РЕ­ФЕ­РЕН­ДУМЪ ЗА ОТ­ЦѢП­ВА­НЕ ОТЪ НЕ­СЕ­БЪРЪ

При ви­со­ка из­би­ра­тел­на ак­тив­ность отъ 76% ре­фе­рен­ду­мътъ бѣ­ше спе­че­ленъ отъ при­вър­же­ни­ци­тѣ на от­цѣп­ва­не съ 73%. Пос­лѣд­ва бър­за ре­ак­ция и отъ стра­на на дър­жа­ва­та - въ единъ отъ пос­лѣд­ни­тѣ си ак­то­ве нас­то­я­щи­ятъ пар­ла­ментъ ра­ти­фи­ци­ра ре­зул­та­ти­тѣ отъ ре­фе­рен­ду­ма и на­ре­ди об­ра­зу­ва­не­то на но­ва­та об­щи­на. То ще ста­не все пакъ чакъ ко­га­то пре­зи­ден­тътъ под­пи­ше указъ за та­зи цель. Ука­зътъ се очак­ва срав­ни­тел­но ско­ро, ос­вѣнъ ако не се по­я­вѭтъ нѣ­как­ви прѣч­ки, как­ви­то всѫщ­ностъ сѫ дос­та въз­мож­ни.

Об­щи­на Не­се­бъръ, ма­каръ и приз­на­ла ре­фе­рен­ду­ма за ва­ли­денъ, не е осо­бе­но щас­тли­ва отъ прѣд­сто­я­що­то от­цѣп­ва­не. То­ва мнѣ­ние се спо­дѣ­ля и отъ жи­те­ли­тѣ на нѣ­кои отъ се­ла­та учас­тва­ли въ ре­фе­рен­ду­ма, вклю­чи­тел­но важ­но­то се­ло Ба­ня на пѫ­тя меж­ду Вар­на и Бур­гасъ. Прѣ­ди об­щи­на Об­зоръ до­ри да е дош­ла ад­ми­нис­тра­тив­но на бѣлъ свѣтъ, ве­че се ор­га­ни­зи­ра пе­ти­ция за от­цѣп­ва­не­то на въп­рос­ни­тѣ се­ла отъ нея и връ­ща­не­то имъ къмъ Не­се­бъръ.

ТРИ ПРИ­ЧИ­НИ ЗА РАЗ­ВОДЪ МЕЖ­ДУ ОБ­ЗОРЪ И НЕ­СЕ­БЪРЪ

Да обър­немъ вни­ма­ние оба­че на то­ва как­ви фак­то­ри сѫ за­ме­се­ни въ прѣд­сто­я­що­то от­цѣп­ва­не.

Пър­во, то има ге­ог­раф­ска при­чи­на. Об­щи­на Не­се­бъръ е раз­по­ло­же­на въ двѣ дос­та обо­со­бе­ни ге­ог­раф­ски об­лас­ти, на сѣ­веръ сѫ най-из­точ­ни­тѣ скло­но­ве на Ста­ра Пла­ни­на съ срѣд­ноп­ла­нин­ски ре­лефъ, а юж­на­та часть е рав­нин­на и плос­ка. Въ слѣд­ствие на то­ва Не­се­бъръ е един­стве­на­та об­щи­на въ стра­на­та, въ ко­я­то пѫ­тьтъ съ ко­ла меж­ду об­щин­ския цен­търъ и най-да­леч­ния ѝ градъ е око­ло часъ. То­ва об­сто­я­тел­ство е свър­за­но не са­мо съ труд­нос­ти при ва­де­не на до­ку­мен­ти въ об­щин­ския цен­търъ – дъл­го пѫ­ту­ватъ и ли­ней­ки­тѣ, по­жар­на­та.

Вто­ра­та при­чи­на е по­ли­ти­чес­ка - кме­тътъ на Не­се­бъръ Ни­ко­лай Ди­мит­ровъ уп­рав­ля­ва гра­да отъ 2007 го­ди­на ка­то „не­за­ви­симъ“. Има не­мал­ко спе­ку­ла­ции за об­вър­за­нос­ти­тѣ му съ мѣс­тни­тѣ круп­ни биз­нес­ме­ни и учас­ти­е­то му въ ин­три­ги. По-наб­лю­да­тел­ни­тѣ и па­мет­ли­ви чи­та­те­ли си­гур­но си спом­нятъ по­каз­ния му арестъ точ­но прѣ­ди мѣс­тни­тѣ из­бо­ри прѣзъ 2019 г. и встѫп­ва­не­то му въ длъж­ность съ бѣ­лѣз­ни­ци. Об­зоръ, отъ своя стра­на има кметъ отъ ГЕРБ и яв­но не се чув­ства до­во­ленъ отъ прѣд­ста­ве­ность­та си въ дос­та го­лѣ­ма­та об­щи­на Не­се­бъръ.

