А НИ ПА­ЗѢ­ШЕ АУ­РА­ТА НА БО­РИ­СОВЪ...

На 5 мартъ Бъл­га­рия бѣ­ше ед­на отъ мно­го мал­ко­то ев­ро­пейс­ки дър­жа­ви безъ ни­то единъ офи­ци­а­ленъ слу­чай на бо­ленъ отъ COVID-19. Дру­ги­тѣ не­за­сег­на­ти то­га­ва бѣ­ха Сло­ва­кия, Чер­на Го­ра, Мол­до­ва, Ки­пъръ, Тур­ция и... Ва­ти­ка­на. Въ та­зи из­клю­чи­тел­на об­ста­нов­ка, ко­га­то поч­ти всич­ки­тѣ ни съ­сѣ­ди бѣ­ха за­ра­зе­ни, изъ Ин­тер­нетъ се по­я­ви лъж­ли­ва­та но­ви­на, че спо­редъ ас­тро­лож­ка­та Але­на „Ау­ра­та на Бо­ри­сов не до­пус­ка ко­ро­на­ви­ру­са в Бъл­га­рия“. Не­лѣ­по­то твър­де­ние се раз­прос­тра­ни не­вѣ­ро­ят­но бър­зо и поч­ти ни­кой не се усъм­ни въ ис­ти­ность­та му, до­ка­то на 8 мартъ не бѣ обя­венъ офи­ци­ал­но пър­ви­ятъ слу­чай за Бъл­га­рия.

ЗВѢЗ­ДА­ТА НА ГЕН. МУ­ТАФ­ЧИЙС­КИ

Поч­ти двѣ сед­ми­ци по-ра­но, на 24 фев­ру­а­ри, бѣ взе­то рѣ­ше­ни­е­то за съз­да­ва­не на На­ци­о­на­ленъ опе­ра­ти­венъ щабъ (на­ри­чанъ отъ всич­ки прос­то „Ща­ба“), ог­ла­венъ отъ ди­рек­то­ра на Во­ен­но­ме­ди­цин­ска ака­де­мия, ген. Вѣн­цис­лавъ Му­таф­чийс­ки, хи­рургъ. Бри­фин­ги­тѣ на ща­ба, на ко­и­то ген. Му­таф­чийс­ки се явя­ва не­из­мѣн­но въ уни­фор­ма, за­поч­на­ха още на 25 фев­ру­а­ри. Пър­во­на­чал­но мѣр­ки­тѣ бѣ­ха за на­ла­га­не на дву­сед­мич­на ка­ран­ти­на на прис­ти­га­щи отъ чуж­би­на бъл­га­ри.

Ско­ро оба­че слѣ­до­бѣд­ни­тѣ бри­фин­ги се прѣ­вър­на­ха въ че­те­не на чис­ла за за­ра­зе­ни­тѣ, по­чи­на­ли­тѣ и оз­дра­вѣ­ли­тѣ отъ COVID-19 въ стра­на­та, съ раз­бив­ка по об­лас­ти. Спо­кой­на­та твър­дость, съ ко­я­то ген. Му­таф­чийс­ки от­го­ва­ря на жур­на­лис­ти­чес­ки­тѣ въп­ро­си, му спе­че­ли бър­за сла­ва. Изъ со­ци­ал­ни­тѣ мрѣ­жи плъз­на­ха мно­гоб­рой­ни за­кач­ки и иг­ри на ду­ми, въ ко­и­то ше­фътъ на Ща­ба заб­ра­ня­ва всѣ­как­во дви­же­ние, до­ри и ме­та­фо­рич­но: „Из­ли­за ми грѣш­ка.“ – „Да не из­ли­за“, „Ко­му­низ­мътъ си оти­ва.“ – „Ни­кѫ­дѣ нѣ­ма да оти­ва“ и т.н.

