ПЪЛ­НО­МА­ЩАБ­НИ ВО­ЕН­НИ ДѢЙС­ТВИЯ

Къмъ то­зи мо­ментъ раз­лич­ни меж­ду­на­род­ни ек­спер­ти оцѣ­ня­ватъ раз­по­ло­же­ни край Ук­рай­на рус­ки войс­ки на 100 до 150 хил. ду­ши (спо­редъ бив­шия во­е­ненъ ми­нис­търъ М. Ке­ре­мед­жи­евъ), ка­то при то­ва не сѫ на­пъл­но дис­ло­ци­ра­ни цѣ­ли по­пъл­не­ни фор­ми­ро­ва­ния, ко­е­то е нуж­но за ши­ро­ко­ма­щаб­на опе­ра­ция. До­ри да про­дъл­жи дис­ло­ци­ра­не­то и нат­руп­ва­не­то на до­пъл­ни­тел­ни час­ти, не е ре­а­лис­тич­но да се очак­ва, че въ рам­ки­тѣ на единъ мѣ­сецъ би би­ла въз­мож­на го­лѣ­ма опе­ра­ция. Къмъ днеш­на да­та не се наб­лю­да­ватъ ма­сив­ни фор­ми­ро­ва­ния отъ нѣ­кол­кос­то­тинъ хи­ляд­на ар­мия, ко­я­то да бѫ­де ста­ци­о­ни­ра­на въ бли­зость до по­тен­ци­ал­ния те­а­търъ на во­ен­ни­тѣ дѣйс­твия или въ тилъ на ед­на бѫ­де­ща фрон­то­ва ли­ния.

Не­ка да от­бѣ­лѣ­жимъ, че по­нас­то­я­щемъ ук­ра­ин­ска­та ар­мия наб­ро­я­ва око­ло 250 хил. ду­ши. Прѣ­о­до­лѣ­ва­не­то ѝ би изис­ква­ло по-го­лѣ­ма ар­мия, при то­ва оком­плек­то­ва­на и го­то­ва за опе­ра­ция.

Рус­ки­тѣ час­ти сѫ прѣ­дим­но ба­та­льон­ни ме­ха­ни­зи­ра­ни, тан­ко­ви и де­сан­тни гру­пи, как­то и так­ти­чес­ки гру­пи отъ ар­ти­ле­ри­я­та и зе­нит­но-ра­кет­ни­тѣ войс­ки. То­ва под­ска­за, че Ру­сия все още не е го­то­ва за го­лѣ­ма опе­ра­ция. Тя не е раз­по­ло­жи­ла все още свои по­ле­ви бол­ни­ци, ни­то ме­ди­цин­ски пер­со­налъ, нѣ­ма ин­ди­ка­ции за за­па­ся­ва­не и съх­ра­ня­ва­не въ бли­зость на го­лѣ­мо ко­ли­чес­тво хра­ни­тел­ни про­дук­ти, го­ри­ва и сма­зоч­ни ма­те­ри­а­ли или аму­ни­ции, ко­и­то би­ха би­ли на­пъл­но не­об­хо­ди­ми при по­до­бенъ сце­на­рий.

Ако Ру­сия пла­ни­ра­ше та­ка­ва опе­ра­ция, всич­ко из­бро­е­но би би­ло мно­го по-за­бѣ­лѣ­жи­мо, би би­ло не­об­хо­ди­мо до­пъл­ни­тел­но­то раз­по­ла­га­не на още си­ли въ дъл­бо­чи­на (въ по­ясъ отъ 150 до 200 км), ко­и­то да сѫ го­то­ви да дѣйс­тватъ на не­поз­натъ те­ренъ, въ не­поз­на­та об­ста­нов­ка, нѣ­що ко­е­то би кос­тва­ло до­пъл­ни­тел­но врѣ­ме и тре­ни­ров­ка.

Въ сѫ­що­то врѣ­ме въ съ­сѣ­денъ и на двѣ­тѣ дър­жа­ви Бѣ­ла­русъ се из­вър­шватъ уче­ния на рус­ка­та на­ци­о­нал­на гвар­дия. То­ва при­ко­ва­ва вни­ма­ни­е­то и е мно­го въз­мож­но да се из­пол­зва ка­то дим­ка. То все пакъ се случ­ва на ед­ва 200-250 км отъ ук­ра­ин­ска­та сто­ли­ца­та Ки­евъ и въ сѫ­що­то врѣ­ме е въз­мож­но да от­влѣ­че вни­ма­ни­е­то отъ случ­ва­що­то се въ из­точ­ни­тѣ про­вин­ции – Дон­басъ и Лу­ганскъ – как­то и отъ оку­пи­ра­ния Кримъ.

