БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

31 августъ 2020 | година 2, брой 7

Новитѣ въплъщения на старитѣ ерове

Чете се за 3 минути

Зачестява употрѣбата на краесловни ерове въ името или логото на фирми и продукти.

Единъ отъ пър­ви­тѣ слу­чаи за упот­рѣ­ба на кра­ес­ло­венъ еръ въ съв­рѣ­ме­ненъ кон­текстъ е сед­мич­ни­кътъ „Бан­керъ“, кой­то из­ли­за отъ 1993 г. Въ пос­лѣд­но врѣ­ме оба­че се за­бѣ­лѣз­ва ис­тин­ски бумъ на по­доб­ни на­и­ме­но­ва­ния: не­ка ци­ти­ра­ме сай­та за раз­слѣд­ва­ща жур­на­лис­ти­ка „Би­волъ“ или кло­ня­щия къмъ край­но­дѣс­но­то „Кон­сер­ва­торъ“. Яв­ле­ни­е­то оба­че се наб­лю­да­ва и въ мно­го по-мал­ки на­чи­на­ния, вклю­чи­тел­но фейс­букъ стра­ни­ци. „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“ се свър­за съ прѣд­ста­ви­те­ли на пе­кар­на „Хлѣбъ и за­кус­ка­та“ въ Плов­дивъ и на фейс­букъ стра­ни­ци­тѣ „Ох­лю­вар­никь“ и „Зми­яр­никЪ“, за да на­у­чи по­ве­че за при­чи­на­та да се из­би­ратъ та­ки­ва из­пис­ва­ния.

Еръ го­лѣмъ или еръ ма­лъкъ?

Поч­ти всич­ки сѫ за­поз­на­ти съ осо­бе­ность­та на „ста­рия“ пра­во­писъ да до­пис­ва единъ еръ въ края на ду­ми­тѣ, ко­и­то за­вър­шватъ на съг­лас­на въ про­из­но­ше­ни­е­то. Да­лечъ по-мал­ко из­вѣс­тни сѫ пра­ви­ла­та, ко­и­то оп­рѣ­дѣ­лятъ кой отъ два­та ера да се пол­зва: го­лѣ­ми­ятъ или мал­ки­ятъ. Най-го­лѣ­ма­та пе­кар­на въ Бъл­га­рия, на­ми­ра­ща се въ Плов­дивъ, е из­бра­ла ло­го съ ду­ма­та „Хлѣбь“ из­пи­са­на съ еръ ма­лъкъ. По схо­денъ на­чинъ фейс­букъ стра­ни­ца за лю­би­те­ли на ек­зо­тич­ни ох­лю­ви е из­бра­ла да из­пис­ва име­то си съ еръ ма­лъкъ, „Ох­лю­вар­никь“. Ад­ми­нис­тра­то­рътъ ѝ Рос­тис­лавъ Тра­я­новъ приз­на­ва, че не поз­на­ва пра­ви­ла­та за упот­рѣ­ба на два­та ера и е под­бралъ мал­кия по чис­то ес­те­ти­чес­ки съ­об­ра­же­ния. Отъ дру­га стра­на, за не­го е важ­но да е спа­зе­но ис­то­ри­чес­ко­то из­пис­ва­не, за­що­то «ина­че ще е видъ „май­му­ни­ца“, на­по­до­бя­ва­ща пра­во­писъ». При всич­ки по­ло­же­ния „ста­ри­ятъ“ пра­во­писъ но­си сим­пта­тич­ния за­рядъ на рет­ро из­лѫч­ва­не­то.

Нес­торъ Ку­цевъ отъ „Хлѣбъ и за­кус­ка­та“ е про­велъ про­уч­ва­не съ по­мощь­та на съх­ра­ня­ва­ни­тѣ въ сѣ­мейс­тво­то кни­ги и вѣс­тни­ци отъ на­ча­ло­то на ΧΧ в. Из­пол­зва­не­то на мал­кия еръ въ ло­го­то „Хлѣбь“ мо­же да се обяс­ни съ ло­шо­то ка­чес­тво на пе­ча­та прѣ­ди сто­лѣ­тие и с не­под­гот­ве­ность­та на око­то на съв­рѣ­мен­ния чи­та­тель да раз­ли­ча­ва два­та ера въ края на ду­ма­та.

