БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

30 октомври 2023 | година 5, брой 3

Д. Гочевъ (ПП): Про­ку­ра­ту­ра­та рѫ­ко­во­де­на отъ Иванъ Ге­шевъ нѣ­ма за цель да раз­слѣд­ва и раз­кри­ва ко­руп­ци­он­ни прѣс­тѫп­ле­ния

Чете се за 5 минути

Споредъ депутата отъ управляващото мнозинство поведението на главния прокуроръ Иванъ Гешевъ е силно неинституционално.

На 27 яну­а­ри прѣд­се­да­те­льтъ на КПКОН­ПИ бѣ из­слу­шанъ отъ ан­ти­ко­руп­ци­он­на­та ко­ми­сия въ пар­ла­мен­та, чий­то членъ сте и Вие. Ма­каръ да не мо­жах­те да при­сѫт­ства­те, как­во е мнѣ­ни­е­то Ви за из­слуш­ва­не­то на Со­тиръ Ца­ца­ровъ?

Из­слу­шахъ раз­го­во­ра меж­ду чле­но­ве­тѣ на ко­ми­си­я­та и г-нъ Ца­ца­ровъ. Спо­редъ менъ той бѣ­ше мно­го ра­зо­ча­ро­ващъ, за­що­то се из­ро­ди въ час­тни и лич­ни дис­ку­сии, до го­лѣ­ма сте­пень „бла­го­да­ре­ние“ на ко­ле­ги­тѣ отъ ГЕРБ. Ние по­ка­них­ме г-нъ Ца­ца­ровъ въ връз­ка съ прѣд­сто­я­щи­тѣ ре­фор­ми на КПКОН­ПИ – ис­ках­ме да на­у­чимъ как­ви сѫ ин­сти­ту­ци­о­нал­ни­тѣ зат­руд­не­ния прѣдъ ра­бо­та­та на ко­ми­си­я­та, чи­я­то не­е­фи­кас­ность е доб­рѣ из­вѣс­тна. Въ ни­ка­къвъ слу­чай не сме це­лѣ­ли да вди­га­ме скан­да­ли и да се за­ни­ма­ва­ме съ лич­ность­та на прѣд­се­да­те­ля.

За­що се по­лу­чи та­ка? За­що не бѣ спа­зенъ прѣд­ва­ри­тел­ни­ятъ планъ?

Мо­же би ко­ле­ги­тѣ отъ ГЕРБ се стре­мѣ­ха да про­из­ве­дѫтъ нѣ­как­ва но­ви­на и за­да­ва­ха въп­ро­си за нас­ко­ро от­не­тия дос­тѫпъ до кла­си­фи­ци­ра­на ин­фор­ма­ция на г-нъ Ца­ца­ровъ. Той об­жал­ва рѣ­ше­ни­е­то на ДАНС. За­що бѣ нуж­но пар­ла­мен­тар­на­та ко­ми­сия да слу­ша пле­до­а­ри­и­тѣ, ко­и­то сѫ под­гот­ве­ни въ връз­ка съ то­ва об­жал­ва­не? Как­во об­що има то­ва съ на­ша­та за­ко­но­да­тел­на дѣй­ность? Ние ис­ках­ме ин­сти­ту­ци­о­на­ленъ ди­а­логъ.

А Вие, ка­то на­ро­денъ прѣд­ста­ви­тель, за­поз­натъ ли се съ мо­ти­ви­тѣ на ДАНС за от­не­ма­не­то на до­пус­ка на г-нъ Ца­ца­ровъ?

Не. По­доб­ни нѣ­ща би­ха мог­ли да се об­сѫж­датъ на ед­но за­сек­ре­те­но за­се­да­ние на ко­ми­си­я­та, но нуж­но ли е то? Не мис­лѭ. Въп­рѣ­ки то­ва гла­су­вах­ме да се нап­ра­ви та­ко­ва из­слуш­ва­не. То­ва бѣ­ше жестъ към ко­ле­ги­тѣ отъ опо­зи­ци­я­та, ко­и­то нас­то­я­ва­ха за не­го.

Спо­редъ Васъ са­мо по ин­сти­ту­ци­о­нал­ни при­чи­ни ли е не­е­фи­кас­на КПКОН­ПИ? Има ли чо­вѣш­ки фак­торъ?

