УК­РѢ­ПИ­ТЕЛ­НО СЪ­О­РѪ­ЖЕ­НИЕ ИЛИ ХО­ТЕЛЪ?

Скан­дал­но­то въ слу­чая е, че на сним­ки­тѣ се виж­датъ клѣт­ки съ раз­ме­ри­тѣ на стаи, на че­ти­ри ета­жа, из­ди­га­щи се отъ ни­во­то на мор­ския брѣгъ до ни­во­то на пѫ­тя, кой­то е въ гор­на­та часть на стръм­ния склонъ. До­ка­то до­ри ви­цеп­ри­е­ми­е­рътъ То­мис­лавъ Дон­чевъ за­я­ви, че „съ прос­то око е ви­ди­мо, че на пла­жа Але­пу има хо­телъ“ (на 4 юни по бТВ), отъ кон­трол­ни­тѣ ор­га­ни сѫ на дру­го мнѣ­ние – инж. Ми­ленъ Нен­чевъ, на­чал­никъ на Ре­ги­о­нал­на ди­рек­ция за на­ци­о­на­ленъ стро­и­те­ленъ кон­тролъ Бур­гасъ, за­я­ви на 3 юни, че „че­ти­ри­тѣ ни­ва, ко­и­то сѫ из­пъл­не­ни, не сѫ сгра­да, а сѫ стро­ежъ и са­мо по се­бе си то­ва прѣд­став­ля­ва ук­рѣ­пи­тел­но съ­о­рѫ­же­ние“. Той твър­ди, че по­доб­ни­тѣ на стаи струк­ту­ри сѫ „но­се­ща кон­струк­ция съ цѣль под­пи­ра­не на зем­ни­тѣ плас­то­ве, ко­и­то сѫ задъ нея“. Отъ Вър­хов­на ад­ми­нис­тра­тив­на про­ку­ра­ту­ра оба­че из­глеж­да спо­дѣ­лятъ по­доз­рѣ­ни­я­та на Дон­чевъ, за­що­то изис­ка­ха отъ ДНСК до­ку­мен­та­ция по слу­чая. Пре­ми­е­рътъ Бо­ри­совъ сѫ­що се вклю­чи по те­ма­та, за­я­вя­вай­ки, че нѣ­ма да до­пус­не клѣт­ки­тѣ да се прѣ­вър­нѫтъ въ стаи. Спо­редъ не­го въ тѣхъ под­слонъ мо­же­ли да на­ми­ратъ ди­ви жи­вот­ни, а гнѣз­да мо­же­ли да ви­ѭтъ птич­ки.

Тех­ни­чес­ко ли­це, съ ко­е­то се свър­за „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“, обяс­ни, че отъ ед­на­та стра­на на стро­е­жа се виж­да шли­цо­ва стѣ­на, как­ви­то обик­но­ве­но се пра­вѭтъ при из­коп­ни ра­бо­ти. То­ва би мог­ло да оз­на­ча­ва, че прос­тран­ство­то встра­ни отъ стѣ­на­та е из­ко­па­но нас­ко­ро, за да се раз­чис­ти мѣс­то за новъ стро­ежъ, нап­ри­мѣръ хо­телъ. Въ та­зи на­со­ка го­во­рѭтъ и ан­ке­ри­тѣ, ко­и­то дър­жѫтъ стѣ­на­та: ста­ва въп­росъ за съ­о­рѫ­же­ния съ ог­ра­ни­ченъ жи­вотъ, ко­и­то из­гни­ватъ за нѣ­кол­ко го­ди­ни, а опор­на­та имъ фун­кция трѣб­ва да бѫ­де по­е­та отъ но­ва струк­ту­ра, нап­ри­мѣръ... хо­телъ.

Проб­ле­мътъ е, че раз­рѣ­ши­тел­но­то за стро­ежъ е из­да­де­но за ук­рѣ­пи­тел­но съ­о­рѫ­же­ние, а не за хо­телъ. Все пакъ ту­рис­ти­чес­ки обектъ е прѣд­ви­денъ – ста­ва въп­росъ за „ва­кан­ци­он­но се­ли­ще“ съ смѣш­но­то име „Але­пу ви­лиджъ“. Точ­но по­ра­ди ус­по­ред­но­то из­граж­да­не и на ук­рѣ­пи­тел­но­то съ­о­рѫ­же­ние, и на ва­кан­ци­он­но­то се­ли­ще, и двѣ­тѣ снаб­де­ни съ раз­рѣ­ше­ния, стро­е­жътъ е спрѣнъ прѣзъ про­лѣть­та на 2019 г. Въп­ро­сътъ на то­зи етапъ се зак­люч­ва въ слѣд­но­то: ще ста­не ли часть отъ „ви­лид­жа“ въп­рос­на­та „ук­рѣ­пи­тел­на стѣ­на“, слѣдъ ка­то бѫ­де ти­хо­мъл­комъ прѣ­об­ра­зе­на въ хо­телъ? Дру­ги­ятъ из­клю­чи­тел­но ва­женъ въп­росъ, кой­то се за­да­ва мно­го по-мал­ко, е има ли изоб­що свла­чи­ще на Але­пу? Спо­редъ мѣс­тни­тѣ жи­те­ли от­го­во­рътъ е от­ри­ца­те­ленъ.

ЕД­НА ИЗ­ПИ­ТА­НА СХЕ­МА

Всѫщ­ность на пла­жа „Але­пу“ не се случ­ва ни­що но­во. „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“ се свър­за съ про­фе­си­о­на­лис­ти отъ стро­и­тел­ния браншъ, учас­тва­ли въ мно­гоб­рой­ни стро­е­жи по схе­ма­та ук­рѣп­ва­не срѣ­щу хо­телъ. Са­мо въ ку­рор­та св. св. Кон­стан­тинъ и Еле­на край Вар­на се на­ми­ратъ мно­жес­тво та­ки­ва обек­ти, из­гра­де­ни подъ прѣд­логъ, че се ук­рѣп­ва брѣ­га: х. Ру­бинъ, Дел­финъ Ма­ри­на, Ал­ба­росъ, Ви­ла Чин­ка, Аза­лия...

