Българската банка за развитие – касичка на ГЕРБ
Чете се за 5 минути
Министърътъ на икономиката Петковъ се зае да разкрива порочни практики въ единствената държавна банка и срѣщна съпротивата на рѫководството ѝ.
„Harvard Business School не е башъ Harvard University и MBA не е точно магистратура.“ Тѣзи твърдения се появиха въ срѣдитѣ на ГЕРБ въ опитъ да омаскарѭтъ новия икономически министъръ. Прѣзъ послѣднитѣ два мѣсеца Кирилъ Петковъ разбуни политическитѣ духове съ редица публични изяви, въ които методично разкриваше една картина на мащабни злоупотрѣби.
АГЕНЦИЯ ПО ИНВЕСТИЦИИТѢ, КОЯТО НЕ ПРИВЛИЧА ИНВЕСТИЦИИ
Първиятъ скандалъ около икономическото министерство бѣше свързанъ съ уволнението на шефката на Българската агенция по инвестиции. Както разбрахме по собственитѣ ѝ думи, Агенцията се занимавала съ това да „сертифицира“ инвестиции, а дѣйностьта по привличането имъ явно е останала на заденъ планъ.
ЕДИНЪ МИЛИАРДЪ ЗА ОСЕМЬ ФИРМИ
Послѣдва едно скандално интервю на министъръ Петковъ, въ което той разкри, че първитѣ осемь по размѣръ кредита, прѣдоставени отъ ББР, сѫ съ общъ размѣръ отъ почти 1 млрд. лв.. Нѣщо повече, министъръ Петковъ изрази съмнѣние, че четири отъ тѣзи кредити сѫ дадени на свързани съ Дѣлянъ Пѣевски юридически лица. Слѣдъ направенитѣ разкрития публични личности отъ крѫговетѣ около ГЕРБ се активизираха, за да обясняватъ слѣдното: (1) Банката има пъленъ банковъ лицензъ, слѣдователно може да прѣдоставя кредити на фирми, съобразно закона, вѫтрѣшнитѣ си правила, кредитния риск, прѣдоставените обезпечения и т.н.; (2) раздаденитѣ кредити носѭтъ съотвѣтната доходность на Банката.
Нѣмамъ намѣрение да оборвамъ горнитѣ твърдения – вѣроятно кредититѣ сѫ раздадени съгласно закона и дѣйствително носѭтъ доходъ на ББР. Българското общество обаче трѣбва да обърне сериозно внимание на казуса въ свѣтлината на целитѣ, които то е поставило на ББР съ създаването ѝ – а именно да подпомага малкия и срѣдния бизнесъ, да стимулира експортния потенциалъ на страната, да финансира публични проекти и т.н. Трудно можемъ да си прѣдставимъ малъкъ бизнесъ, който взема кредитъ въ размѣръ на 100 млн. лв. Заедно съ смѣната на Надзорния съвѣтъ на ББР, Петковъ прѣдприе още едно важно дѣйствие – промѣни устава на Банката, така че максималниятъ размѣръ на всѣки бѫдещъ кредитъ да бѫде 5 млн. лв.
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТѢ – БЛИЗКИ ДО ВЛАСТЬТА
Още по-интересно е кои сѫ фирмитѣ, получавали кредити отъ ББР – това сѫ близкитѣ до властьта: „Слънчевъ день“ АД, „Благоевградъ-БТ“ АД, „Роудуей кънстракшънъ“ АД, „Маркетъ инвестмънтъ“ АД (Техномаркетъ), „Интернешънълъ инвестмънтсъ“ ЕАД, „Параходство БМФ“ АД, „Транспектъ“ АД, „Инса Ойлъ“ ЕООД.
За читателитѣ, на които не им остава врѣме да слѣдѭтъ вѫтрѣшно политическия животъ у насъ, ще пояснѭ нѣколко обвързаности и зависимости.
„Слънчевъ день“ АД е свързана съ Георги Герговъ компания, чийто основенъ активъ е туристически комплексъ въ близость до курорта Св. Св Константинъ и Елена.
„Параходство БМФ“ АД е компания собственость на братя Домусчиеви.
„Инса Ойлъ“ ЕООД е собственость на бившия финансовъ директоръ на Мултигрупъ – Георги Самуиловъ.
