ПРО­ЦЕ­ДУ­РА­ТА

Сѫ­ди­и­тѣ из­би­ратъ прѣ­ко шес­ти­ма отъ че­ти­ри­на­де­сет­тѣ чле­но­ве на сѫ­дийс­ка­та ко­ле­гия въ ВСС. Дру­ги шес­ти­ма се из­би­ратъ отъ На­род­но­то съб­ра­ние, а прѣд­се­да­те­ли­тѣ на Вър­хов­ни­ятъ ка­са­ци­о­ненъ и на Вър­хов­ни­ятъ ад­ми­нис­тра­ти­венъ сѫдъ сѫ чле­но­ве по пра­во. За шес­ттѣ мѣс­та се яви­ха об­що пет­на­де­сеть кан­ди­да­ти, ко­и­то прѣд­ста­ви­ха свои кон­цеп­ции за раз­ви­тие на сѫ­деб­на­та власть въ Бъл­га­рия. Кан­ди­да­ти бѣ­ха из­слу­ша­ни отъ об­що­то съб­ра­ние на сѫ­ди­и­тѣ, ко­е­то бѣ от­кри­то на 18 юни въ Со­фия. Въ не­го ма­гис­тра­ти­тѣ мо­же­ха да учас­тватъ при­сѫт­стве­но или он­лайнъ.

По врѣ­ме на из­слуш­ва­не­то на всич­ки кан­ди­да­ти бѣ­ха за­да­де­ни петь въп­ро­са: (1) кой уни­вер­си­тетъ сѫ за­вър­ши­ли и съ ка­къвъ ус­пѣхъ отъ дър­жав­ни­тѣ из­пи­ти; (2) как­во е от­но­ше­ни­е­то имъ къмъ със­та­вътъ на пар­ла­мен­тар­на­та кво­та – нуж­дае ли се отъ про­мѣ­на и въ ка­къвъ сми­сълъ; (3) има ли мѣс­то за спе­ци­а­ли­зи­ра­но пра­во­сѫ­дие у насъ, но не въ кон­тек­стътъ на спе­ци­а­ли­зи­ра­но­то на­ка­за­тел­но пра­во­сѫ­дие; (4) как­во мо­же да нап­ра­ви ВСС за ка­чес­тво­то на ак­то­ве­тѣ отъ глед­на точ­ка на пра­во­пис­ни­тѣ грѣш­ки; (5) как­во мис­лѭтъ за ви­де­ос­трий­мътъ на сѫ­деб­ни­тѣ за­се­да­ния. Има­ше въз­мож­ность и за за­да­ва­не на до­пъл­ни­тел­ни въп­ро­си отъ сѫ­ди­и­тѣ.

ОТ­ГО­ВО­РИ­ТѢ НА ИЗ­БРА­НИ­ТѢ

Ка­то цѣ­ло, из­бра­ни­тѣ въ ВСС сѫ­дии счи­татъ, че пар­ла­мен­тар­на­та кво­та трѣб­ва да бѫ­де на­ма­ле­на, че има мѣс­то за спе­ци­а­ли­за­ция на сѫ­ди­и­тѣ спо­редъ ви­дътъ дѣ­ла, че ви­де­ос­трий­мингъ на сѫ­деб­ни­тѣ за­се­да­ния мо­же да има, но безъ из­на­ся­не на лич­ни дан­ни. Проб­ле­мътъ съ пра­во­пи­сътъ се ома­ло­ва­жа­ва, ни­кой не прѣд­ла­га какъ да бѫ­де по­доб­ре­но по­ло­же­ни­е­то. Сѫ­ди­и­тѣ из­хож­датъ отъ прин­ци­пътъ, че пи­шѫтъ дос­та­тъч­но доб­рѣ, до­ри ко­га­то дѣйс­тви­тел­ность­та го­во­ри дру­го.

Спи­ра­ме се на от­го­во­ри­тѣ, ко­и­то бѣ­ха да­де­ни отъ от­дѣл­ни­тѣ кан­ди­да­ти.

Спо­редъ Ма­рия Тер­зийс­ка въ сѫ­дийс­ка­та ко­ле­гия прѣ­вѣсъ трѣб­ва да иматъ прѣ­ко из­бра­ни­тѣ отъ сѫ­ди­и­тѣ чле­но­ве. Тя е на мнѣ­ние, че пар­ла­мен­тътъ не би­ва да из­би­ра дѣйс­тва­щи сѫ­дии. Пра­во­пис­ни­тѣ грѣш­ки въ сѫ­деб­ни­тѣ ак­то­ве тя от­дав­на на неп­ра­вил­но бо­ра­ве­не съ из­пол­зва­ния соф­ту­еръ. До­пъл­ни­тел­ни въп­ро­си не ѝ бѣ­ха за­да­де­ни. Тер­зийс­ка по­мо­ли за при­ем­стве­ность въ ра­бо­та­та.

