ГЕРБ прѣдлагатъ „нова“ конституция
Чете се за 8 минути
Разпространениятъ на 17 августъ проектъ е прѣписъ на настоящата конституция съ дребни промѣни. Трѣбватъ 120 депутатски подписа за внасянето му.
Въ видео обръщение, излѫчено въ фейсбукъ на 14 августъ, Бойко Борисовъ обяви, че иска свикване на Велико народно събрание (ВНС) и приемане на нова българска конституция. Новината бѣ напълно изненадваща, въпрѣки че премиерътъ бѣше намекналъ прѣди дни, че му прѣдстои вземане на важни рѣшения. Слѣдъ повече отъ мѣсецъ на простести за неговата оставка, както и на главния прокуроръ Иванъ Гешевъ, общественото очакване бѣше, че тѣзи рѣшения ще сѫ свързани именно съ оттеглянето му отъ властьта.
БОРИСОВЪ ЗА ПРОТЕСТИТѢ
Обръщението, отправено прѣдъ българското и европейското знаме, започна съ положителна самооцѣнка за свършеното отъ третото правителство на Борисовъ, което управлява отъ 2017 г. и продължи съ критика на протеститѣ; споредъ него „опрѣдѣлени лица и интереси [...] подмѣниха идеитѣ на младитѣ съ идеитѣ на олигархията и подземния свѣтъ“, а „сградитѣ на държавностьта бѣха поругани“.
Колкото до президента Руменъ Радевъ, който сѫщо иска оставката му, Борисовъ го счита за „фигурантъ и слуга на олигархията“. Премиерътъ осѫди остро и блокадитѣ на кръстовища изъ голѣмитѣ градове, които прѣчѫтъ на движението на автомобили и градски транспортъ. Той изложи своитѣ виждания за пѫтя, по който трѣбва да е върви, като посочи, че „не е достатъчно само да се разруши стариятъ свѣтъ, трѣбва да се знае и какво ще се построи на негово мѣсто“. Споредъ него сѫщо така е „необходимо раждането на ново поколѣние български лидери“.
„ВРѢМЕ Е ЗА РЕСТАРТЪ“
Заявявайки „врѣме е за рестартъ, врѣме е за мѫдри рѣшения“, Борисовъ обѣща рѫководената отъ него партия да внесе проектъ за нова конституция на България, съ който да се намали на половина броя на народнитѣ прѣдставители, да се прѣмахне институцията на Великото народно събрание, мандатитѣ на главния прокуроръ и на прѣдседателитѣ на Върховния касационенъ и върховния административенъ сѫдъ да се сведѫтъ отъ седемь на петь години, а Висшиятъ сѫдебенъ съвѣтъ да бѫде раздѣленъ на два отдѣлни органа: „сѫдебенъ съвѣтъ на сѫдиитѣ“ и „сѫдебенъ съвѣтъ на прокуроритѣ“. Забѣлѣжително е, че на тѣзи двѣ институции се дава законодателна инициатива, т.е. разрѣшава се на сѫда и на прокуратурата да прѣдлагатъ закони, обстоятелство, което нѣкои изтълкуваха като отказъ отъ раздѣлението на властитѣ.
Проектътъ на ГЕРБ стана публично достояние на 17 августъ. Той бѣше изпратенъ до прѣдседателитѣ на всички парламентарни групи и до независимитѣ народни прѣдставители (шестима отъ които сѫ отъ партия АТАКА). За внасянето му въ дѣловодството на Народното събрание сѫ нужни подписитѣ на поне половината отъ настоящитѣ 240 депутати, условие което не бѣ изпълнено до края на мѣсецъ августъ.
Оповѣстенъ като плодъ на нѣколкогодишна работа, текстътъ бѣше разочароващо сходенъ съ настоящата конституция, приета прѣзъ 1991 г. Нѣкои глави и членове сѫ размѣстени, безъ това да се отразява на съдържанието имъ. Така напримѣръ, настоящиятъ чл. 48 се прѣномерира на 149 и все така утвърждава, че „бракътъ е доброволенъ съюзъ между мѫжъ и жена“. Анализитѣ на много медии показаха слабото имъ познание на настоящата конституция повече, отколкото способностьта имъ да правѭтъ политически прочитъ на прѣдложението.