Ин­же­неръ, учас­твалъ въ та­ко­ва стро­и­тел­ство, обоб­ща­ва по слѣд­ния на­чинъ: „Дър­жа­ва­та ти по­да­ря­ва нѣ­кой брѣгъ съ свла­чи­ще, ти се съг­ла­ся­вашъ да го ук­рѣ­пишъ. Въ за­мѣ­на мо­же да си нап­ра­вишъ хо­телъ“. Въ нѣ­кои слу­чаи до­ри не ста­ва въп­росъ за из­граж­да­не на но­ви ук­рѣ­пи­тел­ни съ­о­рѫ­же­ния, а за прѣп­ра­вя­не на ста­ри.

Сѫ­що­то е по­ло­же­ни­е­то и съ Алея Пър­ва въ Вар­на, за ко­е­то ни ин­фор­ми­ра арх. Ка­ли­на Ми­те­ва. Тамъ свла­чи­ще изоб­що нѣ­ма, но дър­жа­ва­та е сче­ла за нуж­но да по­да­ри те­ре­на на час­тенъ су­бектъ, въ слу­чая „Хол­дингъ Вар­на“, свър­занъ съ гру­пи­ров­ка­та ТИМ. „Ин­вес­ти­то­рътъ“ е сер­ти­фи­ци­ранъ отъ Бъл­гар­ска­та аген­ция за ин­вес­ти­ции (БАИ) на 14 ав­густъ 2007 г. (са­мо день прѣ­ди праз­дни­ка на гра­да) по За­ко­на за на­сър­дча­ва­не на ин­вес­ти­ци­и­тѣ. Прѣзъ 2009 г., по врѣ­ме на уп­рав­ле­ни­е­то на Трой­на­та ко­а­ли­ция, „Хол­дингъ Вар­на“ за­ку­пу­ва 122 дка отъ брѣ­га на Вар­на. „Чрѣзъ за­ко­на за дос­тѫпъ до ин­фор­ма­ция се сдо­бих­ме съ до­ку­мен­ти­тѣ и тѣ ни да­до­ха увѣ­ре­ность, че сдѣл­ка­та е по­роч­на и не­за­кон­на“ за­я­ви за „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“ арх. Ми­те­ва. Въ по­зи­ция отъ 2012 г., са­ми­ятъ „Хол­дингъ Вар­на“ твър­ди, че из­граж­да­ни­тѣ „ук­рѣ­пи­тел­ни съ­о­рѫ­же­ния ще спрѫтъ сру­тищ­ни­тѣ про­це­си и ще прѣ­дот­вра­тѭтъ бѫ­де­що­то на­ма­ля­ва­не на площь­та на при­мор­ския паркъ“. Та­ки­ва про­це­си ни­ко­га не е има­ло, но бла­го­да­ре­ние на сер­ти­фи­ка­ци­я­та класъ А отъ БАИ, „Хол­дингъ Вар­на“ по­лу­ча­ва пра­во да за­ку­пи прѣзъ 2009 г. те­ре­ни­тѣ час­тна дър­жав­на соб­стве­ность безъ търгъ или кон­курсъ. Сти­га се до па­ра­док­са ук­рѣп­ва­не­то на дър­жав­ния брѣгъ да се на­ми­ра въ час­тенъ имо­тенъ.

Слѣд­ва­щи­ятъ еле­ментъ отъ схе­ма­та е до­пус­ка­не­то на стро­и­тел­ство на пла­жа. Из­точ­ни­кътъ на „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“ от­бѣ­лѣз­ва, че по прин­ципъ стро­ежъ на пла­жа е заб­ра­ненъ, но „мо­гѫтъ да се нап­ра­вѭтъ из­клю­че­ния“. На заб­ла­те­ни и зат­рѣ­ве­ни пло­щи се от­не­ма ста­ту­тът на плажъ по За­ко­на за чер­но­мор­ско­то крайб­рѣ­жие. По то­зи на­чинъ „ин­вес­ти­то­ри­тѣ“ сѫ съ раз­вър­за­ни рѫ­цѣ да осѫ­щес­твя­ватъ до­хо­до­нос­ни­тѣ си, но не чакъ тол­ко­ва съ­об­ра­зе­ни съ при­ро­да­та про­ек­ти. Тѣ­зи про­мѣ­ни, как­то и оп­рѣ­дѣ­ля­не­то на свла­чищ­ни­тѣ и сру­тищ­ни­тѣ учас­тъ­ци се из­вър­шватъ отъ Ми­нис­тер­ство­то на ре­ги­о­нал­но­то раз­ви­тие и бла­го­ус­тройс­тво­то, т.е. подъ прѣ­кия кон­тролъ на по­ли­ти­чес­ки ли­ца.

Въ край­на смѣт­ка стро­и­те­ли­тѣ си вър­шѫтъ ра­бо­та­та доб­рѣ, из­граж­дай­ки съ­о­рѫ­же­ния съ двой­на фун­кция: ук­рѣп­ва­не и нас­та­ня­ва­не на ту­рис­ти. Въп­ро­сътъ е за­ко­ненъ ли е изоб­що под­хо­дътъ на „ин­вес­ти­то­ри­тѣ“, ко­и­то въз­ла­гатъ стро­е­жи­тѣ, и из­го­денъ ли е край­ни­ятъ ре­зул­татъ за дър­жа­ва­та и граж­да­ни­тѣ.