Ста­ти­я­та по­мѣс­тва­ме на ма­ке­дон­ски съ иван­чев­ски пра­во­писъ.

Уще от­ка­ко ко­ми­си­я­та не мо­же­ше да се до­го­во­ри чий е Го­це, Бу­га­рия е нѣ­ка­ко глав­на те­ма во Ма­ке­до­ния. Нѣ­кой день по­ве­ке, нѣ­кой по-мал­ку, но хис­те­ри­я­та ве­ке со мѣ­се­ци ни­ка­ко да стив­не. Сѐ нѣ­ка­ко се на­о­гя нѣ­кой по­водъ, те одъ ед­на­та стра­на, те одъ дру­га­та, да се ак­ту­е­ли­зи­ра­атъ ма­ке­дон­ско-бу­гар­ски­тѣ ис­то­рис­ки, а и об­щи од­но­си и сѣ­кой пѫть, ко­га ке се слу­чи тоа, се чи­ни де­ка бу­гар­ска­та стра­на дѣ­лу­ва ха­о­тич­но. Об­що Бу­га­рия дѣ­лу­ва ка­ко да не се знае що са­ка да се пос­тиг­не. Нѣ­ма яс­на цѣль и не из­гле­да ка­ко да има нѣ­кой планъ, а се­то тоа до­ве­ду­ва, ние кои ис­кре­но вѣ­ру­ва­ме во за­ед­нич­ка ид­ни­на по­ме­гю двѣ­тѣ зе­ми, да се най­де­ме ме­гю два ка­ме­на.

Се­пакъ, най-мно­гу одъ сѐ, дѣ­лу­ва де­ка бу­гар­ска­та стра­на не го раз­би­ра кон­флик­тотъ и не раз­би­ра ка­ко ма­ке­до­не­цотъ раз­мис­лу­ва. Ние ма­ке­дон­ски­тѣ бу­га­ри сме во ед­на спе­ци­фич­на си­ту­а­ция кѫ­дѣ що мо­же­ме да ги ви­ди­ме си­тѣ не­дос­та­то­ци на бу­гар­ска­та по­ли­ти­ка и за жаль прѣм­но­гу е очиг­лед­но тоа що го гле­да­ме. Се чи­ни де­ка бу­гар­ска­та стра­на мис­ли де­ка е до­вол­но са­мо да ги от­во­ратъ ис­то­рис­ки­тѣ ар­хи­ви и де­ка вис­ти­на­та са­ма ке из­лѣ­зе на ви­дѣ­ли­на и де­ка та­ка ке за­вър­шатъ ра­бо­та. Ако пакъ на­ле­та­атъ на нѣ­ка­ковъ от­поръ, со си­ла­та на ве­то­то ке го скър­шатъ.

Кол­ку са­мо на­ив­но е тоа раз­мис­лу­ва­нье! Що мис­ли Бу­га­рия, де­ка на­ед­нашъ ма­ке­дон­ски­тѣ по­ли­ти­ча­ри и ис­то­ри­ча­ри ке рѣ­чатъ: ете лъ­жев­ме що лъ­жев­ме, пу-пу, ай­де да се ба­ци­ме се­га? Не сфа­кя­атъ ли де­ка си има­атъ ра­бо­та со сръб­ска про­па­ган­да и служ­би, кои со ма­ли прѣ­ки­ни ту­ка неп­ри­кос­но­ве­но има­атъ вла­дѣ­е­но рѣ­чи­си цѣлъ вѣкъ и со про­фе­си­о­нал­ни про­па­ган­дис­ти кои пос­лѣд­ни­тѣ 70 го­ди­ни ги има­атъ по­ми­на­то рѣ­чи­си из­клу­чи­во во про­у­чу­ва­нье ка­ко да ѝ се спро­тис­та­ватъ на Бу­га­рия? За­ремъ тол­ку не мо­же бу­гар­ска­та стра­на да сфа­ти де­ка со сѣ­кое на­мет­ну­ва­нье на ис­то­ри­я­та и ис­то­рис­ки­тѣ пра­ша­ня са­мо имъ да­ва­атъ хра­на на тие про­фе­си­о­нал­ни из­вър­ту­ва­чи на те­зи и про­па­ган­дис­ти, во Ма­ке­до­ния по­пу­лар­но на­рѣ­че­ни ис­то­ри­ча­ри, и на си­тѣ дру­ги про­фе­си­о­нал­ни ан­ти­бу­га­ри?