Ни­то „Хлѣбъ и за­кус­ка­та“, ни­то „Ох­лю­вар­никь“ смѣ­татъ да из­пол­зватъ „ста­рия“ пра­во­писъ за нѣ­що по­ве­че отъ ло­го. Рос­тис­лавъ Тра­я­новъ отъ „Ох­лю­вар­никь“ уточ­ня­ва, че по­доб­но из­пис­ва­не е до­пус­ти­мо за име­на на ох­лю­ви, но не и за на­уч­ни­тѣ имъ на­и­ме­но­ва­ния. Той до­пъл­ва, че за съв­рѣ­мен­ния чи­та­тель „ста­ри­ятъ“ пра­во­писъ има раз­сѣй­ващъ ефектъ. „Ако трѣб­ва да че­та тех­ни­чес­ки или на­у­ченъ текстъ, би ме зат­руд­ни­ло и не смѣ­тамъ за умѣс­тно” спо­дѣ­ля спе­ци­а­лис­тътъ по ко­ре­мо­но­ги­тѣ ме­ко­тѣ­ли.

Зри­тел­ни илю­зии

На­ли­чи­е­то на еръ въ края на ду­ма­та не ви­на­ги е прѣп­рат­ка къмъ „ста­рия“ пра­во­писъ. Та­къвъ е слу­ча­ятъ съ ор­га­ни­за­ци­я­та „Зми­яр­никЪ“, чи­я­то е идея е „да по­ви­ши ин­фор­ми­ра­ность­та на об­щес­тво­то за вле­чу­ги­тѣ“. За „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“ Мар­ко Ива­новъ, прѣд­ста­ви­тель на „Зми­яр­никЪ“, раз­ка­за слож­на­та ис­то­рия на край­ния гла­венъ го­лѣмъ еръ. Важ­но е би­ло име­то да не съв­па­да съ на­и­ме­но­ва­ни­я­то на рас­те­ни­е­то зми­яр­никъ. Та­ка се сти­га до иде­я­та за „Зми­яр­ни­кът“, т.е. оп­рѣ­дѣ­ле­но мѣс­то, кѫ­дѣ­то има змии. Но край­но­то т ид­ва теж­ко и та­ка се взе­ма рѣ­ше­ние то да бѫ­де от­сѣ­че­но и име­то на ор­га­ни­за­ци­я­та да ос­та­не „Зми­яр­никЪ“, въ ко­е­то ъ се про­из­на­ся. Мар­ко Ива­новъ по­соч­ва, че то­ва из­пис­ва­не и то­ва про­из­на­ся­не при­да­ватъ уни­кал­ность и раз­поз­на­ва­е­мость на име­то. Рет­ро из­лѫч­ва­не­то тукъ мо­же са­мо да ни се при­ви­ди.

Пра­ви­ло­то

„Ста­ри­ятъ“ пра­во­писъ изис­ква ду­ми­тѣ за­вър­шва­щи съ съг­лас­на да се до­пъл­ватъ съ еръ го­лѣмъ, а мал­ки­ятъ му съб­ратъ се пол­зва въ мно­го ог­ра­ни­че­ни слу­чаи: на края на всич­ки сѫ­щес­тви­тел­ни отъ жен­ски родъ (соль, кръвь), на края на чис­ли­тел­ни­тѣ отъ петь до де­сеть, а сѫ­що та­ка и при сѫ­щес­тви­тел­ни­тѣ отъ мѫж­ки родъ, ко­и­то иматъ ме­ко окон­ча­ние при чле­ну­ва­не (огъ­ньтъ, ов­ча­рьтъ). Не­ка чи­та­те­льтъ го има прѣд­видъ, ако рѣ­ши да из­пол­зва „ста­рия“ пра­во­писъ за свое мар­ко­во на­и­ме­но­ва­ние.