Президентътъ ще прѣдложи конституционни промѣни
Чете се за 1 минута
Държавниятъ глава заяви на 26-ти ноемврий и потвърди на 11-ти декемврий, че ще внесе прѣдложение за промѣни въ Конституцията. Тѣ ще касаятъ, по думитѣ му, „цѣлостния моделъ на българската прокуратура, нейното устройство и функции, мѣстото ѝ въ сѫдебната система и връзкитѣ съ други институции“.
Макаръ точното съдържание на прѣдложението тепърва да подлежи на уточняване, неофициалнитѣ позиции на ГЕРБ и БСП сѫ вече извѣстни. Отъ ГЕРБ смѣтатъ, че „промѣни въ Конституцията се правятъ въ Парламента“, умишлено прѣмълчавайки, че чл. 159, ал. 1 отъ основния законъ даватъ на държавния глава правото на инициатива за конституционни промѣни.
Официалната позиция на БСП е, че Конституцията не бива да се промѣня. Неофициално, прѣдставители на партията потвърдиха, че случаятъ не е различенъ.
Колкото до ДПС, партията винаги е изказвала задоволство отъ дѣйностьта на прокуратурата и едва ли желае промѣни.
Обсѫжда се и дали Обикновено народно събрание може да промѣни Конституцията въ частьта ѝ касаеща главния прокуроръ. Припомня се рѣшение № 3 отъ 2003 год. на Конституционния сѫдъ (КС), споредъ което устройството на прокуратурата е часть отъ формата на държавно управление и слѣдователно може да бѫде промѣняно само отъ Велико народно събрание. Нѣкои юристи изказватъ мнѣние, че президентътъ може да отправи ново питане към КС относно конкретни промѣни и отношението имъ къмъ формата на държавно управление. Инициативата на президента идва въ моментъ, когато призивъ за ограничаване на властьта на главния прокуроръ се отправя и отъ два органа на Съвѣта на Европа. Комитетътъ на министритѣ дори изрично уточнява, че, ако е нужно, измѣнения трѣбва да се внесатъ и въ основния законъ. Нѣщо за което сѫ нужни гласоветѣ на 180 народни прѣдставители.