Въп­рос­ни­ятъ кметъ на Об­зоръ Хрис­то Яневъ е глав­ни­ятъ ини­ци­а­торъ на ре­фе­рен­ду­ма за от­дѣ­ля­не отъ Не­се­бъръ и под­крѣ­па­та, ко­я­то има отъ уп­рав­ля­ва­ла­та до­се­га пар­тия, обяс­ня­ва бър­зи­тѣ дѣйс­твия на дър­жа­ва­та по обо­со­бя­ва­не­то на но­ва­та об­щи­на.

Тре­та­та при­чи­на е ад­ми­нис­тра­тив­на­та - тая об­щи­на, за раз­ли­ка отъ по­ве­че­то въ Бъл­га­рия - кон­тро­ли­ра дос­та важ­ни нѣ­ща, го­лѣ­ма часть отъ плаж­на­та иви­ца, за­щи­те­ни ре­ги­о­ни, ва­женъ пѫть и цѣ­ли три гра­да. Спо­редъ жи­те­ли­тѣ на Об­зоръ об­щин­ска­та ад­ми­нис­тра­ция не се спра­вя ни­какъ доб­рѣ и чес­то из­пус­ка отъ днев­ния редъ проб­ле­ми­тѣ да­леч­ния си сѣ­ве­ренъ край.

КАК­ВО МО­ЖЕ ДА СЛО­ЖИ ПРѪТЪ ВЪ КО­ЛЕ­ЛО­ТО НА ОБ­ЗОР­СКА­ТА „НЕ­ЗА­ВИ­СИ­МОСТЬ“?

Ос­вѣнъ евен­ту­ал­ни­тѣ по­ли­ти­чес­ки прѣч­ки прѣдъ бѫ­де­ще­то на но­ва­та об­щи­на, ко­и­то мо­же да се по­ро­дѭтъ слѣдъ из­бо­ри­тѣ, тя има и ад­ми­нис­тра­ти­венъ проб­лемъ. Об­зоръ и при­ле­жа­щи­тѣ се­ла не пок­ри­ватъ за­ло­же­ния въ за­ко­на ми­ни­мумъ отъ 6000 жи­те­ли за но­ва об­щи­на. Вѣр­но, че на то­ва ус­ло­вие не от­го­ва­рятъ ед­на чет­върть отъ ве­че сѫ­щес­тву­ва­щи­тѣ об­щи­ни въ стра­на­та, но об­щи­на Об­зоръ, съ сво­и­тѣ по­тен­ци­ал­ни 2000 жи­те­ли, не би има­ла пок­ри­ла до­ри по­ло­ви­на­та отъ не­об­хо­ди­мо­то на­се­ле­ние.

НЕ СИ ДО­ВО­ЛЕНЪ – ОТ­ЦѢП­ВАШЪ СЕ

Да­ли нѣ­коя отъ прѣч­ки­тѣ ще ока­же сво­е­то зна­че­ние прѣд­стои да ви­димъ. Ос­та­ватъ оба­че въп­ро­си. До­ри и да смѣ­та­ме, че съз­да­ва­не­то на та­зи но­ва об­щи­на е чу­дес­на идея по ве­че опи­са­ни­тѣ при­чи­ни, да­ли на Бъл­га­рия все пакъ сѫ и нуж­ни 266 от­дѣл­ни об­щи­ни? Мо­жемъ да взе­мемъ при­мѣръ отъ съ­сѣд­на Гър­ция , кѫ­дѣ­то слѣдъ ад­ми­нис­тра­тив­на ре­фор­ма и драс­тич­но­то на­ма­ля­ва­не на броя на об­щи­ни ре­зул­та­ти­тѣ сѫ осо­бе­но по­ло­жи­тел­ни.

Другъ въп­росъ кой­то мо­жемъ да си за­да­демъ е да­ли ко­га­то нѣ­как­ви хо­ра се чув­сту­ватъ неп­рѣд­ста­ве­ни въ сво­я­та об­щи­на, то­ва трѣб­ва да бѫ­де прѣ­вър­на­то въ въп­росъ на са­мо­оп­ре­дѣ­ле­ние, или да бѫ­де рѣ­ше­но съ дру­ги мѣр­ки. Все пакъ об­щи­на­та е ед­на ад­ми­нис­тра­тив­на, а не ав­то­ном­на еди­ни­ца.

Тре­ти­ятъ въп­росъ, кой­то мо­жемъ да си за­да­демъ, е за­що се е до­пу­на­ло нѣ­как­ва об­щи­на да бѫ­де уп­рав­ля­ва­на по на­чинъ та­къвъ, че нѣ­как­ви ней­ни жи­те­ли да се бо­рѭтъ срѣ­щу дик­та­ту­ра­та. Не зна­емъ как­во точ­но ще бѫ­де­ще­то на Об­зоръ, Ба­ня, При­сел­ци, Емо­на, Коз­ни­ца, Ра­ков­ско­во и Па­ни­цо­во, но то съ си­гур­ность ще е бур­но.