24 май – възможность за разломъ или възможность за обединение
Чете се за 8 минути
Анализъ на рускитѣ и македонски изяви съпѫтстващи 24 май прѣзъ послѣднитѣ години
Мина поредниятъ 24 май – Деньтъ на българската просвѣта и култура и славянската писменость. Всички въ България сме привързани къмъ праздника и изпитваме национална гордость, че „и ний сме дали нѣщо на свѣтътъ – на вси словѣне книга да четѫтъ“.
Честванията прѣминаха скромно заради свѣтовната пандемия отъ вируса COVID-19, но този 24 май ще се запомни съ още по-силнитѣ провокации срѣщу България отъ страна на Руската федерация, опрѣдѣлени крѫгове въ Република Сѣверна Македония и отъ малка часть отъ научнитѣ срѣди въ Република Сърбия.
ЕЗИКЪТЪ И ПИСМЕНОСТЬТА КАТО ОРѪЖИЕ И ПОТУПВАНЕ ПО РАМОТО
Балканитѣ винаги сѫ били едно отъ най-интереснитѣ мѣста въ Европа, макаръ да сѫ въ самия ѝ край или начало, въ зависимость кѫдѣ е човѣкъ. Балканитѣ сѫ връзката между Европа и Азия. Тѣхното географско положение и близостьта имъ съ богатитѣ култури на Месопотамия и Древенъ Египетъ сѫ прѣдпоставката, а въ послѣдствие и опрѣдѣлящъ факторъ за прѣмѣстването на центъра на Римската империя въ Константинополъ. Всичко това придава блѣсъкъ и разцвѣтъ на този край на Европа. Слѣдъ залѣза на Византия, България и Сърбия съ падането имъ подъ Османска власть прѣзъ XIV и XV в., Балканитѣ загубватъ до голѣма степень своето величие и важность, но оставатъ онзи факелъ, който никога не загасва, съ нематериалното си културно наслѣдство.
Прѣзъ 90-тѣ години на XX в. и въ началото на XXI в. балканскитѣ държави въ голѣмата си часть не успѣха да се развиѭтъ чисто икономически, политически и социално и да достигнѫтъ Западна Европа. Всѫщность, сериозното имъ изоставане не може да се навакса за вѣкъ или дори два. Разочарованието изпълни съ горчивина жителитѣ на Балканитѣ и единственото, което можеше да подплати националната имъ гордость бѣ точно това минало величие, това нематериално културно наслѣдство отъ прѣдцитѣ имъ, което е устояло на прѣвратноститѣ на врѣмето на този свѣтовенъ кръстопѫть.
Познаването въ подробности на нрава, културата и историята на балканскитѣ народи отключва възможностьта за използването на това наслѣдство, прѣдставлява единъ способъ да се създаде отъ една страна дълбокъ разломъ между тѣхъ, а отъ друга – тѣ да бѫдѫтъ уязвени. По този начинъ се постига едно раздѣление и непрѣкѫснато воюване за нѣщо лично, гордо, сакрално, което дава мотивация на съотвѣтнитѣ групи отъ хора да защитаватъ всѣки своята истина.
Всѫщность тази тактика „раздѣляй и владѣй“ е старъ имперски похватъ. Изразътъ е афоризъмъ на римския сенатъ, който прилагалъ този принципъ при упражняването на държавната власть въ разродната Римска империя. Съгласно него най-добриятъ методъ за управление на частитѣ отъ цѣлото е разпалването на вражда помежду имъ, което пъкъ води до вѫтрѣшното имъ отслабване. Тази тактика обаче може да се използва пълноцѣнно само отъ държави съ сходна култура, традиция и начин на мислене, които биха могли да лавиратъ между съотвѣтнитѣ балкански народи и да заставатъ на страната на едни за похвала и противъ други за опозоряване и морално наказание. Такава роля се опитва да играе Русия, която претендира да е обединяващъ факторъ за славянскитѣ народи и православнитѣ християни.