Борисовъ заяви и че ще подаде оставка въ деня, когато бѫде гласувано рѣшение за свикване на Велико народно събрание. За тази цѣль обаче ще е нужна подкрѣпата на поне двѣ трети отъ всички народни прѣдставители и процедурно врѣме отъ минимумъ два мѣсеца.
ГРѢШКИ ОТЪ БЪРЗАНЕ
Макаръ министърътъ на правосѫдието Данаилъ Кириловъ да заяви, че проектътъ се пише отъ 2104 г., нѣкои негови елементи прѣдизвикаха изумление. Срѣдъ тѣхъ е споменаването на отмѣненото ВНС въ чл. 171, който копира настоящия чл. 163: „Актоветѣ на Великото Народно Събрание се подписватъ и обнародватъ отъ неговия прѣдседатель въ седемдневенъ срокъ отъ приемането имъ“. Посоченъ бѣ и въпросътъ за държавния гербъ: чл. 4 отъ проекта на ГЕРБ копира чл. 164 отъ настоящата конституция, въ който се говори за единъ златенъ лъвъ; на практика българскиятъ гербъ съдържа три хералдически животни и това е установенъ съ законъ прѣзъ 1997 г.
Забѣлѣжкитѣ и подигравкитѣ принудиха външния министъръ Екатерина Захариева да каже, че „има грѣшки въ новата конституция, видѣхъ и много повече отъ тѣзи, които се забѣлѣзаха въ публичното пространство, но тѣ ще се изчистѭтъ“. Не стана ясно защо изобщо се пуска проектъ, който съдържа грѣшки и какъ се очаква обществото да го подкрѣпи.
РЕАКЦИИТѢ НА ПАРТИИТѢ ВЪ ПАРЛАМЕНТА
Съ огледъ необходимостьта отъ събиране на 120 депутатски подписи, за да бѫде изобщо внесенъ за обсѫждане проектътъ, особено значение имаха реакциитѣ на парламентарно прѣдставенитѣ партии. ГЕРБ разполагатъ едва съ 95 народни прѣдставители.
БСП, втората по голѣмина партия въ НС съ 78 депутати, се обяви категорично противъ проекта. На 26 августъ прѣдседателката на лѣвата партия, Корнелия Нинова, заяви, че „Прѣдложението [...] е опитъ за подмѣна и видъ конституционенъ прѣвратъ за установяване на диктатура“, присъединявайки се по този начинъ и къмъ други мнѣния, че единствената цѣль на Борисовъ е да отклони вниманието отъ исканията за негова оставка. По този начинъ Нинова опроверга и твърденията на Цвѣта Караянчева отъ ГЕРБ, че „има отдѣлни народни прѣдставители отъ БСП, които въ частни разговори съ ГЕРБ сѫ заявили подкрѣпа за конституцията“. Категорична позиция противъ проекта на управляващитѣ заявиха и други членове на парламентарната група на БСП, срѣдъ които Кирилъ Добревъ, конкурентъ на Нинова за прѣдседателството на партията.
Обезпокоително мълчание запазиха отъ ДПС, които разполагатъ съ 25 народни прѣдставители, срѣдъ които хронично отсѫтстващиятъ Дѣлянъ Пѣевски. Още на 14 августъ, деня на обръщението на Борисовъ, отъ партията се задоволиха да припомнѭтъ рѣчь на своя почетенъ прѣдседатель Ахмедъ Доганъ; макаръ и да съдържа израза „рестартъ на демократичния моделъ”, този текстъ прѣдполага, че отъ ДПС по-скоро нѣма да подкрѣпѭтъ ГЕРБ.
