Триседмични протести срѣщу премиера и главния прокуроръ
Чете се за 8 минути
Акция на лидера на „Да България“ Христо Ивановъ доведе до протести и смѣна на ключови министри.
На 7 юли лидерътъ на „Да България“ Христо Ивановъ слѣзе отъ гумена лодка на български плажъ. Въ слѣдствие на това привидно незначително дѣйствие, три седмици по-късно, на 29 юли, десетки хиляди протестиращи изпълниха централнитѣ площади на София и други градове съ едно ясно искане: оставка на министъра-прѣдседателя Бойко Борисовъ и на главния прокуроръ Иванъ Гешевъ. Подобно на далечната вече 2013-та година, юли мѣсецъ отново бѣше горещъ въ политическо отношение.
НА ПЛАЖЪ ПОДЪ НОСА НА ДОГАНЪ
На полуостровъ Росенецъ отъ години се издига уродлива, но грамадна сграда, извѣстна въ публичното пространство като „лѣтнитѣ сараи на почетния прѣдседатель на ДПС Ахмедъ Доганъ“.
Формално тя е собственость на фирма и по документи все още е въ строежъ. Съ просто око обаче е видно, че това не е така, а въ морето, прѣдъ нея, се врѣзва бетоненъ кей съ дължина нѣколкостотинъ метра, който дори не би трѣбвало да сѫществува. Въ непосрѣдствена близость се намира и малъкъ плажъ, който все още е държавенъ и нѣма какъ и да не бѫде – чл. 18, ал. 1 отъ Конституцията гарантира, че „крайбрѣжната плажна ивица [е] изключителна държавна собственость“. На практика обаче до въпросния плажъ може да се стигне само по вода, тъй като на единствения пѫть, който води до него, бѣ поставена бариера (по-късно замѣнена съ ограда).
Комфортътъ и недосѣгаемостьта на Ахмедъ Доганъ изглеждаха гарантирани, докато Христо Ивановъ не стѫпи на плажа подъ носа му съ българското знаме въ рѫка. Цѣлата акция бѣше прѣдавана на живо въ Интернетъ и прѣдизвика безпрецедентния интересъ както на политическитѣ симпатизанти на „Да България“, така и на множество граждани, които все още милѣѭтъ за спазването на законитѣ. На плажа Ивановъ и съратницитѣ му бѣха посрещнати отъ нѣколко мѫже по джапанки, които отказаха да се легитимиратъ, дори и слѣдъ пристигането на полиция, но пъкъ за смѣтка на това заявиха, че собственостьта е частна, каквато била и акваторията около плажа. Ивановъ многократно запитваше мѫжетѣ, дали сѫ служители на Националната служба за охрана (НСО), за която се знае, че охранява както Доганъ, така и неговия съпартиецъ Дѣлянъ Пѣевски, но отговоръ отъ тѣхъ не получи. Бѣше обаче изтласканъ въ водата, бѣ повикана и полиция, която разгледа документитѣ, прѣдставени отъ Ивановъ, безъ обаче да отпѫди охранителитѣ въ плажно облѣкло. Междуврѣменно българското знаме бѣ захвърлено настрана отъ отказалитѣ да се легитимиратъ мѫже.
ПОДКРѢПА ОТЪ ПРЕЗИДЕНТА – ОТПОРЪ ОТЪ ПРОКУРАТУРАТА
На 8 юли обаче президентътъ Руменъ Радевъ публично потвърди, че мѫжетѣ, попрѣчили на Ивановъ да развѣе българското знаме надъ български плажъ, сѫ дѣйствително служители на НСО. Тоя заяви, че е разговарялъ съ рѫководителя на службата, ген. Станчевъ, който се назначава именно отъ президента, и се е увѣрилъ, че провѣрка по случая ще има. Радевъ за пореденъ пѫть изрази позицията си, че Доганъ и Пѣевски не бива да бѫдѫтъ охранявани съ държавни срѣдства; именно НСО може и дѣйствително да използва орѫжие, за разлика отъ частнитѣ охранителни фирми. Самата НСО отказа да коментира цѣлия случай. Разрази се медиенъ споръ кой носи отговорность: президентътъ, на чието подчинение се води формално службата или пъкъ изпълнителната власть (т.е. Бойко Борисовъ), която има мнозинство отъ двама срѣщу единъ въ комисията, опрѣдѣляща охраняемитѣ лица. Събитията доведоха до оставката на ген. Станчевъ на 10 юли и до окончателното му освобождаване считано отъ 31 юли. Мѣстото му врѣменно бѣ заето отъ полк. Емилъ Тоневъ.