Язъ во под­пол­ность я раз­би­рамъ фрус­тра­ци­я­та на бу­гар­ска­та стра­на ко­га си има ра­бо­та со нивъ. Ко­га има очиг­лед­но фал­си­фи­ку­ва­нье и из­прѣ­вър­ту­ва­нье на ис­то­ри­я­та, ко­га из­ли­ви­тѣ на ан­ти­бу­га­ри­зъмъ сѫ об­щес­тве­но при­фат­ли­ва нор­ма во Ма­ке­до­ния и мно­гу ми е яс­но из­ку­ше­ни­е­то одъ бу­гар­ска стра­на да се да­де кон­тра на тие ра­бо­ти. Ние ма­ке­дон­ски­тѣ гра­гя­ни со бу­гар­ска свѣсть сѣ­койд­нев­но жи­вѣ­е­ме и се бо­ри­ме со тоа и най-доб­ро си зна­е­ме са­ми­тѣ що сѐ сме чу­ле и ви­дѣ­ле. Но що ке се пос­тиг­не со вра­кя­нье ка­ко що тоа го нап­ра­ви БАН со пуб­ли­ка­ци­я­та за ма­ке­дон­ски­отъ язикъ кой што го на­рѣ­че се­вер­но­ма­ке­дон­ски бу­гар­ски? Аб­со­лут­но ни­що! Са­мо му се да­ва хра­на на спон­зо­ри­ра­ни­отъ и соз­да­денъ одъ Бѣл­градъ ан­ти­бу­гар­ски ма­ке­до­ни­зъмъ кой що се хра­ни одъ кон­фликтъ со Бу­га­рия. Нѣ­ма кон­фликтъ – той е ни­що­женъ и не­го­ви­тѣ прѣд­став­ни­ци па­гя­атъ во за­денъ планъ.

За­ремъ мис­латъ БАН или Ка­ра­ка­ча­новъ де­ка со так­ви пуб­ли­ка­ции и изя­ви ке доп­ратъ до про­сѣч­ни­отъ ма­ке­до­нецъ? Нѣ­ма, но ке да­датъ мно­гу му­ни­ция за сен­за­ци­о­на­лис­тич­ки и ан­ти­бу­гар­ски нас­ло­ви на пор­та­ли­тѣ, кои той ги чи­та. Мис­ли­те де­ка нѣ­кой ма­ке­дон­ски ме­ди­умъ ке му пос­ве­ти се­ри­оз­но вни­ма­ние на нѣ­кой бу­гар­ски ис­то­ри­чаръ? Нѣ­ма, но за­тоа псев­до­ис­то­ри­ча­ри и про­па­ган­дис­ти ка­ко Чеп­ре­га­новъ и Кот­ларъ ке гос­ту­ва­атъ сѣ­кой день на раз­ли­ченъ ТВ ка­налъ нес­мѣ­та­но да ги пов­то­ру­ва­атъ сво­и­тѣ глу­пос­ти и лъ­ги, а си­тѣ зна­е­ме де­ка 100 пѫ­ти пов­то­ре­на лъ­га ста­ну­ва вис­ти­на. Кол­ку по­ве­ке ис­то­рис­ки­тѣ пра­ша­ня се на­мет­ну­ва­атъ, тол­ку по­ве­ке по ма­ке­дон­ски­тѣ со­ци­ал­ни мрѣ­жи и ме­ди­у­ми се ши­ратъ ис­то­рис­ки „до­ка­зи“ во ко­ристь на офи­ци­ал­на­та ма­ке­дон­ска вер­зия за ис­то­ри­я­та.

