България подъ сѣнката на COVID-19
Чете се за 9 минути
Коронавирусътъ, причиняващъ болестьта COVID-19, окупира българското медийно пространство.
Мѣсецъ мартъ 2020 г. съ сигурность ще остане въ история съ начина, по който COVID-19 прѣнареди дневния редъ на обществото и на отдѣлния индивидъ. Въ България, както и въ много други страни, събитията се развиватъ изключително бързо и нерѣдко това, което е било вѣрно вчера, вече не е днесъ. Стигна се до тамъ, че нѣкои медии (като „Дневникъ“) започнаха да прѣдлагатъ филтъръ за новини „безъ коронавирусъ“.
А НИ ПАЗѢШЕ АУРАТА НА БОРИСОВЪ...
На 5 мартъ България бѣше една отъ много малкото европейски държави безъ нито единъ официаленъ случай на боленъ отъ COVID-19. Другитѣ незасегнати тогава бѣха Словакия, Черна Гора, Молдова, Кипъръ, Турция и... Ватикана. Въ тази изключителна обстановка, когато почти всичкитѣ ни съсѣди бѣха заразени, изъ Интернетъ се появи лъжливата новина, че споредъ астроложката Алена „Аурата на Борисов не допуска коронавируса в България“. Нелѣпото твърдение се разпространи невѣроятно бързо и почти никой не се усъмни въ истиностьта му, докато на 8 мартъ не бѣ обявенъ официално първиятъ случай за България.
ЗВѢЗДАТА НА ГЕН. МУТАФЧИЙСКИ
Почти двѣ седмици по-рано, на 24 февруари, бѣ взето рѣшението за създаване на Националенъ оперативенъ щабъ (наричанъ отъ всички просто „Щаба“), оглавенъ отъ директора на Военномедицинска академия, ген. Вѣнциславъ Мутафчийски, хирургъ. Брифингитѣ на щаба, на които ген. Мутафчийски се явява неизмѣнно въ униформа, започнаха още на 25 февруари. Първоначално мѣркитѣ бѣха за налагане на двуседмична карантина на пристигащи отъ чужбина българи.
Скоро обаче слѣдобѣднитѣ брифинги се прѣвърнаха въ четене на числа за заразенитѣ, починалитѣ и оздравѣлитѣ отъ COVID-19 въ страната, съ разбивка по области. Спокойната твърдость, съ която ген. Мутафчийски отговаря на журналистическитѣ въпроси, му спечели бърза слава. Изъ социалнитѣ мрѣжи плъзнаха многобройни закачки и игри на думи, въ които шефътъ на Щаба забранява всѣкакво движение, дори и метафорично: „Излиза ми грѣшка.“ – „Да не излиза“, „Комунизмътъ си отива.“ – „Никѫдѣ нѣма да отива“ и т.н.
Далечъ не веселъ бѣ обаче случаятъ съ заразения български олигархъ, собственикъ на медии и футболни клубове, Кирилъ Домусчиевъ. На 17 мартъ стана ясно, че му е направенъ тестъ за болестьта COVID-19, а резултатътъ е положителенъ. Вмѣсто обаче да остане подъ домашна карантина или да бѫде приетъ въ ВМА, както прѣдполагатъ разпоредбитѣ на Щаба, Домусчиевъ постѫпи въ частната болница Софиямедъ, поставяйки по този начинъ подъ принудителна карантина цѣлия ѝ персоналъ, както и другитѣ пациенти въ лѣчебното заведение. Най-странна бѣ продължителностьта на карантината – вмѣсто 14-те дена, изисквани отъ всички други български граждани, въ случая на гражданина Домусчиевъ 48 часа бѣха достатъчни. На въпросъ защо е било допуснато приемането на заразения въ частна болница, вмѣсто въ ВМА, ген. Мутафчийски отговори лаконично: „очевидно никой не може да спре болнитѣ да посѣщаватъ различни болници“. Не стана ясно, дали изобщо нѣкой се е опиталъ да прѣдотврати абсурдната ситуация. Самиятъ Домусчиевъ се обяви за оздравѣлъ седмица по-късно, на 24 мартъ, а цѣлата случка бѣ отразена по силно специфиченъ начинъ отъ медиитѣ, които сѫ подъ контрола на олигарха.
Дни слѣдъ оздравѣването си, Домусчиевъ заяви, че заради кризата покрай заразата е възможно медии да фалиратъ. Той прѣдлага и рѣшение – държавна помощь, разбира се.