Да­лечъ не ве­селъ бѣ оба­че слу­ча­ятъ съ за­ра­зе­ния бъл­гар­ски оли­гархъ, соб­стве­никъ на ме­дии и фут­бол­ни клу­бо­ве, Ки­рилъ До­мус­чи­евъ. На 17 мартъ ста­на яс­но, че му е нап­ра­венъ тестъ за бо­лесть­та COVID-19, а ре­зул­та­тътъ е по­ло­жи­те­ленъ. Вмѣс­то оба­че да ос­та­не подъ до­маш­на ка­ран­ти­на или да бѫ­де при­етъ въ ВМА, как­то прѣд­по­ла­гатъ раз­по­ред­би­тѣ на Ща­ба, До­мус­чи­евъ пос­тѫ­пи въ час­тна­та бол­ни­ца Со­фи­я­медъ, пос­та­вяй­ки по то­зи на­чинъ подъ при­ну­ди­тел­на ка­ран­ти­на цѣ­лия ѝ пер­со­налъ, как­то и дру­ги­тѣ па­ци­ен­ти въ лѣ­чеб­но­то за­ве­де­ние. Най-стран­на бѣ про­дъл­жи­тел­ность­та на ка­ран­ти­на­та – вмѣс­то 14-те де­на, изис­ква­ни отъ всич­ки дру­ги бъл­гар­ски граж­да­ни, въ слу­чая на граж­да­ни­на До­мус­чи­евъ 48 ча­са бѣ­ха дос­та­тъч­ни. На въп­росъ за­що е би­ло до­пус­на­то при­е­ма­не­то на за­ра­зе­ния въ час­тна бол­ни­ца, вмѣс­то въ ВМА, ген. Му­таф­чийс­ки от­го­во­ри ла­ко­нич­но: „оче­вид­но ни­кой не мо­же да спре бол­ни­тѣ да по­сѣ­ща­ватъ раз­лич­ни бол­ни­ци“. Не ста­на яс­но, да­ли изоб­що нѣ­кой се е опи­талъ да прѣ­дот­вра­ти аб­сур­дна­та си­ту­а­ция. Са­ми­ятъ До­мус­чи­евъ се обя­ви за оз­дра­вѣлъ сед­ми­ца по-къс­но, на 24 мартъ, а цѣ­ла­та случ­ка бѣ от­ра­зе­на по сил­но спе­ци­фи­ченъ на­чинъ отъ ме­ди­и­тѣ, ко­и­то сѫ подъ кон­тро­ла на оли­гар­ха.

Дни слѣдъ оз­дра­вѣ­ва­не­то си, До­мус­чи­евъ за­я­ви, че за­ра­ди кри­за­та пок­рай за­ра­за­та е въз­мож­но ме­дии да фа­ли­ратъ. Той прѣд­ла­га и рѣ­ше­ние – дър­жав­на по­мощь, раз­би­ра се.

ДѢЙС­ТВИЯ И СА­МО­О­БЕЗ­ДВИЖ­ВА­НЕ НА НС

Сѫ­щев­рѣ­мен­но, на 13 мартъ На­род­но­то съб­ра­ние гла­су­ва въ­веж­да­не на из­вън­ред­но по­ло­же­ние въ стра­на­та, за срокъ отъ единъ мѣ­сецъ. То бѣ одоб­ре­но съ гла­со­ве­тѣ на надъ 200 де­пу­та­ти и не­об­хо­ди­мость­та му не бѣ под­ло­же­на на съм­нѣ­ние отъ ни­кой зна­чимъ об­щес­твенъ су­бектъ. Глав­ни­ятъ про­ку­роръ Иванъ Ге­шевъ, за­сѣн­ченъ отъ сла­ва­та на ген. Му­таф­чийс­ки, пра­вѣ­ше от­ча­я­ни опи­ти да се за­дър­жи на пър­ви­тѣ стра­ни­ци на ме­ди­и­тѣ и до­ри прѣд­ло­жи въ­веж­да­не­то на „поч­ти во­ен­но по­ло­же­ние“ (из­каз­ва­не отъ 17 мартъ), прие пос­ла­ни­ка на Ки­тай у насъ (26 мартъ), на ко­я­то но­сѣ­ше чер­на за­щит­на мас­ка.

