БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

30 октомври 2023 | година 5, брой 3

Монголски паметникъ на ханъ Аспарухъ въ Стрѣлча

Чете се за 7 минути

Скандалниятъ кметъ Иванъ Евстатиевъ издига купища паметници, срѣдъ които произведенъ въ Монголия ханъ Аспарухъ.

/media/Br09__Asparukh.jpg

Съз­да­де­ни­ятъ въ Мон­го­лия па­мет­никъ на ханъ Ас­па­рухъ, стър­чащъ нас­рѣдъ Стрѣл­ча. Сним­ка: Вих­ренъ Сто­евъ.

Въ по­ли­тѣ на Срѣд­на Го­ра се на­ми­ра единъ ма­лъкъ, но ко­ло­ри­тенъ и стра­ненъ бъл­гар­ски гра­децъ на име Стрѣл­ча. Той е градъ на въз­рож­ден­ци, цен­търъ на Ап­рил­ско­то въс­та­ние, опо­жа­ренъ отъ тур­ска­та войс­ка прѣ­ди Рус­ко-тур­ска­та вой­на, градъ съ ис­то­ри­чес­ко ми­на­ло, нѣ­кол­ко за­па­зе­ни ста­ри сгра­ди, лѣ­чеб­ни во­ди и до­ри съ тра­кийс­ка гроб­ни­ца. Ис­тин­ска­та при­чи­на оба­че то­зи град да из­глеж­да тол­ко­ва осо­бе­но днесъ е на по-мал­ко отъ де­сеть го­ди­ни – а имен­но, стран­ни­ятъ под­боръ отъ па­мет­ни­ци, ко­и­то оза­ря­ватъ мал­кия цен­търъ на гра­да и по­у­чи­тел­на­та ис­то­рия на тѣх­ния съз­да­тель.

ГРАДЪ НА ПА­МЕТ­НИ­ЦИ

Въ Стрѣл­ча има­ло па­мет­ни­ци и прѣ­ди сѫд­бов­на­та 2011 г., по­ве­че­то отъ тѣхъ дѣ­ло на со­ци­а­лис­ти­чес­кия ре­а­ли­зъмъ. Бѣ­ла скул­пту­ра на пар­ти­за­ни, ко­и­то но­сѭтъ бол­никъ или трупъ на­нѣ­кѫ­дѣ „кра­си“ най-гор­ния край на Цен­трал­ния пло­щадъ. Наб­лиз­ко е Па­на­йотъ Во­ловъ. Въ град­ския паркъ пъкъ се под­ви­за­ватъ най-мус­ку­лес­ти­ятъ Лев­ски, вди­галъ нѣ­ко­га те­жес­ти по на­ши­тѣ зе­ми, как­то и нѣ­кол­ко скром­ни бюс­та на мѣс­тни­те въз­рож­ден­ци. Об­що взе­то на­пъл­но нор­ма­ленъ бъл­гар­ски градъ. И то­га­ва, дош­ло бѣд­стви­е­то. Прѣзъ 2011 г. отъ цен­тра­ла­та на БСП из­пра­щатт за кан­ди­датъ-кметъ въ сил­но чер­ве­ния градъ Иванъ Ев­ста­ти­евъ, бившъ гра­до­на­чал­никъ на Па­зар­джикъ. Мѣс­тни­тѣ струк­ту­ри на со­ци­а­лис­ти­тѣ по­да­ватъ ос­тав­ка за­ра­ди скан­дал­но­то наз­на­че­ние – Ев­ста­ти­евъ не са­мо, че нѣ­малъ мно­го об­що съ гра­да, но и ве­че билъ про­чутъ изъ стра­на­та глав­но съ ин­си­ну­а­ци­я­та, че прѣзъ 2005 г. ка­то кметъ на Па­зар­джикъ на­елъ отъ мѣс­тенъ ган­гстеръ гру­па прос­ти­тут­ки за де­ле­га­ция отъ Бе­ла­русъ. При пос­лѣд­ва­ло­то раз­слѣд­ва­не да­ми­тѣ оба­че мис­те­ри­оз­но от­тег­ли­ли по­ка­за­ни­я­та си и кме­тътъ ос­та­налъ чис­ти­чъкъ ка­то съл­за; все пак ин­си­ну­а­ци­я­та яв­но се от­ра­зи­ла на чув­стви­тел­на­та му ду­ша, за­що­то прѣзъ 2010 г. билъ за­га­дъч­но прос­трѣ­лянъ съ орѫ­жи­е­то на тъс­та си, съ­би­тие въ пос­лѣд­ствие ока­чес­тве­но ка­то опитъ за са­мо­у­бийс­тво. Още отъ пър­вия день на кме­ту­ва­не­то си въ Стрѣл­ча, Ев­ста­ти­евъ зап­рет­налъ рѫ­ка­ви и далъ да се раз­бе­ре, че ще ос­та­ви се­ри­оз­на слѣ­да вър­ху об­ли­ка на гра­да. Ед­на отъ гор­дос­ти­тѣ му ка­то кметъ на Па­зар­джикъ би­ла, че за нѣ­кол­ко­то го­ди­ни кмет­ство вдиг­налъ дос­та по­ве­че па­мет­ни­ци, от­кол­ко­то билъ на­елъ прос­ти­тут­ки за бе­ла­рус­ки де­ле­га­ции и билъ рѣ­шенъ и то­зи пѫть да сто­ри сѫ­що­то.