Про­сѣч­ни­отъ ма­ке­до­нецъ са­ка да е ма­ке­до­нецъ и са­ка тоа дру­ги­тѣ да му го приз­на­атъ или ба­ремъ да не му го не­ги­ра­атъ. Ко­га БАН или нѣ­кой бу­гар­ски по­ли­ти­чаръ ке из­лѣ­зе со изя­ва кѫ­дѣ що ке ка­же де­ка язи­котъ му е бу­гар­ски или пра­дѣ­до му билъ бу­га­ринъ, той по ав­то­ма­ти­зъмъ ке ба­ра нѣ­ка­ковъ до­казъ де­ка тоа не е та­ка. И как­ва слу­чай­ность: ке на­ле­та на фейз­букъ гру­па коя що ке из­влѣ­че нѣ­кое ци­тат­че, най-чес­то во цѣ­лость из­ва­де­но одъ кон­текстъ, со спе­ци­алнo под­влѣ­че­ни дѣ­ло­ви, за да не се чи­та цѣ­ли­отъ из­ва­докъ и ке му пот­вър­ди де­ка ма­ке­дон­ци­тѣ пос­то­е­ле ка­ко на­ция от­сѣ­ко­гашъ.

Ис­ти­отъ той по-къс­но ке упа­ли ТВ, ке го ви­ди Чеп­ре­га­новъ, кой ба­ремъ за про­сѣч­ни­отъ ма­ке­дон­ски гра­гя­нинъ ва­жи за се­ри­о­зенъ ис­то­ри­чаръ (та нѣ­ма си­гур­но нѣ­кой цѣ­ло­сенъ шар­ла­танъ да би­де ди­рек­торъ на ин­сти­тутъ за на­ци­о­нал­на ис­то­рия?) и той ке му да­де ци­татъ на Го­це Дѣл­чевъ одъ 1953-та и тоа е тоа. Про­сѣч­ни­отъ ма­ке­до­нецъ пос­лѣ тоа е убѣ­денъ де­ка ма­ке­дон­ска­та ис­то­рия е во цѣ­лость вис­ти­ни­та и де­ка бу­га­ри­тѣ сѫ са­мо шо­ви­нис­ти кои са­ка­атъ да го аси­ми­ли­ра­атъ и да му я ук­ра­датъ ис­то­ри­я­та за­тоа що нѣ­ма­атъ своя. Вис­тин­ски до­ка­зи и пра­ва ис­то­рис­ка дис­ку­сия со вис­тин­ски до­ку­мен­ти, со се­ри­оз­ни из­во­ри той ни­ко­гашъ нѣ­ма да ви­ди ни­ту да по­ба­ра.

За да се оси­гу­ра де­ка не­ма да чеп­ка по дру­ги из­во­ри ос­вѣнъ сер­ви­ра­ни­тѣ ду­ри има­ше и хай­ка по со­ци­ал­ни­тѣ мрѣ­жи де­ка Ви­ки­пе­дия е про­бу­гар­ска и ан­ти­ма­ке­дон­ска би­дей­ки ги пи­ша­ла си­тѣ ре­во­лу­ци­о­не­ри за бу­га­ри. Сѐ со цѣль за да се оси­гу­ра де­ка той про­сѣ­ченъ ма­ке­до­нецъ нѣ­ма да гуг­ла мно­гу по би­ло коя дру­га вер­зия на Ви­ки­пе­дия ос­вѣнъ ма­ке­дон­ска­та. Сѣ­ка­ко тоа що пи­шу­ва де­ка Го­це билъ бу­га­ринъ на ан­глис­ки е дѣ­ло на бу­га­ри­тѣ и не е ре­ле­ван­тно за про­сѣч­ни­отъ ма­ке­до­нецъ. Се­пакъ бу­га­ри­тѣ ги има по­ве­ке и по-вли­я­тел­ни сѫ и се из­бо­ри­ле за Го­це да би­де пи­шанъ ка­ко бу­га­ринъ на ан­глис­ки на не­че­сенъ на­чинъ. Не де­ка сѣ­кое твър­де­нье е под­крѣ­пе­но со по нѣ­кол­ку из­во­ри кои сѫ дос­тѫп­ни, но ре­ал­ность­та е де­ка ни­кой не ги гле­да из­во­ри­тѣ. Осо­бе­но не той що не са­ка да я доз­нае вис­ти­на­та.

Що е край­ни­отъ ре­зул­татъ одъ тие прѣ­пир­ки? Ма­ке­дон­ци­тѣ сѫ уще по-убѣ­де­ни де­ка сѫ во пра­во за ис­то­ри­я­та и во­об­що не са­ка­атъ да има­атъ ни­що за­ед­нич­ко со бу­га­ри­тѣ. Од­но­си­тѣ ме­гю дър­жа­ви­тѣ и ме­гю обич­ни­тѣ лу­ге се за­ла­ду­ва­атъ, а про­фи­ти­ра­атъ тие кои не имъ мис­латъ доб­ро ни­ту на ед­ни­тѣ ни­ту на дру­ги­тѣ.

