БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

31 августъ 2020 | година 2, брой 7

България е въ безопасность слѣдъ пожаритѣ край Чернобилъ

Чете се за 4 минути

Българскитѣ власти организираха срѣднощенъ брифингъ по темата.

Меж­ду 4 и 14 ап­рил по­жа­ри бу­шу­ва­ха въ зат­во­ре­на­та зо­на око­ло Чер­но­бил­ска­та атом­на цен­тра­ла, из­вѣс­тна съ най-ужас­ния яд­ренъ ин­ци­дентъ въ свѣ­тов­на­та ис­то­рия. Ко­га­то той се случ­ва прѣзъ 1986 г., ра­ди­а­ци­он­ни об­ла­ци дос­ти­гатъ и Бъл­га­рия и оказ­ватъ не­об­ра­ти­ми по­ра­же­ния на здра­ве­то на мно­го бъл­га­ри. По­жа­ри­тѣ та­зи го­ди­на оба­че сѫ за­поч­на­ли дос­та да­лечъ отъ са­ма­та цен­тра­ла за­тис­на­та въ бе­то­ненъ сар­ко­фагъ, а съ по­мощь­та на сво­ев­рѣ­мен­ни­тѣ уси­лия на око­ло 400 ук­ра­ин­ски по­жар­ни­ка­ри огъ­ньтъ е билъ ов­ла­дѣнъ за по-мал­ко отъ де­сеть дни. На 14 ап­рилъ ук­ра­ин­ска­та Служ­ба за не­о­би­чай­ни си­ту­а­ции (СНС) съ­об­ща­ва, че слѣдъ уси­ле­ни­тѣ дѣйс­твия на по­жа­ри­ка­ри­тѣ и бла­го­да­ре­ние на пад­на­ли­тѣ дъж­до­ве, по­жа­ри­тѣ сѫ до го­лѣ­ма сте­пень ус­пѣш­но по­ту­ше­ни, безъ изоб­що да дос­тиг­натъ най-опас­ни­тѣ обек­ти въ зо­на­та. Пу­ше­кътъ, въ ком­би­на­ция съ на­лич­ни­тѣ об­ла­ци, вòди до си­ленъ смогъ въ Ки­евъ и окол­нос­ти­тѣ, как­то и мно­го сла­бо по­ви­ше­ние на ра­ди­а­ци­он­ни­тѣ ни­ва, ко­е­то по раз­лич­ни док­ла­ди отъ ук­ра­ин­ски­тѣ на­уч­ни ин­сти­ту­ции не прѣд­став­ля­ва зна­чи­тел­но от­кло­не­ние отъ нор­ма­та, ни­то опас­ность за жи­во­та на жи­те­ли­тѣ на гра­да и стра­на­та. И тъй, но­ва­та свѣ­тов­на ка­тас­тро­фа бѣ­ше ус­пѣш­но из­бег­на­та и хо­ра­та мо­жа­ха да се вър­натъ въ бор­ба­та съ на­лич­на­та ве­че – пан­де­ми­я­та отъ КО­ВИД-19.

