Депутатитѣ – ние ги избираме, ЦИК ги пуска
Чете се за 6 минути
Четиринадесеть избрани за народни прѣдставители се отказаха да изпълняватъ тази длъжность, прѣди дори Народното събрание да е било свикано.
Прѣди Централната избирателна комисия (ЦИК) да обяви имената на 240-тѣ избрани народни прѣдставители, единадесеть отъ тѣхъ подадоха заявления, съ които се отказватъ да изпълняватъ длъжностьта, за която имъ е гласувано довѣрие. Става въпросъ за деветима прѣдставители на ДПС и двама на ГЕРБ, срѣдъ които и... Бойко Борисовъ. Премиерътъ бѣше избранъ въ два МИР и бѣше длъженъ да се откаже отъ единия. Вмѣсто това той се отказа и отъ двата съ мотива, че „като министъръ-прѣдседатель не съмъ ималъ имунитетъ и сега не ми е нуженъ“. По този начинъ Борисовъ намѣри начинъ да се прави на скроменъ и слѣдъ изборитѣ. Все едно да бѫдешъ народенъ прѣдставитель е просто начинъ да имашъ имунитетъ прѣдъ правосѫдието.
Като министъръ-прѣдседатель не съмъ ималъ имунитетъ и сега не ми е нуженъ.
– Бойко Борисовъ, лидеръ на ГЕРБ.
Дори слѣдъ обявяването на имената на народнитѣ избраници отъ ЦИК, още трима рѣшиха да отклонѭтъ отговорностьта, съ която ги е натоварилъ избирательтъ: нови двама отъ ГЕРБ, но и единъ отъ партията на Слави Трифоновъ „Има такъвъ народъ“.
ЗАКОНЪТЪ НЕ ПРѢДВИЖДА ЦИК ДА ОСВОБОЖДАВА ДЕПУТАТИ
Не е ясно на какво основание стѫпватъ нито заявленията за отказъ отъ депутатско мѣсто, нито рѣшението на ЦИК да ги уважи.
Прѣзъ 2005 г. Бойко Борисовъ бѣ избранъ за депутатъ отъ два МИР, тогава отъ листата на НДСВ („Национално движение Симеонъ Втори“). Слѣдъ като обяви въ медиитѣ, че не желае да става депутатъ, той получи отговоръ отъ ЦИК, че рѣшението му нѣма правна стойность. Споредъ тогавашниятъ съставъ на комисията, отказъ отъ мѣсто въ парламента се заявява прѣдъ самия парламентъ. На врѣмето Борисовъ се съобрази съ тази процедура, закле се за народенъ прѣдставитель, а слѣдъ това подаде оставка прѣдъ НС. Шестнадесеть години по-късно бившиятъ пожарникарь явно вече си е извоювалъ нѣкои привилегии, срѣдъ които и по-особено отношение отъ страна на ЦИК.
Тази година първиятъ пакетъ отъ откази бѣ гласуванъ отъ ЦИК на 8 априлъ. Рѣшението на ЦИК да не обявява Бойко Борисовъ за избранъ на народенъ прѣдставитель е обосновано по слѣдния начинъ: „Централната избирателна комисия приема, че заявлението по своята сѫщность прѣдставлява искане на лицето да не бѫде обявено за избрано за народенъ прѣдставитель и прѣдвидъ изричната му воля искането слѣдва да бѫде уважено“. Не е посочено на какво законово основание ЦИК разполага съ правомощия да уважи подобно волеизявление.
По врѣме на заседанието на ЦИК, на което е прието рѣшението Борисовъ да не бѫде обявяванъ за избранъ единствениятъ гласъ противъ идва отъ прѣдставителя на „Демократична България“ Ивайло Ивковъ.
БОЕЦ ОБЖАЛВАТЪ
Модата ЦИК да приема подобни заявления за отказъ отъ участие въ законодателната власть датира отъ 2014 г., когато Дѣлянъ Пѣевски бѣ избранъ за депутатъ въ Европейския парламентъ, но се отказа, прѣди ЦИК да го обяви. Тогава комисията първо обяви, че заявлението е недопустимо, но нѣколко часа по-късно размисли и освободи прѣдставителя на ДПС. Пѣевски приложи сѫщата хватка прѣзъ 2019 г.
Прѣзъ 2019 г. гражданското сдружение „България обединена съ една цель“ (БОЕЦ) обжалва рѣшението на ЦИК да не обявява Пѣевски за избранъ за евродепутатъ. Жалбата бѣ подадена прѣдъ Върховния административенъ сѫдъ (ВАС), който обаче я обяви за недопустима, тъй като БОЕЦ нѣма правенъ интересъ въ дѣлото (опрѣдѣление отъ 6 юни 2019 г.). Жалбата бѣ оставена безъ разглеждане.
