БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

4 юли 2022 | година 4, брой 1

„Български освѣдомитель“ изхвърля краткиятъ членъ

Чете се за 4 минути

Синтактичното правило за членуване е глупость, която нѣма мѣсто въ българскиятъ правописъ

Ако ед­на грѣш­ка се до­пус­ка отъ всич­ки, мо­же би не е грѣш­ка. Бъл­гар­ски­ятъ пра­во­писъ по­ве­че отъ вѣкъ е об­ре­ме­ненъ отъ единъ въп­росъ, по кой­то мнѣ­ни­е­то на уче­ни­тѣ ни­ко­га не е би­ло слу­ша­но – чле­ну­ва­не­то въ мѫж­ки родъ. Без­брой учеб­ни ча­со­ве, чер­ве­но мас­ти­ло и без­смис­ле­ни уп­раж­не­ния се пос­ве­ща­ватъ на на­у­ча­ва­не­то на ед­но пра­ви­ло, ко­е­то нѣ­ма дѣйс­тви­тел­на ос­но­ва въ бъл­гар­ска­та гра­ма­ти­ка. Бе­зу­ми­е­то е дос­тиг­на­ло до­тамъ, че въ бъл­гар­ско­то учи­ли­ще се въ­веж­датъ син­так­тич­ни тер­ми­ни един­стве­но и са­мо за да бѫ­де оп­рав­да­но пи­са­не­то на пъ­ленъ и кра­тъкъ членъ. Съ бла­гос­ло­ви­я­та на Ин­сти­ту­тътъ по бъл­гар­ски езикъ къмъ БАН у пи­ше­щи­тѣ се съз­да­ва впе­чат­ле­ни­е­то, че на бъл­гар­ски има па­де­жи.

Ре­дак­ци­я­та на „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“ рѣ­ша­ва да не учас­тва въ та­зи гра­ма­ти­чес­ка фал­ши­фи­ка­ция. Въ бъл­гар­ски­ятъ езикъ има ед­на ка­те­го­рия оп­рѣ­дѣ­ле­ность и тя нѣ­ма „пъл­на“ и „крат­ка“ раз­но­вид­ность. На бъл­гар­ски езикъ има единъ оп­рѣ­дѣ­ли­те­ленъ членъ и той е ред­но да се пи­ше по единъ-един­ственъ на­чинъ, а имен­но –ътъ, –ьтъ и -ятъ. При че­те­не и го­во­ре­не всѣ­ки е сво­бо­денъ да про­из­на­ся или не край­ни­ятъ съг­ла­сенъ звукъ /т/ по как­ви­то же­лае съ­об­ра­же­ния.

МАЛ­КО ИС­ТО­РИЯ

Въ кра­ятъ на XIX в. об­щоп­ри­етъ бъл­гар­ски пра­во­писъ не сѫ­щес­тву­ва и всѣ­ки пи­са­тель пи­ше как­то ис­ка и, най-ве­че, как­то мо­же. Все пакъ го­лѣ­ма по­пу­ляр­ность при­до­би­ва пра­во­пи­сътъ на Ма­ринъ Дри­новъ, кой­то е въз­при­етъ и въ „Пе­ри­о­ди­чес­ко спи­са­ние“ на то­га­ваш­но­то Кни­жов­но дру­жес­тво, днесъ Бъл­гар­ска ака­де­мия на на­у­ки­тѣ. Въ сво­ятъ пра­во­писъ Дри­новъ пол­зва са­мо пъ­ленъ членъ. То­ва е ед­но ис­тин­ски из­дър­жа­но, прак­тич­но и ра­зум­но рѣ­ше­ние. Въ сѫ­що­то врѣ­ме дру­ги пи­са­те­ли, доб­рѣ го­во­ре­щи рус­ки езикъ, жи­вѣ­ѭтъ съ илю­зи­я­та, че на бъл­гар­ски сѫ­що има па­де­жи и из­пол­зватъ пъ­ленъ членъ тамъ, кѫ­дѣ­то на рус­ки би се пол­звалъ име­ни­те­ленъ па­дежъ. Срѣдъ тѣхъ е и Иванъ Ва­зовъ. Стру­ва си оба­че да се от­бѣ­лѣ­жи, че тѣ­зи пи­са­те­ли до­пус­катъ мно­го грѣш­ки въ при­ла­га­не­то на соб­стве­но­то си пра­ви­ло. По то­зи на­чинъ тѣ го дис­кре­ди­ти­ратъ.