БРИ­ФИНГЪ ВЪ ПО­ЛУ­НОЩЬ

Въ Бъл­га­рия, оба­че, то­зи въп­росъ не прик­лю­чи тол­ко­ва лес­но, ни­то тол­ко­ва бър­зо. До­ка­то меж­ду­на­род­ни­тѣ но­ви­ни се пре­о­ри­ен­ти­ра­ха от­но­во къмъ дру­ги­тѣ свѣ­тов­ни въп­ро­си, мал­ко прѣ­ди по­лу­нощь въ по­не­дѣл­никъ, 20 ап­рилъ, бѣ­ше из­лѫ­ченъ из­вън­ре­денъ бри­фингъ на рѫ­ко­во­ди­те­ля на На­ци­о­нал­ния опе­ра­ти­венъ щабъ срѣ­щу ви­ру­са ген. Му­таф­чийс­ки, ди­рек­то­ра на На­ци­о­нал­ния ин­сти­тутъ по ме­те­о­ро­ло­гия и хид­ро­ло­гия (НИМХ) проф. Брън­зовъ и на­чал­ни­ка на по­жар­на­та Ни­ко­лай Ни­ко­ла­евъ, въ кой­то три­ма­та яс­но обяс­ни­ха, че по­жа­ри­тѣ не сѫ при­чи­ни­ли зна­чи­тел­но по­кач­ва­не на ра­ди­а­ци­я­та и опас­ность­та отъ ра­ди­а­ци­он­но за­мър­ся­ва­не, ко­е­то да дос­тиг­не Бъл­га­рия, е ну­ле­ва. Про­фе­си­о­нал­но­то имъ обяс­не­ние от­го­ва­ря на­пъл­но на ис­ти­на­та и на­уч­ния кон­сен­сусъ по въп­ро­са; ос­та­ва оба­че мис­те­рия за­що то­зи бри­фингъ изоб­що се със­тоя, при то­ва шесть де­на слѣдъ ка­то ук­ра­ин­ци­тѣ бѣ­ха обя­ви­ли сво­и­тѣ ре­зул­та­ти и обяс­ни­ли за­що ра­ди­а­ци­он­но за­мър­ся­ва­не нѣ­ма да има. На са­мия бри­фингъ ка­то при­чи­на е упо­ме­на­то оп­ро­вер­га­ва­не­то на слу­хо­ве и съ­об­ще­ния за евен­ту­ал­на опас­ность; как­ви сѫ тѣ и от­кѫ­дѣ ид­ватъ оба­че ос­та­ва не­яс­но. На слѣд­ва­щия день, 21 ап­рилъ, лич­но пре­ми­е­рътъ Бо­ри­совъ пое от­го­вор­ность за бри­фин­га, за­я­вя­вай­ки, че отъ БАН сѫ му съ­об­щи­ли за мал­ки шан­со­ве за евен­ту­ал­на опас­ность и той чин­но се е оба­дилъ на проф. Брън­зовъ, за да про­вѣ­ри ин­фор­ма­ци­я­та. Въ от­го­воръ пре­ми­е­рътъ по­лу­чилъ пъл­на­та ек­спер­ти­за на НИМХ за дѣйс­тви­тел­на­та опас­ность и какъ тя кло­ни къмъ ну­ла. Та­ка и ос­та­на за­гад­ка оба­че какъ се по­ро­ди­ли пър­во­на­чал­ни­тѣ опа­се­ния на пре­ми­е­ра (нѣ­ма ин­сти­тутъ на БАН, кой­то да е прѣд­ла­галъ или да­валъ та­ка­ва ек­спер­ти­за офи­ци­ал­но), как­то и за­що нѣ­как­ви „слу­хо­ве и съ­об­ще­ния“ е не­об­хо­ди­мо да бѫ­датъ оп­ро­вер­га­ва­ни съ из­вън­ре­денъ бри­фингъ и то въ по­лу­нощь.

А мо­же би спо­ме­нътъ отъ пре­мъл­ча­ва­не­то на Чер­но­бил­ска­та ава­рия е още живъ у насъ? Мо­же би мно­зи­на си спом­нятъ какъ влас­ти­тѣ въ СССР и Бъл­га­рия дъл­го врѣ­ме кри­ха маг­ни­ту­да на ава­ри­я­та и на по­тен­ци­ал­на­та опас­ность? Мо­же би рѫ­ко­во­ди­те­ли­тѣ на Бъл­га­рия въ мо­мен­та ис­катъ да се зас­тра­хо­ват и да не пов­то­рятъ та­зи ужас­на, прѣс­тѫп­на грѣш­ка отъ не­от­дав­наш­но­то ни ми­на­ло? Мо­же би са­ми­ятъ пре­ми­еръ Бо­ри­сов же­лае да ре­а­ги­ра по-доб­рѣ отъ То­доръ Жив­ковъ при евен­ту­ал­на яд­ре­на опас­ность? Мо­же би е по­пу­лис­тки ходъ, съ кой­то уп­рав­ля­ва­щи­тѣ же­ла­ятъ да се по­ка­жатъ ка­то ис­кре­ни и заг­ри­же­ни за здра­ве­то на бъл­гар­ски­тѣ граж­да­ни? Мо­же би от­но­во има­ме кан­ди­датъ-ме­сии, ко­и­то пос­то­ян­но спа­ся­ватъ хо­ра­та, до­ри отъ не­сѫ­щес­тву­ва­щи опас­нос­ти? А мо­же би ни­кой нѣ­ма идея как­во и за­що го­во­ри? Ед­ва ли нѣ­ко­га ще по­лу­чимъ от­го­во­ри на тѣ­зи въп­ро­си и обяс­не­ние на ед­на дреб­на, мар­ги­нал­на случ­ка въ ус­ло­ви­я­та на пан­де­мия. Но мо­же би трѣб­ва да сме до­вол­ни, че как­ви­то и да сѫ при­чи­ни­тѣ - ре­ал­ни, фал­ши­ви или по­пу­лис­тки - край­ни­ятъ ре­зул­татъ е ед­на, ма­каръ и не­нуж­на ис­кре­ность? Мо­же би та­зи ис­кре­ность ще бѫ­де на­ли­це и при по­я­ва­та на дѣйс­тви­тел­на опас­ность, а мо­же до­ри и да нав­лѣ­зе въ дру­ги сфе­ри на дър­жав­но­то го­во­ре­не, кѫ­дѣ­то е да­лечъ по-на­ле­жа­що не­об­хо­ди­ма. Мо­же пъкъ и да не ста­не та­ка и случ­ка­та да ос­та­не безъ ни­как­во зна­че­ние, и все пакъ ис­кре­ность­та е рѣ­дъкъ и свѣжъ по­лъхъ въ бъл­гар­ска­та по­ли­ти­чес­ка ре­ал­ность.