ЗА­КО­НЪТЪ НЕ ПРѢД­ВИЖ­ДА ЦИК ДА ОС­ВО­БОЖ­ДА­ВА ДЕ­ПУ­ТА­ТИ

Не е яс­но на как­во ос­но­ва­ние стѫп­ватъ ни­то за­яв­ле­ни­я­та за от­казъ отъ де­пу­тат­ско мѣс­то, ни­то рѣ­ше­ни­е­то на ЦИК да ги ува­жи.

Прѣзъ 2005 г. Бой­ко Бо­ри­совъ бѣ из­бранъ за де­пу­татъ отъ два МИР, то­га­ва отъ лис­та­та на НДСВ („На­ци­о­нал­но дви­же­ние Си­ме­онъ Вто­ри“). Слѣдъ ка­то обя­ви въ ме­ди­и­тѣ, че не же­лае да ста­ва де­пу­татъ, той по­лу­чи от­го­воръ отъ ЦИК, че рѣ­ше­ни­е­то му нѣ­ма прав­на стой­ность. Спо­редъ то­га­ваш­ни­ятъ със­тавъ на ко­ми­си­я­та, от­казъ отъ мѣс­то въ пар­ла­мен­та се за­я­вя­ва прѣдъ са­мия пар­ла­ментъ. На врѣ­ме­то Бо­ри­совъ се съ­об­ра­зи съ та­зи про­це­ду­ра, зак­ле се за на­ро­денъ прѣд­ста­ви­тель, а слѣдъ то­ва по­да­де ос­тав­ка прѣдъ НС. Шес­тна­де­сеть го­ди­ни по-къс­но бив­ши­ятъ по­жар­ни­карь яв­но ве­че си е из­во­ю­валъ нѣ­кои при­ви­ле­гии, срѣдъ ко­и­то и по-осо­бе­но от­но­ше­ние отъ стра­на на ЦИК.

Та­зи го­ди­на пър­ви­ятъ па­кетъ отъ от­ка­зи бѣ гла­су­ванъ отъ ЦИК на 8 ап­рилъ. Рѣ­ше­ни­е­то на ЦИК да не обя­вя­ва Бой­ко Бо­ри­совъ за из­бранъ на на­ро­денъ прѣд­ста­ви­тель е обос­но­ва­но по слѣд­ния на­чинъ: „Цен­трал­на­та из­би­ра­тел­на ко­ми­сия при­е­ма, че за­яв­ле­ни­е­то по сво­я­та сѫщ­ность прѣд­став­ля­ва ис­ка­не на ли­це­то да не бѫ­де обя­ве­но за из­бра­но за на­ро­денъ прѣд­ста­ви­тель и прѣд­видъ из­рич­на­та му во­ля ис­ка­не­то слѣд­ва да бѫ­де ува­же­но“. Не е по­со­че­но на как­во за­ко­но­во ос­но­ва­ние ЦИК раз­по­ла­га съ пра­во­мо­щия да ува­жи по­доб­но во­ле­и­зяв­ле­ние.

По врѣ­ме на за­се­да­ни­е­то на ЦИК, на ко­е­то е при­е­то рѣ­ше­ни­е­то Бо­ри­совъ да не бѫ­де обя­вя­ванъ за из­бранъ един­стве­ни­ятъ гласъ про­тивъ ид­ва отъ прѣд­ста­ви­те­ля на „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“ Ивай­ло Ив­ковъ.

БО­ЕЦ ОБ­ЖАЛ­ВАТЪ

Мо­да­та ЦИК да при­е­ма по­доб­ни за­яв­ле­ния за от­казъ отъ учас­тие въ за­ко­но­да­тел­на­та власть да­ти­ра отъ 2014 г., ко­га­то Дѣ­лянъ Пѣ­ев­ски бѣ из­бранъ за де­пу­татъ въ Ев­ро­пейс­кия пар­ла­ментъ, но се от­ка­за, прѣ­ди ЦИК да го обя­ви. То­га­ва ко­ми­си­я­та пър­во обя­ви, че за­яв­ле­ни­е­то е не­до­пус­ти­мо, но нѣ­кол­ко ча­са по-къс­но раз­мис­ли и ос­во­бо­ди прѣд­ста­ви­те­ля на ДПС. Пѣ­ев­ски при­ло­жи сѫ­ща­та хват­ка прѣзъ 2019 г.

