессъобщение: "Съ огледъ стриктното спазване на принципа за раздѣление на властитѣ, главниятъ прокуроръ на Република България Иванъ Гешевъ заявява, че Прокуратурата преустановява всѣкакви контакти съ президентството, освѣнъ официалната писмена кореспонденция, до произнасяне на Конституционния сѫдъ по дѣло № 1/2020 г. за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 103 отъ Конституцията на Република България. Мотивъ за това рѣшение е и необходимостьта да се избегнатъ всѣкакви съмнѣния и опити за влияние надъ институцията“.
Вмѣсто да се вълнува отъ темата за евентуална държавна измѣна на президента, обществото буквално избухна съ въпроса: "Наруши ли Иванъ Гешевъ закона съ публикуване на СРС-та и кой трѣбва да го разслѣдва?" Включиха се безброй коментатори, анализатори, политици отъ всѣкакви разцвѣтки, юристи отъ всички гилдии, институции.
МНѢНИЯТА НА ЮРИСТИТѢ
Нѣкои отъ най-интереснитѣ мнѣния на специалисти:
Адв. Даниела Доковска прѣдъ в. „Дневникъ“ на 29 януари: "Разгласяването на СРС отъ длъжностно лице е прѣстѫпление съгласно чл. 145 а) отъ Наказателния кодексъ – който използва информация, събрана чрѣзъ специални разузнавателни срѣдства, извънъ нейното прѣдназначение за опазване на националната сигурность или за цѣлитѣ на наказателното производство, се наказва съ лишаване отъ свобода до три години и глоба отъ 500 лв. А когато дѣянието е извършено отъ длъжностно лице, което е придобило информацията или му е станала извѣстна въ крѫга на неговата служба, наказанието е отъ една до петь години лишаване отъ свобода и глоба отъ 5000 лв. Въ този случай сѫдътъ може да постанови и лишаване отъ права”.
Адв. Н. Хаджигеновъ при участието си въ прѣдаването „ЕвроДиковъ“ по Еврокомъ от 31 януари: "Първиятъ публиченъ актъ на новия главенъ прокуроръ е извършване на прѣстѫпление".
Арманъ Бабикянъ въ сѫщото издание на „ЕвроДиковъ“ попита: "Слѣдъ като е постѫпилъ сигналъ въ Специализираната прокуратура (визирайки сигнала на ЕНП), дали нѣкой редови прокуроръ ще се наеме съ задачата да разслѣдва главния прокуроръ Гешевъ?"
Бойко Рашковъ иронично прѣдложи на Менда Стоянова като прѣдставитель на законодателната власть да направи промѣни въ нѣколко закона – отмѣна на чл. 32 отъ ЗСРС (законъ за СРС), който забранява да се използватъ материалитѣ съ СРС за нищо друго освѣнъ за наказателното производство, а сѫщо така и членове отъ НК, които подъ страхъ отъ наказателна отговорность, инкриминиратъ дѣянието разгласяване на такива материали (записи съ СРС).
ПРЕЗИДЕНТЪТЪ СНЕ ДОВѢРИЕТО СИ ОТЪ ПРАВИТЕЛСТВОТО
Но да се върнемъ на събитията съ Руменъ Радевъ. "Това правителство и управление води до разпадъ на държавностьта и ни лишава отъ бѫдеще като нация. На всичко това трѣбва да се сложи край. Считано отъ днесъ официално снемамъ довѣрие отъ правителството, което не дѣйства въ интересъ на българскитѣ граждани и носи отговорность за острата криза въ нашето общество“ обяви на 4 февруари президентътъ. Сѫщиятъ день Борисовъ, инспектирайки строежа на байпаса къмъ водопроводната мрѣжа на Перник, нарече главния секретарь на Президенството „келешъ“, защото си позволявалъ да му дава оцѣнка. Пакъ тамъ, прѣименувайки журналистите на „мисирки“, той каза: „Съ президента Руменъ Радевъ нѣмаме никѫдѣ прѣсѣчни точки, освѣнъ безсмисленитѣ консултативни съвѣти, кѫдѣто никога нищо не се е рѣшило".
