„Български освѣдомитель“ на четири години
Тодоръ Червенковъ

Списването на онлайнъ медия се оказа трудно, но позволи интересни изводи

Мѣс­тни­тѣ из­бо­ри сѫ по­водъ да си при­пом­нѭ какъ се прък­на „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“. От­дав­на бѣхъ рѣ­шилъ, че има са­мо единъ на­чинъ да се про­бу­та ста­ри­ятъ пра­во­писъ за нѣ­що съв­рѣ­мен­но: ка­то се пол­зва за пи­са­не на съв­рѣ­ме­ненъ бъл­гар­ски и по съв­рѣ­мен­ни те­ми. Та­ка рѣ­шихъ, че е нуж­но да се нап­ра­ви нѣ­как­во пе­ри­о­ди­чес­ко …

Проф. Янисъ Хараламбусъ: Опростяването на правописа води до загуба на информация
Тодоръ Червенковъ

Университетскиятъ прѣподаватель и авторъ на шрифтове разказва за правописната реформа отъ 1982 г. замѣнила политониката (употрѣба на множество надредни знаци) съ монотоника (употрѣба на едно ударение)

(За­поз­най­те съ нѣ­кои ос­нов­ни въп­ро­си на ре­фор­ма­та на гръц­кия пра­во­писъ тукъ.)

Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель: Въ как­во се със­тои гръц­ка­та пра­во­пис­на ре­фор­ма отъ 1982 г.?

Проф. Янисъ Ха­ра­лам­бусъ: Въ нощь­та на 11 срѣ­щу 12 яну­а­ри 1982 г. е гла­су­ванъ отъ три­де­се­ти­на де­пу­та­ти (!) за­конъ за пра­ви­ла­та за за­пис­ва­не на уче­ни­ци­тѣ въ гим­на­зи­и­тѣ. То­зи за­конъ има вто­ри членъ, със­то­ящъ се отъ двѣ …

Сѫдътъ: Ѣ и Ѫ не сѫ български букви
Тодоръ Червенковъ

Двѣ сѫдебни инстанции потвърдиха отказа на Агенцията по вписванията да регистрира сдружение съ уставъ, съставенъ на стария правописъ

Съ окон­ча­тел­но рѣ­ше­ние отъ 14 яну­а­ри 2021 г. Со­фийс­ки­ятъ апе­ла­ти­венъ сѫдъ пот­вър­ди от­ка­за на Аген­ци­я­та по впис­ва­ни­я­та отъ 14 юли 2020 г. да ре­гис­три­ра сдру­же­ние, чий­то ус­тавъ е по­да­денъ на ста­рия пра­во­писъ. Рѣ­ше­ни­е­то е по жал­ба по­да­де­на срѣ­щу ана­ло­гич­но рѣ­ше­ние на Со­фийс­ки град­ски сѫдъ отъ ав­густъ ми­на­ла­та го­ди­на.

Обявление
Иванъ Мънинъ

Прѣдизборна реклама насочена къмъ мъртвитѣ души въ избирателнитѣ списъци

На вни­ма­ни­е­то на всич­ки кан­ди­да­ти за власть, мас­ки­ра­ни подъ име­то на все­въз­мож­ни пар­тии, без­срам­ни ко­а­ли­ции и фор­ма­ции, нѣ­ма­щи ус­ло­ви­я­та да по­да­ря­ватъ по ед­но са­ко или по единъ ан­цугъ на ге­рой отъ САЩ ’94 на евен­ту­ал­ни­тѣ си из­би­ра­те­ли:

70% отъ участницитѣ въ анкета въ Фейсбукъ сѫ за връщане на стария правописъ
Дианъ Борисовъ

Анкетата се проведе въ група посветена на историята на Третото българското царство

Въ края на мѣ­сецъ юли въ фейс­букъ стра­ни­ца­та “Дългъ и Честь“ бѣ про­ве­де­на ан­ке­та от­нос­но въз­ста­но­вя­ва­не­то на ста­рия пра­во­писъ.