Дву­я­ки сѫ при­чи­ни­тѣ. Въ слу­чая не­дос­та­тъ­ци­тѣ на за­ко­но­ва­та рам­ка сѫ оче­из­вад­ни. Ко­ми­си­я­та има пра­во­мо­щия да из­вър­шва т.нар. „опе­ра­тив­но-из­дир­ва­тел­ни дѣй­нос­ти“ по ус­та­но­вя­ва­не­то на слу­чаи на ко­руп­ция. Тя оба­че не мо­же да нап­ра­ви ни­що дру­го, ос­вѣнъ да прѣп­ра­ти съб­ра­на­та ин­фор­ма­ция къмъ ком­пе­тен­тни­тѣ ор­га­ни. Го­лѣ­ма часть отъ съб­ра­ни­тѣ дан­ни оба­че мно­го труд­но мо­гѫтъ да се из­пол­зватъ въ на­ка­за­тел­но­то про­из­вод­ство. Съ­би­ра­не­то на не­из­пол­зва­е­ми въ сѫ­да дан­ни съ си­гур­ность е за­ко­но­да­те­ленъ проб­лемъ, кой­то ние ис­ка­ме да рѣ­шимъ, ка­то поз­во­лимъ на ко­ми­си­я­та да съ­би­ра до­ка­за­тел­ства въ хо­да на ед­но на­ка­за­тел­но про­из­вод­ство. То­ва оз­на­ча­ва, че до­ка­за­тел­ства­та ще бѫ­дѫтъ съ­би­ра­ни по ре­да на На­ка­за­тел­но-про­це­су­ал­ния ко­дексъ при спаз­ва­не на пра­ва­та на за­сег­на­ти­тѣ ли­ца. Ка­за­но нак­рат­ко, ис­ка­ме да прѣ­вър­немъ Ан­ти­ко­руп­ци­он­на­та ко­ми­сия въ раз­слѣд­ващъ ор­ганъ.

Ис­ка­ме да прѣ­вър­немъ Ан­ти­ко­руп­ци­он­на­та ко­ми­сия въ раз­слѣд­ващъ ор­ганъ.

– Ди­ми­търъ Го­чевъ (ПП)

Въ мо­мен­та те­че кон­фликъ меж­ду МВР и про­ку­ра­ту­ра­та – отъ ми­нис­тер­ство­то каз­ватъ, че про­ку­ра­ту­ра­та не пра­ви ни­що съ ма­те­ри­а­ли­тѣ, ко­и­то ѝ се из­пра­щатъ. Има ли рискъ да ста­не та­ка и съ ре­фор­ми­ра­на­та КПКОН­ПИ?

Да, раз­би­ра се. Яс­но е, че про­ку­ра­ту­ра­та рѫ­ко­во­де­на отъ Иванъ Ге­шевъ нѣ­ма за цель да раз­слѣд­ва и раз­кри­ва ко­руп­ци­он­ни прѣс­тѫп­ле­ния. Цель­та е да се прик­ри­ватъ та­ки­ва прѣс­тѫп­ле­ния. По­ве­де­ни­е­то на Иванъ Ге­шевъ ка­то гла­венъ про­ку­роръ е сил­но не­ин­сти­ту­ци­о­нал­но. Тамъ трѣб­ва да се ра­бо­ти по дру­ги фрон­то­ве, ко­и­то за съ­жа­ле­ние не сѫ свър­за­ни съ из­мѣ­не­ни­е­то на за­ко­на за КПКОН­ПИ.

А въз­мож­но ли е на­ис­ти­на чрѣзъ сѫ­де­бенъ кон­тролъ надъ от­ка­зи­тѣ за об­ра­зу­ва­не на на­ка­за­тел­но про­из­вод­ство про­ку­ра­ту­ра­та да бѫ­де при­ну­де­на да ра­бо­ти?

То­ва сѫ ме­ха­низ­ми, ко­и­то сѫ­щес­тву­ватъ въ дру­ги дър­жа­ви и ко­и­то ние се на­дѣ­ва­ме да ус­пѣ­емъ да при­ло­жимъ и у насъ. За мо­мен­та ра­бо­тимъ при хи­по­те­за за доб­ро­съ­вѣс­тность на про­ку­ро­ри­тѣ и ува­же­ние на сѫ­деб­ни­тѣ рѣ­ше­ния. И въ мо­мен­та има слу­чаи, въ ко­и­то сѫ­дътъ мо­же да за­дъл­жи про­ку­ра­ту­ра да про­дъл­жи ра­бо­та по дѣ­ла, ко­и­то тя е рѣ­ши­ла да изос­та­ви. Ме­ха­низ­ми­тѣ, ко­и­то ра­бо­тѭтъ при та­къвъ видъ си­ту­а­ции, трѣб­ва да бѫ­дѫтъ обоб­ще­ни.