Четири отъ фирмитѣ сѫ свързвани съ Дѣлянъ Пѣевски. Това сѫ „Роудуей кънстракшънъ“ АД, „Благоевградъ-БТ“ АД, „Маркетъ инвестмънтъ“ АД (Техномаркетъ) и „Интернешънълъ инвестмънтсъ“ ЕАД.
ДА СИ КУПИШЪ БАНКА СЪ ДЪРЖАВНИ ПАРИ
Като погледнемъ списъка на тѣзи фирми и имайки прѣдвидъ кой стои задъ всѣка една отъ тѣхъ, лесно може да стигнемъ до извода, че ББР не само не е подпомагала малки и срѣдни прѣдприятия, а е дѣйствала като банка-касичка на властьта. Измежду най-скандалнитѣ обвързаности сѫ тѣзи на Инса Ойлъ, чийто кредитъ възлиза на около 60 млн. лв, или приблизително сумата, която компанията плати за Общинска банка. Излиза, че ако си близъкъ съ властьта, може да си купишъ банка, безъ дори да вложишъ и единъ левъ собственъ капиталъ. Прѣди нѣколко години пъкъ Кирилъ Домусчиевъ купи Нова Телевизия, която услужливо дѣйства въ полза на бившитѣ управляващи.
УВОЛНЕНИЯ И СЪПРОТИВА ВЪ ББР
Междуврѣменно Петковъ на нѣколко пѫти се опита да промѣни състава на управляващитѣ органи на Банката – Надзорния съвѣтъ и Управителния съвѣтъ, като сѫдътъ нѣколкократно отказваше вписването на новитѣ членове, съ мотива че има заведенъ искъ отъ стария управитель на ББР и двама отъ старитѣ членове на Надзорния съвѣтъ. За нашитѣ читатели ще пояснѭ, че ББР има двустепенна структура на управление, при която Управителниятъ съвѣтъ управлява оперативната дѣйность на банката и я прѣдставлява въ отношенията ѝ съ други юридически лица, а Надзорниятъ съвѣтъ осѫществява надзорна дѣйность на банката, като слѣди за това УС да дѣйства съгласно интереситѣ на акционера, въ случая българската държава. Една отъ функциитѣ на НС е била и да одобрява голѣмитѣ кредитни експозиции, като тѣзи на посоченитѣ по-горѣ осемь фирми.
Съпротивата на старото рѫководство срѣщу новия министъръ продължи съ отказъ да бѫдѫтъ прѣдоставени на Одитния комитетъ на банката кредитнитѣ досиета на голѣмитѣ фирми. Тукъ вече възникватъ и сериозни съмнѣния относно качеството на кредитния портфейлъ на банката, тъй като ако всичко бѣше наредъ съ досиетата на въпроснитѣ фирми, то старото рѫководство не би имало интересъ да крие досиета. Нѣщо повече – наскоро излѣзе информация, че търговската марка Техномаркетъ е била заложена въ полза на ББР, което сигнализира, че въ банката текѫтъ процеси по изчистване на кредитнитѣ досиета, а може би и по замитане на слѣди за злоупотрѣби.
Презъ първата седмица на юли бѣха вписани най-сетнѣ новитѣ членове на управляващитѣ органи на ББР. Изглежда обаче врѣмето за прѣгледъ на досиетата е недостатъчно, тъй като мандатътъ на служебния министъръ приближава къмъ своя край. Вѣроятно е все пакъ да бѫде изнесена интересна и важна за обществото информация свързана съ голѣмитѣ кредитни експозиции. Колкото повече информация министъръ Петковъ разкрива около ББР, толкова по-ясно става, че данъкоплатцитѣ и т.нар. общественъ интересъ сѫ били послѣдна грижа на рѫководството на банката.
Можемъ, разбира се, да допълнимъ голѣмата картина и съ нуждата изобщо отъ държавна банка, която да стимулира малкия и срѣденъ бизнесъ, особено въ настоящата изключително конкурентна банкова срѣда. За съжаление дебатътъ за това, дали да се приватизира, трансформира или закрие ББР не е на дневенъ редъ, а изглежда и че банката не е била единствената касичка на прѣдишнитѣ управляващи.