Про­ектъ за на­ро­ченъ за­конъ за из­вън­ред­но­то по­ло­же­ние, дѣйс­тващъ съ зад­на да­та, бѣ вне­сенъ въ пар­ла­мен­та на 16 мартъ и гла­су­ванъ на 20 мартъ. Нѣ­кои отъ чле­но­ве­тѣ му – ка­то то­зи за пос­та­вя­не на та­ванъ на цѣ­ни­тѣ, за на­ла­га­не на на­ка­за­ния за пуб­ли­ку­ва­не на фал­ши­ви но­ви­ни и др. – бѣ­ха под­ло­же­ни на кри­ти­ка отъ юрис­ти, ма­каръ и ма­со­во­то об­щес­тве­но мнѣ­ние да не бѣ­ше шо­ки­ра­но отъ за­да­ва­щи­тѣ се ог­ра­ни­че­ния. Все пакъ пре­зи­ден­тътъ Ра­девъ на­ло­жи ве­то на най-спор­ни­тѣ час­ти отъ за­ко­на още въ не­дѣ­ля 22 мартъ. Мно­зи­на го уп­рек­на­ха, че се стре­ми да из­влѣ­че по­ли­ти­чес­ки ди­ви­ден­ти отъ си­ту­а­ци­я­та и да влѣ­зе въ свѣт­ли­на­та на про­жек­то­ри­тѣ, ко­и­то ог­рѣ­ва­ха и все още ог­рѣ­ватъ прѣ­дим­но ген. Му­таф­чийс­ки. На слѣд­ва­щия день, по­не­дѣл­никъ 23 мартъ, ве­то­то бѣ­ше под­крѣ­пе­но отъ пар­ла­мен­та на из­вън­ред­но за­се­да­ние, не безъ вза­им­ни об­ви­не­ния меж­ду по­ли­ти­чес­ки­тѣ си­ли. Осо­бенъ ин­те­ре­сенъ е слу­ча­ятъ съ чле­на за та­ванъ на цѣ­ни­тѣ. Той бѣ­ше пър­во­на­чал­но прѣд­ло­женъ отъ БСП, под­крѣ­пенъ отъ ГЕРБ, пос­та­венъ подъ ве­то­то на пре­зи­ден­та, ко­е­то на свой редъ бѣ под­крѣ­пе­но отъ БСП.

По врѣ­ме на пар­ла­мен­тар­но­то за­се­да­ние отъ 23 мартъ, Алек­сан­дъръ Си­мовъ (БСП) при­пом­ни и зак­лѣй­ми ду­ми­тѣ на ми­нис­тъ­ра на фи­нан­си­тѣ, Вла­дис­лавъ Го­ра­новъ, че „Не е мо­мен­тътъ да си го­во­римъ за де­мок­ра­ция“, про­из­не­се­ни прѣд­ния день. Та­ка се стиг­на до па­ра­док­сал­на­та си­ту­а­ция пар­ти­я­та нас­лѣд­ни­ца на БКП да за­щи­та­ва сво­бо­да­та на сло­во­то и по­ли­ти­чес­кия плу­ра­ли­зъмъ, а уп­рав­ля­ва­щи­тѣ отъ ГЕРБ (сък­ра­ще­ние отъ Граж­да­ние за Ев­ро­пейс­ко Раз­ви­тие на Бъл­га­рия) да мър­мо­рятъ не­о­доб­ри­тел­но.

На 26 мартъ, На­род­но­то съб­ра­ние гла­су­ва из­не­над­ва­що­то рѣ­ше­ние да прѣк­ра­ти ре­дов­ни­тѣ си за­се­да­ния и да се съ­би­ра са­мо по спѣш­ни въп­ро­си, свър­за­ни съ из­вън­ред­но­то по­ло­же­ние. То­зи пѫть „за“ гла­су­ва­ха ед­ва 115 де­пу­та­ти, ка­то въ ка­те­го­рич­на опо­зи­ция зас­та­на един­стве­но БСП. Прѣк­ра­тя­ва­не­то на за­се­да­ния бѣ прѣд­ло­же­но отъ уп­рав­ля­ва­щи­тѣ и се обяс­ня­ва съ не­въз­мож­ность­та въ пле­нар­на за­ла да се спаз­ва раз­сто­я­ние отъ 2 м. меж­ду де­пу­та­ти­тѣ. Важ­но е да се от­бѣ­лѣ­жи, че пар­ла­мен­тар­ни­ятъ кон­тролъ ще се осѫ­щес­твя­ва са­мо пис­ме­но и, съ­от­вѣт­но, нѣ­ма да по­лу­ча­ва глас­ность­та, на ко­я­то мо­же да се рад­ва при ус­тни из­каз­ва­ния.

АЛ­ТЕР­НА­ТИВ­НИ ЕК­СПЕР­ТНИ МНѢ­НИЯ

Прѣзъ цѣ­лия мартъ мѣ­сецъ ин­тер­вю­та за мно­жес­тво ме­дии да­де доц. Ман­гъ­ровъ, ди­рек­торъ на дѣт­ско­то от­дѣ­ле­ние въ Ин­фек­ци­оз­на бол­ни­ца, Со­фия. Въ рѣз­ко про­ти­во­рѣ­чие съ ин­струк­ци­и­тѣ на ген. Му­таф­чийс­ки, Ман­гъ­ровъ го­во­ри за ма­со­во тес­тва­не съ т. нар. „бър­зи“ тес­то­ве и за раз­ви­ва­не­то на „ста­денъ иму­ни­тетъ“, кой­то се про­я­вя­ва при за­ра­зя­ва­не на око­ло 70% отъ на­се­ле­ни­е­то. За раз­ли­ка отъ прѣд­ста­ви­те­ли­тѣ на власть­та, Ман­гъ­ровъ об­ръ­ща­ше го­лѣ­мо вни­ма­ние на ико­но­ми­чес­ки­тѣ пос­лѣ­ди­ци отъ пов­се­мѣс­тна­та ка­ран­ти­на, за ко­е­то си нав­лѣ­че кри­ти­ки, че го­во­ри не ка­то лѣ­карь, а ка­то ико­но­мистъ.