ХАНЪ АС­ПА­РУХЪ À LA MONGOLE

Пър­ви­ятъ му про­ектъ бил да из­пра­ви ог­ро­менъ па­мет­никъ на ханъ Ас­па­рухъ. За цѣль­та, Ев­ста­ти­евъ брък­налъ въ бо­га­та­та си би­ог­ра­фия и си спом­нилъ за врѣ­ме­то, ко­га­то билъ пос­ла­никъ въ Мон­го­лия, как­то и за всич­ки­тѣ скул­пто­ри, съ ко­и­то се билъ за­поз­на­валъ тамъ, нѣ­кои отъ ко­и­то до­ри би­ли по­лу­чи­ли об­ра­зо­ва­ни­е­то си въ Бъл­га­рия. Съ мно­го фан­фа­ри и по­каз­ность из­гот­ве­ни­ятъ въ Мон­го­лия па­мет­никъ е до­ка­ранъ въ Стрѣл­ча, за­ед­но съ скул­пто­ри­тѣ, сгло­бенъ на мѣс­то отъ съз­да­те­ли­тѣ си и тър­жес­тве­но от­критъ на 30 юли 2011 г. Па­мет­на пло­ча на бъл­гар­ски упо­ме­на­ва име­на­та на мон­гол­ски­тѣ ав­то­ри и от­бѣ­лѣз­ва при­но­са на го­лѣ­мия „ро­до­лю­бецъ“ Иванъ Ев­ста­ти­евъ; встра­ни отъ пло­ча­та стои не­инъ ста­ра­те­ленъ, но ма­ло­ус­пѣ­шенъ прѣ­водъ на ан­глийс­ки, а отъ дру­га­та стра­на на па­мет­ни­ка на дру­га пло­ча ли­чѫтъ име­на­та на вид­ни бъл­га­ри отъ об­щи­на Стрѣл­ча, да­ри­ли па­ри за съз­да­ва­не­то на мо­ну­мен­та. Са­ми­ятъ па­мет­никъ е не по-мал­ко впе­чат­ля­ващъ отъ пло­чи­тѣ; оп­рѣ­дѣ­ле­но се чув­ства мон­гол­ско­то вли­я­ние и то­ва вѣ­ро­ят­но е един­стве­ни­ятъ мо­ну­ментъ, на кой­то ханъ Ас­па­рухъ е изоб­ра­зенъ ка­то ко­ненъ стрѣ­лецъ съ кол­чанъ, а не ка­то смѣлъ ри­царь съ мечъ – изоб­ра­же­ние без­спор­но ин­те­рес­но, ма­каръ и си­гур­но сѫ­що тол­ко­ва да­лечъ отъ ис­ти­на­та. Пос­лѣд­валъ единъ бързъ Па­и­сий, по слу­чай го­диш­ни­на­та на на­пис­ва­не­то на „Ис­то­рия сла­вя­но­бъл­гар­ска“.