Въ то­ва врѣ­ме ези­ко­вѣ­дътъ Те­о­доръ Ба­ланъ ус­пѣ­ва да убѣ­ди своя ко­ле­га Лю­бо­миръ Ми­ле­тичъ, че крат­ка­та член­на фор­ма е не фо­не­тич­но оп­рос­тя­ва­не на пъл­на­та (чрѣзъ прос­то из­па­да­не на съг­лас­на­та /т/, как­то се случ­ва въ ду­ми ка­то простъ, площь и т.н.), а нас­лѣд­никъ на ста­ро­бъл­гар­ски­ятъ ви­ни­те­ленъ па­дежъ. Днесъ та­зи хи­по­те­за е на­уч­но обо­ре­на, но въ врѣ­ме­то си тя изиг­ра­ва важ­на ро­ля за на­ла­га­не­то на син­так­тич­но­то пра­ви­ло за чле­ну­ва­не, на ко­е­то бъл­га­ри­тѣ ро­бу­ватъ по­ве­че отъ вѣкъ.

Опи­ти за прѣ­мах­ва­не на пра­ви­ло­то сѫ пра­ве­ни. То е за­мѣ­не­но съ дру­го пра­ви­ло въ т. нар. Омар­чев­ски пра­во­писъ, кой­то се пол­зва въ Бъл­га­рия по врѣ­ме на уп­рав­ле­ни­е­то на БЗНС прѣзъ 20-тѣ го­ди­ни на ми­на­ли­ятъ вѣкъ. Пра­ви­ло­то е въз­ста­но­ве­но слѣдъ кър­ва­ви­ятъ прѣв­ратъ, кой­то сва­ля зе­ме­дѣл­ци­тѣ отъ власть. То е трѣб­ва­ло да бѫ­де от­мѣ­не­но съ оп­рос­тя­ва­не­то на пра­во­пи­сътъ слѣдъ 9 сеп­тем­ври 1944, но ве­че прѣс­та­рѣ­ли­ятъ Ба­ланъ оби­ка­ля ми­нис­тер­ства­та и ус­пѣ­ва да из­дѣйс­тва за­паз­ва­не на ом­раз­но­то пра­ви­ло, про­тив­но рѣ­ше­ни­я­та на пра­во­пис­на­та ко­ми­сия, въ ко­я­то той не учас­тва, въп­рѣ­ки че е по­ка­ненъ.

ЗА ВРѢ­ДИ­ТѢ ОТЪ ПИ­СА­НЕ­ТО НА КРА­ТЪКЪ ЧЛЕНЪ

Крат­ки­ятъ членъ е единъ отъ го­лѣ­ми­тѣ ци­реи на бъл­гар­ски­ятъ пра­во­писъ. Пи­са­не­то му има мно­жес­тво врѣд­ни пос­лѣд­ствия, ко­и­то сти­гатъ до­ри до заг­ро­зя­ва­не на го­во­рътъ и пъл­не­не на тек­сто­ве­тѣ на сти­хот­во­ре­ния и пѣс­ни съ про­ти­во­ес­тес­тве­ни ри­ми отъ ро­да на „се­га“ – „ми­га“.

Ос­нов­ни­ятъ проб­лемъ при крат­ки­ятъ членъ е, че той изис­ква да пи­шемъ а или я тамъ кѫ­дѣ­то про­из­на­ся­ме ъ. Та­зи двуз­нач­ность на бук­ви­тѣ а и я е на­пъл­но чуж­да на пра­во­пис­на­та уред­ба на ези­кътъ ни и под­веж­да мно­жес­тво бъл­га­ри, ко­и­то про­из­на­сятъ бук­ви­тѣ съ чистъ звукъ а. Отъ дру­га стра­на, сти­га се до смѣс­ва­не на член­на­та фор­ма на име­на­та съ брой­на­та имъ – гу­би се раз­ли­ка­та меж­ду „два ча­са“ и „два ча­сътъ“, пог­рѣш­но пи­са­но „ча­са“. Сти­га се и до мно­жес­тво слу­чай­ни омог­ра­фи отъ ро­да на „фор­ма­та“ („фор­ма“ или „фор­матъ“ съ членъ?), „дъл­га“ (при­ла­га­тел­но или сѫ­щес­тви­тел­но?), „броя“ (гла­голъ или сѫ­щес­тви­тел­но?).

Раз­би­ра се, пъл­ни­ятъ членъ е по-дъ­лъгъ за из­пис­ва­не. Не­ка не се оп­рав­да­ва­ме съ мър­зелъ – сайтъ, кой­то не се стра­ху­ва отъ тол­ко­ва из­лиш­ни кра­ес­лов­ни еро­ве, не мо­же да се уп­ла­ши и отъ единъ пъ­ленъ членъ!