БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

8 юли 2021 | година 3, брой 3

Партията на Слави – пореденъ тоталитаренъ проектъ

Чете се за 6 минути

Трифоновъ отдавна се е показалъ като привърженикъ на силовитѣ методи и на врагъ на свободата

„Бъл­га­рия е сво­бод­на дър­жа­ва, но бъл­гар­ски­тѣ граж­да­ни не сѫ сво­бод­ни“ че­темъ на уеб­сай­та на пар­тия „Има та­къвъ на­родъ“, по-из­вѣс­тна ка­то „Пар­ти­я­та на Сла­ви“. Че се дър­жи по­ве­че на име­то на шо­у­ме­на, от­кол­ко­то на име­то на пар­ти­я­та е по­ве­че отъ оче­вид­но: слѣдъ ка­то сѫ­дътъ от­ка­за ре­гис­тра­ция подъ на­и­ме­но­ва­ние „Нѣ­ма та­ка­ва дър­жа­ва“, по­ли­ти­чес­ки­тѣ ам­би­ции на Сла­ви Три­фо­новъ лес­но бѣ­ха прѣ­и­ме­ну­ва­ни на „Има та­къвъ на­родъ“. Са­ми­ятъ из­разъ на­ми­ра­ме и на ем­бле­ма­та на пар­ти­я­та, сти­ли­зи­ранъ ка­то срѣд­но­вѣ­ко­венъ пе­чатъ, за по­ве­че ав­тен­тич­ность и пат­ри­о­тич­ность.

Мо­же ли, оба­че, пар­ти­я­та на Сла­ви на­ис­ти­на да до­не­се сво­бо­да на бъл­гар­ски­тѣ граж­да­ни и съв­мѣс­ти­ма ли е изоб­що сво­бо­да­та съ фи­ло­со­фи­я­та на те­ле­ви­зи­он­ния во­дещъ? Смѣ­тамъ, че не. Ще обос­но­вѫ мнѣ­ни­е­то съ нѣ­кол­ко из­вад­ки отъ сай­та на пар­ти­я­та и съ при­пом­ня­не на нѣ­кои фак­ти, ко­и­то по­каз­ватъ, стру­ва ми се, дос­та нед­вус­мис­ле­но ис­тин­ска­та фи­ло­со­фия на Три­фо­новъ и на хо­ра­та око­ло не­го.

/media/Br3_1_Slavi.jpg

Сним­ка­та, ко­я­то слу­жи за фонъ на сай­та на „Има та­къвъ на­родъ“ – ано­ним­ни уч­рѣ­ди­те­ли, из­ди­га­щи зна­ка на пар­ти­я­та.

НА­РОД­НА ДИК­ТА­ТУ­РА

Че сво­бо­да­та не е цѣн­ность, а прос­то ду­ма за Сла­ви, ста­ва яс­но ко­га­то срав­нимъ ос­нов­ни­тѣ твър­де­ния, съ­дър­жа­щи се на сай­та, съ еле­мен­ти отъ ри­то­ри­ка­та пок­рай ре­фе­рен­ду­ма, ини­ци­и­ранъ отъ Три­фо­новъ и про­велъ се за­ед­но съ пър­вия туръ на пре­зи­ден­тски­тѣ из­бо­ри прѣзъ 2016 г. На сай­та на­ми­ра­ме дос­та ка­те­го­рич­ния ци­татъ „Ис­ка­ме да прѣ­вър­немъ Бъл­га­рия въ на­ис­ти­на сво­бод­на стра­на, въ ко­я­то об­щес­тво­то да взе­ма рѣ­ше­ния, а по­ли­ти­ци­тѣ да ги из­пъл­ня­ватъ.“ Въз­мож­но ли е то­ва? Об­щес­тво­то единъ су­бектъ ли е, та да взе­ма рѣ­ше­ния та­ка ка­те­го­рич­но, че и да ги прѣ­да­ва, подъ фор­ма на за­по­вѣдь, на по­ли­ти­ци­тѣ, прѣ­вър­на­ли се въ сво­е­об­раз­ни об­щес­тве­ни ро­би, ко­и­то не мо­гѫтъ ни­що да рѣ­ша­ватъ, а трѣб­ва са­мо да из­пъл­ня­ватъ? Не е ли ро­ля­та на по­ли­ти­ци­тѣ имен­но да бѫ­дѫтъ по-доб­рѣ ин­фор­ми­ра­ни отъ об­щес­тво­то и за­поз­на­ти въ по-го­лѣ­ма дъл­бо­чи­на съ проб­ле­ми­тѣ му, за да мо­гѫтъ да взе­матъ и при­ла­гатъ доб­ри, ма­каръ и по­нѣ­ко­га не­по­пу­ляр­ни рѣ­ше­ния? Сла­ви Три­фо­новъ се опит­ва да ни прѣд­ста­ви по­ли­ти­ци­тѣ ка­то сво­е­об­раз­ни „слу­ги на на­ро­да“, въ сти­ла на ук­ра­ин­ския ак­тьоръ, а се­га и пре­зи­дентъ, Зе­лен­ски, ста­налъ из­вѣс­тенъ имен­но съ учас­ти­е­то си въ се­ри­а­ла „Слу­га на на­ро­да“.

