Иванъ Ге­шевъ за­поч­на се­дем­го­диш­ния си ман­датъ ка­то гла­венъ про­ку­роръ на 18-ти де­кем­врий, поч­ти мѣ­сецъ по-ра­но отъ очак­ва­но­то. За да се стиг­не до тукъ, бѣ­ше нуж­но Вис­ши­ятъ Сѫ­де­бенъ Съ­вѣтъ (ВСС) да не се съ­об­ра­зи съ про­тив­ни­ци­тѣ на наз­на­че­ни­е­то, но пъкъ охот­но да при­е­ме ос­тав­ка­та на прѣд­ния гл. про­ку­роръ, г-нъ Ца­ца­ровъ, са­мо день слѣдъ ка­то той я по­да­де на 11-ти де­кем­врий. Ман­да­тътъ на Ца­ца­ровъ из­ти­ча­ше на 10-ти яну­а­рий 2020 год.

Лѣ­то­то г-нъ Ге­шевъ бѣ но­ми­ни­ранъ отъ про­ку­рор­ска­та ко­ле­гия на ВСС и не­говъ кон­ку­рентъ не бѣ­ше из­диг­натъ. Слѣдъ мно­жес­тво ли­це­мѣр­ни дек­ла­ра­ции за под­крѣ­па отъ стра­на на про­ку­ра­ту­ра, по­ли­ция и др., г-нъ Ге­шевъ бѣ­ше из­бранъ отъ пле­ну­ма на ВСС на 25-ти ок­том­врий, съ мно­зин­ство отъ 20 срѣ­щу 4, съ­от­но­ше­ние ко­е­то бѣ­ше мно­гок­рат­но наб­лю­да­ва­но по-къс­но. Въз­пол­звай­ки се отъ кон­сти­ту­ци­он­но­то си пра­во, на 7-ми но­ем­врий дър­жав­ни­ятъ гла­ва г-нъ Ру­менъ Ра­девъ от­ка­за да под­пи­ше указъ за наз­на­ча­ва­не на из­бра­ния, из­каз­вай­ки съм­нѣ­ния въ де­мок­ра­тич­ность­та на про­ве­де­на­та про­це­ду­ра. Пре­зи­ден­тътъ на­пад­на ВСС за­ра­ди пуб­ли­ку­ва­не­то на мнѣ­ния на из­пъл­ни­тел­на­та власть въ под­крѣ­па на г-нъ Ге­шевъ.

