НА­РЕД­БА-ЗА­КОНЪ ЗА ПРА­ВО­ПИ­СА

Чл. 1. Бук­ва­та ъ не се пи­ше в края на ду­ми­тѣ, кѫ­дѣ­то не се из­го­ва­ря: стол, в, с, и дру­ги.

Чл. 2. Бук­ва­та ѫ се из­хвър­ля изъ аз­бу­ка­та и нав­сѣ­кѫ­де се за­мѣс­тва съ ъ: ъгъл, ръ­ка и др.

За­бе­леж­ка. Спо­ма­га­тел­ни­ятъ гла­голъ III л. мн. чис­ло се пи­ше са.

Чл. 3. Бук­ва­та ь не се пи­ше въ края на ду­ми­тѣ спо­редъ ли­те­ра­тур­но­то про­из­но­ше­ние. Ос­та­ва за оме­ко­тя­ва­не: Ко­льо, гьон и дру­ги.

Чл. 4. Бук­ва­та ѣ се из­хвър­ля и се за­мѣ­ня съ я или е спо­редъ из­точ­но­то про­из­но­ше­ние: мля­ко, мле­чен, хляб, хле­бен и дру­ги.

За­бе­леж­ка. Въ по­е­тич­ни и спе­ци­ал­но-на­уч­ни тру­до­ве се до­пус­ка за­мѣ­на на ѣ и спо­редъ за­пад­но­то на­ре­чие: мле­ко, мле­чен, хлеб, хле­бен и дру­ги.

Чл. 5. Сѫ­щес­тви­тел­ни­тѣ отъ мѫж­ки родъ въ име­ни­те­ленъ па­дежъ се чле­ну­ватъ съ пъ­ленъ членъ.

Чл. 6. Ус­та­но­ве­ни­ятъ съ тая на­ред­ба-за­конъ пра­во­писъ е за­дъл­жи­те­ленъ за всич­ки пе­чат­ни кни­ги и пе­ри­о­ди­чес­ки из­да­ния, съ из­клю­че­ние на съ­чи­не­ния съ на­уч­но-ези­ко­венъ ха­рак­теръ.

Чл. 7. За­ва­ре­ни­тѣ отъ тая на­ред­ба-за­конъ кни­ги, спи­са­ния и дру­ги пе­чат­ни про­из­ве­де­ния въ про­цесъ на пе­ча­та­не се из­да­ватъ по сѫ­щес­тву­ва­щия до­се­га пра­во­писъ.

Чл. 8. Тая на­ред­ба-за­конъ от­мѣ­ня за­ко­на за от­мѣ­ня­ва­не на за­ко­на за общъ бъл­гар­ски пра­во­писъ („Дър­жа­венъ вес­тникъ“, брой 200 отъ 3 де­кем­врий 1928 го­ди­на), и всич­ко дру­го, ко­е­то му про­ти­во­ре­чи.

Нас­то­я­щи­ятъ указъ да се об­лѣ­че съ дър­жав­ния пе­чатъ, да се об­на­род­ва въ „Дър­жа­венъ вес­тникъ“ и да се ту­ри въ дейс­твие.

Из­пъл­не­ни­е­то на нас­то­я­щия указъ се въз­ла­га на Ми­нис­тра на на­род­но­то прос­вѣ­ще­ние. Из­да­денъ въ Со­фия на 17 фев­ру­а­рий 1945 го­ди­на.

ТРА­ДИ­ЦИ­Я­ТА НА „ПРА­ВО­ПИС­НИ­ТѢ ЗА­КО­НИ“

Как­то е вид­но отъ са­мия чл. 8 на На­ред­ба­та-за­конъ, тя не е пър­во­то рег­ла­мен­ти­ра­не на бъл­гар­ския пра­во­писъ съ срѣд­ства­та на дър­жав­на­та власть. Пър­ви­ятъ бъл­гар­ски офи­ци­а­ленъ пра­во­писъ е въ­ве­денъ прѣзъ 1899 г. съ ок­рѫж­но пис­мо на Ми­нис­тер­ство­то на на­род­но­то прос­ве­ще­ние и той има за­дъл­жи­те­ленъ ха­рак­теръ един­стве­но за съ­от­вѣт­но­то ми­нис­тер­ство. Въз­при­е­ма­не­то му въ ма­со­ви­тѣ из­да­ния се осѫ­щес­твя­ва пос­те­пен­но и безъ при­бѣг­ва­не до при­ну­да.