Проф. Ст. Буровъ: Съврѣменнитѣ българи би трѣбвало да се информиратъ какъвъ е билъ правописътъ прѣди 1945 г.
Тодоръ Червенковъ

Специалистътъ по новобългарски езикъ смѣта, че не бива да бѣгаме отъ текстоветѣ, издадени прѣди 1945 г., а познаването на стария правописъ отговаря на една прагматична нужда.

Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель: Проф. Бу­ровъ, мно­зи­на виж­датъ съз­да­ва­не­то на гла­го­ли­ца­та отъ Ки­рилъ и Ме­то­дий прос­то ка­то съ­чи­ня­ва­не на фор­ми­тѣ на нѣ­кол­ко де­сет­ки бук­ви. Въ как­во всѫщ­ность се със­тои дѣ­ло­то имъ по съз­да­ва­не на ед­на но­ва аз­бу­ка?

проф. Ст. Бу­ровъ: Тол­ко­ва мно­го нѣ­ща се из­пис­ватъ всѣ­ка го­ди­на око­ло 24 май за Ки­рилъ и Ме­то­дий, …

Проф. Тотоманова: Не може да се пише както се говори, това е врѣдна химера.
Тодоръ Червенковъ

Професоръ по история на българския въ СУ твърди, че опростяването на правописа не води до повишаване на грамотностьта, а до илюзията за владѣене на родния езикъ.

„Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“: Проф. То­то­ма­но­ва, днесъ се на­вър­шватъ 75 го­ди­ни отъ об­на­род­ва­не­то въ „Дър­жа­венъ вѣс­тникъ“ на на­ред­ба­та-за­конъ за пра­во­пи­са, кой­то се из­пол­зва въ мо­мен­та въ Бъл­га­рия. Спо­редъ Васъ стру­ва ли си та­зи да­та да бѫ­де от­бѣ­лѣз­ва­на?

Проф. Ан­на-Ма­рия То­то­ма­но­ва: Спе­ци­ал­но, ед­ва ли. Но трѣб­ва да се пом­ни как­во се е слу­чи­ло то­га­ва, за­що­то про­мѣ­на­та въ пра­во­пи­са е на­ло­же­на отъ по­ли­ти­чес­ки­тѣ про­мѣ­ни, ко­и­то нас­тѫп­ватъ въ Бъл­га­рия слѣдъ съ­вѣт­ска­та оку­па­ция. Ние пов­та­ря­ме то­ва, ко­е­то Съ­вѣт­ска Ру­сия пра­ви съ своя пра­во­писъ слѣдъ ре­во­лю­ци­я­та прѣзъ 1917 г. Въ съ­от­вѣт­ствие съ иде­о­ло­ги­я­та и по-ско­ро съ …

75 години отъ наредбата-законъ за настоящия правописъ
Тодоръ Червенковъ

На 27 февр. 1945, мѣсеци слѣдъ налагането на комунистическата власть, „стариятъ“ правописъ е отмѣненъ съ наредба-законъ. Цѣльта е прѣмахването на „буржоазнитѣ“ букви да повиши грамотностьта на маситѣ.

Срѣдъ крат­ки, но бур­ни прѣ­ре­ка­ния меж­ду фи­ло­ло­зи, на 27 фев­ру­а­ри въ „Дър­жа­венъ вѣс­тникъ“ из­ли­за крат­ка на­ред­ба-за­конъ, съ ко­я­то се от­мѣ­ня въ­ве­де­ния прѣзъ 1923 г. пра­во­писъ, из­вѣс­тенъ днесъ ка­то „старъ пра­во­писъ“. Нѣ­кол­ко­то чле­на на то­зи за­ко­новъ актъ прѣ­мах­ватъ упот­рѣ­ба­та на кра­ес­лов­ни­тѣ еро­ве и из­хвър­лятъ отъ аз­бу­ка­та двѣ­тѣ бук­ви ѣ и ѫ, ко­и­то по то­ва врѣ­ме сѫ сѫ­щес­ту­ва­ли един­стве­но въ бъл­гар­ския пра­во­писъ (Ру­сия прѣ­мах­ва ѣ още прѣзъ 1918 г., слѣдъ ид­ва­не­то на съ­вѣт­ска­та власть).