Прѣзъ 2019 г. граж­дан­ско­то сдру­же­ние „Бъл­га­рия обе­ди­не­на съ ед­на цель“ (БО­ЕЦ) об­жал­ва рѣ­ше­ни­е­то на ЦИК да не обя­вя­ва Пѣ­ев­ски за из­бранъ за ев­ро­де­пу­татъ. Жал­ба­та бѣ по­да­де­на прѣдъ Вър­хов­ния ад­ми­нис­тра­ти­венъ сѫдъ (ВАС), кой­то оба­че я обя­ви за не­до­пус­ти­ма, тъй ка­то БО­ЕЦ нѣ­ма пра­венъ ин­те­ресъ въ дѣ­ло­то (оп­рѣ­дѣ­ле­ние отъ 6 юни 2019 г.). Жал­ба­та бѣ ос­та­ве­на безъ раз­глеж­да­не.

Все ед­но да си по­рѫ­чашъ и изя­дешъ ве­че­ря въ рес­то­рантъ и слѣдъ то­ва да по­ис­кашъ да ти за­ли­чѫтъ по­рѫч­ка­та и смѣт­ка­та.

– Сдру­же­ние БО­ЕЦ.

Та­зи го­ди­на БО­ЕЦ об­жал­ва прѣдъ ВАС рѣ­ше­ни­е­то на ЦИК да „пус­не“ Бой­ко Бо­ри­совъ. За сдру­же­ни­е­то си­ту­а­ци­я­та е „все ед­но да си по­рѫ­чашъ и изя­дешъ ве­че­ря въ рес­то­рантъ и слѣдъ то­ва да по­ис­кашъ да ти за­ли­чѫтъ по­рѫч­ка­та и смѣт­ка­та“. Нѣ­ма ос­но­ва­ние, оба­че, да смѣ­та­ме, че ВАС ще под­хо­ди по на­чинъ раз­ли­ченъ отъ то­зи прѣ­ди двѣ го­ди­ни.

ДО­КА­ЗА­ТЕЛ­СТВО, ЧЕ ДЕ­ПУ­ТА­ТИ­ТѢ СѪ ПѢШ­КИ, А НЕ ЛИЧ­НОС­ТИ

Всич­ки тѣ­зи прав­ни ку­ри­о­зи сѫ прос­то по­ред­но до­ка­за­тел­ство, че бъл­гар­ски­тѣ де­пу­та­ти сѫ пар­тий­ни пѣш­ки, а не лич­нос­ти. Отъ ед­на стра­на бе­зум­но из­глеж­да за­ко­но­ва­та въз­мож­ность ед­но ли­це да бѫ­де кан­ди­датъ за на­ро­денъ прѣд­ста­ви­тель въ два из­би­ра­тел­ни ра­йо­на; отъ дру­га стра­на, бе­зум­но е нѣ­кой, за ко­го­то е гла­су­ва­но, вклю­чи­тел­но и съ пре­фе­рен­ция, да се от­тег­ли слѣдъ прик­люч­ва­не­то на из­бор­ния день, а мѣс­то­то му да бѫ­де за­е­то не съ но­во гла­су­ва­не на из­би­ра­те­ли­тѣ, а прос­то съ спус­ка­не на­до­лу по спи­съ­ка.

Пра­ви впе­чат­ле­ние и че съ по­доб­ни „врът­ки“ си слу­жи ос­нов­но пар­ти­я­та ДПС. Дви­же­ни­е­то има пра­ви­ло из­бра­ни­тѣ съ пре­фе­рен­ция да се от­каз­ватъ отъ мѣс­то­то си. Въп­рѣ­ки то­ва, таз­го­диш­ни­тѣ от­ка­за­ли се из­глеж­да не по­па­датъ въ та­зи хи­по­те­за – два­ма отъ тѣхъ – Ис­кра Ми­хай­ло­ва въ Па­зар­джикъ и Рус­ланъ Ко­ла­ровъ въ Со­фия об­ласть – до­ри сѫ би­ли во­да­чи на лис­ти­тѣ въ сво­и­тѣ МИР.

