Статии отбелѣзани съ ключовата дума „Атанасъ Мангъровъ“
България подъ сѣнката на COVID-19
Коронавирусътъ, причиняващъ болестьта COVID-19, окупира българското медийно пространство.
Мѣсецъ мартъ 2020 г. съ сигурность ще остане въ история съ начина, по който COVID-19 прѣнареди дневния редъ на обществото и на отдѣлния индивидъ. Въ България, както и въ много други страни, събитията се развиватъ изключително бързо и нерѣдко това, което е било вѣрно вчера, вече не е днесъ. Стигна се до тамъ, че нѣкои медии (като „Дневникъ“) започнаха да прѣдлагатъ филтъръ за новини „безъ коронавирусъ“.
А НИ ПАЗѢШЕ АУРАТА НА БОРИСОВЪ...
На 5 мартъ България бѣше една отъ много малкото европейски държави безъ нито единъ официаленъ случай на боленъ отъ COVID-19. Другитѣ незасегнати тогава бѣха Словакия, Черна Гора, Молдова, Кипъръ, Турция и... Ватикана. Въ тази изключителна обстановка, когато почти всичкитѣ ни съсѣди бѣха заразени, изъ Интернетъ се появи лъжливата новина, че споредъ астроложката Алена „Аурата на Борисов не допуска коронавируса в България“. Нелѣпото твърдение се разпространи невѣроятно бързо и почти никой не се усъмни въ истиностьта му, докато на 8 мартъ не бѣ обявенъ официално първиятъ случай за България.
ЗВѢЗДАТА НА ГЕН. МУТАФЧИЙСКИ
Почти двѣ седмици по-рано, на 24 февруари, бѣ взето рѣшението за създаване на Националенъ оперативенъ щабъ (наричанъ отъ всички просто „Щаба“), оглавенъ отъ директора на Военномедицинска академия, ген. Вѣнциславъ Мутафчийски, хирургъ. Брифингитѣ на щаба, на които ген. Мутафчийски се явява неизмѣнно въ униформа, започнаха още на 25 февруари. Първоначално мѣркитѣ бѣха за налагане на двуседмична карантина на пристигащи отъ чужбина българи.
Скоро обаче слѣдобѣднитѣ брифинги се прѣвърнаха въ четене на числа за заразенитѣ, починалитѣ и оздравѣлитѣ отъ COVID-19 въ страната, съ разбивка по области. Спокойната твърдость, съ която ген. Мутафчийски отговаря на журналистическитѣ въпроси, му спечели бърза слава. Изъ социалнитѣ мрѣжи плъзнаха многобройни закачки и игри на думи, въ които шефътъ на Щаба забранява всѣкакво движение, дори и метафорично: „Излиза ми грѣшка.“ – „Да не излиза“, „Комунизмътъ си отива.“ – „Никѫдѣ нѣма да отива“ и т.н. …