Монголски паметникъ на ханъ Аспарухъ въ Стрѣлча
Чете се за 7 минути
Скандалниятъ кметъ Иванъ Евстатиевъ издига купища паметници, срѣдъ които произведенъ въ Монголия ханъ Аспарухъ.
Въ политѣ на Срѣдна Гора се намира единъ малъкъ, но колоритенъ и страненъ български градецъ на име Стрѣлча. Той е градъ на възрожденци, центъръ на Априлското въстание, опожаренъ отъ турската войска прѣди Руско-турската война, градъ съ историческо минало, нѣколко запазени стари сгради, лѣчебни води и дори съ тракийска гробница. Истинската причина обаче този град да изглежда толкова особено днесъ е на по-малко отъ десеть години – а именно, странниятъ подборъ отъ паметници, които озаряватъ малкия центъръ на града и поучителната история на тѣхния създатель.
ГРАДЪ НА ПАМЕТНИЦИ
Въ Стрѣлча имало паметници и прѣди сѫдбовната 2011 г., повечето отъ тѣхъ дѣло на социалистическия реализъмъ. Бѣла скулптура на партизани, които носѭтъ болникъ или трупъ нанѣкѫдѣ „краси“ най-горния край на Централния площадъ. Наблизко е Панайотъ Воловъ. Въ градския паркъ пъкъ се подвизаватъ най-мускулестиятъ Левски, вдигалъ нѣкога тежести по нашитѣ земи, както и нѣколко скромни бюста на мѣстните възрожденци. Общо взето напълно нормаленъ български градъ. И тогава, дошло бѣдствието. Прѣзъ 2011 г. отъ централата на БСП изпращатт за кандидатъ-кметъ въ силно червения градъ Иванъ Евстатиевъ, бившъ градоначалникъ на Пазарджикъ. Мѣстнитѣ структури на социалиститѣ подаватъ оставка заради скандалното назначение – Евстатиевъ не само, че нѣмалъ много общо съ града, но и вече билъ прочутъ изъ страната главно съ инсинуацията, че прѣзъ 2005 г. като кметъ на Пазарджикъ наелъ отъ мѣстенъ гангстеръ група проститутки за делегация отъ Беларусъ. При послѣдвалото разслѣдване дамитѣ обаче мистериозно оттеглили показанията си и кметътъ останалъ чистичъкъ като сълза; все пак инсинуацията явно се отразила на чувствителната му душа, защото прѣзъ 2010 г. билъ загадъчно прострѣлянъ съ орѫжието на тъста си, събитие въ послѣдствие окачествено като опитъ за самоубийство. Още отъ първия день на кметуването си въ Стрѣлча, Евстатиевъ запретналъ рѫкави и далъ да се разбере, че ще остави сериозна слѣда върху облика на града. Една отъ гордоститѣ му като кметъ на Пазарджикъ била, че за нѣколкото години кметство вдигналъ доста повече паметници, отколкото билъ наелъ проститутки за беларуски делегации и билъ рѣшенъ и този пѫть да стори сѫщото.
ХАНЪ АСПАРУХЪ À LA MONGOLE
Първиятъ му проектъ бил да изправи огроменъ паметникъ на ханъ Аспарухъ. За цѣльта, Евстатиевъ бръкналъ въ богатата си биография и си спомнилъ за врѣмето, когато билъ посланикъ въ Монголия, както и за всичкитѣ скулптори, съ които се билъ запознавалъ тамъ, нѣкои отъ които дори били получили образованието си въ България. Съ много фанфари и показность изготвениятъ въ Монголия паметникъ е докаранъ въ Стрѣлча, заедно съ скулпторитѣ, сглобенъ на мѣсто отъ създателитѣ си и тържествено откритъ на 30 юли 2011 г. Паметна плоча на български упоменава имената на монголскитѣ автори и отбѣлѣзва приноса на голѣмия „родолюбецъ“ Иванъ Евстатиевъ; встрани отъ плочата стои неинъ старателенъ, но малоуспѣшенъ прѣводъ на английски, а отъ другата страна на паметника на друга плоча личѫтъ имената на видни българи отъ община Стрѣлча, дарили пари за създаването на монумента. Самиятъ паметникъ е не по-малко впечатляващъ отъ плочитѣ; опрѣдѣлено се чувства монголското влияние и това вѣроятно е единствениятъ монументъ, на който ханъ Аспарухъ е изобразенъ като коненъ стрѣлецъ съ колчанъ, а не като смѣлъ рицарь съ мечъ – изображение безспорно интересно, макаръ и сигурно сѫщо толкова далечъ отъ истината. Послѣдвалъ единъ бързъ Паисий, по случай годишнината на написването на „История славянобългарска“.