Въ та­зи хи­по­те­за Ру­сия ще бѫ­де при­ну­де­на да пла­ни­ра и за­дър­жа­не­то и кон­тро­ла на ве­че зав­зе­та­та те­ри­то­рия. Прѣд­видъ го­лѣ­ма­та площь на Ук­рай­на то­ва би прѣд­став­ля­ва­ло до­пъл­ни­тел­но прѣ­диз­ви­ка­тел­ство, тъй ка­то рус­ка­та ар­мия би се ока­за­ла въ по­ло­же­ние да трѣб­ва да кон­тро­ли­ра те­ри­то­рия отъ надъ 600 000 кв. км – прѣ­дим­но рав­нин­но-хъл­мис­та, но пъкъ на­си­те­на съ рѣ­ки, офор­мя­щи раз­дѣ­ле­ни ре­ги­о­ни.

Къмъ всич­ко то­ва би трѣб­ва­ло да до­ба­вимъ и меж­ду­на­род­ни­тѣ сан­кции, ко­и­то би­ха пос­лѣд­ва­ли, меж­ду­на­род­на­та дип­ло­ма­ти­чес­ка изо­ла­ция и, не на пос­лѣд­но мѣс­то, ико­но­ми­чес­кия на­тискъ, кой­то ще бѫ­де ока­занъ на Ру­сия. Всич­ко то­ва би прѣд­став­ля­ва­ло слож­на сис­те­ма отъ урав­не­ния, съ не­я­сенъ и неп­рѣд­ви­димъ из­ходъ.

Вѣ­ро­ят­ность за ре­а­ли­зи­ра­не къмъ днеш­на да­та – нис­ка.

ХИБ­РИД­НА ВОЙ­НА

Вто­ри­ятъ въз­мо­женъ сце­на­рий е хиб­рид­на­та ата­ка съ ог­ра­ни­че­ни во­ен­ни дѣйс­твия.

То­зи ва­ри­антъ се ха­рак­те­ри­зи­ра съ ве­че за­поч­на­ла­та хиб­рид­на и пси­хо­ло­ги­чес­ка ата­ка къмъ Ук­рай­на и ней­но­то на­се­ле­ние: под­дър­жа­не на зап­ла­ха отъ вой­на, зап­ла­хи въ учи­ли­ща, ад­ми­нис­тра­ция, тран­спор­тни срѣд­ства и др. На­пъл­но очак­ва­но е то­зи типъ хиб­рид­на ата­ка да се за­си­ли до­пъл­ни­тел­но, как­то и да се за­си­лѭтъ ки­бе­ра­та­ки­тѣ по обек­ти на Ук­рай­на отъ кри­тич­на­та ѝ ин­фрас­трук­ту­ра – елек­тро­цен­тра­ли, мо­бил­ни ко­му­ни­ка­ции, пра­ви­тел­стве­ни ко­му­ни­ка­ции, ин­тер­нетъ връз­ка, сис­те­ми за уп­рав­ле­ние на тран­спор­та и др.

Всич­ки­тѣ тѣ­зи опе­ра­ции би­ха би­ли съ цель де­мо­ра­ли­за­ция на на­се­ле­ни­е­то и вѫт­рѣш­на дес­та­би­ли­за­ция и зат­руд­ня­ва­не на ос­нов­ни­тѣ фун­кции на дър­жа­ва­та, как­то и за да под­ро­нѭтъ до­вѣ­ри­е­то въ по­ли­ти­чес­кия елитъ и ар­ми­я­та.

Мно­го е въз­мож­но Ук­рай­на да се сблъс­ка съ та­ка­ва фор­ма на хиб­рид­на ата­ка ка­то пре­лю­дия къмъ ре­ал­ни бой­ни дѣйс­твия, ко­и­то би­ха се раз­ви­ли въ из­точ­на­та часть на стра­на­та. Цель­та имъ би би­ла съз­да­ва­не на су­хо­пѫт­на връз­ка меж­ду Лу­ган­ска и До­нец­ка об­ласть съ от­дѣ­ле­ния Кримъ, но сѫ­що та­ка и обез­пе­ча­ва­не­то на Кримъ съ во­да пос­рѣд­ствомъ вод­ния ка­налъ, дос­та­вящъ ре­сур­са отъ Днѣ­пъръ. По­нас­то­я­щемъ дол­но­то те­че­ние на го­лѣ­ма­та рѣ­ка е из­цѣ­ло подъ кон­тро­ла на ук­ра­ин­ски­тѣ влас­ти. Из­тлас­ква­не­то на Ук­рай­на отъ Азов­ско мо­ре е без­спор­на цель на Ру­сия, ка­то не е мал­ко вѣ­ро­ят­но къмъ не­го да се до­ба­вѭтъ и же­ла­ния и опи­ти за от­кѫс­ва­не на Ук­рай­на отъ чер­но­мор­ския ба­сейнъ пос­рѣд­ствомъ су­хо­пѫт­на опе­ра­ция или де­сантъ до глав­ния во­ен­но­мор­ски градъ на Ук­рай­на, кой­то ѝ ос­та­на слѣдъ прѣв­зе­ма­не­то на Кримъ – Оде­са. Во­ен­но­мор­ски­тѣ си­ли и въз­мож­нос­ти на Ук­рай­на ста­на­ха ни­щож­ни, слѣдъ ка­то часть отъ ней­ния флотъ се ока­за прѣв­зетъ и за­гу­би стра­те­ги­чес­кия си градъ Се­вас­то­полъ, слѣдъ прѣв­зе­ма­не­то на Кримъ. Ук­рай­на би би­ла при­ну­де­на да от­бра­ня­ва Оде­са и Одес­ка об­ласть ка­то пос­лѣ­денъ бас­ти­онъ на своя во­ен­но­мор­ски флотъ. Зап­ла­ха би би­ло и ли­ша­ва­не­то ѝ отъ чер­но­мор­ски из­лазъ, бла­го­да­ре­ние на кой­то тя има без­проб­лем­на връз­ка съ цѣ­лия свѣтъ.