А въз­мож­но ли е да бѫ­де от­нетъ дос­тѫ­пътъ до кла­си­фи­ци­ра­на ин­фор­ма­ция на глав­ния про­ку­роръ?

Не. Та­къвъ дос­тѫпъ той има по си­ла­та на сво­и­тѣ пра­во­мо­щия. Впро­чемъ ко­га­то г-нъ Ца­ца­ровъ бѫ­де въз­ста­но­венъ ка­то про­ку­роръ въ Вър­хов­на ка­са­ци­он­на про­ку­ра­ту­ра, дос­тѫ­пътъ му до кла­си­фи­ци­ра­на ин­фор­ма­ция сѫ­що ще бѫ­де ав­то­ма­тич­но въз­ста­но­венъ.

Как­ви сѫ очак­ва­ни­я­та Ви за рѣ­ше­ни­е­то на Кон­сти­ту­ци­он­ния сѫдъ от­нос­но пра­во­то на ми­нис­тъ­ра на пра­во­сѫ­ди­е­то да ис­ка от­стра­ня­ва­не на три­ма­та го­лѣ­ми?

Спо­редъ ме­не Кон­сти­ту­ци­я­та е прѣ­дѣл­но яс­на по въп­ро­са и ми­нис­тъ­рътъ на пра­во­сѫ­ди­е­то мо­же да пра­ви прѣд­ло­же­ние за от­стра­ня­ва­не на про­ку­ро­ри, а глав­ни­ятъ про­ку­роръ е имен­но про­ку­роръ. Въ та­зи на­со­ка сѫ и по­ве­че­то ста­но­ви­ща, прѣ­дос­та­ве­ни прѣдъ Кон­сти­ту­ци­он­ния сѫдъ по въп­рос­но­то дѣ­ло, вклю­чи­тел­но на г-нъ Мръч­ковъ, кой­то е билъ гла­венъ про­ку­роръ на Бъл­га­рия въ пе­ри­о­да 1987-1989 г. Мнѣ­ни­е­то на про­ку­ра­ту­ра­та е раз­лич­но, тя се по­зо­ва­ва на прин­ци­па за раз­дѣ­ле­ние на влас­ти­тѣ, но той не е на­кър­ненъ: край­но­то рѣ­ше­ние за от­стра­ня­ва­не на нѣ­ко­го отъ три­ма­та го­лѣ­ми ос­та­ва въ Вис­шия сѫ­де­бенъ съ­вѣтъ; кой пра­ви прѣд­ло­же­ни­е­то не е тол­ко­ва важ­но, то­ва не е ог­ра­ни­ча­ва­що пра­во­мо­щие.

За под­но­вя­ва­не на ВСС е нуж­но мно­зин­ство отъ 2/3 отъ де­пу­та­ти­тѣ, съ ко­е­то не раз­по­ла­га­те. Ще бѫ­дѫтъ ли пакъ сер­ви­ра­ни на об­щес­тво­то име­на, рѣ­ше­ни на тъм­но?

От­но­ше­ни­я­та меж­ду уп­рав­ля­ва­щи и опо­зи­ция въ мо­мен­та сѫ мно­го об­тег­на­ти. Рѣ­ше­ние оба­че трѣб­ва да се взе­ме при вза­и­мо­дѣйс­твие меж­ду опо­зи­ция и уп­рав­ля­ва­щи. На­чи­нътъ на взе­ма­не на рѣ­ше­ни­е­то не е из­цѣ­ло въ рѫ­цѣ­тѣ на уп­рав­ля­ва­щи­тѣ. Раз­го­во­ри по въп­ро­са до мо­мен­та не сѫ во­де­ни, не съмъ чу­валъ идеи ни­то кан­ди­да­ту­ри.

Има ли въз­мож­ность ВСС да про­дъл­жи да ра­бо­ти и слѣдъ из­ти­ча­не на ман­да­та му по­ра­ди не­раз­би­ра­тел­ство въ пар­ла­мен­та?

Ще нап­ра­вимъ всич­ко въз­мож­но то­ва да не се слу­чи. Ди­а­логъ меж­ду уп­рав­ля­ва­щи и опо­зи­ция е ну­женъ, но все още не мо­же да се ка­же до как­во би до­велъ той. Има идеи за по-ран­но прѣд­ста­вя­не на кан­ди­да­ти­тѣ за чле­но­ве на ВСС, но кон­кре­ти­ка все още не ми е из­вѣс­тна.