Въп­рѣ­ки то­ва, до­це­нъ­тът влѣ­зе въ със­та­ва на т. нар. Ме­ди­цин­ски съ­вѣтъ, сфор­ми­ранъ на 24 мартъ отъ Ми­нис­тер­ски съ­вѣтъ. На­че­ло на но­ва­та из­вън­ред­на гру­па зас­та­на проф. Кос­та Кос­товъ, пул­мо­логъ и ли­ченъ про­тив­никъ на ген. Му­таф­чийс­ки, съ ко­го­то нѣ­ко­га сѫ ра­бо­ти­ли за­ед­но въ ВМА. Пър­во­на­чал­но бѣ обя­ве­но, че Съ­вѣ­тътъ е не­за­ви­симъ отъ Ща­ба и въз­ник­на­ха съм­нѣ­не­ния, че пре­ми­е­рътъ се стре­ми да ог­ра­ни­чи вли­я­ни­е­то на ген. Му­таф­чийс­ки, кой­то, спо­редъ про­уч­ва­не на „Га­лъпъ“ отъ 24 мартъ се рад­ва на поч­ти 90% одоб­ре­ние отъ граж­да­ни­тѣ, мно­го по­ве­че отъ 70% на Бо­ри­совъ. По-къс­но бѣ ка­за­но, че Съ­вѣ­тътъ всѫщ­ность е под­чи­ненъ на Ща­ба, но ед­но е си­гур­но – мнѣ­ни­я­та на двѣ­тѣ из­вън­ред­ни фор­ми­ро­ва­ния сѫ раз­лич­ни. Ос­вѣнъ по въп­ро­са за тес­то­ве­тѣ, по кой­то Съ­вѣ­тътъ зас­та­ва на по­зи­ци­и­тѣ на Ман­гъ­ровъ, тѣ се раз­ми­на­ватъ и от­нос­но на­лич­ность­та на бол­нич­ни лег­ла за бол­ни­тѣ отъ COVID-19. Ща­бътъ за­поч­на еки­пи­ра­не на „по­ле­ви бол­ни­ци“ (пру­жи­не­ни лег­ла въ го­лѣ­ми за­ли въ об­лас­тни­тѣ гра­до­ве), до­ка­то Ме­ди­цин­ския съ­вѣтъ твър­ди, че то­ва е не­нуж­но, за­що­то на­лич­ни лег­ла, и то въ „обик­но­ве­ни“ бол­ни­ци сѫ­щес­тву­ватъ въ дос­та­тъч­но ко­ли­чес­тво.

Ще­ти­тѣ за биз­не­са, ма­каръ и все още не­из­чис­ли­ми, рас­татъ. Мно­го от­рас­ли отъ ико­но­ми­ка­та не мо­гатъ да фун­кци­о­ни­ратъ, а бро­ятъ ре­гис­три­ра­ни без­ра­бот­ни се уве­ли­ча­ва съ хи­ля­ди. Въ та­зи об­ста­нов­ка пра­ви­тел­ство за­поч­на прѣх­вър­ля­не на ми­ли­о­ни и ми­ли­ар­ди ле­во­ве въ про­из­вол­ни по­со­ки (700 млн бѣ­ха на­лѣ­ни въ Бъл­гар­ска­та бан­ка за раз­ви­тие, безъ да ста­не яс­но за как­во ще се пол­зватъ); ми­нис­тъ­рътъ на фи­нан­си­тѣ Вл. Го­ра­новъ обя­ви, че дър­жа­ва­та ще взе­ме новъ за­емъ на стой­ность единъ ми­ли­ардъ, но въ сѫ­що­то врѣ­ме ва­лид­ность­та на ви­нет­ки­тѣ нѣ­ма да бѫ­де про­дъл­же­на, а са­мо­о­си­гу­ря­ва­щи­тѣ се граж­да­ни не мо­гатъ да раз­чи­татъ на ни­как­ва по­мощь отъ дър­жа­ва­та.

