Биха ли промѣнили нѣщо прѣдсрочни избори на лѣто?
Чете се за 12 минути
„Партиитѣ на статуквото“ все още иматъ стабилно мнозинство не само въ Народното събрание, но и срѣдъ избирателитѣ. Едни бързи прѣдсрочни избори едва ли биха ги уязвили.
Редовнитѣ парламентарни избори отъ 4 априлъ доведоха до особена ситуация. За пръвъ пѫть отъ демократичнитѣ промѣни насамъ изглежда възможно парламентътъ да не успѣе да излѫчи правителство. Въпросътъ, който навѣрно си задаватъ поне въ рѫководството на парламентарно прѣдставенитѣ партии, е дали такъвъ сценарий е добъръ за България. Вѣроятно поне нѣкои ключови партийни фактори се питатъ дали този сценарий е добъръ за тѣхъ, поставяйки България на второ мѣсто въ смѣткитѣ си, въпрѣки говоренето прѣдъ обществото.
Мнозинство отъ 121 депутати, което позволява да се управлява спокойно и свободно, въ България не е имало отъ 2001 г., когато приключи мандатътъ на XXXVIII НС. Въ него „Обединенитѣ демократични сили“ разполагаха съ 137 мѣста. На практика България се управлява отъ парламентарни коалиции въ течение на вече двадесеть години и въ този подходъ не би трѣбвало да има нищо странно, той съ сигурность не е новъ. Отъ 2009 г. насамъ, откогато първа сила въ страната е ГЕРБ на Бойко Борисовъ, коалициитѣ въ Народното събрание спрѣха да бѫдѫтъ явни. Привикнахме нѣкои партии да се подкрѣпятъ на практика, а въ говоренето си да твърдѭтъ, че се противопоставятъ. Това бѣше особено явно въ XLIV НС, кѫдѣто партията „ВОЛЯ“ на Веселинъ Марешки на практика винаги даваше гласове за ГЕРБ, безъ да стане ясно какво получава въ замѣна. Подобни лицемѣрни похвати обаче не изглеждатъ възможни днесъ.
ОБЪРКАНИЯТЪ МАНДАТЕНЪ ТАНЦЪ НА БОРИСОВЪ
Още прѣди провеждането на изборитѣ на 4 априлъ се говорѣше, че ГЕРБ ще прѣдложѫтъ правителство съ министъръ-прѣдседатель Даниелъ Митовъ. Сѫщеврѣменно, неочаквано добриятъ резултатъ на „Има такъвъ народъ“, партията на Слави Трифоновъ, изглежда свари лидера на ГЕРБ Бойко Борисовъ неподготвенъ. На практика всѣки день той или партията му смѣнятъ мнѣнието си за управлението на страната. Митовъ получи мандата отъ президента на 19 априлъ, бѣше обявенъ и съставъ на правителство, който да бѫде прѣдложенъ за одобрение прѣдъ Народното събрание.
Отъ ГЕРБ обаче проявяватъ нѣкаква нерѣшителность. Хемъ сѫ наясно, че правителството имъ нѣма да получи гласове отъ никоя друга партия, хемъ не връщатъ мандата. Въ началото се говорѣше, че ще го върнѫтъ още съ самото му получаване. Два дни по-късно, въ срѣда 21 априлъ, излѣзе информация, че ще върнѫтъ мандата неизпълненъ на слѣдващия день. На 22 априлъ обаче бѣ обявено, че рѣшение дали да се прѣдложи съставъ на правителство или мандатътъ да бѫде върнатъ, тепърва ще се взема на 23 априлъ. Междуврѣменно, и двѣтѣ покани за прѣговори, които ГЕРБ отправи къмъ „Демократична България“ и къмъ „Има такъвъ народъ“, бѣха официално отхвърлени, съотвѣтно на 21 и на 22 априлъ.
Положението е особено: сѣкашъ ГЕРБ се надѣватъ нѣщо загадъчно да се случи и изведнъжъ да се намѣрѭтъ 46 депутати отъ други партии, които да имъ гласуватъ правителството безвъзмездно (поне за прѣдъ обществото). Въ сѫщото врѣме отъ партията на Борисовъ не спиратъ да повтарятъ, че правителство трѣбва да формира „Има такъвъ народъ“. Слѣдъ „стабилность“ новата любима думичка на ГЕРБ е „отговорность“. Отъ първата политическа сила влизатъ въ образа на мѫченицитѣ, които поематъ на раменѣтѣ си отговорностьта, единствено въ името на общото благо. Упрѣкватъ другитѣ, че постѫпватъ неотговорно, като прѣчѫтъ на ГЕРБ да поематъ отговорностьта. Натѣкватъ, че „Има такъвъ народъ“ трѣбва да приемѫтъ отговорностьта и да образуватъ правителство.
