Висока мобилизация на избирателитѣ въ чужбина
Чете се за 3 минути
Въ сравнение съ прѣднитѣ парламентарни избори, близо двойно повече наши сънародници сѫ подали заявления за гласуване
87 776 заявления за гласуване въ чужбина сѫ били подадени въ връзка съ прѣдстоящитѣ на 4 априлъ парламентарни избори. Срокътъ за подаването на заявленията изтече на 9 мартъ, а за сравнение за изборитѣ прѣзъ 2017 г. сѫ били подадени едва 45 хил. Слѣдъ по-малко отъ мѣсецъ, сънародницитѣ ни въ чужбина ще могѫтъ да гласуватъ въ повече отъ 500 секции, огромна часть отъ които съсрѣдоточени въ Европа – 62 секции въ Германия, 47 въ Испания, по 35 въ Турция, Великобритания и САЩ, 24 въ Италия, 16 въ Франция, 14 въ Австрия и т.н.
ПРАВИЛОТО ЗА 35-ТѢ СЕКЦИИ ИЗВЪНЪ ЕС
Отварянето на по 35 избирателни секции въ САЩ, Великобритания и Турция може да прилича на любопитно съвпадение, но всѫщность е резултатъ отъ прокаранитѣ подъ натискъ на ВМРО промѣни въ Избирателния кодексъ. Прѣзъ 2017 г. партията на Красимиръ Каракачановъ поиска за странитѣ извънъ Европейския съюзъ да бѫде въведено ограничение въ броя секции, които могѫтъ да бѫдѫтъ разкрити. Избраното число бѣше 35, а мотивитѣ сѫ прѣдѣлно ясни: да се ограничѫтъ пристигащитѣ отъ Турция гласове. Вмѣсто обаче да въведѫтъ именно такова правило – въ Турция да не могѫтъ да се разкриватъ повече отъ опрѣдѣленъ брой избирателни секции, – ВМРО подходиха по единствения начинъ, който владѣѭтъ – съ коварство и лицемѣрие. Ограничението бѣше разписано като важащо за всички страни извънъ ЕС.
Още тогава бѣ посочено, че този ходъ ще бѫде ударъ по политическитѣ права на съгражданитѣ ни не само въ Турция, но и въ САЩ и Великобритания, която вече вървѣше къмъ напускане на ЕС. Днесъ виждаме какъ това прѣдупрѣждение се осѫществява. Въпрѣки че сѫ събрани достатъчно заявления за разкриване на 87 избирателни бюра, едва 40% ще отворѭтъ на 4 априлъ. По подобенъ начинъ стоѭтъ нѣщата и въ САЩ, кѫдѣто би слѣдвало да бѫдѫтъ открити 46 пункта за гласуване, но 11 отъ тѣхъ ще останѫтъ въ небитието. Прѣдвидъ размѣритѣ на държавата и ограниченията, свързани съ пандемията отъ коронавирусъ, малко вѣроятно изглежда излъганитѣ ни сънародници да успѣѭтъ изобщо да гласуватъ. Да припомнимъ, че именно ВМРО бѣше и противъ гласуването по пощата и други модерни, но неудобни за партията на агентъ Иванъ методи за упражняване на политическитѣ права.
Колко българи въ чужбина ще могѫтъ реално да гласуватъ?
Въ деня на изборитѣ могѫтъ да гласуватъ и гражданитѣ, които не сѫ подали прѣдварително заявление. Така на прѣднитѣ парламентарни избори (2017 г.) броятъ на гласувалитѣ е билъ около три пѫти по-високъ отъ броя подадени заявления. Тогава обаче не важеше ограничението за 35-тѣ секции, нѣмаше и пандемия. Дори и гласуващитѣ на 4 априлъ да сѫ едва двойно повече отъ подалитѣ заявление, могѫтъ да се очакватъ около 150 000 гласа. А тѣ нѣма да сѫ никакъ безъ значение, прѣдвидъ очакваната ниска избирателна активность въ самата страна. Прѣзъ 2017 г. сѫ гласували 3,5 млн. граждани, а единъ депутатъ е „струвалъ“ осрѣднено 14 хиляди гласа, прагътъ отъ 4% за влизане въ парламента се е равнявалъ на около 140 хиляди гласа.
Това означава, че дори и избирателната активность въ страната да се запази както прѣди четири години, българитѣ въ чужбина прѣдставляватъ еквивалента на 10 депутатски мѣста, или достатъчно за да иматъ собствена партия въ Народното събрание.