Бъл­гар­ска­та по­зи­ция отъ 25 ап­рилъ

Всич­ко бѣ­ше по­ро­де­но отъ единъ до­ку­ментъ, кой­то от­ра­зя­ва по­зи­ци­я­та на бъл­гар­ска­та стра­на за из­граж­да­не­то на прѣ­го­вор­на­та рам­ка на Ев­ро­пейс­кия съ­юзъ за Ре­пуб­ли­ка Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния и Ре­пуб­ли­ка Ал­ба­ния, из­пра­тенъ въ Брюк­селъ на 25 ап­рилъ. Въп­рос­на­та рам­ка трѣб­ва да бѫ­де при­е­та отъ всич­ки дър­жа­ви-член­ки на Съ­ю­за, а слѣдъ то­ва да се сви­ка пър­ва­та меж­дуп­ра­ви­тел­стве­на кон­фе­рен­ция, за да се оп­рѣ­дѣ­ли да­та за за­поч­ва­не на прѣ­го­во­ри съ кан­ди­да­ти­тѣ. Всѫщ­ность съ­дър­жа­ни­е­то на бъл­гар­ския до­ку­ментъ и опи­са­ни­тѣ въ не­го ус­ло­вия до го­лѣ­ма­та сте­пень не сѫ нѣ­що но­во. Тѣ се ба­зи­ратъ на рам­ко­ва­та по­зи­ция на бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­ство, при­е­та на 9 ок­том­ври 2019 г. и на дек­ла­ра­ци­я­та на На­род­но­то съб­ра­ние на Бъл­га­рия отъ день по-къс­но. Из­пра­ща­не­то на до­ку­мен­та оба­че съв­пад­на съ из­каз­ва­не на проф. Ден­ко Ма­лес­ки, кой­то е пър­ви­ятъ ма­ке­дон­ски вън­шненъ ми­нис­търъ (въ пе­ри­о­да 1991-93 г.)и за­е­ма фун­кци­я­та на съ­вѣт­никъ на нас­то­я­щия пре­зи­дентъ; Ма­лес­ки проб­ва да очер­тае въз­мож­но­то по­ле за рѣ­ша­ва­не на де­се­ти­лѣт­ния споръ меж­ду Бъл­га­рия и Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния , ка­са­ещъ ис­то­ри­я­та и ези­ка.

Ос­вѣнъ из­каз­ва­не­то си въ Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния, проф. Ма­лес­ки да­де и ед­но ин­тер­вю за бъл­гар­ска­та „Те­ле­ви­зия Ев­ро­па“, въ ко­е­то пот­вър­ди ве­че из­ка­за­на­та си те­за – Бъл­га­рия трѣб­ва да при­е­ме ре­ал­нос­ти­тѣ къмъ нас­то­я­щия мо­ментъ, а отъ своя стра­на Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния трѣб­ва да при­е­ме фак­ти­тѣ въ ис­то­ри­чес­ки план. Пос­лѣд­ва го бив­ши­ятъ пре­ми­еръ Вла­до Буч­ков­ски, кой­то за­щи­ти проф. Ма­лес­ки и проб­ва да по­ту­ши на­би­ра­ща­та ско­рость ан­ти­бъл­гар­ска кам­па­ния. Си­ту­а­ци­я­та бѣ вѣ­що из­пол­зва­на отъ опо­зи­ци­он­на­та ДПМНЕ и въ без­врѣ­ми­е­то на кри­за­та и прѣ­диз­бор­на­та кам­па­ния ней­ни­тѣ прѣд­ста­ви­те­ли за­иг­ра­ха на на­ци­о­на­лис­тич­на­та стру­на съ на­деж­да­та да пе­че­лятъ все по­ве­че и по­ве­че гла­со­ве и да си из­гра­дятъ по­ло­жи­те­ленъ об­разъ, да си пос­та­вятъ оре­олъ на па­зи­те­ли на ма­ке­до­низ­ма.