„ИМА ТАКЪВЪ НАРОДЪ“ – ИСТИНСКИЯТЪ ФАКТОРЪ ВЪ ПАРЛАМЕНТА
Впрочемъ, всички партии въ НС обявиха, че ще подкрѣпѭтъ кабинетъ на Слави Трифоновъ, стига той да го прѣдложи. По останалитѣ въпроси се говори за подкрѣпа по конкретни законопроекти, споредъ съдържанието имъ, безъ участие или прѣдставителство въ правителството. Безумно звучи, но е напълно постижимо България да има кабинетъ гласуванъ съ 100% мнозинство въ парламента.
Макаръ и да разполага само съ петдесетина депутати, „Има такъвъ народъ“ сѫ очевидниятъ основенъ факторъ. Тѣ сѫ играчъ отъ принципно различно естество – хора безъ опитъ въ управлението. Поне такива сѫ рѫководнитѣ лица – сценариститѣ Тошко Йордановъ и Филипъ Станевъ – както и Виктория Василева, която сѫщо работи въ телевизията на Слави, но е била депутатъ отъ СДС прѣди 20 години, както и прѣдседатель на младежката организация на дѣсната партия.
Можеше да се очаква, че екипъ отъ сценаристи ще говори много. Случва се точно обратното – изказванията на „Има такъвъ народъ“ сѫ рѣдки и носѭтъ малко информация. Ще прѣдложѫтъ ли правителство – можемъ само да гадаемъ. Твърдѭтъ, че ще се разбере, когато получѫтъ мандатъ отъ президента. Защо е нужна тази загадъчность, защо е нужно това формално изчакване?
МНОЗИНСТВОТО ВСЕ ОЩЕ Е ВЪ СТАТУКВОТО
Въ Народното събрание има шесть политически субекта, които могѫтъ да се раздѣлѭтъ на двѣ групи по три: „партии на статуквото“ (ГЕРБ, БСП и ДПС) и „партии на протеста“ („Има такъвъ народъ, „Демократична България“ и „Изправи се, мутри вънъ!“). Странното е, че втората група открито заявява, че не иска да прави нищо заедно съ който и да е отъ първата група, а численото прѣимущество е на страната... именно на първата група, и то много ясно изразено: 148 на 92 депутатски мѣста.
Слѣдъ изборитѣ на 4 априлъ много партийни лидери анализираха резултатитѣ като желание за промѣна отъ страна на избирателитѣ. Такова желание съ сигурность има, но то не е сподѣлено отъ мнозинството. Ако погледнемъ партиитѣ, които не влѣзоха въ НС, но подкрѣпяха ГЕРБ – ВМРО, НФСБ, ВОЛЯ – нѣщата сѫ още по-отчайващи: милионъ и тридесеть хиляди сѫ гласували за бившитѣ управляващи, докато за „Има такъвъ народъ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри, вънъ“ сѫ дошли милионъ и осемнадесеть хиляди гласа, т.е. малко по-малко. Кѫдѣ броимъ гласоветѣ на БСП и ДПС? Тѣ сѫ общо повече отъ 800 хиляди.
Ясно е, че когато се опира до основнитѣ интереси на мафията, ГЕРБ, БСП и ДПС ще гласуватъ заедно, независимо какво ще кажѫтъ отъ трибуната или по пресконференции и брифинги. Доказателството за това дойде още на 22 априлъ. Тогава „партиитѣ на статуквото“ отборно защитиха главния прокуроръ Иванъ Гешевъ. И ще продължаватъ да го защитаватъ. Прѣдсрочното прѣкратяване на мандата му, което Христо Ивановъ постави като цель за „Демократична България“ въ рѣчьта си при откриването на НС на 15 априлъ, изобщо не изглежда осѫществимо въ скоро врѣме. А мандатътъ му си тече...
СПОСОБНО ЛИ Е НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ДА РАБОТИ?
