Слави Трифоновъ побѣди Борисовъ на изборитѣ
Чете се за 3 минути
Въ новия парламентъ, партията на Слави Трифоновъ „Има такъвъ народъ“ ще бѫде най-голѣмата, но ще има едва 65 народни прѣдставители.
За мнозина това е поводъ за празникъ – за пръвъ пѫть отъ създаването си прѣзъ 2006 г., ГЕРБ загубиха парламентарнитѣ избори. Побѣдата отива при „Има такъвъ народъ“, партията създадена отъ Слави Трифоновъ и сценариститѣ на шоуто му, политическа формация все още обгърната въ загадъчность.

Съставъ на XLVI Народно събрание съ брой депутати отъ всѣка партия.
Окончателнитѣ резултати отъ изборитѣ на 11 юли бѣха публикувани на сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК) на 13 юли, едва два дни слѣдъ провеждането на вота. Това добро постижение се дължи основно на машинното гласуване, което позволи протоколитѣ на секционнитѣ избирателни комисии (СИК) да бѫдѫтъ съставени съ едно натискане на копче и безъ никакви грѣшки.
ПРИЛИКИТѢ СЪ 4 ЮЛИ
Вялата прѣдизборна кампания, въ която прѣди всичко се чуваше и виждаше какво прави служебното правителство на президента Радевъ, доведе до резултати, които сѫ качествено сѫщитѣ като провелитѣ се прѣзъ априлъ избори. Броятъ и имената на парламентарно прѣдставенитѣ партии не търпи никакво измѣнение. Нѣма промѣни въ относителния дѣлъ на три отъ тѣхъ, а именно БСП, която губи седемь мѣста, и ДПС и „Изправи се! Мутри, вънъ!“, всяка една отъ които губи точно по едно депутатско мѣсто. „Партиитѣ на протеста“ отново нѣма да разполагатъ съ мнозинство въ Народното събрание.
Макаръ и този пѫть да му бѣ обърнато по-малко внимание, провалътъ на самозванитѣ „патриоти“ отъ ВМРО, НФСБ и ВОЛЯ е друга прилика между гласуванията прѣзъ априлъ и прѣзъ юли.
Друга прилика е ниската избирателна активность – отъ 49% прѣзъ априлъ слизаме на 41% прѣзъ юли. Машинното гласуване обаче води до изключително малко недѣйствителни гласове. По тази причина между двата вота дѣйствителнитѣ гласове сѫ намалѣли съ около половинъ милионъ или 14,6% изразени спрямо подаденитѣ на 4 априлъ.
Почти нѣма разлика въ броя гласове отъ чужбина – 171 хил. прѣзъ априлъ, 168 хил. сега. По този начинъ отварянето на почти двойно избирателни секции извънъ страната успѣ да компенсира ефекта на лѣтнитѣ отпуски въ Европа. Часть отъ българитѣ въ чужбина съ сигурность сѫ гласували тозъ пѫть въ Родината; има го и обратниятъ ефектъ – подаденитѣ въ Гърция гласове скачатъ отъ 4 хил. на 9300, т.е. около 5 хил. български граждани сѫ гласували между двѣ ходения на плажъ.
...И РАЗЛИКИТѢ
Разликитѣ съ априлскитѣ избори сѫ прѣди всичко количествени и оказватъ по-скоро психологическо влияние. Така напримѣръ, ГЕРБ губѭтъ 12 мѣста въ парламента. Нѣкои анализатори казватъ, че гласувалитѣ за тази партия 642 хил. граждани сѫ „твърдото ѝ ядро“. Каквито и да сѫ, това е най-слабиятъ резултатъ отъ парламентарни избори, който Борисовъ нѣкога е ималъ.

Само веднъжъ ГЕРБ сѫ увеличавали депутатитѣ си, а именно прѣзъ пролѣтьта на 2017 г.
За пореденъ пѫть БСП сѫщо се срива. Този пѫть губѭтъ седемь мѣста и слизатъ на 36 депутати. Нито Корнелия Нинова, нито Бойко Борисовъ обаче не сѫ тръгнали да подаватъ оставки.
Ръстъ въ Народното събрание бѣлѣжѫтъ само двама – Слави Трифоновъ, който получава 14 депутати въ повече и коалиция „Демократична България“, която изпрѣварва ДПС и вече е четвърта политическа сила съ седемь депутати въ повече.
Може би за първи пѫть побѣдительтъ бѣ рѣшенъ отъ българитѣ въ чужбина – безъ тѣхнитѣ гласове, ГЕРБ щѣха да сѫ първи съ 30 хил. гласа повече отъ „Има такъвъ народъ“; съ гласоветѣ отъ чужбина тѣ сѫ втори, а разликата е 15 хил. Кѫдѣ е сега проф. Константинъ Михайловъ, който прѣди нѣколко мѣсеца каза, че „електораленъ ефектъ на българитѣ въ чужбина нѣма“?