Са­ми­тѣ на­ред­би-за­ко­ни сѫ за­ко­но­да­те­ленъ ин­стру­ментъ, кой­то се пол­зва отъ 1934 г. и кой­то поз­во­ля­ва на ца­ря да про­кар­ва за­ко­ни безъ да ми­на­ва прѣзъ На­род­но­то съб­ра­ние. Съ на­ред­би-за­ко­ни …

Въ търсене на по-качественъ хлѣбъ
Катя Мерджанова

Въ Пловдивъ отвори врати най-голѣмата пекарна въ България

Все по­ве­че бъл­га­ри тър­сятъ ал­тер­на­ти­ви на па­ке­ти­ра­ния хлѣбъ, кой­то се пред­ла­га въ су­пер­мар­ке­ти­тѣ. До­ка­за­тел­ство за то­ва е по­я­ва­та на пе­кар­ни въ го­лѣ­ми­тѣ гра­до­ве, ко­и­то се стре­мятъ къмъ по-ви­со­ко ка­чес­тво на про­дук­ти­тѣ. Не­от­дав­на въ Плов­дивъ от­во­ри вра­ти „Хлѣбъ и за­кус­ка­та“ – най-го­лѣ­ма­та пе­кар­на у насъ, чи­и­то соб­стве­ни­ци­тѣ каз­ватъ, че имен­но ка­чес­тво­то е на пър­во мѣс­то. Еки­пътъ на „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“ се свър­за съ ед­но отъ глав­ни­тѣ дѣйс­тва­щи ли­ца тамъ, за да на­у­чи по­ве­че. …

Парламентътъ и БНТ демонстриратъ неграмотно отношение къмъ „стария“ правописъ
Тодоръ Червенковъ

Ин­те­ре­сътъ към пра­во­пи­са на Тре­то­то бъл­гар­ско цар­ство на­рас­тва прѣзъ пос­лѣд­ни­тѣ нѣ­кол­ко го­ди­ни и на­ци­о­нал­ни­тѣ ин­сти­ту­ции не ос­та­ватъ без­раз­лич­ни. Отъ сблъ­съ­ка имъ съ не­го оба­че ста­ва яс­но, че лип­сва пра­вил­но раз­би­ра­не за сѫщ­ность­та му. Спо­редъ БНТ раз­ли­ка меж­ду „старъ пра­во­писъ“ и „въз­рож­ден­ски езикъ“ нѣ­ма. Пар­ла­мен­тътъ пъкъ се до­вѣ­ря­ва на ен­ту­си­ас­ти отъ Уи­ки­пе­дия, прѣ­пи­са­ли тек­ста на Тър­нов­ска­та кон­сти­ту­ция съ грѣш­ки, за да го по­мѣс­ти на своя сайтъ и то безъ да по­соч­ва из­точ­ни­ка.

Новитѣ въплъщения на старитѣ ерове
Тодоръ Червенковъ

Зачестява употрѣбата на краесловни ерове въ името или логото на фирми и продукти.

Единъ отъ пър­ви­тѣ слу­чаи за упот­рѣ­ба на кра­ес­ло­венъ еръ въ съв­рѣ­ме­ненъ кон­текстъ е сед­мич­ни­кътъ „Бан­керъ“, кой­то из­ли­за отъ 1993 г. Въ пос­лѣд­но врѣ­ме оба­че се за­бѣ­лѣз­ва ис­тин­ски бумъ на по­доб­ни на­и­ме­но­ва­ния: не­ка ци­ти­ра­ме сай­та за раз­слѣд­ва­ща жур­на­лис­ти­ка „Би­волъ“ или кло­ня­щия къмъ край­но­дѣс­но­то „Кон­сер­ва­торъ“. Яв­ле­ни­е­то оба­че се наб­лю­да­ва и въ мно­го по-мал­ки на­чи­на­ния, вклю­чи­тел­но фейс­букъ стра­ни­ци. „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“ се свър­за съ прѣд­ста­ви­те­ли на пе­кар­на „Хлѣбъ и за­кус­ка­та“ въ Плов­дивъ и на фейс­букъ стра­ни­ци­тѣ „Ох­лю­вар­никь“ и „Зми­яр­никЪ“, за да на­у­чи по­ве­че за при­чи­на­та да се из­би­ратъ та­ки­ва из­пис­ва­ния. …

Новооткрититѣ Яворови стихове – истински или фалшификатъ?
Петъръ Недѣлевъ, Тодоръ Червенковъ

Проф. Димитъръ Михайловъ: „Стихотворнията не звучатъ по Яворовски“.

