БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

30 октомври 2023 | година 5, брой 3

Менискусиада – поема по обществена порѫчка

Чете се за 3 минути

Оказа се, че премиерътъ Бойко Борисовъ е скѫсалъ менискусъ точно прѣди да се яви въ Парламента. По наша порѫчка поетътъ Манолъ Глишевъ възпѣ сѫдбовния знакъ.

Пър­ва пѣ­сень. Скѫс­ва­не на ко­лѣ­но­то

Сев­до, въз­пѣй оня ги­бѣ­ленъ мачъ на гор­кия Бо­ри­совъ –
мачъ, що до­ка­ра без­брой­ни бѣ­ди на ко­лѣ­но­то цар­ско!

Ве­че ду­зи­на чес­ти­ти го­ди­ни не бит­ки край Троя,
ами ман­да­ти по­бѣд­ни ре­дѣ­ха се въ кон­гра­чу­лей­шънсъ.
Все ма­гис­тра­ли от­кри­ва­ше Бой­ко, си­нътъ на Ме­то­ди,
още и по­щен­ски кло­но­ве (три пѫ­ти всѣ­ки) съсъ мен­че,
здра­вецъ, све­ще­никъ и рѣчь, и по­га­ча, и щип­на­ти буз­ки,
ала Сѫд­ба­та въвъ из­бо­ренъ день от­ре­ди­ла бѣ свър­шекъ –
фон­до­ве, фо­то­мо­дел­ки, сѫ­дий­ки, по­ту­па­но ра­мо –
всич­ко оти­де на ки­но. За­поч­на се цар­ства­не но­во.
За­е­ми, нѣ­ко­га взе­ти, трѣб­ва днесъ нѣ­кой да връ­ща,
трѣб­ва гор­чи­ва­та ча­ша да се из­пие до дъ­но
(ни­кой отъ смър­тни­тѣ не е из­бѣг­налъ раз­пла­та нак­рая),
трѣб­ва до­ри въ пар­ла­мен­та да се зас­та­не най-сет­нѣ,
прѣдъ опо­зи­ция злоб­на да си прѣд­ста­ви от­че­та.

Бой­ко, си­нътъ на Ме­то­ди, сед­на то­га­ва въ до­ма си,
самъ ка­то ку­че да мис­ли, се­бе си какъ да из­мък­не.
Свой­тѣ дру­га­ри да­ли ще ус­пѣе отъ сѫдъ да из­ба­ви?
Ни­кой не знае срѣдъ смър­тни да­ли надъ то­ва раз­сѫж­да­ва
вож­дътъ, но най-вѣ­ро­ят­но са­мо за се­бе си гри­жа
има той въ мигъ на тре­во­га. Ши­ши не ще е отъ пол­за.
Ето, До­ганъ изос­та­вя своя дос­ко­ро съ­юз­никъ.
Ге­шевъ... но кой би раз­чи­талъ на тол­ко­ва сла­ба за­щи­та?
Мер­келъ бѣ нѣ­ко­га ан­гелъ, зак­рил­никъ бѣ нѣ­ко­га Мер­келъ,
ала и тя си оти­ва, а Бай­дънъ отъ дру­го тѣс­то е.

Мис­ли край джип­ка­та вож­дътъ, раз­прег­налъ отъ нея ко­не­тѣ.
Нѣ­ма ко­го да ми­на­ва се­га той щас­тли­во съ мар­ку­ча
(цѣ­ла­та стра­жа по­чи­ва, ско­ро ще па­зи тя дру­ги).
Вож­дътъ въз­дъх­ва тук теж­ко, всич­ки го днесъ изос­та­вятъ.
Щед­ро въз­ли­ва шот­лан­дско, тъй си сър­дце утѣ­ша­ва,
сет­нѣ рѣ­ша­ва на дво­ра мал­ко мач­ле да по­ри­та
(нѣ­ма съ ко­го, но и самъ вож­дътъ е вождъ; и ги мо­же
той тия ра­бо­ти спор­тни, сам на ко­лѣн­це под­рит­ва
топ­ка­та съ под­пис „Сто­ич­ковъ“). Вди­га си самъ за гла­вич­ка,
ала прѣщ­рак­ва ко­лѣ­но и, сѣ­кашъ ко­ло­на мо­гѫ­ща,
щомъ зе­мет­ръсъ я прѣ­кър­ши, люш­ва се тѣ­ло­то вож­дско.
Бав­но нак­ла­ня се Бой­ко, бол­ка­та сѣ­тилъ въ ме­нис­кусъ,
рух­ва на кал­на мо­ра­ва, плис­катъ се пръс­ки връзъ ан­цугъ.

Ето – той каз­ва си самъ – ето, бѣ­ди­тѣ връх­ли­татъ
не по ед­на и по двѣ, а на сон­мо­ве цѣ­ли при­иж­датъ.
Не­ка! Аз страхъ не усѣ­щамъ. Не­ка прѣ­ми­нѫтъ прѣзъ ме­не
рой отъ нес­го­ди се­гаш­ни. Азъ вѣр­вамъ въ На­чал­ни­ка, знаѭ,
че пакъ ще се вдиг­нѫ; че да­же на куцъ кракъ от­но­во ще биѭ
и ко­му­нис­ти, и всич­ки, ко­и­то на ум­ни се пра­вѭтъ.
Простъ съмъ и азъ, и на­ро­дътъ – съ не­го доб­рѣ се раз­би­рамъ.
Пакъ ще ми дой­де ре­дътъ, пакъ ще ца­ру­вамъ отъ джи­па,
ала се­га ми е ка­ленъ ан­цу­гътъ, стѣ­га че­пи­кътъ,
ко­съ­мътъ нѣ­що не ми е тъй чистъ, как­то нѣ­ко­га бѣ­ше...
Вож­дътъ опит­ва да ста­не, пакъ се тър­кул­ва въ ка­ли­ща,
ан­цу­гътъ пъл­ни се съ рѣд­ка, про­тив­на, сту­де­на во­ди­ца,
вож­дътъ къл­не и по­ти се, па­ри ко­лѣ­но­то кле­то,
нѣ­що кра­че­то под­да­ва; нѣ­що не е как­то трѣб­ва.

А на­да­лечъ се раз­на­ся вѣсть­та, че оти­ва си Бой­ко.

/media/2021/04/boyko.jpg

Ре­дак­ци­я­та на „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“ из­каз­ва бла­го­дар­ность на В. Бож­ковъ за прѣ­дос­та­ве­но изоб­ра­же­ние на прѣд­метъ отъ не­го­ви­тѣ лич­ни и аб­со­лют­но за­кон­но при­до­би­ти ко­лек­ции.