ИГРАТА НА РУСИЯ
Прѣзъ 2017 г. за първи пѫть Русия приложи тази тактика, а по-късно и я затвърди, въ контекста на писменостьта и езика. На 24 май 2017 г. тогавашниятъ македонски президентъ Георги Ивановъ бѣ на посѣщение въ Москва въ моментъ, когато цѣла Европа се въздържаше да легитимира политиката на Русия въ Източна Европа, заради военнитѣ ѝ дѣйствия въ подкрѣпа на сепаратистки формирования на територията на Украйна и послѣдвалото едностранно присъединяване на полуостровъ Кримъ къмъ Руската федерация.
Това присѫтствие на Ивановъ въ руската столица бѣ наградено съ едно напълно обмислено изказване, което дойде отъ най-високата възможна трибуна, а именно отъ президента на Руската федерация Владимиръ Путинъ. Той изказа тезата, че славянската писменость е дошла въ Русия „отъ македонскитѣ земи“. На македонския президентъ Георги Иванов бѣ присѫдена и най-висша награда за запазване на единството на славянскитѣ народи. Всѫщность това бѣ единъ манипулативенъ политически ходъ; въ сѫщото врѣме трѣбва да се отбѣлѣжи, че чисто географски нѣма грѣшка въ изказването на Путинъ и това подсказва, че то е добрѣ обмисленъ ходъ на руската дипломация.
Този ходъ прѣдизвика буря отъ реакции въ България на всички възможни нива. Цѣльта бѣше постигната. Бѣше размаханъ пръстъ на едни, а други бѣха потупани по рамотo.
Три години по-късно, ние наблюдаваме сходна ситуация, но на по-ниско ниво, отъ страна на официална Русия. Този пѫть въ Руския културенъ и информационенъ центъръ въ София бѣ организирана изложба, кѫдѣто Светитѣ братя бѣха прѣдставени като разпространители на просвѣтата въ Русия, нѣмащи никакви връзки съ България! Ролята на нашат страна бѣ прѣмълчана отново.
Прѣзъ 2020 г. тази теза се застѫпи и отъ руския патриархъ Кирилъ, който акцентира на славянството, но удобно забрави да спомене ролята на България въ разпространението на писменостьта. Всѫщность трѣбва да се зададе въпроса кога патриархъ Кирилъ е искренъ – когато прѣмълчава или когато, при посѣщението на своя събратъ, българския патриархъ Неофитъ, изтъкваше ролята на България? Или пъкъ при посѣщенията си въ България прѣзъ 2018 г., когато не пропусна да акцентира върху българският принос? Видимо е, че това е синхронизиранъ актъ на много нива въ Москва съ цѣль нашляпване на непослушнитѣ въ София. Русия знае, че не може да върви много твърдо и продължително по тази линия на разцѣпление, защото българитѣ, колкото и да сѫ раздѣлени на русофили и русофоби по презумпция, никога не сѫ се дѣлили, когато става дума за 24 май, за праздника на буквитѣ, за нашето А Б.
Когато говоримъ за Русия, България трѣбва да се отърси отъ необходимостьта нѣкой да признава дѣлата ѝ – тя трѣбва сама да разпространява своитѣ собствени постижения. Този мазохистичен поривъ е крайно врѣме да бѫде отреченъ и да се изправимъ съ гордо вдигната глава, защото българскиятъ приносъ сѫществува въ свѣтовното културно богатство и без нечие признание, било то и на най-голѣмата славянска държава – Русия.
КАКЪВЪ Е ЗАЛОГЪТЪ И ЗАЩО ОТНОВО ТОЧНО СЕГА?