То­ва оба­че би­ло са­мо на­ча­ло­то. Прѣзъ 2013 г. Ев­ста­ти­евъ се при­сѣ­тилъ, че билъ и мѣс­тенъ прѣд­се­да­тель на на­ци­о­нал­но дви­же­ние „Ру­со­фи­ли" и бър­зич­ко вдиг­налъ бюстъ на Ни­ко­лай Те­ми­ря­зовъ, пол­ков­ни­ка отъ рус­ка­та ар­мия прис­тиг­налъ въ Стрѣл­ча по врѣ­ме на Рус­ко-тур­ска­та Ос­во­бо­ди­тел­на вой­на прѣзъ 1877 г. Над­пи­сътъ на па­мет­ни­ка твър­ди, че точ­но на то­ва мѣс­то „стрѣл­ча­ни пос­рѣ­щатъ съ въл­не­ние и ра­дость рус­ки­тѣ бра­тя ос­во­бо­ди­те­ли“. На­редъ е па­мет­никъ на Ки­рилъ и Ме­то­дий въ мѣс­тно­то учи­ли­ще, вѣ­ро­ят­но най-нор­мал­ни­ятъ прѣд­ста­ви­тель на цѣ­ла­та по­ре­ди­ца. Слѣд­ва бюстъ на Хрис­то Бо­тевъ, кой­то нѣ­ко­га се из­ка­залъ лас­ка­во за жи­те­ли­тѣ на Стрѣл­ча. То­га­ва не­у­мор­ни­ятъ кметъ вди­га мѣр­ни­ка на спо­ме­на­тия по-го­рѣ пар­ти­зан­ски па­мет­никъ, кой­то билъ из­пра­венъ на мѣс­то­то на цър­ква, раз­ру­ше­на „за ед­на нощь“ отъ ко­му­нис­ти­тѣ. Но­ви­ятъ про­ектъ прѣд­по­ла­га въз­ста­но­вя­ва­не­то на цър­ква­та и прѣ­мѣс­тва­не­то на па­мет­ни­ка нѣ­кѫ­дѣ, кѫ­дѣ­то нѣ­ма да се виж­да мно­го-мно­го. Лич­но ба­ща­та на Ев­ста­ти­евъ го билъ вди­галъ, но яв­но сѫд­ба­та на си­на би­ла да го от­стра­ни, за да се мах­не про­ко­ба­та отъ гра­да – мла­ди­тѣ хо­ра мно­го уми­ра­ли, осо­бе­но пъкъ пок­рай па­мет­ни­ка, по­не та­ка твър­дѣ­ли мѣс­тни­тѣ све­ще­ни­ци прѣдъ кме­та. Прѣзъ май 2014 г. се про­веж­да ре­фе­рен­думъ, да­ли на­мѣ­ре­ни­я­та на Ев­ста­ти­евъ да се осѫ­щес­твѭтъ, но яв­но пъл­ни­тѣ неб­ла­го­дар­ни­ци и лѣн­тяи на­се­ля­ва­щи гра­да сѫ зав­ла­дѣ­ни отъ мър­зелъ и апа­тия и са­мо 35% отъ хо­ра­та гла­су­ватъ; въп­рѣ­ки то­ва ре­фе­рен­ду­мътъ е обя­венъ за спе­че­ленъ отъ кме­та, кой­то за­поч­ва да съ­би­ра па­ри­тѣ за из­граж­да­не на цър­ква­та.

/media/Br09__Prokoba.jpg

Но­се­щи­ятъ смърть па­мет­никъ на пар­ти­за­ни, кой­то та­ка и не би­ва прѣ­мѣс­тенъ. Сним­ка: Вих­ренъ Сто­евъ.

Па­ра­док­сал­но съ то­ва въп­ро­сътъ из­глеж­да прик­люч­ва, за­що­то ни­ко­га по­ве­че не се чу­ва ни­що за та­зи цър­ква, а пар­ти­за­ни­тѣ но­сѭтъ своя бо­ленъ дру­гарь и до днесъ. Вмѣс­то то­ва, на петь мет­ра от­тамъ на слѣд­ва­ща­та го­ди­на, от­но­во съ мно­го по­каз­ность, е от­критъ пър­ви­ятъ въ Бъл­га­рия па­мет­никъ на мар­шалъ Жу­ковъ, ко­го­то кме­та на­ри­ча „най-гран­ди­оз­ния во­е­на­чал­никъ въ чо­вѣш­ка­та ци­ви­ли­за­ция“. Дви­же­ни­е­то на Ру­со­фи­ли­тѣ съб­ра­ло се­ри­оз­на часть отъ су­ма­та за па­мет­ни­ка, а на от­кри­ва­не­то при­сѫт­ства­ла и по­ред­на­та щас­тли­ва рус­ка де­ле­га­ция, безъ съм­нѣ­ние раз­ми­на­ла се съ прос­ти­тут­ки­тѣ. Меж­дув­рѣ­мен­но Ев­ста­ти­евъ да­ва ин­тер­вю­та на­лѣ­во-на­дѣс­но и пот­ри­ва рѫ­цѣ какъ съ то­ва тем­по на стро­и­тел­ство ще влѣ­зе въ кни­га­та на Ги­несъ.

/media/Br09__Zhukov.jpg

Пос­лѣд­но­то дѣ­ло на Ев­ста­ти­евъ ка­то кметъ на Стрѣл­ча: па­мет­никъ на съ­вѣт­ския мар­шалъ Жу­ковъ, съ сърпъ и чукъ, как­то си му е ред­но. Сним­ка: Вих­ренъ Сто­евъ.