Прѣв­зе­ма­не­то на Одес­ка об­ласть би оси­гу­ри­ло и кон­тактъ на рус­ки­тѣ час­ти съ още единъ ан­клавъ съ зам­ра­зенъ кон­фликтъ, раз­чи­тащъ на рус­ка по­мощь – Прид­нѣс­тро­ви­е­то въ Мол­до­ва. То мо­же да ока­же под­крѣ­па на ос­нов­ни­тѣ рус­ки час­ти въ ед­на бѫ­де­ща опе­ра­ция срѣ­щу Одес­ка об­ласть.

Въ сѣ­вер­на по­со­ка Ук­рай­на мо­же да се сблъс­ка съ су­ро­вия ре­жимъ на Лу­ка­шен­ко, кой­то съв­сѣмъ ско­ро по­ка­за сво­и­тѣ въз­мож­нос­ти пок­рай кри­за­та съ Пол­ша. Отъ те­ри­то­ри­я­та на Бѣ­ла­русъ е въз­мож­но да бѫ­дѫтъ из­вър­ше­ни мно­жес­тво про­во­ка­ции и под­рив­ни дѣйс­твия.

Нуж­но е да се раз­гле­да и под­сце­на­рий за въз­душ­ни уда­ри надъ сто­ли­ца­та Ки­евъ и прѣв­зе­ма­не на по-го­лѣ­ми­тѣ ук­ра­ин­ски гра­до­ве ка­то Хар­ковъ, Пол­та­ва, Днѣп­ро­пет­ровскъ, За­по­ро­жие, Оде­са и др. За­дър­жа­не­то имъ би би­ло труд­но, прѣд­видъ съп­ро­ти­ва­та на на­се­ле­ни­е­то и лес­на­та въз­мож­ность за об­крѫ­жа­ва­не отъ стра­на на ук­ра­ин­ска­та ар­мия, ако тя не бѫ­де бло­ки­ра­на и се­ри­оз­но из­ва­де­на отъ строй. Ка­то всѣ­ка сто­ли­ца Ки­евъ прѣд­став­ля­ва ин­те­ресъ. Гра­дътъ би билъ отъ рѣ­ша­ва­що зна­че­ние ка­то влас­то­ви и стра­те­ги­чес­ки цен­търъ на стра­на­та. Въ не­го сѫ със­рѣ­до­то­че­ни мно­жес­тво кри­тич­ни обек­ти, той е и фи­нан­совъ цен­търъ на стра­на­та.

За нав­ли­за­не­то въ вто­ра­та фа­за съ ак­тив­ни бой­ни дѣйс­твия и нах­лу­ва­не­то на войс­ки би билъ не­об­хо­димъ и по­водъ. Та­къвъ е на­пъл­но въз­мож­но да бъ­де ин­сце­ни­ранъ. Ве­че се чу­ха по­доб­ни прѣ­дуп­реж­де­ния отъ ра­зуз­на­ва­тел­на­та об­щность въ Ук­рай­на.

Вѣ­ро­ят­ность за ре­а­ли­зи­ра­не къмъ днеш­на да­та – ви­со­ка.

Кой­то и отъ два­та ва­ри­ан­та да се ре­а­ли­зи­ра въ цѣ­лость или час­тич­но, надъ Ук­рай­на би ос­та­на­ла сѣн­ка­та на го­лѣ­ма зап­ла­ха за си­гур­ность­та ѝ и то при ве­че на­ру­ше­на­та те­ри­то­ри­ал­на цѣ­лость слѣдъ прѣв­зе­ма­не­то на Кримъ и от­цѣп­ва­не­то на Дон­ска и Лу­ган­ска об­ласть.