Иде­я­та за лич­на от­го­вор­ность на де­пу­та­ти­тѣ из­глеж­да не­съв­мѣс­ти­ма не са­мо съ раз­би­ра­ни­я­та на из­би­ра­те­ли­тѣ, а и съ кул­ту­ра­та на ин­сти­ту­ци­и­тѣ въ Бъл­га­рия.

АМИ АКО ИЗ­БО­РИ­ТѢ БѢ­ХА МА­ЖО­РИ­ТАР­НИ?

По­доб­но прѣ­на­реж­да­не на лис­ти­тѣ post factum мо­же да бѫ­де оп­рав­да­но съ по­зо­ва­ва­не на про­пор­ци­о­нал­ния прин­ципъ въ бъл­гар­ски­тѣ пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри. Как­во щѣ­ше да ста­не, ако из­бо­ри­тѣ бѣ­ха ма­жо­ри­тар­ни? То­га­ва стра­на­та би би­ла раз­дѣ­ле­на на 240 ед­но­ман­дат­ни из­би­ра­тел­ни ра­йо­ни (ЕИР), всѣ­ки отъ ко­и­то би из­лѫ­чилъ точ­но единъ де­пу­татъ. Би би­ло още по-гро­тес­кно, ако ед­но и сѫ­що ли­це има въз­мож­ность да се кан­ди­да­ти­ра въ два ЕИР. Би би­ло бе­зум­но из­бранъ за де­пу­татъ да се от­ка­же. На ко­го би ос­та­вилъ ман­да­та си?

Въ Фран­ция ра­бо­ти ма­жо­ри­тар­на сис­те­ма за из­боръ на на­род­ни прѣд­ста­ви­те­ли – въ всѣ­ки единъ ЕИР се явя­ватъ кан­ди­да­ти и тѣх­ни за­мѣс­тни­ци (по единъ). Ако по нѣ­как­ва при­чи­на ос­нов­ни­ятъ кан­ди­датъ на­пус­не пос­та, на кой­то е билъ из­бранъ, мѣс­то­то му се за­е­ма отъ за­мѣс­тни­ка.

Да при­пом­нимъ, че прѣзъ 2009 г. има­ше ма­жо­ри­тар­но из­бра­ни де­пу­та­ти въ Бъл­га­рия – по единъ отъ всѣ­ки МИР, об­що 31. Бо­жи­даръ Ди­мит­ровъ бѣ­ше ма­жо­ри­тар­но из­бранъ въ Бур­гас­ки МИР. Слѣдъ ка­то ста­на ми­нис­търъ въ пър­во­то пра­ви­тел­ство на Бой­ко Бо­ри­совъ, Ди­мит­ровъ трѣб­ва­ше да на­пус­не НС. То­га­ва ЦИК рѣ­ши да за­пъл­ни мѣс­то­то му съ ли­це отъ... про­пор­ци­о­нал­на­та лис­та! То­ва е все ед­но да си за­гу­бишъ рѫ­ка­ви­ца­та, а ЦИК да ти я за­мѣ­ни съ... чо­рапъ.

Не­ка има­ме прѣд­видъ тѣ­зи фак­ти. „Има та­къвъ на­родъ“ вли­затъ въ НС съ на­мѣ­ре­ние да вка­ратъ въ за­ко­на прѣд­ло­же­ни­я­та, за ко­и­то бѣ гла­су­ва­но на ре­фе­рен­думъ прѣзъ 2016 г. Срѣдъ тѣхъ е и иде­я­та на­род­ни прѣд­ста­ви­те­ли да се из­би­ратъ „съ ма­жо­ри­тар­на из­би­ра­тел­на сис­те­ма съ аб­со­лют­но мно­зин­ство въ два ту­ра“. Прѣд­видъ, че бъл­гар­ска­та кон­сти­ту­ция заб­ра­ня­ва на­род­ни­тѣ прѣд­ста­ви­те­ли да бѫ­дѫтъ и ми­нис­три, не е яс­но какъ по­доб­на сис­те­ма би се съв­мѣс­тя­ва­ла съ прак­ти­ка­та де­пу­та­ти да ста­ватъ ми­нис­три, а мѣс­та­та имъ въ пар­ла­мен­та да бѫ­дѫтъ за­е­ма­ни отъ слѣд­ва­щи­тѣ въ пар­тий­ни­тѣ лис­ти.