Сла­ви раз­глеж­да от­но­ше­ни­я­та въ об­щес­тво­то си­ло­во – ед­ни на­реж­датъ, дру­ги из­пъл­ня­ватъ и всич­ко е яс­но. То­ва не е но­вость за Бъл­га­рия, та­къвъ е и нас­то­я­щи­ятъ мо­делъ на уп­рав­ле­ние, при­ла­ганъ отъ Бо­ри­совъ. Той съ ле­ко­та увол­ня­ва ми­нис­три и всѣ­как­ви свои прѣ­ки и неп­рѣ­ки под­чи­не­ни въ дър­жав­ния и въ пар­тий­ния апа­ратъ. Оче­див­но е, че то­ва по­ве­де­ние се ха­рес­ва на по­ве­че­то бъл­га­ри, тѣ сѫ свик­на­ли съ не­го, за­що­то дър­жа­ва­та имъ се е уп­рав­ля­ва­ла та­ка още отъ Ос­во­бож­де­ни­е­то – Ба­тем­бергъ и сус­пен­ди­ра­на­та кон­сти­ту­ция, ре­жи­ми­тѣ на Стам­бо­ловъ, Стам­бо­лийс­ки, Цан­ковъ, а по-къс­но и сво­е­об­раз­но­то ед­но­лич­но уп­рав­ле­ние на царь Бо­рисъ III, по ко­е­то мно­го мла­ди сѫ нос­тал­гич­ни днесъ. Кул­ми­на­ци­я­та на си­ло­во­то уп­рав­ле­ние въ Бъл­га­рия е ко­му­низ­мътъ, „дик­та­ту­ра­та на про­ле­та­ри­а­та“, ко­я­то из­глеж­да е не­о­съз­на­ти­ятъ по­ли­ти­чес­ки иде­алъ и на Сла­ви Три­фо­новъ.

Ако бъл­гар­ски­ятъ на­родъ ка­же, [...] ще хо­димъ всич­ки съ зе­ле­ни га­щи.

– Сла­ви Три­фо­новъ, 2016 г.

За­що дик­та­ту­ра на про­ле­та­ри­а­та? Не­ка си при­пом­нимъ какъ се бѣ­ше из­ка­залъ прѣзъ 2016 г. Сла­ви Три­фо­новъ: „Ако бъл­гар­ски­ятъ на­родъ, кой­то по кон­сти­ту­ция е су­ве­ренъ, ка­же, че трѣб­ва да хо­димъ всич­ки съ зе­ле­ни га­щи, ще хо­димъ всич­ки съ зе­ле­ни га­щи.“ За та­зи ми­съль се пи­са прѣ­ди поч­ти петь го­ди­ни, но си стру­ва да се по­пи­ше – и най-ве­че по­мис­ли – и днесъ. Отъ нея из­ли­за, най-нап­рѣдъ, че има нѣ­как­ва раз­ли­ка меж­ду „бъл­гар­ски­ятъ на­родъ“ и „всич­ки [ние]“. На ме­не то­ва ми зву­чи ка­то „да прѣ­би­ешъ на­ро­да въ име­то на на­ро­да“ (Ос­каръ Уайлдъ). За­що­то го­во­ри­те­ли­тѣ на на­ро­да сѫ мно­го, а из­каз­ва­ни­я­та имъ все не сѫ му по вку­са. Какъ си прѣд­ста­вя Три­фо­новъ на­ро­дътъ „да ка­же“ нѣ­що? Яв­но чрѣзъ ре­фе­рен­ду­ми. А ком­пе­тен­тенъ ли е „на­ро­дътъ“ за всич­ко, спо­со­бенъ ли е да раз­сѫж­да­ва са­мос­то­я­тел­но и безъ да се под­да­ва на ме­дий­на и всѣ­как­ва ма­ни­пу­ла­ция? Тол­ко­ва го­ди­ни уп­рав­ле­ние на ГЕРБ не до­каз­ватъ ли, че на­ро­дътъ труд­но се спра­вя съ взе­ма­не­то на рѣ­ше­ния ка­то цѣ­ло, а ка­мо ли по кон­крет­ни въп­ро­си?

