Втори мѣсецъ на извънредно положение и въ Парламента
Чете се за 5 минути
Извънредното положение бѣ удължено до 13 май, но въ края на априлъ премиерътъ Борисовъ заяви, че мѣркитѣ ще останатъ въ сила и слѣдъ това.
Съ рѣшение на Народното събрание отъ 3 априлъ извънредно положение бѣ удължено до 13 май. То бѣ въведено за срокъ отъ единъ мѣсецъ на 13 мартъ съ цѣль ограничаване на заразата съ ковид-19, но Министерски съвѣтъ внесе прѣдложението за добавяне на единъ мѣсецъ, безъ да изчаква датата 13 априлъ. Парламентътъ, отъ своя страна, се събра извънредно, за да гласува прѣдложението, което бѣ подкрѣпено отъ 122 депутати, а противъ гласуваха 47. Не бѣха приети прѣдложенията на БСП и на ВМРО срокътъ на удължаване да бѫде само до края на априлъ. Самитѣ гласувания се състояха по специална процедура, която да избегне струпването на народни прѣдставители въ залата – първо гласуваха членоветѣ на „опозицията“ (БСП, ДПС, „Воля“ и независимитѣ), а слѣдъ това управляващитѣ (ГЕРБ и „Обединени патриоти“).
НОВИ СБЛЪСЪЦИ МЕЖДУ БОРИСОВЪ И РАДЕВЪ
Сѫщия день премиерътъ посѣти заводъ за производство на медицински маски въ Смолянъ и използва случая, за да направи интересни изказвания: той обѣща отмѣна на мѣркитѣ при три поредни дни съ спадъ на заразенитѣ, прѣдизвика президента Руменъ Радевъ да наложи вето на удължаването на извънредното положение и сѫщеврѣменно съобщи по специфиченъ начинъ за кончината на бащата на държавния глава: „Сyтpиньта cе обадиxъ на пpезидента да мy изкажа cъболезнования. Учyдвамъ cе, когато баща ти е yмpѣлъ, дo говоpишъ нелѣпици. Въ такъвъ тѫженъ день не биxъ cи го позволилъ“. Изказването визираше изявлението, което президентътъ бѣше направилъ по-рано на 3 априлъ и въ което, безъ да подлага на съмнѣние санитарнитѣ мѣрки, се изказваше остро срѣщу липсата на по-ефективни икономически постѫпки.
По конституция, президентътъ може да налага вето само на закони, но не и на рѣшенията на НС – по този начинъ, въпрѣки внушенията на премиера, Руменъ Радевъ нѣма думата по въпроса за удължаването на извънредното положение. Този пропускъ на Борисовъ доведе до нови словесни откоси – на 7 априлъ, президентътъ направи изказване, въ което посочи приблизителното познаване на закона отъ страна на премиера и си позволи цитатъ отъ нѣмския поетъ Йоханъ Гьоте: „Нѣма нищо по-страшно отъ активната глупость“. Отпорътъ на правителството не закъснѣ. На извънредна пресконференция сѫщия слѣдобѣдъ, която изрично бѣше заявена като несвързана съ президента, зам.-премиерътъ Томиславъ Дончевъ си послужи съ цѣли три цитата отъ Гьоте; коментирани бѣха и други изказвания на Радевъ, включително по поводъ рѣшението на депутатитѣ да дарятъ заплатитѣ си за борба съ ковид-19. На пресконференцията присѫтства и рѫководительтъ на Националния оперативенъ щабъ (НОЩ), ген. Вѣнциславъ Мутафчийски. Прѣдъ медиитѣ той заяви: „Горчивината е, че се справяме добрѣ, но това не се признава“.