Стиг­на се до тамъ, че до­ри „бе­жа­нецъ“ № 1 въ Ун­га­рия - бив­ши­ятъ пре­ми­еръ Ни­ко­ла Гру­ев­ски, из­бѣ­галъ тамъ отъ род­но­то пра­во­сѫ­дие – се вклю­чи въ по­ли­ти­чес­ко­то го­во­ре­не пос­рѣд­ствомъ со­ци­ал­ни­тѣ ме­дии и наг­не­ти до­пъл­ни­тел­но не­до­вол­ство.

Об­ста­нов­ска­та се на­же­жи до чер­ве­но и те­ма­та об­зе цѣ­ло­то ма­ке­дон­ско об­щес­тво. Въ то­зи мо­ментъ ло­гич­но се вклю­чи и пре­зи­ден­тътъ Сте­во Пен­да­ров­ски, кой­то опи­та да из­глеж­да твърдъ и из­ка­за те­за­та, че ако цѣ­на­та на вли­за­не­то въ ЕС би би­ла „да не сме ма­ке­дон­ци и ези­кътъ, кой­то го­во­ря, да не е ма­ке­дон­ски езикъ“, член­ство изоб­що не имъ трѣб­ва. Пен­да­ров­ски лан­си­ра и свик­ва­не­то на ли­дер­ска срѣ­ща на всич­ки по­ли­ти­чес­ки пар­тии, на ко­я­то не­съм­нѣ­но ще бѫ­де дис­ку­ти­ранъ и въп­ро­сътъ за ус­ло­ви­я­та, ко­и­то пос­та­вя Бъл­га­рия.

Всѫщ­ность топ­ка­та бѣ вдиг­на­та ви­со­ко от­та­тъкъ Осо­го­во още въ края на ми­на­ла­та го­ди­на съ мак­си­ма­лис­тич­ни­тѣ ис­ка­ния, ко­и­то бъл­гар­ска­та стра­на за­ло­жи ка­то чер­ве­ни ли­нии въ бѫ­де­щия прѣ­го­во­рен про­цесъ. Тѣ бѣ­ха про­дукт на оп­рѣ­дѣ­ле­ни хар­длай­нер­ски крѫ­го­ве въ Со­фия, ко­и­то виж­да­ха въз­мож­ность за рѣ­ша­ва­не на де­се­ти­лѣт­ни­тѣ спо­ро­ве точ­но се­га и вед­на­га по единъ ка­те­го­ри­ченъ на­чинъ. Трѣб­ва да се от­бѣ­лѣ­жи, че въ он­зи мо­ментъ за Ско­пие при­е­та­та рам­ка на на­ше­то пра­ви­тел­ство и дек­ла­ра­ци­я­та на На­род­но­то съб­ра­ние из­глеж­да­ха ка­то ше­га. Уви, из­пра­те­ни­ятъ на 25 ап­рилъ въ Брюк­селъ бъл­гар­ски до­ку­ментъ бѣ ка­то гръмъ отъ яс­но не­бе за тра­ди­ци­он­но под­цѣ­ня­ва­та отъ Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния по­зи­ция на Бъл­га­рия

Кри­за­та и про­ва­ле­на­та смѣ­се­на ко­ми­сия

Со­фия бѣ при­ну­де­на да из­гра­ди своя рам­ка въ прѣ­го­во­ри­тѣ за член­ство на Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния слѣдъ ед­нос­тран­но­то от­мѣ­ня­не, отъ ма­ке­дон­ска стра­на, на срѣ­щи­тѣ на мул­ти­дис­цип­ли­нар­на­та ко­ми­сия по об­ра­зо­ва­тел­ни и ис­то­ри­чес­ки въп­ро­си меж­ду Бъл­га­рия и Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния, из­вѣс­тна и ка­то „смѣ­се­на ко­ми­сия“.

