„Български освѣдомитель“ изхвърля краткиятъ членъ
Чете се за 4 минути
Синтактичното правило за членуване е глупость, която нѣма мѣсто въ българскиятъ правописъ
Ако една грѣшка се допуска отъ всички, може би не е грѣшка. Българскиятъ правописъ повече отъ вѣкъ е обремененъ отъ единъ въпросъ, по който мнѣнието на ученитѣ никога не е било слушано – членуването въ мѫжки родъ. Безброй учебни часове, червено мастило и безсмислени упражнения се посвещаватъ на научаването на едно правило, което нѣма дѣйствителна основа въ българската граматика. Безумието е достигнало дотамъ, че въ българското училище се въвеждатъ синтактични термини единствено и само за да бѫде оправдано писането на пъленъ и кратъкъ членъ. Съ благословията на Институтътъ по български езикъ къмъ БАН у пишещитѣ се създава впечатлението, че на български има падежи.
Редакцията на „Български освѣдомитель“ рѣшава да не участва въ тази граматическа фалшификация. Въ българскиятъ езикъ има една категория опрѣдѣленость и тя нѣма „пълна“ и „кратка“ разновидность. На български езикъ има единъ опрѣдѣлителенъ членъ и той е редно да се пише по единъ-единственъ начинъ, а именно –ътъ, –ьтъ и -ятъ. При четене и говорене всѣки е свободенъ да произнася или не крайниятъ съгласенъ звукъ /т/ по каквито желае съображения.
МАЛКО ИСТОРИЯ
Въ краятъ на XIX в. общоприетъ български правописъ не сѫществува и всѣки писатель пише както иска и, най-вече, както може. Все пакъ голѣма популярность придобива правописътъ на Маринъ Дриновъ, който е възприетъ и въ „Периодическо списание“ на тогавашното Книжовно дружество, днесъ Българска академия на наукитѣ. Въ своятъ правописъ Дриновъ ползва само пъленъ членъ. Това е едно истински издържано, практично и разумно рѣшение. Въ сѫщото врѣме други писатели, добрѣ говорещи руски езикъ, живѣѭтъ съ илюзията, че на български сѫщо има падежи и използватъ пъленъ членъ тамъ, кѫдѣто на руски би се ползвалъ именителенъ падежъ. Срѣдъ тѣхъ е и Иванъ Вазовъ. Струва си обаче да се отбѣлѣжи, че тѣзи писатели допускатъ много грѣшки въ прилагането на собственото си правило. По този начинъ тѣ го дискредитиратъ.
Въ това врѣме езиковѣдътъ Теодоръ Баланъ успѣва да убѣди своя колега Любомиръ Милетичъ, че кратката членна форма е не фонетично опростяване на пълната (чрѣзъ просто изпадане на съгласната /т/, както се случва въ думи като простъ, площь и т.н.), а наслѣдникъ на старобългарскиятъ винителенъ падежъ. Днесъ тази хипотеза е научно оборена, но въ врѣмето си тя изиграва важна роля за налагането на синтактичното правило за членуване, на което българитѣ робуватъ повече отъ вѣкъ.
Опити за прѣмахване на правилото сѫ правени. То е замѣнено съ друго правило въ т. нар. Омарчевски правописъ, който се ползва въ България по врѣме на управлението на БЗНС прѣзъ 20-тѣ години на миналиятъ вѣкъ. Правилото е възстановено слѣдъ кървавиятъ прѣвратъ, който сваля земедѣлцитѣ отъ власть. То е трѣбвало да бѫде отмѣнено съ опростяването на правописътъ слѣдъ 9 септември 1944, но вече прѣстарѣлиятъ Баланъ обикаля министерствата и успѣва да издѣйства запазване на омразното правило, противно рѣшенията на правописната комисия, въ която той не участва, въпрѣки че е поканенъ.
ЗА ВРѢДИТѢ ОТЪ ПИСАНЕТО НА КРАТЪКЪ ЧЛЕНЪ
Краткиятъ членъ е единъ отъ голѣмитѣ циреи на българскиятъ правописъ. Писането му има множество врѣдни послѣдствия, които стигатъ дори до загрозяване на говорътъ и пълнене на текстоветѣ на стихотворения и пѣсни съ противоестествени рими отъ рода на „сега“ – „мига“.
Основниятъ проблемъ при краткиятъ членъ е, че той изисква да пишемъ а или я тамъ кѫдѣто произнасяме ъ. Тази двузначность на буквитѣ а и я е напълно чужда на правописната уредба на езикътъ ни и подвежда множество българи, които произнасятъ буквитѣ съ чистъ звукъ а. Отъ друга страна, стига се до смѣсване на членната форма на имената съ бройната имъ – губи се разликата между „два часа“ и „два часътъ“, погрѣшно писано „часа“. Стига се и до множество случайни омографи отъ рода на „формата“ („форма“ или „форматъ“ съ членъ?), „дълга“ (прилагателно или сѫществително?), „броя“ (глаголъ или сѫществително?).
Разбира се, пълниятъ членъ е по-дълъгъ за изписване. Нека не се оправдаваме съ мързелъ – сайтъ, който не се страхува отъ толкова излишни краесловни ерове, не може да се уплаши и отъ единъ пъленъ членъ!