Слѣдъ по­ве­че отъ 100 го­ди­ни, об­щес­тве­но дос­то­я­ние ста­ватъ но­во­от­кри­ти три сти­хот­во­ре­ния на Пѣ­йо Яво­ровъ, за­ед­но съ дру­ги до­ку­мен­ти, пи­са­ни отъ по­е­та. Рѫ­ко­пи­си­тѣ се да­ти­ратъ отъ 1912 г., ко­га­то Яво­ровъ е пър­ви кметъ на гр. Нев­ро­копъ (днесъ Го­це Дѣл­чевъ). По­я­ва­та имъ прѣ­диз­ви­ка не­ед­ноз­нач­ни ре­ак­ции у спе­ци­а­лис­ти и об­щес­тво­то ка­то цѣ­ло.

Ис­то­ри­кътъ и ар­хи­вистъ доц. Мил­ка­на Бош­на­ко­ва, дъл­го­го­ди­шенъ рѫ­ко­во­ди­тель на от­дѣлъ „Бъл­гар­ски ис­то­ри­чес­ки ар­хивъ“ къмъ На­ци­о­нал­на­та Биб­ли­о­те­ка и ро­домъ, как­то Яво­ровъ, отъ гр. Чир­панъ, пот­вър­жда­ва ис­тин­ность­та на рѫ­ко­пи­си­тѣ. Са­ми­ятъ ар­хивъ дос­ти­га до рѫ­цѣ­тѣ ѝ бла­го­да­ре­ние на ко­лек­ци­о­не­ра Хрис­то Пав­ловъ, кой­то го на­мѣ­рилъ „въ ко­фи­тѣ за бок­лукъ“.

Ето и от­кѫсъ отъ сти­хот­во­ре­ни­е­то …

Въ душата на прѣводача
Петъръ Недѣлевъ

На 13-ти сеп­тем­врий въ сто­лич­ния ли­те­ра­ту­ренъ клубъ „Пе­ро­то“ бѣ прѣд­ста­ве­на но­ва­та кни­га на г-нъ Пет­ко Хи­новъ „Бъл­гар­ско на­род­ноз­на­ние и прѣ­водъ“. Пет­ко Хи­новъ е нашъ прѣ­во­дачъ, пи­са­тель и по­етъ, вла­дѣ­ещъ от­лич­но мно­жес­тво ези­ци, из­меж­ду ко­и­то ста­ро­ки­тайс­ки, съв­рѣ­ме­ненъ ки­тайс­ки, ста­ро­бъл­гар­ски, ан­глийс­ки, ру­мън­ски и дру­ги. Осо­бе­но по­чи­танъ как­то отъ род­на­та, та­ка и от меж­ду­на­род­на­та ли­те­ра­тур­на об­щность е за сво­и­тѣ прѣ­во­ди отъ ки­тайс­ки на бъл­гар­ски и ан­глийс­ки.

Въ „Бъл­гар­ско на­род­ноз­на­ние и прѣ­водъ“ ав­то­рътъ прѣп­ли­та лю­бовь­та си къмъ бъл­гар­ския и къмъ ки­тайс­кия езикъ, съ­пос­та­вя ги и прѣд­ла­га на чи­та­те­ли­тѣ не­о­бик­но­ве­но­то гле­ди­ще не са­мо на тво­рецъ, но и на прѣ­во­дачъ. Об­сѫж­да нѣ­кои тре­вож­ни теж­не­ния въ днеш­ни­тѣ бъл­гар­ски езикъ и кул­ту­ра, но прѣд­ла­га и стѫп­ки къмъ об­ръ­ща­не на те­че­ни­е­то.

Нѣ­кои лю­бо­пит­ни фак­ти за кни­га­та сѫ, че тя всѫщ­ность е със­та­ве­на от бе­сѣ­ди, …