Въп­рѣ­ки яс­но­то пос­ла­ние на пре­зи­ден­та и въп­рѣ­ки мно­жес­тво­то про­тес­ти отъ стра­на на граж­да­ни и прав­ни ор­га­ни­за­ции, на за­се­да­ние отъ 14-ти но­ем­врий, ВСС от­ка­за до­ри да об­сѫж­да мо­ти­ви­тѣ на пре­зи­ден­та. Мъг­ля­ви­ятъ текстъ на Кон­сти­ту­ци­я­та (чл. 129, ал. 3) гла­си: “ Пре­зи­ден­тът не мо­же да от­ка­же наз­на­ча­ва­не­то или ос­во­бож­да­ва­не­то при пов­тор­но нап­ра­ве­но пред­ло­же­ние.“ Ед­ни твър­дѣ­ха, че ВСС трѣб­ва да за­поч­не от­на­ча­ло про­це­ду­ра­та по из­боръ на гла­венъ про­ку­роръ, дру­ги – че е дос­та­тъч­но да бѫ­де прѣг­ла­су­ва­на кан­ди­да­ту­ра­та на г-нъ Ге­шевъ. По въп­ро­са се бѣ­ха из­ка­за­ли мно­гоб­рой­ни юрис­ти, но край­но­то рѣ­ше­ние бѣ взе­то отъ ВСС, съ мно­зин­ство отъ 20 срѣ­щу 4 – дос­та­тъч­но е да се про­ве­де прѣг­ла­су­ва­не. Съ оби­чай­но­то мно­зин­ство отъ 20 срѣ­щу 4, пов­тор­но­то прѣд­ло­же­ние за наз­на­ча­ва­не на г-нъ Ге­шевъ за гла­венъ про­ку­роръ за­ми­на при пре­зи­ден­та г-нъ Ра­девъ. Пот­вър­дѣ­ни­ятъ кан­ди­датъ оба­че не про­пус­на да по­ка­же нис­ка­та си кул­ту­ра, от­пра­вяй­ки къмъ сѫ­дия Ди­ше­ва, ед­на отъ мал­ко­то гла­су­ва­ли про­тивъ не­го, стран­на­та реп­ли­ка „отъ Васъ ще из­лѣ­зе чу­де­сенъ об­щин­ски съ­вѣт­никъ“. Из­ре­че­ни­е­то бѣ из­тъл­ку­ва­но ка­то прѣп­рат­ка къмъ сѫд­ба­та на г-нъ Ме­то­ди Ла­ловъ, кой­то лѣ­то­то по­да­де ос­тав­ка ка­то сѫ­дия и учас­тва въ мѣс­тни­тѣ из­бо­ри въ Со­фия, кѫ­дѣ­то бѣ из­бранъ за об­щин­ски съ­вѣт­никъ отъ ко­а­ли­ция „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“. На­ме­кътъ на г-нъ Ге­шевъ е ясенъ: той не же­лае да виж­да г-жа Ди­ше­ва въ ВСС, до­ри и мал­ка­та опо­зи­ция е трънъ въ очи­тѣ му, ко­и­то изис­кватъ не са­мо еди­но­душ­на но­ми­на­ция (как­ва­то по­лу­чи отъ про­ку­рор­ска­та ко­ле­гия), но и еди­но­душ­но из­би­ра­не.

Въ края на за­се­да­ни­е­то, въ от­го­воръ на жур­на­лис­ти­чес­ки въп­ро­си г-нъ Ца­ца­ровъ за­я­ви: „Не съмъ тръг­налъ да мис­ля за пен­си­о­ни­ра­не. Ако имамъ нѣ­как­ви на­мѣ­ре­ния, тѣ ще бѫ­датъ обя­ве­ни офи­ци­ал­но, но нѣ­ма да пол­звамъ ме­дия. Ако имамъ да ви ка­жа нѣ­що, ще Ви го ка­жа. Ако по­лу­ча нѣ­как­ви прѣд­ло­же­ния, пър­во ще ги об­сѫ­дя съ сѣ­мейс­тво­то си“. Да­ли на­ис­ти­на г-нъ Ца­ца­ровъ е билъ въ не­вѣ­де­ние, че са­мо петь дни по-къс­но ще бѫ­де но­ми­ни­ранъ отъ уп­рав­ля­ва­ща­та ко­а­ли­ция за новъ прѣд­се­да­тель на ан­ти­ко­руп­ци­он­на­та ко­ми­сия (КПКОН­ПИ)? Или прос­то сѣ­мей­но­то об­сѫж­да­не не е би­ло прик­лю­чи­ло – съп­ру­га­та на г-нъ Ца­ца­ровъ, г-жа Мег­ле­на Ца­ца­ро­ва е но­та­ри­усъ въ Плов­дивъ.