Прѣдседательтъ на НС Ива Митева („Има такъвъ народъ“) бѣ избрана съ гласоветѣ на всички, освѣнъ ГЕРБ. Това мнозинство бѣше наречено „анти-ГЕРБ фронтъ“. Но на практика фронтъ нѣма – анти-ГЕРБ партиитѣ не успѣватъ да постигнѫтъ съгласие дори по явно анти-ГЕРБ мѣрки, какъвто е мораториумътъ върху назначенията на правителството, който все пакъ бѣ приетъ отъ парламента на 22 априлъ. Явно е, че анти-ГЕРБ партиитѣ не си говорѭтъ и това води до конфузни и жалки ситуации. Така напримѣръ комисията за ревизия на управлението на Борисовъ получи задача да гледа десеть години назадъ въ врѣмето по прѣдложение на... ГЕРБ (по-точно на „коалиционния имъ партньоръ“ СДС, който е напълно обезличенъ и присѫтства само въ наименованието на парламентарната група). По сходенъ начинъ ГЕРБ успѣха първи да внесѫтъ прѣдложение за комисия за Росенецъ, просто защото никоя парламентарна група не даде подписи на „Демократична България“, които излѣзоха съ идеята по-рано (за сформиране на парламентарна комисия сѫ нужни подписи на 48 народни депутати; толкова иматъ само ГЕРБ и „Има такъвъ народъ“).
Всѣка една отъ „партиитѣ на протеста“ внесе проектъ за измѣнение на Изборния кодексъ (ИК), но прѣзъ съотвѣтната комисия въ НС мина само проектътъ на „Има такъвъ народъ“, и то въ непъленъ видъ. Това е изумително, защото по изборнитѣ правила принципно съгласие имаше. Партиитѣ на протеста не само нѣматъ мнозинство въ парламента, но и твърдо държѫтъ да сѫ непрѣклонни за всѣка точка отъ исканията си. Резултатъ – може и нищо да не се случи, именно отъ твърдоглавие и неспособность да се привлѣкѫтъ нужни гласове отъ БСП, ДПС, а дори и ГЕРБ.
Кой е по-голѣмъ юнакъ да заколи змея?
Корнелия Нинова, лидеръ на БСП.
За да може да приема нѣкакви закони това Народно събрание, нужно е нѣкой отъ играчитѣ да промѣни подхода си. Корнелия Нинова отъ БСП вече обобщи положението съ изказването си, че партиитѣ се борѭтъ да доказватъ „кой е по-голѣмъ юнакъ да заколи змея“. При подобна надпрѣвара обаче не е изключено юнацитѣ да се изколѭтъ единъ другъ.
ПРѢДСРОЧНИТѢ ИЗБОРИ НЕ СѪ РѢШЕНИЕ
За много отъ по-гласовититѣ въ Народното събрание, задачата едва ли не може да се сведе до промѣна на изборното законодателство и провеждане на нови избори. Изглежда ще падне ограничението за брой секции въ странитѣ извънъ Европейския съюзъ. Явно ще има и други правила ще бѫдѫтъ измѣнени. Какво отъ това, обаче? Нѣкои наши съграждани не можаха да гласуватъ на 4 априлъ, но ще промѣнѭтъ ли нѣщо гласоветѣ имъ при нови избори на лѣто?
Ето какво ще се случи и може да се случи при бързи прѣдсрочни избори: 1. Ще управлява служебно правителство на президента Радевъ, чийто мандатъ може да се окаже необичайно дълъгъ, ако и слѣдъ парламентарнитѣ избори нѣма ново редовно правителство; въ сѫщото врѣме самиятъ Радевъ се явява на избори есеньта, като ще се бори за новъ мандатъ срѣщу все още неизвѣстно кой; 2. „Патриотитѣ“ (ВМРО, НСФБ, АТАКА, „ВОЛЯ“, а може би дори и „Възраждане“) може би все пакъ ще се сѣтѭтъ да направѭтъ коалиция; така тѣ биха могли да влѣзѫтъ лесно въ парламента и дори да надминѫтъ ДПС по резултатъ, както стана прѣзъ 2017 г.; 3. Най-малката отъ „партиитѣ на протеста“, която всѫщность е коалиция, „Изправи се! Мутри, вънъ!“ може да се окаже вънъ отъ парламента; това обаче никакъ не е сигурно, защото Мая Манолова, Николай Хаджигеновъ, Татяна Дончева и Арманъ Бабикянъ отъ парламентарната група сѫ изключително дѣйни и не позволяватъ на избирателитѣ да ги забравѭтъ.
За да се промѣни качествено балансътъ на силитѣ въ парламента е нужно „партиитѣ на протеста“ да вкаратъ повече депутати отколкото „партиитѣ на статуквото“. Постижимо ли е това обаче? Има два пѫтя къмъ него: спадъ при „партиитѣ на статуквото“ или възходъ при „партиитѣ на протеста“.
