СИ­ТУ­А­ЦИ­Я­ТА ВЪ ГЕР­МА­НИЯ

Прѣ­ди да за­ми­на на 17 мартъ, въ Гер­ма­ния офи­ци­ал­ни ог­ра­ни­че­ния на дви­же­ни­е­то на граж­да­ни­тѣ не бѣ­ха на­ло­же­ни, ма­каръ со­ци­ал­на­та дис­тан­ция да бѣ­ше ве­че опо­вѣс­те­на ка­то глав­на мѣр­ка за спра­вя­не съ за­ра­за­та. Още сед­ми­ца по-ра­но де­зин­фек­тан­ти и са­пу­ни бѣ­ха свър­ши­ли по го­лѣ­ми­тѣ су­пер­мар­ке­ти, но въ мал­ки­тѣ квар­тал­ни ма­га­зин­че­та про­дъл­жа­ва­ше да има всич­ко не­об­хо­ди­мо. Въ Бре­менъ, нѣм­ци­тѣ край менъ при­е­ма­ха цѣ­ло­то нѣ­що из­клю­чи­тел­но спо­кой­но. Прѣ­ди де­ня на за­ми­на­ва­не­то си не ви­дѣхъ чо­вѣкъ …