До истинска ескалация на напрежението и огромни протести обаче доведоха дѣйствията на прокуратурата. Още сутриньта на слѣдния 9 юли, прокурори и въорѫжени прѣдставители на МВР влѣзоха въ президентството, кѫдѣто съ часове провежда обиски и прѣтърсвания. Бѣха задържани двама служители на президента – Илия Милушевъ и Пламенъ Узуновъ. Самиятъ Радевъ пристигна на мѣсто малко прѣди обѣдъ, но не направи коментаръ. Главниятъ прокуроръ Иванъ Гешевъ, който се намираше въ Габрово заедно съ главния секретарь на МВР, обаче се отдаде на слаби литературни упражнения на тема случилото се край Догановитѣ сараи: „Опитътъ на единъ, засега неуспѣлъ политикъ, да щурмува Зимния дворецъ, е неуспѣшенъ къмъ този моментъ поради нѣколко причини. Най-малкото това не е Зимниятъ дворецъ, вѫтрѣ не е Каренинъ [!], той е съ гумена лодка, а не съ „Аврора“. Явно се опитва да установи работническо-селска власть. Дали ще успѣе, не могѫ да ви кажѫ“. Гешевъ показа въ нѣколко изречения, че умътъ му е постоянно обладанъ отъ комунистически истории, които слабо познава – Каренинъ е литературенъ герой, а Керенски, рѫководитель на Врѣменното правителство, което болшевикитѣ отстраняватъ.
„МУТРИ, ВЪНЪ!“
Прокуратурата допусна огромна грѣшка съ опита си да сплаши президента. Нѣколкочасовото размѣтане на орѫжия въ сградата, назначена на държавния глава, доведе до спонтанно организиранъ протестъ още сѫщата вечерь. На него присѫтстваха стотици граждани, а самиятъ президентъ излѣзе при тѣхъ и произнесе кратка рѣчь, която завърши съ призива: „Не на страха! Ще си върнемъ България! Мутри, вънъ!“
Ясното послание на държавния глава се прѣвърна въ единъ отъ лозунгитѣ на протеститѣ, които обединиха привърженици на политическото дѣсно и лѣво, но сѫщо така и многобройни млади хора, които просто искатъ законитѣ въ България да се спазватъ. Искането за оставка на министъръ-прѣдседателя и на главния прокуроръ бѣше отправено и отъ президента въ обръщение къмъ нацията излѫчено на живо по държавнитѣ медии на въ сѫбота 11 юли. „Изходътъ отъ създалата се ситуация е единъ: оставка на правителството и главния прокуроръ“ заяви Радевъ, присъединявайки се по този начинъ къмъ исканията на множество адвокатски колегии за оттегляне на главния прокуроръ. Адвокатскитѣ съвѣти на Пловдивъ, Стара Загора, Благоевградъ, Хасково и Смолянъ бѣха поискали оставкитѣ на Гешевъ и на правосѫдния министъръ Кириловъ на 10 юли.