ДѢЙСТВИЯ И САМООБЕЗДВИЖВАНЕ НА НС
Сѫщеврѣменно, на 13 мартъ Народното събрание гласува въвеждане на извънредно положение въ страната, за срокъ отъ единъ мѣсецъ. То бѣ одобрено съ гласоветѣ на надъ 200 депутати и необходимостьта му не бѣ подложена на съмнѣние отъ никой значимъ общественъ субектъ. Главниятъ прокуроръ Иванъ Гешевъ, засѣнченъ отъ славата на ген. Мутафчийски, правѣше отчаяни опити да се задържи на първитѣ страници на медиитѣ и дори прѣдложи въвеждането на „почти военно положение“ (изказване отъ 17 мартъ), прие посланика на Китай у насъ (26 мартъ), на която носѣше черна защитна маска.
Проектъ за нароченъ законъ за извънредното положение, дѣйстващъ съ задна дата, бѣ внесенъ въ парламента на 16 мартъ и гласуванъ на 20 мартъ. Нѣкои отъ членоветѣ му – като този за поставяне на таванъ на цѣнитѣ, за налагане на наказания за публикуване на фалшиви новини и др. – бѣха подложени на критика отъ юристи, макаръ и масовото обществено мнѣние да не бѣше шокирано отъ задаващитѣ се ограничения. Все пакъ президентътъ Радевъ наложи вето на най-спорнитѣ части отъ закона още въ недѣля 22 мартъ. Мнозина го упрекнаха, че се стреми да извлѣче политически дивиденти отъ ситуацията и да влѣзе въ свѣтлината на прожекторитѣ, които огрѣваха и все още огрѣватъ прѣдимно ген. Мутафчийски. На слѣдващия день, понедѣлникъ 23 мартъ, ветото бѣше подкрѣпено отъ парламента на извънредно заседание, не безъ взаимни обвинения между политическитѣ сили. Особенъ интересенъ е случаятъ съ члена за таванъ на цѣнитѣ. Той бѣше първоначално прѣдложенъ отъ БСП, подкрѣпенъ отъ ГЕРБ, поставенъ подъ ветото на президента, което на свой редъ бѣ подкрѣпено отъ БСП.
По врѣме на парламентарното заседание отъ 23 мартъ, Александъръ Симовъ (БСП) припомни и заклѣйми думитѣ на министъра на финанситѣ, Владиславъ Горановъ, че „Не е моментътъ да си говоримъ за демокрация“, произнесени прѣдния день. Така се стигна до парадоксалната ситуация партията наслѣдница на БКП да защитава свободата на словото и политическия плурализъмъ, а управляващитѣ отъ ГЕРБ (съкращение отъ Граждание за Европейско Развитие на България) да мърморятъ неодобрително.
На 26 мартъ, Народното събрание гласува изненадващото рѣшение да прѣкрати редовнитѣ си заседания и да се събира само по спѣшни въпроси, свързани съ извънредното положение. Този пѫть „за“ гласуваха едва 115 депутати, като въ категорична опозиция застана единствено БСП. Прѣкратяването на заседания бѣ прѣдложено отъ управляващитѣ и се обяснява съ невъзможностьта въ пленарна зала да се спазва разстояние отъ 2 м. между депутатитѣ. Важно е да се отбѣлѣжи, че парламентарниятъ контролъ ще се осѫществява само писмено и, съотвѣтно, нѣма да получава гласностьта, на която може да се радва при устни изказвания.
АЛТЕРНАТИВНИ ЕКСПЕРТНИ МНѢНИЯ
Прѣзъ цѣлия мартъ мѣсецъ интервюта за множество медии даде доц. Мангъровъ, директоръ на дѣтското отдѣление въ Инфекциозна болница, София. Въ рѣзко противорѣчие съ инструкциитѣ на ген. Мутафчийски, Мангъровъ говори за масово тестване съ т. нар. „бързи“ тестове и за развиването на „стаденъ имунитетъ“, който се проявява при заразяване на около 70% отъ населението. За разлика отъ прѣдставителитѣ на властьта, Мангъровъ обръщаше голѣмо внимание на икономическитѣ послѣдици отъ повсемѣстната карантина, за което си навлѣче критики, че говори не като лѣкарь, а като икономистъ.