Това обаче било само началото. Прѣзъ 2013 г. Евстатиевъ се присѣтилъ, че билъ и мѣстенъ прѣдседатель на национално движение „Русофили" и бързичко вдигналъ бюстъ на Николай Темирязовъ, полковника отъ руската армия пристигналъ въ Стрѣлча по врѣме на Руско-турската Освободителна война прѣзъ 1877 г. Надписътъ на паметника твърди, че точно на това мѣсто „стрѣлчани посрѣщатъ съ вълнение и радость рускитѣ братя освободители“. Наредъ е паметникъ на Кирилъ и Методий въ мѣстното училище, вѣроятно най-нормалниятъ прѣдставитель на цѣлата поредица. Слѣдва бюстъ на Христо Ботевъ, който нѣкога се изказалъ ласкаво за жителитѣ на Стрѣлча. Тогава неуморниятъ кметъ вдига мѣрника на споменатия по-горѣ партизански паметникъ, който билъ изправенъ на мѣстото на църква, разрушена „за една нощь“ отъ комуниститѣ. Новиятъ проектъ прѣдполага възстановяването на църквата и прѣмѣстването на паметника нѣкѫдѣ, кѫдѣто нѣма да се вижда много-много. Лично бащата на Евстатиевъ го билъ вдигалъ, но явно сѫдбата на сина била да го отстрани, за да се махне прокобата отъ града – младитѣ хора много умирали, особено пъкъ покрай паметника, поне така твърдѣли мѣстнитѣ свещеници прѣдъ кмета. Прѣзъ май 2014 г. се провежда референдумъ, дали намѣренията на Евстатиевъ да се осѫществѭтъ, но явно пълнитѣ неблагодарници и лѣнтяи населяващи града сѫ завладѣни отъ мързелъ и апатия и само 35% отъ хората гласуватъ; въпрѣки това референдумътъ е обявенъ за спечеленъ отъ кмета, който започва да събира паритѣ за изграждане на църквата.
Парадоксално съ това въпросътъ изглежда приключва, защото никога повече не се чува нищо за тази църква, а партизанитѣ носѭтъ своя боленъ другарь и до днесъ. Вмѣсто това, на петь метра оттамъ на слѣдващата година, отново съ много показность, е откритъ първиятъ въ България паметникъ на маршалъ Жуковъ, когото кмета нарича „най-грандиозния военачалникъ въ човѣшката цивилизация“. Движението на Русофилитѣ събрало сериозна часть отъ сумата за паметника, а на откриването присѫтствала и поредната щастлива руска делегация, безъ съмнѣние разминала се съ проституткитѣ. Междуврѣменно Евстатиевъ дава интервюта налѣво-надѣсно и потрива рѫцѣ какъ съ това темпо на строителство ще влѣзе въ книгата на Гинесъ.
ПАДЕНИЕТО НА ЕВСТАТИЕВЪ
Тогава обаче започватъ проблемитѣ. Първо, въ края на 2015 г. Евстатиевъ нѣкакси успѣва да загуби изборитѣ за втори мандатъ отъ прѣдставителя на АБВ Стойно Чачовъ, слѣдъ като ималъ почти 30% прѣднина на първия туръ – явно дори маршалъ Жуковъ не успѣлъ да стопли сърдцата на мѣстнитѣ жители. Евстатиевъ станалъ просто общински съвѣтник и... тогава пада голѣмата бомба. На 15 януари 2016 г. бившиятъ кметъ е арестуванъ за изнасилване на непълнолѣтно момиче. Въпрѣки всичкитѣ твърдѣния на адвокатите му, че напиването и сексуалниятъ актъ били съ пълното съгласие на всички участници и дори инициирани отъ 16-годишната дѣвойка, въпрѣки всичкитѣ инфаркти, инсулти и прочее болести, които го връхлитатъ въ ареста, сѫдътъ уважава обвинението и Евстатиевъ се озовава въ затвора съ шестгодишна присѫда. Освбоденъ е прѣдсрочно прѣзъ 2018 г. и днесъ работи въ фирмата на сина си, далечъ отъ публичния животъ. Неговото наслѣдство обаче може да се види навсѣкѫдѣ изъ Стрѣлча. Въ врѣме, когато по свѣта бутатъ паметницитѣ на хора съ съмнително минало и приносъ за обществото, може би е врѣме у насъ да се замислимъ и да направимъ нѣкаква оцѣнка на паметницитѣ издигнати именно отъ хора като Евстатиевъ.
КЪМЪ НОВИ ИЗБОРИ
А въ Стрѣлча шоуто продължава, макаръ и този пѫть безъ да сѫ намѣсени паметници. Кметътъ отъ АБВ Стойно Чачовъ успѣва да издържи едно разслѣдване за злоупотрѣба съ служебно положение, но на 24 декември 2019 г. е сваленъ съ рѣшение на Общинската избирателна комисия, заради това, че не е напусналъ рѫководството на търговското си дружество „Българска асоциация по белотъ ЕООД“. Да, слѣдъ монголци и зли прокоби, най-накрая и белотътъ сериозно се намѣсва въ сѫдбинитѣ на града. Назначената за врѣменно изпълняваща дейностьта кметица обаче назначава току-що отстранения Чачовъ за свой замѣстникъ, ефективно оставяйки контрола на общината въ негови рѫцѣ. Въ крайна смѣтка на 27 септември ще се проведѫтъ нови избори за кметъ на Стрѣлча. Можемъ само да се надѣваме, че въ бѫдещето на този изстрадалъ градецъ ще има по-малко скандали.