За­ремъ е тол­ку важ­но да ги раз­чис­ти­ме си­тѣ ис­то­рис­ки смѣт­ки се­га во овой мо­ментъ? За­ремъ не би билъ по-до­бъръ прис­тѫпъ да ги ос­та­ви­ме тие пра­ша­ня во за­денъ планъ, а да ра­бо­ти­ме на дру­ги­тѣ ра­бо­ти кои мо­жатъ да не сбли­жатъ? Бу­гар­ска­та стра­на се чи­ни де­ка го пра­ви об­рат­но­то, ке зам­ръз­не­ме сѐ ос­та­на­то, сѐ до­де­ка не я рѣ­ши­ме ис­то­ри­я­та пър­во. Нап­ро­тивъ, Бу­га­рия трѣ­ба да ин­сис­ти­ра на гра­де­нье на ин­фрас­трук­ту­ра, на кул­тур­на раз­мѣ­на, на дос­тѫп­ность на бу­гар­ска ли­те­ра­ту­ра и ме­ди­у­ми во Ма­ке­до­ния и об­рат­но, еко­ном­ски връз­ки и т.н. Ма­ке­дон­ска­та стра­на трѣ­ба да се омек­не, да поч­не да гле­да на Бу­га­рия ка­ко на при­я­тел­ска на­ция со на­родъ со кой що лес­но се раз­би­ра­ме. Ис­то­ри­я­та мо­же да по­че­ка, таа нѣ­ма да из­бѣ­га. До­ку­мен­ти­тѣ сѫ ту­ка, ке би­датъ ту­ка и за 5 го­ди­ни и за 50 го­ди­ни, а во ме­гюв­рѣ­ме ке се най­датъ уще мно­гу що ке одатъ во при­логъ на Бу­га­рия.

Мно­гу пѫ­ти сумъ ка­жалъ де­ка за ма­ке­дон­ско-бу­гар­ски­тѣ од­но­си по­ве­ке има­атъ нап­ра­ве­но еки­па­та на „Подъ прик­ри­тие“ и бу­гар­ски­отъ Идолъ („Music idol“ и „Гла­сътъ на Бъл­га­рия“, бѣл. ред.) от­кол­ку БАН, цѣ­ла бу­гар­ска по­ли­ти­ка и дип­ло­ма­тия за­ед­но во пос­лѣд­ни­тѣ 80 го­ди­ни. Сѣ­кой пѫть ко­га се при­ка­жу­валъ бу­гар­ски филмъ, шоу или се­рия би­ло ог­ро­менъ хитъ и ба­ремъ за мо­ментъ пер­цеп­ци­я­та за бу­га­ри­тѣ кай ма­ке­дон­ци­тѣ е по­зи­тив­на. Во так­ва ат­мос­фе­ра е мно­гу по-лес­но вие да ги при­ка­же­те ис­то­рис­ки­тѣ фак­ти и да на­и­де­те на яв­ность коя е спрем­на да ги при­ми. По­ра­ди тоа, Бу­га­рия мо­ра да се пог­ри­жи да би­де при­сут­на во Ма­ке­до­ния на сѣ­кое по­ле, кул­тур­но, язич­но, ин­фрас­трук­тур­но, по­ли­тич­ки, без­бѣд­нос­но и т.н.

Ако два­та на­ро­ди се сбли­жатъ и безъ спом­ну­ва­нье на за­ед­нич­ка­та ис­то­рия то­гашъ сѐ ке би­де мно­гу лес­но. Ис­то­ри­я­та ни ка­жу­ва де­ка сме би­ле еденъ на­родъ, но ако кул­тур­но и ду­хов­но се сбли­жи­ме пов­тор­но, мо­же­би нѣ­ма пакъ да би­де­ме еденъ на­родъ, но со си­гур­ность ке би­де­ме най-близ­ки на­ро­ди во Ев­ро­па. То­гашъ за­ед­нич­ка­та ис­то­рия ке ста­не са­мо уще еденъ бо­нусъ кой що уще по­ве­ке ке не сбли­жи, а не ка­ко се­га да не раз­дѣ­лу­ва.