Въпрѣки това, доценътът влѣзе въ състава на т. нар. Медицински съвѣтъ, сформиранъ на 24 мартъ отъ Министерски съвѣтъ. Начело на новата извънредна група застана проф. Коста Костовъ, пулмологъ и личенъ противникъ на ген. Мутафчийски, съ когото нѣкога сѫ работили заедно въ ВМА. Първоначално бѣ обявено, че Съвѣтътъ е независимъ отъ Щаба и възникнаха съмнѣнения, че премиерътъ се стреми да ограничи влиянието на ген. Мутафчийски, който, споредъ проучване на „Галъпъ“ отъ 24 мартъ се радва на почти 90% одобрение отъ гражданитѣ, много повече отъ 70% на Борисовъ. По-късно бѣ казано, че Съвѣтътъ всѫщность е подчиненъ на Щаба, но едно е сигурно – мнѣнията на двѣтѣ извънредни формирования сѫ различни. Освѣнъ по въпроса за тестоветѣ, по който Съвѣтътъ застава на позициитѣ на Мангъровъ, тѣ се разминаватъ и относно наличностьта на болнични легла за болнитѣ отъ COVID-19. Щабътъ започна екипиране на „полеви болници“ (пружинени легла въ голѣми зали въ областнитѣ градове), докато Медицинския съвѣтъ твърди, че това е ненужно, защото налични легла, и то въ „обикновени“ болници сѫществуватъ въ достатъчно количество.
Щетитѣ за бизнеса, макаръ и все още неизчислими, растатъ. Много отрасли отъ икономиката не могатъ да функциониратъ, а броятъ регистрирани безработни се увеличава съ хиляди. Въ тази обстановка правителство започна прѣхвърляне на милиони и милиарди левове въ произволни посоки (700 млн бѣха налѣни въ Българската банка за развитие, безъ да стане ясно за какво ще се ползватъ); министърътъ на финанситѣ Вл. Горановъ обяви, че държавата ще вземе новъ заемъ на стойность единъ милиардъ, но въ сѫщото врѣме валидностьта на винеткитѣ нѣма да бѫде продължена, а самоосигуряващитѣ се граждани не могатъ да разчитатъ на никаква помощь отъ държавата.
Въ общата олелия се чу и гласътъ на собственика на „Уолтопия“ Ивайло Пенчевъ. Фирмата, производитель на спортни съорѫжения, пожела да дари пари за техника на софийската Александровска болница, но само ако сѫщата техника бѫде приоритетно ползвана за служители на „Уолтопия“. Държавната болница нѣмаше другъ изходъ, освѣнъ да откаже дарението, но цѣльта на Пенчевъ бѣ постигната – той получи мѣстото си въ медийния пейзажъ.
Икономистътъ Красенъ Кюркчиевъ прѣдлага въвеждане на карантина на двѣ скорости. Идеята е да се ограничи движението и дѣйностьта единствено на възрастнитѣ и хората въ рискъ, а работоспособното население, чийто животъ е по-слабо застрашенъ отъ вируса, да продължи да се труди и да вади пари. Засега властитѣ не правятъ нищо, съ което да подскажатъ, че търсятъ алтернатива на повсемѣстната карантина. За смѣтка на това на 30 мартъ министърътъ на здравеопазването К. Ананиевъ нареди посѣщането на обществени мѣста да става само и единствено съ маска. Не бѣ ясно какъ ще се спази това нареждание, при положение, че маскитѣ сѫ дефицитни, а самата заповѣдь отпадна още на слѣдния день, 31 мартъ.
ВИРУСЪТЪ И ЦЪРКВАТА
Немалко медийно внимание получи и поведението на Българската православна църква (БПЦ) по врѣме на епидемията. На 11 мартъ патриархъ Неофитъ разпрати окрѫжно писмо до всички митрополити, съ което потвърждаваше, че даването на причастие трѣбва да продължи, защото „светитѣ Тайни не могатъ да бѫдатъ прѣносители на зараза или каквато и да е болесть“. Посрещнато съ много възмущение отъ (атеистичното) българско общество, това рѣшение не бѣше оспорено по никакъвъ начинъ отъ свѣтската власть. На нѣколко пѫти министъръ-прѣдседательтъ Бойко Борисовъ посочваше, че не може да се бърка въ дѣлата на църквата. Опасения будѣше настѫпването на Великденскитѣ празници и на страстната седмица, когато храмоветѣ се посѣщаватъ по-активно.
Въ крайна смѣтка на 30 мартъ ген. Мутафчийски се срещна съ Светия Синодъ, а слѣдъ това обяви, че се е стигнало до „единъ добъръ компромисъ“ – причастие ще се дава, но самитѣ служби ще се състоятъ прѣдъ църквитѣ.