Слѣдъ фор­мал­но­то прѣп­ра­ща­не на из­бо­ра къмъ не­го, дър­жав­ни­ятъ гла­ва ста­на обектъ на се­ри­о­зенъ на­тискъ отъ всич­ки стра­ни: ми­нис­търъ Ки­ри­ловъ, чи­я­то под­крѣ­па за г-нъ Ге­шевъ е бе­зус­лов­на, за­я­ви, че е нор­мал­но пре­зи­ден­тски­ятъ под­писъ да дой­де до сед­ми­ца. Про­тив­ни­ци­тѣ на г-нъ Ге­шевъ се на­дѣ­ва­ха дър­жав­ни­ятъ гла­ва да се въз­пол­зва отъ лип­са­та на по­со­ченъ въ Кон­сти­ту­ци­я­та срокъ, въ кой­то да под­пи­ше ука­за; по­со­ченъ бѣ при­мѣ­рътъ на Сло­ва­кия, чий­то пре­зи­ден­тътъ за­ба­ви цѣ­ли двѣ го­ди­ни под­пис­ва­не­то на ана­ло­ги­ченъ указъ; има­ше на­деж­ди и за се­зи­ра­не на Кон­сти­ту­ци­он­ния сѫдъ. Всич­ки тѣ оба­че бѣ­ха по­па­ре­ни на 26-ти но­ем­врий, ко­га­то г-нъ Ра­девъ под­пи­са ука­за, пуб­ли­ку­ванъ на 29-ти сѫ­щия мѣ­сецъ въ „Дър­жа­венъ вѣс­тникъ“. На ми­нис­търъ Ки­ри­ловъ все пак му се на­ло­жи да из­ча­ка двой­но по­ве­че от­кол­ко­то му се ис­ка­ше. Обя­вя­вай­ки рѣ­ше­ни­е­то си за ука­за, дър­жав­ни­ятъ гла­ва за­я­ви и, че за­поч­ва кон­сул­та­ции съ цѣль прѣд­ла­га­не на про­мѣ­ни въ Кон­сти­ту­ци­я­та.

Меж­дув­рѣ­мен­но но­во­наз­на­че­ни­ятъ гл. про­ку­роръ се по­я­ви въ Ев­ро­пейс­кия Пар­ла­ментъ на 3-ти де­ке­мев­рий, по слу­чай встѫп­ва­не­то въ длъж­ность на г-жа Ла­у­ра Кьо­ве­ши, пър­ви ев­ро­пейс­ки про­ку­роръ. По врѣ­ме на за­се­да­ни­е­то на ЕП, въп­ро­си къмъ г-нъ Ге­шевъ от­пра­ви­ха ев­ро­де­пу­та­ти­тѣ г-жи Р. Стру­га­риу (Ру­мъ­ния) и Кл. Да­ли (Ир­лан­дия). Пър­ва­та же­ла­е­ше да чуе по­ве­че за Апар­та­мен­тГейтъ, вто­ра за ли­бийс­кия тан­керъ БАДР, от­вле­ченъ съ по­мощь­та на бъл­гар­ски­тѣ влас­ти прѣзъ яну­а­рий т.г. Г-нъ Ге­шевъ от­го­во­ри по поз­на­тия си на­чинъ: безъ кон­кре­ти­ка и съ об­щи при­каз­ки.

Окон­ча­тел­на­та раз­връз­ка по са­га­та съ г-нъ Ге­шевъ дой­де имен­но на та­зи да­та, ко­га­то г-нъ Ца­ца­ровъ по­да­де ос­тав­ка ка­то гла­венъ про­ку­роръ, въ сѫ­щия день, въ кой­то бѣ из­бранъ за прѣд­се­да­тель на КПКОН­ПИ. Безъ ни най-мал­ко за­ба­вя­не ВСС я раз­гле­да още на слѣд­ва­щия день. По мол­ба на ми­нис­търъ Ки­ри­ловъ гла­су­ва­не­то на ос­тав­ка­та бѣ­ше пос­та­ве­но ка­то пър­ва точ­ка въ днев­ния редъ. Слѣдъ пуб­ли­ку­ва­не­то на рѣ­ше­ни­е­то въ „Дър­жа­венъ вѣс­тникъ“ на 17-ти де­кем­врий, г-нъ Ге­шевъ ве­че мо­же да се рад­ва на но­вия си постъ и ак­тив­но да се бо­ри съ прѣс­тѫп­ность­та въ Ро­ди­на­та.