Въ об­ща­та оле­лия се чу и гла­сътъ на соб­стве­ни­ка на „Уол­то­пия“ Ивай­ло Пен­чевъ. Фир­ма­та, про­из­во­ди­тель на спор­тни съ­о­рѫ­же­ния, по­же­ла да да­ри па­ри за тех­ни­ка на со­фийс­ка­та Алек­сан­дров­ска бол­ни­ца, но са­мо ако сѫ­ща­та тех­ни­ка бѫ­де при­о­ри­тет­но пол­зва­на за слу­жи­те­ли на „Уол­то­пия“. Дър­жав­на­та бол­ни­ца нѣ­ма­ше другъ из­ходъ, ос­вѣнъ да от­ка­же да­ре­ни­е­то, но цѣль­та на Пен­чевъ бѣ пос­тиг­на­та – той по­лу­чи мѣс­то­то си въ ме­дий­ния пей­зажъ.

Ико­но­мис­тътъ Кра­сенъ Кюр­кчи­евъ прѣд­ла­га въ­веж­да­не на ка­ран­ти­на на двѣ ско­рос­ти. Иде­я­та е да се ог­ра­ни­чи дви­же­ни­е­то и дѣй­ность­та един­стве­но на въз­рас­тни­тѣ и хо­ра­та въ рискъ, а ра­бо­тос­по­соб­но­то на­се­ле­ние, чий­то жи­вотъ е по-сла­бо зас­тра­шенъ отъ ви­ру­са, да про­дъл­жи да се тру­ди и да ва­ди па­ри. За­се­га влас­ти­тѣ не пра­вятъ ни­що, съ ко­е­то да под­ска­жатъ, че тър­сятъ ал­тер­на­ти­ва на пов­се­мѣс­тна­та ка­ран­ти­на. За смѣт­ка на то­ва на 30 мартъ ми­нис­тъ­рътъ на здра­ве­о­паз­ва­не­то К. Ана­ни­евъ на­ре­ди по­сѣ­ща­не­то на об­щес­тве­ни мѣс­та да ста­ва са­мо и един­стве­но съ мас­ка. Не бѣ яс­но какъ ще се спа­зи то­ва на­реж­да­ние, при по­ло­же­ние, че мас­ки­тѣ сѫ де­фи­цит­ни, а са­ма­та за­по­вѣдь от­пад­на още на слѣд­ния день, 31 мартъ.

ВИ­РУ­СЪТЪ И ЦЪР­КВА­ТА

Не­мал­ко ме­дий­но вни­ма­ние по­лу­чи и по­ве­де­ни­е­то на Бъл­гар­ска­та пра­вос­лав­на цър­ква (БПЦ) по врѣ­ме на епи­де­ми­я­та. На 11 мартъ пат­ри­архъ Не­о­фитъ раз­пра­ти ок­рѫж­но пис­мо до всич­ки мит­ро­по­ли­ти, съ ко­е­то пот­вър­жда­ва­ше, че да­ва­не­то на при­час­тие трѣб­ва да про­дъл­жи, за­що­то „све­ти­тѣ Тай­ни не мо­гатъ да бѫ­датъ прѣ­но­си­те­ли на за­ра­за или как­ва­то и да е бо­лесть“. Пос­рещ­на­то съ мно­го въз­му­ще­ние отъ (ате­ис­тич­но­то) бъл­гар­ско об­щес­тво, то­ва рѣ­ше­ние не бѣ­ше ос­по­ре­но по ни­ка­къвъ на­чинъ отъ свѣт­ска­та власть. На нѣ­кол­ко пѫ­ти ми­нис­търъ-прѣд­се­да­те­льтъ Бой­ко Бо­ри­совъ по­соч­ва­ше, че не мо­же да се бър­ка въ дѣ­ла­та на цър­ква­та. Опа­се­ния бу­дѣ­ше нас­тѫп­ва­не­то на Ве­лик­ден­ски­тѣ праз­ни­ци и на страс­тна­та сед­ми­ца, ко­га­то хра­мо­ве­тѣ се по­сѣ­ща­ватъ по-ак­тив­но.

Въ край­на смѣт­ка на 30 мартъ ген. Му­таф­чийс­ки се срещ­на съ Све­тия Си­нодъ, а слѣдъ то­ва обя­ви, че се е стиг­на­ло до „единъ до­бъръ ком­про­мисъ“ – при­час­тие ще се да­ва, но са­ми­тѣ служ­би ще се със­то­ятъ прѣдъ цър­кви­тѣ.