Все едно да си порѫчашъ и изядешъ вечеря въ ресторантъ и слѣдъ това да поискашъ да ти заличѫтъ порѫчката и смѣтката.
– Сдружение БОЕЦ.
Тази година БОЕЦ обжалва прѣдъ ВАС рѣшението на ЦИК да „пусне“ Бойко Борисовъ. За сдружението ситуацията е „все едно да си порѫчашъ и изядешъ вечеря въ ресторантъ и слѣдъ това да поискашъ да ти заличѫтъ порѫчката и смѣтката“. Нѣма основание, обаче, да смѣтаме, че ВАС ще подходи по начинъ различенъ отъ този прѣди двѣ години.
ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ДЕПУТАТИТѢ СѪ ПѢШКИ, А НЕ ЛИЧНОСТИ
Всички тѣзи правни куриози сѫ просто поредно доказателство, че българскитѣ депутати сѫ партийни пѣшки, а не личности. Отъ една страна безумно изглежда законовата възможность едно лице да бѫде кандидатъ за народенъ прѣдставитель въ два избирателни района; отъ друга страна, безумно е нѣкой, за когото е гласувано, включително и съ преференция, да се оттегли слѣдъ приключването на изборния день, а мѣстото му да бѫде заето не съ ново гласуване на избирателитѣ, а просто съ спускане надолу по списъка.
Прави впечатление и че съ подобни „врътки“ си служи основно партията ДПС. Движението има правило избранитѣ съ преференция да се отказватъ отъ мѣстото си. Въпрѣки това, тазгодишнитѣ отказали се изглежда не попадатъ въ тази хипотеза – двама отъ тѣхъ – Искра Михайлова въ Пазарджикъ и Русланъ Коларовъ въ София область – дори сѫ били водачи на листитѣ въ своитѣ МИР.
Идеята за лична отговорность на депутатитѣ изглежда несъвмѣстима не само съ разбиранията на избирателитѣ, а и съ културата на институциитѣ въ България.
АМИ АКО ИЗБОРИТѢ БѢХА МАЖОРИТАРНИ?
Подобно прѣнареждане на листитѣ post factum може да бѫде оправдано съ позоваване на пропорционалния принципъ въ българскитѣ парламентарни избори. Какво щѣше да стане, ако изборитѣ бѣха мажоритарни? Тогава страната би била раздѣлена на 240 едномандатни избирателни райони (ЕИР), всѣки отъ които би излѫчилъ точно единъ депутатъ. Би било още по-гротескно, ако едно и сѫщо лице има възможность да се кандидатира въ два ЕИР. Би било безумно избранъ за депутатъ да се откаже. На кого би оставилъ мандата си?
Въ Франция работи мажоритарна система за изборъ на народни прѣдставители – въ всѣки единъ ЕИР се явяватъ кандидати и тѣхни замѣстници (по единъ). Ако по нѣкаква причина основниятъ кандидатъ напусне поста, на който е билъ избранъ, мѣстото му се заема отъ замѣстника.
Да припомнимъ, че прѣзъ 2009 г. имаше мажоритарно избрани депутати въ България – по единъ отъ всѣки МИР, общо 31. Божидаръ Димитровъ бѣше мажоритарно избранъ въ Бургаски МИР. Слѣдъ като стана министъръ въ първото правителство на Бойко Борисовъ, Димитровъ трѣбваше да напусне НС. Тогава ЦИК рѣши да запълни мѣстото му съ лице отъ... пропорционалната листа! Това е все едно да си загубишъ рѫкавицата, а ЦИК да ти я замѣни съ... чорапъ.
Нека имаме прѣдвидъ тѣзи факти. „Има такъвъ народъ“ влизатъ въ НС съ намѣрение да вкаратъ въ закона прѣдложенията, за които бѣ гласувано на референдумъ прѣзъ 2016 г. Срѣдъ тѣхъ е и идеята народни прѣдставители да се избиратъ „съ мажоритарна избирателна система съ абсолютно мнозинство въ два тура“. Прѣдвидъ, че българската конституция забранява народнитѣ прѣдставители да бѫдѫтъ и министри, не е ясно какъ подобна система би се съвмѣстявала съ практиката депутати да ставатъ министри, а мѣстата имъ въ парламента да бѫдѫтъ заемани отъ слѣдващитѣ въ партийнитѣ листи.