ВТОРО ПЛАЖУВАНЕ И ОТСТРАНЕНИ МИНИСТРИ
Протеститѣ въ София станаха ежедневни и постепенно обхванаха и други голѣми градове, включително и извънъ страната (Брюкселъ, Лондонъ, Берлинъ). Въ сѫбота 11 юли „Да България“ проведе нова ефикасна акция, озаглавена „Масово ходене на охраняванъ плажъ“. Така, докато президентътъ искаше оставкитѣ на Борисовъ и на Гешевъ въ националенъ ефиръ, стотици граждани отъ цѣлата страна се отправиха къмъ лѣтнитѣ сараи на Доганъ, кѫдѣто ги чакаха симпатизанти на ДПС, докарани прѣдвидливо съ автобуси. Противно на всѣкаква законова логика, служителитѣ на МВР допускаха да прѣминѫтъ само хора съ бѣли шапки съ емблемата на ДПС. Христо Ивановъ бързо се ориентира въ ситуацията и отиде въ община Бургасъ, откѫдѣто се върна съ кмета на града и зам.-прѣдседатель на ГЕРБ Димитъръ Николовъ. Именно съ помощьта и въ присѫтствието на Николовъ плажуващитѣ успѣха да се домогнѫтъ нѣкакъ до държавния плажъ. Отъ набѣденитѣ симпазанти на ДПС ги дѣлѣха метри, но до сблъсъци не се стигна, противно на желанието на лидеритѣ на ДПС за етнически конфликтъ. За дѣйствията си началникътъ на полицията въ Бургасъ Радославъ Сотировъ бѣ принуденъ да подаде оставка отъ самия премиеръ. Сѫщата обаче не бѣше приета отъ министъра на МВР Младенъ Мариновъ.
Въ срѣда 15 юли бѣ обявено, че оставки ще подадѫтъ министритѣ Горановъ (на финанситѣ), Мариновъ (на МВР) и Караниколовъ (на икономиката), тѣсно свързани съ ДПС и по-конкретно съ депутата Пѣевски. Сѫщеврѣменно опозиционната БСП внесе вотъ на недовѣрение на правителството заради корупцията и ГЕРБ за пореденъ пѫть влѣзе въ безкрайно нелогична поредица отъ дѣйствия: първоначално обявенитѣ оставки бѣха отложени за слѣдъ вота, който бѣ отхвърленъ на 21 юли съ помощьта на формално независими депутати. Само день прѣди това министъръ Горановъ, замѣсенъ досега въ многобройни скандали безъ никога да понесе каквито и да е послѣдствия, твърдѣше, че не вижда защо да подава оставка и дори се хвалѣше съ приемането на България въ чакалнята за Еврозоната.
Оставки все пакъ имаше, и то повече отъ прѣдварително заявенитѣ: въ петъкъ 24 юли официално бѣха освободени посоченитѣ по-горѣ трима и министърката на туризма, Николина Ангелкова.
Новото този пѫть бѣше, че Борисовъ посочи дѣйствителни, макаръ и непълни причини за освобождаване на министритѣ: Мариновъ заради полицейското насилие по врѣме на протеститѣ, Горановъ заради откраднатитѣ над 500 млн. лв прѣзъ комисията по хазарта, а Караниколовъ – заради раздавани въ вѣдомството му бонуси. Причини за освобождаването на Ангелкова не бѣха посочени, но тѣ сѫ добрѣ извѣстни: некадърность и конфликти съ Валери Симеоновъ отъ управляващата коалиция. Именно неговата приблежена Марияна Николова замѣсти Ангелкова въ министерството на туризъма. Колкото до другитѣ нови министри – Лѫчезаръ Борисовъ (на икономиката), Христо Терзийски (на МВР) и Ананиевъ (на финанситѣ), тѣ не сѫ съ нищо по-добри отъ прѣдшественицитѣ си.
БЕЗУЧАСТНОСТЬ ВЪ ЧУЖБИНА
Противно на първоначалнитѣ очаквания на протестиращитѣ, подкрѣпа отъ САЩ и ЕС не дойде. Лидеритѣ на Европейската народна партия (ЕНП) и на Алианса на либералитѣ и демократитѣ за Европа (АЛДЕ) дори си позволиха да защитѭтъ своитѣ политически съюзници Борисовъ и Доганъ. Посланикътъ на САЩ въ България Херо Мустафа направи вѣли изявления, които не доведоха до нищо. Протеститѣ продължаватъ, въпрѣки излизането въ ваканция на Гешевъ, на Висшия сѫдебенъ съвѣтъ, а отъ 1 августъ и на парламента. Най-голѣмиятъ протестъ се състоя на 29 юли и събра десетки хиляди граждани съ най-различни политически убѣждения, но обединени около позицията, че мѣстото на Борисовъ и Гешевъ е не въ властьта, а въ затвора.