Напълно вѣроятно изглежда гласоветѣ на БСП да слѣзѫтъ още надолу, но могѫтъ ли наистина ГЕРБ или ДПС да прѣтърпѭтъ сривъ? Електоралната динамика на ДПС е ясна и тя не подлежи на сѫществена промѣна. ГЕРБ сѫ въ властьта отъ повече отъ десеть години, лоялнитѣ ѝ хора въ администрацията и бизнеса нѣма да смѣнѭтъ политическитѣ си пристрастия отъ днесъ за утрѣ.
Коя протестна партия може да се качи още нагорѣ? Едва ли „Демократична България“ или „Изправи се! Мутри, вънъ!“ – първитѣ овладѣха София, могѫтъ да спечелѭтъ още гласове въ Пловдивъ и Варна, но нѣматъ никаква основа въ всички останали части на страната. Тѣхниятъ начинъ на говорене просто не може да достигне до хората, които не живѣѭтъ въ голѣмитѣ градове на България или чужбина. Колкото до „Изправи се! Мутри, вънъ!“, каквото и поведение да демонстриратъ Мая Манолова и Татяна Дончева, тѣ ще си останѫтъ бивши БСП-арки въ очитѣ на повечето хора.
Единствени могѫтъ да увеличѫтъ подкрѣпата си „Има такъвъ народъ“. Но могѫтъ ли наистина да я удвоѭтъ, дори и още гласове за тѣхъ да дойдѫтъ отъ Великобритания и САЩ, кѫдѣто прагътъ отъ 35 избирателни секции явно ще падне?
ПРОМѢНА ВЪ ПОЛИТИЧЕСКОТО РАВНОВѢСИЕ Е ВЪЗМОЖНА САМО АКО ИМА СЪБИТИЯ
За да произведѫтъ нови избори ново мнозинство е нужно първо да има събития, които да мотивиратъ избирателитѣ да гласуватъ различно. Нѣма логика сѫществена часть отъ гражданитѣ да промѣнѭтъ партийнитѣ си прѣдпочитания въ рамкитѣ на три-четири мѣсеца, ако междуврѣменно не сѫ били спечелени значими обществени битки. „Партиитѣ на статуквото“ сѫ въ по-добра позиция, защото тѣ нѣма нужда да се борѭтъ за промѣна – достатъчно имъ е настоящото положение да се запази. Дѣйни трѣбва да сѫ партиитѣ на протеста, но тѣ нѣматъ никакво присѫтствие въ изпълнителната власть. И нѣма какъ да го получѫтъ, връщайки мандати за образуване на правителство.
Парламентъ съ кратъкъ животъ може единствено да се надѣватъ да разкрие по единъ безспоренъ начинъ прѣстѫпления на бившитѣ управляващи отъ ГЕРБ и „патриоти“. Но Народното събрание не е сѫдъ, а и никое сѫдебно дѣло не би достигнало до успѣхъ въ рамкитѣ на три-четири мѣсеца. Нужна е и добра работа отъ страна на прокуратурата, а точно въ нейното бездѣйствие можемъ да сме увѣрени.
Има още една причина да мислимъ, че парламентарни избори прѣзъ лѣтото не биха засегнали по никакъвъ начинъ прѣимуществото на „партиитѣ на статуквото“. Ако се проведѫтъ прѣзъ юли, подобни избори не биха били повлияние по никакъвъ начинъ отъ президентскитѣ избори, които трѣбва да се състоѭтъ октомври-ноември мѣсецъ. Новъ крахъ на ГЕРБ въ президентската надпрѣвара безспорно би ги дръпналъ надолу. Необходимостьта малкитѣ партии да заематъ позиция относно втори туръ на президентскитѣ избори сѫщо би повлияла на резултатѣ имъ на избори за народни прѣдставители.
ДА НЕ ХРАНИМЪ ГОЛѢМИ НАДЕЖДИ
Изводътъ е ясенъ: нѣма причина да се хранѭтъ голѣми надежди. Политическата обстановка въ страната не се е промѣнила толкова значително, колкото имъ се иска да вѣрватъ на много хора. Тя изглежда нѣма и да се промѣни при изключително бързи прѣдсрочни избори. На 23 априлъ е вѣроятно ГЕРБ най-сетнѣ да върнѫтъ проучвателния мандатъ за образуване на правителството и президентътъ Радевъ да го врѫчи на „Има такъвъ народъ“. Тогава би настѫпила истинската развръзка и би билъ прѣсеченъ истинскиятъ Рубиконъ. Остава ни да чакаме.