Моментътъ за нова провокация не бѣ избранъ случайно. Прѣзъ лѣтото на 2019 г. Македонската академия на наукитѣ и изкуствата излѣзе съ харта за македонския езикъ, като за изготвянето ѝ главна роля изигра акад. Катица Кюлявкова. Тя е образецъ за разпространитель на старитѣ коминтерновско-титовски стереотипи, които въ днешно врѣме изглеждатъ твърдѣ овехтѣли. Акад. Кюлявкова не единъ пѫть е изравяла старитѣ скелети отъ гардероба и е пробвала да имъ вдъхне новъ животъ; именно тя обича да говори за „внушителното изкуство за тълкуване на македонския кодъ“ и за „милениумския континуитетъ“ на македонския езикъ (идея, споредъ която този езикъ е сѫществувалъ повече отъ хилядолѣтие).
Хартата, въ чието създаване главно дѣйстващо лице бѣ акад. Кюлявкова, неминуемо прѣдизвика отвѣтна реакция отъ нѣколко института на Българската академия на наукитѣ. Положението сѣкашъ бѣше овладѣно сравнително бързо, но прѣзъ октомври мѣсецъ 2019 г., България заяви своята рамкова позиция къмъ Република Сѣверна Македония. Въ една отъ точкитѣ се акцентира и на стария езиковъ споръ, който не спира да тлѣе вече повече отъ седемдесеть години, макаръ дипломатическо рѣшение да бѣ намѣрено съ декларацията отъ 1999 г., споредъ която и двѣтѣ държави подписватъ документитѣ си на македонски и български езикъ, съгласно конституциитѣ си; нѣщо повече – тази формула е използвана при всички документи подписани между двѣтѣ страни до 2020 г. Стариятъ споръ нажежи страститѣ допълнително и даде възможность външни фактори да се възползватъ. Започна развиването на така модернитѣ хибридни атаки на тази тема, посрѣдствомъ група портали съ съмнително финансиране, ферми отъ профили въ социалнитѣ мрѣжи и цѣленасочено партийно разпространение отъ страна на нѣкои фракции в македонския политически животъ.
„РАЧУНАЙТЕ НА НАСЪ!“
Сега Сѣверна Македония се намира въ прѣдизборна кампания и отварянето на този проблемъ отново се пробва да наклони везнитѣ въ посока на националистическитѣ партии. Ние наблюдаваме прѣзъ изминалия мѣсецъ цѣла канонада отъ нападки къмъ България отъ опрѣдѣлени крѫгове, които използваха позицията ни, изпратена до Европейската комисия относно прѣговорната рамка за Република Сѣверна Македония. Прѣмина се отново прѣзъ договора за приятелство и добросъсѣдство, който бѣ подписанъ на 1 августъ 2017 г., акцентира се на приемането на на архимандритъ Партений отъ Бигорския на епископски санъ, а въ послѣднитѣ дни се появиха опити за нападки въ връзка съ 24 май, като кулминацията бѣ прѣдаване на скандалния журналист Васко Ефтовъ на тема „Петата българска капитулация въ Македония“.
Всъщность журналистътъ Васко Ефтовъ е извѣстенъ съ своята пристрастность към гоститѣ си, които въ голѣмата си часть сѫ отъ Сърбия или най-често отъ слѣдюгославското пространство. Ако се разгледатъ неговитѣ предавания, човѣкъ се натъква на множество епизоди, които трѣбва да опишѫтъ и възхваляватъ величието на бивша Югославия и да създадѫтъ въ зрителя тѫга по изгубеното минало. Всѫщность напълно случайно емисията му съ скандалното заглавие бѣ излѫчена на 25 май, когато нѣкога въ Югославия се честваше мащабно деньтъ на младостьта и рождениятъ день на Тито.
Кулминацията винаги е била парадъ на единъ отъ стадионитѣ въ федералната столица Бѣлградъ, кѫдѣто се предава щафетата на младостьта съ факелъ, която обикаляше всичкитѣ съюзни републики и съ музика и лозунги „народъ, партия, омладина, армия“ се кълнѣха на Тито съ думите – Разчитайте на насъ!
Нѣкои поколѣния въ Сѣверна Македония не сѫ забравили младежката клетва и си предаватъ щафетата. Очакваме да видимъ кой ще я получи.