Пър­во­то пра­ви­тел­ство, на­ло­жи­ло на­сил­стве­но сво­и­тѣ пра­во­пис­ни раз­би­ра­ния е зе­ме­дѣл­ско­то, ко­е­то прѣзъ 1921 г. ка­ра На­род­но­то съб­ра­ние да гла­су­ва за­конъ, съ кой­то за пър­ви пѫть бук­ва­та ѣ и кра­ес­лов­ни­тѣ еро­ве се из­хвър­лятъ отъ пра­во­пи­са ни. То­га­ва все още фун­кци­о­ни­ра во­ен­на­та цен­зу­ра, не­от­мѣ­не­на въп­рѣ­ки края на Пър­ва­та свѣ­тов­на вой­на, и сѫ­ща­та е из­пол­зва­на ка­то срѣд­ство за пов­се­мѣс­тно на­ла­га­не на „зе­ме­дѣл­ския“ пра­во­писъ: из­да­ни­я­та, ко­и­то не го пол­зватъ, до­ри не се раз­глеж­датъ отъ цен­зур­ни­тѣ ко­ми­сии, ко­е­то оз­на­ча­ва и че не мо­гатъ да бѫ­датъ пуб­ли­ку­ва­ни. Пи­са­те­ли и БАН, а сѫ­що и опо­зи­ци­он­ни пар­тии, въз­роп­тватъ, но нап­раз­дно. Пра­во­пис­на сво­бо­да нас­тѫп­ва ед­ва съ от­мѣ­на­та на цен­зу­ра­та прѣзъ 1922 г.

Проп­ра­вя­не­то на пра­во­пис­но за­ко­но­да­тел­ство е срѣдъ пър­ви­тѣ пос­тѫп­ки и на пра­ви­тел­ство­то на Алек­сан­дъръ Цан­ковъ, дош­ло на власть слѣдъ Де­ве­то­юн­ския прѣв­ратъ прѣзъ 1923 г. Вмѣс­то да въз­ста­но­ви пра­во­пи­са та­къвъ, ка­къв­то е билъ прѣ­ди уп­рав­ле­ни­е­то на зе­ме­дѣл­ци­тѣ, но­воз­на­че­на­та пра­во­пис­на ко­ми­сия, въ ко­я­то глав­на ро­ля иг­рае проф. Лю­бо­миръ Ми­ле­тичъ, ог­ра­ни­ча­ва упот­рѣ­ба­та на бук­ва­та ѣ, пра­вей­ки я, по мнѣ­ни­е­то на нѣ­кои съв­рѣ­мен­ни­ци, още по-труд­на за на­у­ча­ва­не.

По­ра­ди фор­мал­но­то фун­кци­о­ни­ра­не на мо­нар­хи­я­та прѣзъ 1945 г. (бу­та­фор­ни­ятъ ре­фе­рен­думъ за ре­пуб­ли­ка се про­веж­да прѣзъ 1946 г., а но­ва­та кон­сти­ту­ция е въ­ве­де­на ед­ва прѣзъ 1947 г.), всич­ки важ­ни пра­во­пис­ни ре­фор­ми въ Бъл­га­рия ос­та­ватъ зак­лю­че­ни въ пе­ри­о­да на мо­нар­хи­чес­ко ус­тройс­тво. Слѣдъ рух­ва­не­то на ко­му­нис­ти­чес­кия ре­жимъ прѣзъ 1989 г. сѫ­щес­тву­ва ини­ци­а­ти­ва за връ­ща­не на пра­во­писъ съ ѣ, ѫ и кра­ес­лов­ни еро­ве, но тя би­ва при­е­та не­се­ри­оз­но отъ На­род­но­то съб­ра­ние.