Мѣстнитѣ избори въ София—повече отъ борба за кметския столъ въ София
Чете се за 4 минути
Вече сѫ извѣстни всички основни кандидати за мѣстнитѣ избори въ столицата и битката се очертава изключително сериозна.
Мѣстнитѣ избори въ София ще сѫ рѣшаващъ сблъсъкъ на основнитѣ политически и граждански сили въ България, съ изключение на ДПС. Почти два мѣсеца прѣди първия туръ, който ще се проведе на 27 октомврий, всички кандидати вече водятъ официално кампания. Нека припомнимъ, че дори за президентскитѣ избори прѣзъ 2016 год., главнитѣ кандидати бѣха оповѣстени въ послѣдния възможенъ моментъ. Нѣкои от кандитатъ-кметоветѣ на София дори бѣха прѣдизвѣстени пролѣтьта, като бившата кметица на районъ Младость г-жа Иванчева, настоящата кметица отъ партия ГЕРБ г-жа Фандъкова или доскорошниятъ омбудсманъ, г-жа Манолова, която се кандидатира като независима, но е подкрѣпяна отъ БСП. Рано участие въ битката заяви и независимиятъ Борисъ Боневъ, издигнатъ отъ движение „Спаси София“, което досега не е участвало въ политически мѣроприятия, каквито сѫ изборитѣ. Относително късно дойдоха само кандидатуритѣ на Бориславъ Игнатовъ, издигнатъ отъ коалиция „Демократична България“ („Да, България“ и ДСБ), и на Ангелъ Джамазки отъ ВМРО, който спечели мѣсто въ Европейския парламентъ май мѣсецъ, но вече иска да се прѣхвърли въ столична община.
Посочихме едно различие между тѣхъ, но въ не малко отношения, мѣстнитѣ избори въ София напомнятъ послѣднитѣ президентски. И въ двата случая става въпросъ за събития съ малко практическо значение за националната политика, но съ голѣмъ символиченъ зарядъ. Както президентътъ, така и столичниятъ кметъ, сѫ личности съ голѣмо медийно покритие, но съ малко прѣка власть: президентътъ може единствено да се противопоставя на парламента, а кметътъ е силно зависимъ отъ волята на общинския съветъ. Друга прилика е, че и двѣтѣ гласувания сѫ на практика мажоритарни, което прѣвръща независимитѣ кандидати въ важни играчи.
Единствено ДПС се стрѣми да омаловажи значението на надпрѣварата въ София и причинитѣ за това сѫ очевидни: далечъ отъ смѣсенитѣ райони, кѫдѣто за движението се гласува не само по съвѣсть, то нѣма никакъвъ шансъ да натежи въ политическитѣ вѣзни. Така на 5 септемврий Йорданъ Цоневъ заяви, че фокусътъ върху кметската надпрѣвара въ столицата е измисленъ.
Отъ друга страна, най-заинтересована да подчертава сходствата между двата вота е БСП, тъй като нейниятъ кандидатъ г-нъ Радевъ, формално независимъ, спечели прѣзъ 2016 год. Лидерътъ на партията г-жа Нинова дори заяви, че Бойко Борисовъ допуска сѫщитѣ грѣшки, като прѣзъ 2016, и че тя се надѣва послѣдствията да сѫ аналогични. Г-нъ Борисовъ все пак се прѣдпази отъ една отъ грѣшкитѣ си и този пѫть не обѣща да подаде оставка при неуспѣхъ. По този начинъ той се вписва въ позицията на г-нъ Цоневъ и подцѣнява значението на София за националната политика. Никой протестъ извънъ столицата не е свалилъ правителство досега.
Темитѣ на всички кандидатъ-кметове сѫ сходни и свързани съ истински проблеми на града, но вниманието на слѣдящитѣ политическитѣ процеси е приковано отъ друго: ще загуби ли ГЕРБ града, отъ който започна политическата кариера на основателя ѝ, г-нъ Борисовъ? Слѣдъ изборното поражение на Ердоганъ въ Истанбулъ, икономическо сърдце на Турция и на Орбанъ въ Будапеща, надѣждитѣ за качествена промѣна въ България сѫщо се свързватъ съ перспективата за изборенъ крахъ за ГЕРБ въ София.
Характерно за тѣзи мѣстни избори е желанието на множество малки и практически незначими партии да се обединятъ съ истинскитѣ играчи и по този начинъ да получатъ повече гласность. Коалирайки се съ ГЕРБ, СДС сѣкашъ отново е на политическата сцена и слѣдъ спечеленото мѣсто въ Европейския парламентъ, кѫдѣто вече засѣдава и Александъръ Йордановъ, може би ще се сдобие и съ районенъ кметъ въ София. ДБГ на Меглена Кунева пъкъ рѣши да подкрѣпи г-жа Манолова, отъ БЗНС се коалиратъ съ партията на Лютви Местанъ ДОСТ. Все маневри, които се наблюдаватъ по-скоро на национални избори.
Социологическитѣ проучвания сѫ като цѣло хлъзгавъ теренъ, особено въ условията на масова медийна манипулация въ България, но по всичко личи, че за пръвъ пѫть отъ много години насамъ въ София балотажъ ще има и то между двѣ жени: г-жа Фандъкова и г-жа Манолова. Тази ситуация е парадоксална, защото изправя прѣдъ много сложенъ изборъ една значителна часть отъ политически активното население на София, т. нар. „градска дѣсница“: ако, противно на желанието си, „Да, България“ не стигнае до втори туръ, за кого ще гласуватъ симпатизантитѣ на коалицията? Не по-малко интересенъ е въпросътъ какъ ще се позициониратъ избирателитѣ на г-нъ Боневъ отъ „Спаси София“, ако приемемъ, че тѣ образуватъ принципно различна група отъ прѣднитѣ?
Съ сигурность много столичани ще бѫдатъ изправени прѣдъ драматична дилема, която навѣрно ще имъ припомни избора между г-нъ Радевъ и забравената вече Цецка Цачева. Политическата конфигурация е както сходна, така и много различна, но е трудно човѣкъ да се избави отъ усѣщането, че слѣдващитѣ двѣ недѣли въ София ще се взема рѣшение не просто за единъ градъ, а за сѫдбата на единъ народъ.