Единствената засега официална подкрѣпа дойде отъ парламентарната група на „Обединени патриоти“, която е съставена отъ партиитѣ НФСБ на Валери Симеоновъ (9 депутати) и на ВМРО на Красимиръ Каракачановъ (11 депутати). Слѣдъ разговори съ ГЕРБ на 25 августъ, отъ НФСБ заявиха, че ще подпишѫтъ проекта на своя голѣмъ коалиционенъ партньоръ. Отъ ВМРО обаче поставиха условия за съгласието си – тѣ желаѭтъ включване на свои прѣдложения въ проекта, срѣдъ които образователенъ цензъ за гласуване, задължителна военна служба и други неосѫществими идеи.
Традиционно непостоянна и странна е позицията и на партията на Веселинъ Марешки ВОЛЯ (12 народни прѣдставители). Въ различни свои емоционални изказвания самиятъ Марешки ту бѣ категорично противъ, ту смекчаваше тона. Сѫдейки по общото му поведение на несъздаващъ проблеми „опозиционеръ“, може да се прѣдполага, че той ще осигури така жизнено необходимитѣ за ГЕРБ подписи.
Отъ ГЕРБ заявиха, че ще прѣговарятъ и съ деветимата независими депутати. Шестима отъ тѣхъ сѫ отъ партия АТАКА, която напусна парламентарната група на „Обединени патриоти“ слѣдъ пореденъ скандалъ прѣзъ септември 2019 г.
МНѢНИЕТО НА ПРОТЕСТА И НА ПРЕЗИДЕНТА
Никое отъ лицата на продължаващитѣ близо два мѣсеца протести не бѣ ентусиазирано отъ прѣдложението за нова конституция, особено ако тя е писана отъ ГЕРБ. Още на 17 августъ „Отровното трио“ (адв. Хаджигенов, проф. Минеков и А. Бабикянъ), въ чиито рѫцѣ често е микрофонътъ на протестнитѣ шествия, заяви „ние не прѣговаряме съ терористи“. Споредъ тѣхъ свикване на ВНС и подготовка на нова конституция сѫ възможни единствено слѣдъ подаване на двѣтѣ искани оставки (на Борисовъ и Гешевъ).
Президентътъ Руменъ Радевъ, прѣко визиранъ отъ изказването на Борисовъ отъ 14 августъ, сѫщо реагира безкомпромисно. Вечерьта на сѫщия день той направи обръщение къмъ народа, въ което заяви многократно, че на прѣдложенията на ГЕРБ неговиятъ „отговоръ е не”. Стана ясно и че Радевъ нѣма да внесе своитѣ прѣдложения за конституционна реформа прѣди разпускането на настоящото 44-то ОНС, което той счита за компрометирано.
ПРОЦЕДУРАТА
По всичко изглежда, че ГЕРБ ще успѣѭтъ да съберѫтъ 120-тѣ депутатски подписи, които сѫ имъ нужни, за да бѫде изобщо внесенъ за обсѫждане въ НС проекта имъ за „нова“ конституция. Трудноститѣ, които тѣ срѣщатъ дори и въ това начинание обаче не изглеждатъ добъръ знакъ за по-нататъшното развитие на процедурата. Тя прѣдвижда между два и петь мѣсеца слѣдъ внасянето си проектътъ да бѫде прѣдметъ на разисквания въ пленарна зала, слѣдъ което да се проведе гласуване за свикване на ВНС. За това сѫ нужни обаче 160 гласа, а БСП вече се обявиха противъ. Тъй като 240 – 78 = 162, достатъчно би било която и да е друга партия или трима независими депутати да бѫдѫтъ противъ или просто да отсѫтстватъ,** за да пропадне** цѣлия „рестартъ“, пророкуванъ отъ Борисовъ.
Каквото и да се случи въ парламента, безспоренъ фактъ е, че прѣдложението на премиера създаде нова тема отъ изключителна важность въ обществения дебатъ и по този начинъ отклони поне частично вниманието отъ исканията за оставка както на него самия, така и и на гл. прокуроръ Гешевъ.
Първото заседание на НС слѣдъ лѣтната ваканция е насрочено за 2 септември. Ако на него проектътъ бѫде внесенъ, най-ранната дата за гласуване за свикване на ВНС ще бѫде 2 ноември, а най-късната – 2 февруари. Редовнитѣ парламентарни избори сѫ планирани за мѣсецъ мартъ.