България е въ безопасность слѣдъ пожаритѣ край Чернобилъ
Чете се за 4 минути
Българскитѣ власти организираха срѣднощенъ брифингъ по темата.
Между 4 и 14 април пожари бушуваха въ затворената зона около Чернобилската атомна централа, извѣстна съ най-ужасния ядренъ инцидентъ въ свѣтовната история. Когато той се случва прѣзъ 1986 г., радиационни облаци достигатъ и България и оказватъ необратими поражения на здравето на много българи. Пожаритѣ тази година обаче сѫ започнали доста далечъ отъ самата централа затисната въ бетоненъ саркофагъ, а съ помощьта на своеврѣменнитѣ усилия на около 400 украински пожарникари огъньтъ е билъ овладѣнъ за по-малко отъ десеть дни. На 14 априлъ украинската Служба за необичайни ситуации (СНС) съобщава, че слѣдъ усиленитѣ дѣйствия на пожарикаритѣ и благодарение на падналитѣ дъждове, пожаритѣ сѫ до голѣма степень успѣшно потушени, безъ изобщо да достигнатъ най-опаснитѣ обекти въ зоната. Пушекътъ, въ комбинация съ наличнитѣ облаци, вòди до силенъ смогъ въ Киевъ и околноститѣ, както и много слабо повишение на радиационнитѣ нива, което по различни доклади отъ украинскитѣ научни институции не прѣдставлява значително отклонение отъ нормата, нито опасность за живота на жителитѣ на града и страната. И тъй, новата свѣтовна катастрофа бѣше успѣшно избегната и хората можаха да се върнатъ въ борбата съ наличната вече – пандемията отъ КОВИД-19.
БРИФИНГЪ ВЪ ПОЛУНОЩЬ
Въ България, обаче, този въпросъ не приключи толкова лесно, нито толкова бързо. Докато международнитѣ новини се преориентираха отново къмъ другитѣ свѣтовни въпроси, малко прѣди полунощь въ понедѣлникъ, 20 априлъ, бѣше излѫченъ извънреденъ брифингъ на рѫководителя на Националния оперативенъ щабъ срѣщу вируса ген. Мутафчийски, директора на Националния институтъ по метеорология и хидрология (НИМХ) проф. Брънзовъ и началника на пожарната Николай Николаевъ, въ който тримата ясно обясниха, че пожаритѣ не сѫ причинили значително покачване на радиацията и опасностьта отъ радиационно замърсяване, което да достигне България, е нулева. Професионалното имъ обяснение отговаря напълно на истината и научния консенсусъ по въпроса; остава обаче мистерия защо този брифингъ изобщо се състоя, при това шесть дена слѣдъ като украинцитѣ бѣха обявили своитѣ резултати и обяснили защо радиационно замърсяване нѣма да има. На самия брифингъ като причина е упоменато опровергаването на слухове и съобщения за евентуална опасность; какви сѫ тѣ и откѫдѣ идватъ обаче остава неясно. На слѣдващия день, 21 априлъ, лично премиерътъ Борисовъ пое отговорность за брифинга, заявявайки, че отъ БАН сѫ му съобщили за малки шансове за евентуална опасность и той чинно се е обадилъ на проф. Брънзовъ, за да провѣри информацията. Въ отговоръ премиерътъ получилъ пълната експертиза на НИМХ за дѣйствителната опасность и какъ тя клони къмъ нула. Така и остана загадка обаче какъ се породили първоначалнитѣ опасения на премиера (нѣма институтъ на БАН, който да е прѣдлагалъ или давалъ такава експертиза официално), както и защо нѣкакви „слухове и съобщения“ е необходимо да бѫдатъ опровергавани съ извънреденъ брифингъ и то въ полунощь.
А може би споменътъ отъ премълчаването на Чернобилската авария е още живъ у насъ? Може би мнозина си спомнятъ какъ властитѣ въ СССР и България дълго врѣме криха магнитуда на аварията и на потенциалната опасность? Може би рѫководителитѣ на България въ момента искатъ да се застраховат и да не повторятъ тази ужасна, прѣстѫпна грѣшка отъ неотдавнашното ни минало? Може би самиятъ премиеръ Борисов желае да реагира по-добрѣ отъ Тодоръ Живковъ при евентуална ядрена опасность? Може би е популистки ходъ, съ който управляващитѣ желаятъ да се покажатъ като искрени и загрижени за здравето на българскитѣ граждани? Може би отново имаме кандидатъ-месии, които постоянно спасяватъ хората, дори отъ несѫществуващи опасности? А може би никой нѣма идея какво и защо говори? Едва ли нѣкога ще получимъ отговори на тѣзи въпроси и обяснение на една дребна, маргинална случка въ условията на пандемия. Но може би трѣбва да сме доволни, че каквито и да сѫ причинитѣ - реални, фалшиви или популистки - крайниятъ резултатъ е една, макаръ и ненужна искреность? Може би тази искреность ще бѫде налице и при появата на дѣйствителна опасность, а може дори и да навлѣзе въ други сфери на държавното говорене, кѫдѣто е далечъ по-належащо необходима. Може пъкъ и да не стане така и случката да остане безъ никакво значение, и все пакъ искреностьта е рѣдъкъ и свѣжъ полъхъ въ българската политическа реалность.