На 12 февруари слѣдъ дискусия въ Лесотехническия университетъ, президентътъ остро критикува Правителството и Прокуратурата, зададе редица важни въпроси и чрѣзъ тѣхъ елегантно прѣхвърли избухналия скандалъ въ двора на изпълнителната власть: "1. Знаелъ ли е премиерътъ, че ДАНС подслушватъ президента въ нарушение на закона? 2. Ако е знаелъ – защо е допусналъ нарушението? 3. Ако не е знаелъ – способенъ ли е премиерътъ да рѫководи тѣзи служби? 4. Не проспива ли Прокуратурата редица обществени скандали? 5. Защо Гешевъ вижда корупция навсѣкѫдѣ другадѣ, но не и въ Министерски съвѣтъ?"
Два дни по-късно отново попитанъ какъвъ е коментарътъ му по отправенитѣ отъ президента въпроси, Борисовъ подчерта, особено цвѣтисто, че нѣма нищо общо съ скандала съ СРС-тата и че МВР и ДАНС работѣли по свои закони (интересно какви ли?). "Сега, че нѣкой се омазалъ, хъкалъ-мъкалъ, изведнъжъ менъ да ме замѣсватъ въ тази работа. [...] Нѣкой е цопналъ нѣкѣдѣ, това не е моя вина. Даже нѣщо повече, като разбрахъ, ми стана крайно неприятно".
КАКВО ОЗНАЧАВА ВСИЧКО ТОВА?
Видно е, че изпълнителната власть въ лицето на премиера се опитва по всѣкакъвъ начинъ да се дистанцира отъ избухналия скандалъ и по този начинъ да не даде обяснение какъ работятъ подопечнитѣ ѝ служби. Несериозно е да се твърди че, ДАНС е институция, която прави „независими“ разработки и не се отчита никѫдѣ. Това поставя подъ сериозно съмнѣние кой гарантира сигурностьта на страната. Бѣше направенъ опитъ въ Парламента да се покани министъръ-прѣдседателя на парламентаренъ контролъ, за да даде обяснения, но питането бѣше спрѣно слѣдъ като на Прѣдседателски съвѣтъ съ мнозинство е било рѣшено, че премиерътъ изпълнявалъ само координиращи функции (каквото и да означава това) по отношение на ДАНС и не носи прѣка отговорность. По случая досега нѣма и никакъвъ коментаръ от страна на шефа на самата ДАНС. Спусна се плътна завѣса отъ мълчание, но въпроситѣ оставатъ:
Сѫществува ли реално раздѣление на властитѣ, както е записано по Конституция?
Каква отговорность носятъ длъжностнитѣ лица по законъ, как тя се търси и какви сѫ послѣдствията, ако съ нея бѫде злоупотрѣбено?
Кой контролира дѣйствията на гл. прокуроръ и може ли реално при сега сѫществуващата нормативна уредба той да бѫде ефективно разслѣдванъ?
Парламентарно прѣдставенитѣ политически партии ще подкрѣпятъ ли инициативата на президента за конституционни промѣни свързани съ ограничаване правомощията на Прокуратурата и създаване на механизъмъ на отчитане и разслѣдване на главния прокуроръ?
Дали това бѣше добрѣ подготвенъ планъ за унижение и дискредитиране на Президентската институция или пиар-акция на новия главенъ прокуроръ, която обаче е на пѫть да се провали съ гръмъ и трѣсъкъ прѣдстои да видимъ.
На ходъ е КС, който трѣбва да се произнесе по питането на главния прокуроръ. Но на ходъ сѫ и политическитѣ партии, които трѣбва да заявятъ прѣдъ обществото дали използватъ устоитѣ на парламентарната република само като фасада, задъ която се боричкатъ за политическо влияние, контролъ и надмощие, или сѫ стожери на законностьта и върховенството на правото като фундаментъ за истинска, а не фасадна демокрация.