Въ пол­за на на­ма­ля­ва­не на пар­ла­мен­тар­на­та кво­та се из­ка­за и Яворъ Ко­левъ. Спо­редъ не­го прѣд­се­да­те­ли­тѣ на ВКС и ВАС трѣб­ва да се из­би­ратъ отъ сѫ­дийс­ка­та ко­ле­гия, а не отъ цѣ­ли­ятъ ВСС. Той на­ми­ра за ло­шо, че въ мо­мен­тътъ прѣ­ко из­бра­ни­тѣ сѫ­ди­и­тѣ нѣ­матъ до­ри бло­ки­ра­ща кво­та (при 25-чле­ненъ със­тавъ, бло­ки­ра­ща­та кво­та е отъ де­веть ду­ши). По от­но­ше­ние на пра­во­пи­сътъ той на прак­ти­ка не зае по­зи­ция, ка­то прос­то кон­ста­ти­ра, че не е ред­но ви­со­ко­об­ра­зо­ва­ни ма­гис­тра­ти да грѣ­шѫтъ въ пи­са­не­то. Бѣ­ха му за­да­де­ни два до­пъл­ни­тел­ни въп­ро­са, еди­ни­ятъ отъ ко­и­то за мнѣ­ни­е­то му, че ВСС трѣб­ва да има за­ко­но­да­тел­на ини­ци­а­ти­ва. Въ сво­ятъ от­го­воръ Ко­левъ по­со­чи, че то­ва не би би­ло на­ру­ша­ва­не на раз­дѣ­ле­ни­е­то на влас­ти­тѣ, как­то не и из­бо­рътъ на еди­на­де­сеть чле­но­ве на ВСС отъ На­род­но­то съб­ра­ние.

За на­ма­ля­ва­не на пар­ла­мен­тар­на­та кво­та го­во­ри и Миг­ле­на Тян­ко­ва. Спо­редъ нея съ­от­но­ше­ни­е­то трѣб­ва да е двѣ къмъ ед­но въ пол­за на прѣ­ко из­би­ра­ни­тѣ сѫ­дии. Тя счи­та, че въ ВСС не би­ва да учас­тватъ ад­во­ка­ти. Тя кон­ста­ти­ра, че сѫ­ди­и­тѣ дър­жѫтъ из­пи­ти по бъл­гар­ски езикъ и че не е нуж­но ВСС да пра­ви как­во­то и да би­ло за пра­во­пи­сътъ на сѫ­деб­ни­тѣ ак­то­ве.

И Ва­силъ Пет­ковъ не виж­да как­во мо­же да нап­ра­ви ВСС за по­доб­ря­ва­не на пра­во­пи­сътъ на сѫ­ди­и­тѣ. Как­то ос­та­на­ли­тѣ си ко­ле­ги, и той счи­та, че пар­ла­мен­тар­на­та кво­та трѣб­ва да се на­ма­ли. Ин­те­ре­сенъ до­пъл­ни­те­ленъ въп­росъ му бѣ­ше за­да­денъ: ВСС е за­поч­на­ла об­щес­тве­на по­рѫч­ка за стро­и­тел­ство на сгра­да за ве­че зак­ри­тия Спе­ци­а­ли­зи­ранъ сѫдъ. Ко­ле­га по­пи­та Пет­ковъ как­во трѣб­ва да се пра­ви съ та­зи по­рѫч­ка за 20 млн. лв. Пет­ковъ от­вър­на, че нѣ­ма ин­фор­ма­ция по въп­ро­сътъ, но смѣ­та, че трѣб­ва да се нап­ра­ви про­вѣр­ка и по­рѫч­ка­та евен­ту­ал­но да бѫ­де спрѣ­на.

На­ма­ля­ва­не­то на пар­ла­мен­тар­на­та кво­та изис­ква кон­сти­ту­ци­он­ни про­мѣ­ни и не би би­ло лес­но, но спо­редъ Да­ни­е­ла Алек­сан­дро­ва то е нуж­но. Тя сѫ­що из­хож­да отъ прин­ци­пътъ, че щомъ сѫ за­вър­ши­ли фа­кул­те­тътъ, сѫ­ди­и­тѣ мо­гѫтъ да пи­шѫтъ пра­вил­но. Трѣб­ва­ло да се тър­си тех­но­ло­гич­но рѣ­ше­ние.

На­ма­ля­ва­не на по­ли­ти­чес­ко­то вли­я­ние въ ВСС ис­ка и Мла­денъ Ди­мит­ровъ. Въ сѫ­що­то врѣ­ме той счи­та, че на­ли­чи­е­то на пар­ла­мен­тар­на кво­та въ ВСС е из­разъ на раз­дѣ­ле­ни­е­то на влас­ти­тѣ, ко­и­то трѣб­ва да се въз­пи­ратъ ед­на дру­га. Той сѫ­що ми­ни­ми­зи­ра проб­ле­мътъ съ пра­во­пи­сътъ – спо­редъ не­го ста­ва­ло въп­росъ за "не­вол­ни грѣш­ки" (има ли вол­ни?) и ВСС не мо­желъ да пра­ща ма­гис­тра­ти на оп­рѣс­ни­тел­ни кур­со­ве по пра­во­писъ.