ПА­ДЕ­НИ­Е­ТО НА ЕВ­СТА­ТИ­ЕВЪ

То­га­ва оба­че за­поч­ватъ проб­ле­ми­тѣ. Пър­во, въ края на 2015 г. Ев­ста­ти­евъ нѣ­как­си ус­пѣ­ва да за­гу­би из­бо­ри­тѣ за вто­ри ман­датъ отъ прѣд­ста­ви­те­ля на АБВ Стой­но Ча­човъ, слѣдъ ка­то ималъ поч­ти 30% прѣд­ни­на на пър­вия туръ – яв­но до­ри мар­шалъ Жу­ковъ не ус­пѣлъ да стоп­ли сър­дца­та на мѣс­тни­тѣ жи­те­ли. Ев­ста­ти­евъ ста­налъ прос­то об­щин­ски съ­вѣт­ник и... то­га­ва па­да го­лѣ­ма­та бом­ба. На 15 яну­а­ри 2016 г. бив­ши­ятъ кметъ е арес­ту­ванъ за из­на­сил­ва­не на не­пъл­но­лѣт­но мо­ми­че. Въп­рѣ­ки всич­ки­тѣ твър­дѣ­ния на ад­во­ка­ти­те му, че на­пи­ва­не­то и сек­су­ал­ни­ятъ актъ би­ли съ пъл­но­то съг­ла­сие на всич­ки учас­тни­ци и до­ри ини­ци­и­ра­ни отъ 16-го­диш­на­та дѣ­вой­ка, въп­рѣ­ки всич­ки­тѣ ин­фар­кти, ин­сул­ти и про­чее бо­лес­ти, ко­и­то го връх­ли­татъ въ арес­та, сѫ­дътъ ува­жа­ва об­ви­не­ни­е­то и Ев­ста­ти­евъ се озо­ва­ва въ зат­во­ра съ шес­тго­диш­на при­сѫ­да. Ос­вбо­денъ е прѣд­сроч­но прѣзъ 2018 г. и днесъ ра­бо­ти въ фир­ма­та на си­на си, да­лечъ отъ пуб­лич­ния жи­вотъ. Не­го­во­то нас­лѣд­ство оба­че мо­же да се ви­ди нав­сѣ­кѫ­дѣ изъ Стрѣл­ча. Въ врѣ­ме, ко­га­то по свѣ­та бу­татъ па­мет­ни­ци­тѣ на хо­ра съ съм­ни­тел­но ми­на­ло и при­носъ за об­щес­тво­то, мо­же би е врѣ­ме у насъ да се за­мис­лимъ и да нап­ра­вимъ нѣ­как­ва оцѣн­ка на па­мет­ни­ци­тѣ из­диг­на­ти имен­но отъ хо­ра ка­то Ев­ста­ти­евъ.

КЪМЪ НО­ВИ ИЗ­БО­РИ

А въ Стрѣл­ча шо­у­то про­дъл­жа­ва, ма­каръ и то­зи пѫть безъ да сѫ на­мѣ­се­ни па­мет­ни­ци. Кме­тътъ отъ АБВ Стой­но Ча­човъ ус­пѣ­ва да из­дър­жи ед­но раз­слѣд­ва­не за зло­у­пот­рѣ­ба съ слу­жеб­но по­ло­же­ние, но на 24 де­кем­ври 2019 г. е сва­ленъ съ рѣ­ше­ние на Об­щин­ска­та из­би­ра­тел­на ко­ми­сия, за­ра­ди то­ва, че не е на­пус­налъ рѫ­ко­вод­ство­то на тър­гов­ско­то си дру­жес­тво „Бъл­гар­ска асо­ци­а­ция по бе­лотъ ЕО­ОД“. Да, слѣдъ мон­гол­ци и зли про­ко­би, най-нак­рая и бе­ло­тътъ се­ри­оз­но се на­мѣс­ва въ сѫд­би­ни­тѣ на гра­да. Наз­на­че­на­та за врѣ­мен­но из­пъл­ня­ва­ща дей­ность­та кме­ти­ца оба­че наз­на­ча­ва то­ку-що от­стра­не­ния Ча­човъ за свой за­мѣс­тникъ, ефек­тив­но ос­та­вяй­ки кон­тро­ла на об­щи­на­та въ не­го­ви рѫ­цѣ. Въ край­на смѣт­ка на 27 сеп­тем­ври ще се про­ве­дѫтъ но­ви из­бо­ри за кметъ на Стрѣл­ча. Мо­жемъ са­мо да се на­дѣ­ва­ме, че въ бѫ­де­ще­то на то­зи из­стра­далъ гра­децъ ще има по-мал­ко скан­да­ли.