ДЕПУТАТСКИТѢ ЗАПЛАТИ
Депутатскитѣ заплати въ България се прѣизчисляватъ въ края на всѣко тримѣсечие, по методика опрѣдѣлена отъ самитѣ народни прѣдставители – взема се срѣдната брутната заплата за страната и тя се умножава по три. Самата депутатска заплата служи за база за изчисляване на много други възнаграждения на най-висшитѣ постове въ републиката, включително на президента, министритѣ, прѣдседателя на Народното събрание. По ирония на сѫдбата, всички тѣзи заплати трѣбваше да се увеличатъ въ началото на априлъ мѣсецъ, но БСП внесе прѣдложение тѣ да бѫдатъ замразени. Реакцията на ГЕРБ, въ лицето на прѣдседателя на НС Цвѣта Караянчева, дойде на 3 априлъ. Прѣдъ бТВ тя обяви замразяването на заплатитѣ за популизъмъ: „Не може популизъмъ по врѣме на криза. Не трѣбва да си замразимъ заплатитѣ, а да постѫпимъ като депутатитѣ отъ ГЕРБ – да даряваме една трета отъ тѣхъ въ районитѣ си“. На слѣдващия день прѣдъ бТВ говори пъкъ Менда Стоянова, сѫщо отъ ГЕРБ, прѣдседатель на бюджетната комисия въ Парламента. Тя ясно повтори позицията на Караянчева, като заяви: „Лично за менъ замразяването на депутатскитѣ заплати е популизъмъ“. Послѣдва обяснение за правенитѣ отъ народнитѣ прѣдставители дарения, което даде поводъ изказванията на Стоянова да бѫдатъ тълкувани така: „искаме по-високи заплати, за да можемъ да даряваме повече“.
Неочакваната развръзка дойде, както много други пѫти, съ изказване на премиера. На извънреденъ брифингъ той излѣзе съ изказването: „Проведохъ тази сутринь заседание на ИК на ГЕРБ - възлагаме на Народното събрание да приеме рѣшение за замразяване на депутатскитѣ заплати къмъ размѣра, който е билъ прѣзъ декември 2019 година“. На Караянчева не ѝ оставаше друго, освѣнъ да поднесе извинения за прѣднитѣ си изказвания и да се смири прѣдъ волята на Борисовъ. На безкрайното си заседание отъ 6 априлъ, продължило до полунощь, парламентътъ дори надскочи директивитѣ на лидера на ГЕРБ и чисто и просто се отказа отъ заплата. Съ това спороветѣ кой е популистъ прѣстанаха, а новината се появи и въ чуждестранни медии, печелейки добъръ имиджъ за страната ни.
СЪ ИЗВЪНРЕДНИ МѢРКИ И СЛѢДЪ ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ
На 21 априлъ парламентътъ бѣ свикванъ по желание на депутатитѣ отъ БСП – достатъчни сѫ подписитѣ на 48 депутати, за да бѫде свикано извънредно заседание. Цѣльта на заседанието бѣ да бѫде изслушанъ премиера Борисовъ по въпроси свързани съ извънредното положение въ страната. За да се проведе заседанието обаче е нужно да има кворумъ отъ минимумъ 121 регистрирали се народни избраници. Такъвъ не се събра, защото прѣдставителитѣ на управляващата коалиция (ГЕРБ и „Обединени патриоти“), както и на „Воля“ на Веселинъ Марешки, не се регистрираха. Саботажътъ бѣ оповѣстенъ нѣколко минути прѣди официалния часъ на начало на заседанието – Менда Стоянова отъ ГЕРБ заяви, че ГЕРБ нѣма да подкрѣпятъ медийни изяви на лидера на БСП, Корнелия Нинова. Така се засилва усѣщането, че българскиятъ парламентъ не е властови органъ, а просто говорилня, сцена, на която се обличатъ въ законова форма рѣшения, взети другадѣ.
Изслушване на премиера все пакъ имаше, но седмица по-късно, на 28 априлъ, отново по искане на опозиционната БСП. Недоволенъ отъ състоялото се събрание остана Веселинъ Марешки – той се изуми, че Борисовъ угаждалъ на „прищѣвкитѣ на БСП“ като позволява парламентътъ да работи. Самото заседание трая малко повече отъ часъ, но донесе значима новина – премиерътъ заяви, че се работи по законъ, благодарение на който извънреднитѣ мѣрки да останатъ въ сила и слѣдъ края на извънредното положение на 13 май. Така съвсѣмъ реално се очертава да се сбѫднатъ думитѣ на лошитѣ пророци отъ началото на мартъ, които вѣщаеха, че въвеждането на ограничения може да се разпростре въ врѣмето и извънредното да стане трайно.