При пос­лѣд­но­то по­сѣ­ще­ние на пре­ми­е­ра Бо­ри­совъ въ Ско­пие прѣзъ лѣ­то­то на 2019 г., ко­га­то той да­ва­ше прес­кон­фе­рен­ция за­ед­но съ ко­ле­га­та си Зо­ранъ За­евъ, жур­на­лис­ти­тѣ за­да­ва­ха единъ и сѫщъ въп­росъ – как­во ще се слу­чи, ако ко­ми­си­я­та не пос­тиг­не рѣ­ше­ние за спо­ра съ Го­це Дел­чев? Из­не­над­ва­що и два­ма­та пре­ми­е­ри мно­гок­рат­но от­го­ва­ря­ха съ твърдъ тонъ, че об­ща­та ко­ми­сия трѣб­ва да пос­тиг­не съг­ла­сие до сеп­тем­ври, мак­си­мумъ до края на 2019 г., из­бѣг­вай­ки по то­зи на­чинъ дѣйс­тви­те­ленъ от­го­воръ. Всѫщ­ность то­ва бѣ­ха пос­лѣд­ни­тѣ по­ли­ти­чес­ки опи­ти на ви­со­ко ни­во да се ре­а­ни­ми­ра ве­че из­пад­на­ла­та по оно­ва врѣ­ме въ ко­ма ко­ми­сия.

Тра­енъ бло­кажъ въ ис­то­ри­чес­ка­та ко­ми­сия

Са­ма­та мул­ти­дис­цип­ли­нар­на ко­ми­сия бѣ съз­да­де­на съ под­пи­са­ния до­го­воръ за при­я­тел­ство, доб­ро­съ­сѣд­ство и сът­руд­ни­чес­тво меж­ду Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия и то­га­ваш­на Ре­пуб­ли­ка Ма­ке­до­ния отъ 1 ав­густъ 2017 г. Въ не­го бѣ из­ло­же­но виж­да­не­то на пра­ви­тел­ства­та отъ двѣ­тѣ стра­ни: „…прѣд­видъ об­ща­та ис­то­рия, ко­я­то свър­зва двѣ­тѣ дър­жа­ви и на­ро­ди­тѣ имъ...“ и чрѣзъ ба­зи­ра­не на ав­тен­тич­ни ис­то­ри­чес­ки до­ку­мен­ти да се из­гла­дятъ виж­да­ни­я­та и да се пос­тиг­не съг­ла­сие по де­се­ти­лѣт­ни­тѣ спо­ро­ве.

Ма­ке­дон­ски­тѣ опо­зи­ци­он­ни по­ли­ти­ци, пред­вож­да­ни отъ ДПМНЕ, из­пол­зва­ха при­сѫт­ства­щия въ до­го­во­ра тер­минъ „об­ща ис­то­рия“ и за­поч­на­ха жон­гли­ра­не­то съ не­го, а то­ва се от­ра­зи на и на ма­ке­дон­ски­тѣ прѣд­ста­ви­те­ли въ ко­ми­си­я­та. На пос­лѣд­ни­тѣ си срѣ­щи, въ на­ве­че­ри­е­то на из­вън­ред­ни­тѣ из­бо­ри (пър­во­на­чал­но нас­ро­че­ни за 12 ап­рилъ), ма­ке­дон­ски­тѣ чле­но­ве на ко­ми­си­я­та за­поч­на­ха да нас­то­я­ватъ за упот­рѣ­ба не на „об­ща ис­то­рия“, как­то е де­фи­ни­ра­но въ до­го­во­ра, а за новъ из­разъ - „спо­дѣ­ле­на ис­то­рия“. Всич­ко то­ва прѣд­вѣ­ща­ва­ше бло­кажъ въ мо­мен­та, въ кой­то трѣб­ва­ше да раз­гле­датъ ед­на отъ ос­но­во­по­ла­га­щи­тѣ лич­нос­ти за ма­ке­дон­ска­та дър­жав­ность и бор­ба­та за ав­то­но­мия въ Ма­ке­до­ния, а имен­но Го­це Дел­чевъ. Всѫщ­ность ДПМНЕ раз­би­ра мно­го доб­рѣ, че про­пук­ва­не­то въ схва­ща­не­то за лич­ность­та на Го­це Дел­чевъ (и на всѣ­ки слѣд­ващъ ре­во­лю­ци­о­неръ спо­редъ ут­вър­де­на­та ма­ке­дон­ска док­три­на) ще на­на­ся ударъ вър­ху са­ма­та пар­тия, ко­я­то не­ос­но­ва­тел­но пре­тен­ди­ра да има връз­ки съ ис­то­ри­чес­ко­то ВМРО и по то­зи на­чинъ си при­сѫж­да ос­нов­но мѣс­то въ ге­не­зи­са на съв­рѣ­мен­на­та дър­жа­ва Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния.

