Спасяването на „Левски“ – мисия възможна?
Чете се за 2 минути
Мобилизацията на феноветѣ и появата на заможни дарители даде глътка въздухъ на „синитѣ“.
Слѣдъ първоначалната суматоха, прѣдизвикана отъ задържането на собственика Василъ Божковъ и послѣдвалото изявление на изпълнителния директоръ Павелъ Колевъ отъ 7 февруари, че „не знае дали Левски ще може да завърши сезона“, нѣщата за тима отъ Герена изглеждатъ малко по-обнадеждаващи нѣколко седмици по-късно.
„Синитѣ“ се похвалиха, че за периода отъ 3 до 18 февруари сѫ събрали приходи отъ надъ половинъ милиона лева, като огромна часть отъ тѣхъ дойшли слѣдъ масираната кампания за продажба на сезонни абонаментни карти, както и значителната посѣщаемость на вечното дерби съ ЦСКА отъ първия крѫгъ на пролѣтния дѣлъ. Отъ клуба вече обявиха, че съ теѣи пари ще бѫдатъ покривани възнагражденията на футболиститѣ, докато срѣдствата отъ отворената наскоро дарителска смѣтка ще отиватъ само и единствено за погасяване на разсроченитѣ задължения къмъ НАП, възлизащи на 143 хиляди лева на мѣсецъ.
Появата въ публичното пространство на бивши собственици и рѫководни кадри въ клуба, като Тодоръ Батковъ, Иво Тоневъ, Александъръ Ангеловъ, Николай Ивановъ, Георги Ивановъ – Гонзо, Наско Сираковъ и други, и обѣщанието имъ да подкрѣпятъ съ дарения „Левски“ до края на пролѣтния сезонъ вдъхна умѣренъ оптимизъмъ на изстрадалитѣ сини почитатели, че клубътъ имъ ще функционира що-годе нормално поне въ слѣдващитѣ мѣсеци.
Разбира се, остава да виси съ страшна сила въпросътъ за дългосрочното и устойчиво развитие и самодостатъчность на футболнитѣ отбори у насъ. Тѣ така и не успѣха да намѣрятъ моделъ различенъ от този на „бащицата“ (по думитѣ на изтъкнати футболни функционери и коментатори), въ който бизнесмени, рѫководени отъ безспорни и не чакъ дотамъ безспорни подбуди, поематъ собственостьта на клубове; по този начинъ присѫтствието на картата на цѣли градове и области като футболни центрове зависи отъ благоденствието на единъ-единствен човѣкъ. Това, както се оказва въ послѣдно врѣме, понѣкога е свързано и съ благосклонностьта на държавния апаратъ къмъ самия „бащица“.