Да при­пом­нимъ и че Три­фо­новъ ис­ка­ше да под­ло­жи на на­род­но до­пит­ва­не из­бор­ность­та на на­чал­ни­ци­тѣ на Об­лас­тни­тѣ ди­рек­ции на вѫт­рѣш­ни­тѣ ра­бо­ти, т.е. да си из­би­ра­ме сво­е­об­раз­ни ше­ри­фи. То­зи въп­росъ не бѣ­ше до­пус­натъ до ре­фе­рен­ду­ма, но е по­ка­за­те­ленъ за на­чи­на, по кой­то по­ли­ти­чес­ка­та ми­съль на Сла­ви ис­ка да ов­лас­ти на­ро­да: не чрѣзъ об­ра­зо­ва­ние, а чрѣзъ си­ла, по­ли­цейс­ка. Да сло­жи пал­ки въ рѫ­цѣ­тѣ на граж­да­ни­тѣ.

ЛИ­ДЕ­РЪТЪ, НЕ­ГО­ВИ­ТѢ ЕК­СПЕР­ТИ И НЕ­ГО­ВИ­ТѢ РО­БИ

Въ края на фев­ру­а­ри Сла­ви Три­фо­новъ прѣд­ста­ви прог­ра­ма­та на сво­я­та пар­тия, на­лич­на на уеб­сай­та имъ, как­то и нѣ­кои отъ сво­и­тѣ „ек­спер­ти“. Ду­ма­та се за­вър­тѣ слад­ко, съ всич­ко­то ува­же­ние, ко­е­то вдъх­ва, но и съ всич­ка­та си не­яс­но­та. По­ка­за­тел­но е и какъ се про­ве­де са­мо­то прѣд­ста­вя­не – Три­фо­новъ го­во­ри, самъ, на тъменъ фонъ. Слѣдъ то­ва не­го­ви­тѣ ек­спер­ти сто­ѭтъ из­пра­ве­ни на сце­на, съ ле­де­ни из­ра­же­ния и из­пъ­на­ти гръб­на­ци. Пос­лѣ ид­ва ре­ци­ти­ра­не­то на ек­спер­тно мнѣ­ние, съ ра­венъ и бе­зиз­ра­зенъ тонъ, съ не­под­виж­ни рѫ­цѣ край тѣ­ло­то. За ме­не лич­но всич­ко то­ва има без­край­но во­ен­но и на­цис­тко из­лѫч­ва­не. Въ 20-тѣ го­ди­ни на кой вѣкъ сме?

За Сла­ви тѣ­зи хо­ра сѫ прос­то ма­ри­о­нет­ки, как­то бѣ­ха ма­ри­о­нет­ки и уч­рѣ­ди­те­ли­тѣ на пар­ти­я­та. Не­ка си при­пом­нимъ: тѣ нѣ­ма­ха пра­во да го­во­рѭтъ прѣдъ ме­ди­и­тѣ, срѣдъ тѣхъ нѣ­ма­ше поз­на­ти ли­ца. Са­мо­то уч­рѣ­ди­тел­но съб­ра­ние се със­то­е­ше са­мо отъ рѣчь на Три­фо­новъ. Днесъ, ко­га­то пар­ти­я­та има кан­ди­датъ-де­пу­та­ти, тѣ сѫ все та­ка без­глас­ни – изъ со­ци­ал­ни­тѣ мрѣ­жи се за­вър­тѣ­ха за­по­вѣ­ди да се мъл­чи, да не се каз­ва ни­що безъ съг­ла­су­ва­не съ пар­тий­но­то рѫ­ко­вод­ство. То­ва ли сѫ сво­бод­ни­тѣ граж­да­ни на Три­фо­новъ? Ни­ма е въз­мож­но чо­вѣкъ, кой­то при­е­ма да се под­чи­ня­ва слѣ­по на ли­де­ра си, да бѫ­де про­вод­никъ на ед­на сво­бод­на во­ля? Не мис­лѭ. А прѣд­виж­да ли се на­ис­ти­на на­ро­дътъ да взе­ма рѣ­ше­ния? Не – на­ли за­то­ва има ек­спер­ти. Ко­и­то пъкъ пос­луш­но ко­зи­ру­ватъ прѣдъ са­мия Три­фо­новъ.

Цѣ­ли­ятъ по­ли­ти­чес­ки про­ектъ на Сла­ви Три­фо­новъ е стра­шенъ, вар­вар­ски. Въ не­го се аб­со­лю­ти­зи­ра во­ля­та, а не стре­ме­жътъ къмъ сво­бо­да и хар­мо­ния въ об­щес­тво­то. „Има та­къвъ на­родъ“ е опитъ за обез­ли­ча­ва­не на ин­ди­ви­да, за прѣ­то­пя­ва­не­то му въ дреб­на пру­жин­ка на единъ ог­ро­менъ ме­ха­ни­зъмъ, кой­то ви­на­ги се дви­жи съг­ла­су­ва­но и прѣ­маз­ва всѣ­ка съп­ро­ти­ва. Страш­но­то е не, че то­зи про­ектъ сѫ­щес­тву­ва, страш­но­то е, че на мно­го отъ насъ той се ха­рес­ва. А на кол­ко мно­го точ­но – ще на­у­чимъ слѣдъ по-мал­ко отъ мѣ­сецъ.