Къмъ нас­то­я­щия мо­ментъ бъл­гар­ска­та и ма­ке­дон­ска­та часть отъ ко­ми­си­я­та не от­стѫп­ватъ отъ сво­и­те на­ра­ти­ви, въп­рѣ­ки че сѫ приз­ва­ни да на­мѣ­рятъ рѣ­ше­ние въ име­то на об­ща­та ни ис­то­рия и спо­дѣ­ле­но­то ни бѫ­де­ще.

ДПМНЕ – въ прѣс­лѣд­ва­не на крат­кос­роч­ни цѣ­ли

ДПМНЕ има за цѣль отъ ед­на стра­на да нат­ру­па все по­ве­че по­ли­ти­чес­ки ка­пи­талъ и да спе­че­ли до­вѣ­ри­е­то на елек­то­ра­та на прѣд­сто­я­щи­тѣ из­бо­ри; со­ци­о­ло­ги­чес­ки­тѣ про­уч­ва­ния про­ве­де­ни прѣ­ди обя­вя­ва­не­то на из­вън­ред­но­то по­ло­же­ние ѝ да­ватъ крѣх­ка прѣд­ни­на и пар­тия из­глеж­да твър­до рѣ­ше­на да из­пол­зва съз­да­ла­та се си­ту­а­ция и очер­та­ва­ща­та се дъл­га прѣ­диз­бор­на кам­па­ния за нат­руп­ва­не на точ­ки. Отъ дру­га стра­на ДПМНЕ се проб­ва да кон­со­ли­ди­ра сво­и­тѣ ре­ди­ци, ко­и­то сѫ фраг­мен­ти­ра­ни и да ми­ни­ми­зи­ра пос­лѣд­стви­я­та отъ срам­но­то бѣг­ство отъ ро­ди­на­та и пра­во­сѫ­ди­е­то на своя ли­деръ Ни­ко­ла Гру­ев­ски, кой­то при­пом­ни за се­бе си, взе­май­ки учас­тие въ скан­да­ла.

Не единъ пѫть се чу­ватъ гла­со­ве отъ пар­ти­я­та, ко­и­то из­каз­ватъ же­ла­ние да се ре­ви­зи­ра до­го­во­рътъ за при­я­тел­ство съ Бъл­га­рия спо­редъ ней­ни­тѣ виж­да­ния и ней­ния ар­шинъ. Всѫщ­ность то­ва би би­ло ви­со­ко вър­на­та топ­ка, по­да­ръкь за хар­длай­нер­ски­тѣ срѣ­ди въ Со­фия, ко­и­то съ удо­вол­ствие за­го­во­ри­ха за анексъ къмъ сѫ­щес­тву­ва­щия до­го­воръ и би­ха по­же­ла­ли и тѣ да нат­ру­патъ на­ци­о­на­лис­ти­чес­ки вотъ за ед­ни прѣд­сто­я­щи из­бо­ри (как­ви­то сѫ пла­ни­ра­ни у насъ за 2021 г.). Отъ то­ва раз­ви­тие на си­ту­а­ци­я­та би­ха има­ли ин­те­ресъ и тре­ти стра­ни на Бал­ка­ни­тѣ и въ бли­зость до Бал­ка­ни­тѣ, ко­и­то не же­ла­ятъ сбли­жа­ва­не меж­ду Бъл­га­рия и Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния.

Цѣ­ли­тѣ на мно­го отъ по­ли­ти­чес­ки­тѣ иг­ра­чи съв­па­датъ, яс­на е сим­би­о­за­та по­меж­ду имъ, как­то и кои сѫ пе­че­лив­ши­тѣ. Гу­бе­щи­тѣ ще бѫ­датъ хо­ра­та и биз­не­сътъ отъ двѣ­тѣ стра­ни на бъл­га­ро-ма­ке­дон­ска­та гра­ни­ца­та.