Се­ри­оз­на по­зи­ция по пра­во­пис­ни­ятъ въп­росъ зае един­стве­но Та­тя­на Жи­ло­ва, прѣд­се­да­тел­ка на съ­ю­зътъ на сѫ­ди­и­тѣ въ Бъл­га­рия, ко­я­то оба­че не бѣ из­бра­на за членъ на ВСС. Спо­редъ нея проб­лемъ има не са­мо съ пра­во­пи­сътъ, а и съ син­так­ти­сътъ на сѫ­деб­ни­тѣ ак­то­ве, а "раз­па­дътъ на син­так­си­сътъ е раз­падъ на ми­съль­та. Тя обър­на вни­ма­ние, че по­нѣ­ко­га сѫ­ди­и­тѣ „поп­ра­вятъ“ пра­вил­но на­пи­са­ни тек­сто­ве. Отъ из­каз­ва­не­то ѝ яс­но про­ли­ча кри­тич­но­то от­но­ше­ние къмъ об­що­то ома­ло­ва­жа­ва­не на въп­ро­сътъ отъ ней­ни­тѣ ко­ле­ги. Жи­ло­ва е за­вър­ши­ла бъл­гар­ска фи­ло­ло­гия и е съ­ав­торъ на по­ма­га­ло­то „Пра­во, пра­во­писъ и пра­во­го­воръ“ из­да­де­но прѣзъ 2021 г.

БЕЗЪ СЪГ­ЛА­СУ­ВА­НЕ

Гла­су­ва­не­то се про­ве­де как­то чрѣзъ хар­ти­е­ни бю­ле­ти­ни, та­ка и он­лайнъ за ма­гис­тра­ти­тѣ, ко­и­то не при­сѫт­ства­ха фи­зи­чес­ки на съб­ра­ни­е­то. Въп­рѣ­ки то­ва учас­тва­ха ед­ва 64% отъ 2198-тѣ сѫ­дии въ Бъл­га­рия. По­доб­на ак­тив­ность е по­ве­че отъ оза­да­ча­ва­ща и не вѣ­щае ни­що доб­ро.

Съ не­же­ла­ни­е­то си да из­пъл­ни изис­ква­не­то на за­ко­нътъ, то­зи Висшъ сѫ­де­бенъ съ­вѣтъ за по­ре­денъ пѫть под­чер­та се­ри­оз­ни­тѣ проб­ле­ми въ уп­рав­ле­ни­е­то на сѫ­деб­на­та сис­те­ма.

– Бо­жи­даръ Бо­жа­новъ, ми­нис­търъ на ЕУ.

Ми­нис­тъ­рътъ на елек­трон­но­то уп­рав­ле­ние Бо­жи­даръ Бо­жа­новъ съ­об­щи, че ВСС е от­ка­залъ да съг­ла­су­ва сво­я­та сис­те­ма за он­лайнъ из­бо­ри съ МЕУ, как­то изис­ква за­ко­нътъ. Бо­жа­новъ е из­пра­тилъ двѣ пис­ма до ВСС, но и двѣ­тѣ сѫ би­ли за­мѣ­те­ни – по­ре­денъ лошъ сиг­налъ за го­тов­ность­та на ВСС да ра­бо­ти проз­рач­но.

ОС­ТА­НА­ЛИ­ТѢ ЧЛЕ­НО­ВЕ НА ВСС

Въ на­ча­ло­то на юни бѣ из­бранъ пър­ви­ятъ членъ на но­ви­ятъ със­тавъ на ВСС, прѣд­ста­ви­те­льтъ на слѣ­до­ва­те­ли­тѣ Пет­ко Пет­ковъ. Из­бо­рътъ му оба­че е об­жал­ванъ отъ кон­ку­рен­тътъ му Бой­ко Ата­на­совъ. То ще се гле­да отъ Вър­хов­ни­ятъ ка­са­ци­о­ненъ сѫдъ на 14 юли.

Прѣд­ста­ви­те­ли­тѣ на про­ку­ро­ри­тѣ въ ВСС ще бѫ­дѫтъ из­бра­ни на 9 юли.

Не е яс­но какъ ще бѫ­де по­пъл­не­на пар­ла­мен­тар­на­та кво­та въ ВСС – за­се­га нѣ­ма за­поч­на­ла про­це­ду­ра. По­ра­ди по­ли­ти­чес­ка­та кри­за и кон­сти­ту­ци­он­но­то изис­ква­не из­бо­рътъ да ста­ва съ двѣ тре­ти мно­зин­ство най-вѣ­ро­ят­но про­це­ду­ра­та нѣ­ма да бѫ­де про­ве­де­на въ срокъ.