Божановъ заявява, че „Демократична България“ ще прѣговаря за конституционни и законови промѣни съ депутати, а не съ партийни централи

Бо­жи­даръ Бо­жа­новъ бѣ кан­ди­датъ за на­ро­денъ прѣд­ста­ви­тель въ 23 МИР Со­фия. Членъ е на „Да, Бъл­га­рия“ отъ ос­но­ва­ва­не­то на пар­ти­я­та прѣзъ 2017 г. Рѫ­ко­во­ди­тель е на меж­ду­на­род­но приз­на­та­та ком­па­ния „Логъ сен­ти­нелъ“, спе­ци­а­ли­зи­ра­на въ ки­беръ-си­гур­ность­та.

До­во­ленъ ли сте отъ из­бор­ния ре­зул­татъ, кой­то пос­тиг­нах­те лич­но Вие и ко­а­ли­ция „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“?

Да, ре­зул­та­тътъ ми е об­на­деж­да­ващъ. По­лу­чихъ надъ 2000 пре­фе­рен­ции въ 23 МИР Со­фия, при по­ло­же­ние, че не съмъ пра­вилъ ак­тив­на кам­па­ния. То­зи ре­зул­татъ оба­че е и от­го­вор­ность. Мно­гок­рат­но съмъ каз­валъ и пов­та­рямъ, че граж­да­ни­тѣ мо­гѫтъ да гле­датъ на менъ ка­то на на­ро­денъ прѣд­ста­ви­тель. Как­во имамъ прѣд­видъ? Имамъ прѣд­видъ, че мо­гѫтъ да ми от­пра­вятъ сво­и­тѣ ис­ка­ния и за­бѣ­лѣж­ки. Азъ съмъ въ прѣкъ кон­тактъ съ пар­ла­мен­тар­на­та гру­па и пре­фе­рен­ци­и­тѣ, ко­и­то сѫ ми би­ли да­де­ни, съ си­гур­ность не сѫ по­ха­бе­ни.

Ре­зул­та­тътъ на ко­а­ли­ци­я­та е дос­та надъ очак­ва­ни­я­та на со­ци­о­ло­зи­тѣ.

– Бо­жи­даръ Бо­жа­новъ, ДБ.

Ре­зул­та­тътъ на ко­а­ли­ци­я­та е до­бъръ. Той е дос­та надъ очак­ва­ни­я­та на со­ци­о­ло­зи­тѣ. Ма­каръ и да не е по­бѣ­да­та – пе­то мѣс­то – то­ва е мно­го доб­ро на­ча­ло.

Какъ се съ­от­на­ся то­зи ре­зул­татъ къмъ вло­же­ни­тѣ въ кам­па­ни­я­та ре­сур­си?

На­ша­та кам­па­ния не бѣ­ше скѫ­па. Пар­ти­и­тѣ въ ко­а­ли­ци­я­та нѣ­матъ дър­жав­ни суб­си­дии, из­дър­жа­ме се из­цѣ­ло съ да­ре­ния. Нѣ­мах­ме до­ри те­ле­ви­зи­о­ненъ клипъ.

Ре­зул­та­тътъ на ДБ е впе­чат­ля­ващъ въ со­фийс­ки­тѣ МИР. Въ про­вин­ци­я­та оба­че ни­кѫ­дѣ не сте въ чел­на­та трой­ка.

Азъ лич­но не оби­чамъ ду­ма­та „про­вин­ция“, за­що­то тя на­мек­ва за раз­дѣ­ле­ние, ко­е­то не би­ва да сѫ­щес­тву­ва. Из­вънъ Со­фия има го­лѣ­ми гра­до­ве съ ин­дус­трия, съ ин­тел­кту­а­ленъ жи­вотъ. Има­ме два ман­да­та въ Плов­дивъ, два ман­да­та въ Вар­на. По­ве­че отъ по­ло­ви­на­та отъ гла­со­ве­тѣ на ко­а­ли­ция ид­ватъ из­вънъ Со­фия.

Има­те ли стра­те­гия за раз­ши­ря­ва­не на вли­я­ни­е­то из­вънъ сто­ли­ца­та?

Раз­ши­ре­ни­е­то на под­крѣ­па­та ни трѣб­ва да дой­де пос­те­пен­но, стѫп­ка по стѫп­ка, пър­во отъ го­лѣ­ми­тѣ об­лас­тни гра­до­ве. За мо­мен­та об­мис­ля­ме какъ кон­крет­но да под­хо­димъ. Труд­ность­та е, че въ по-мал­ки­тѣ на­се­ле­ни мѣс­та има дос­та по­ве­че за­ви­мос­ти – отъ ад­ми­нис­тра­ци­я­та, отъ го­лѣ­ми­тѣ мѣс­тни биз­не­си. Тѣ пъкъ сѫ свър­за­ни съ уп­рав­ля­ва­щи­тѣ. Тамъ лес­но се смач­ква всѣ­ки раз­ли­ченъ по­ривъ. Дос­тѫ­пътъ ни до го­лѣ­ми­тѣ ме­дии сѫ­що бѣ­ше ог­ра­ни­ченъ по врѣ­ме на таз­го­диш­на­та прѣ­диз­бор­на кам­па­ния и за­то­ва по-труд­но дос­тиг­нах­ме до тѣ­зи из­би­ра­те­ли.

Бъл­га­ри­тѣ въ чуж­би­на има­ха труд­нос­ти съ уп­раж­ня­ва­не­то на пра­во­то си на гласъ – въ Лон­донъ ча­ка­ха на опаш­ка безъ да мо­гѫтъ да гла­су­ватъ, въ Фран­ция бѣ­ше про­ва­ле­на из­бор­на сек­ция... Ко­га ще се слу­чи елек­трон­но­то гла­су­ва­не, ко­е­то съг­раж­да­ни­тѣ ни из­вънъ стра­на­та же­ла­ѭтъ?

За­ко­ноп­ро­ек­ти­тѣ за улес­ня­ва­не на гла­су­ва­не­то въ чуж­би­на сѫ въ пап­ки­тѣ, ко­и­то Хрис­то Ива­новъ по­ка­за въ „Па­но­ра­ма“. Въ слѣд­ва­що­то НС ще вне­семъ съ си­гур­ность за­ко­ноп­ро­ектъ за по­щен­ско гла­су­ва­не. То е лес­но и бър­зо осѫ­щес­тви­мо. Та­ко­ва гла­су­ва­не мо­же да се про­ве­де още на слѣд­ва­щи­тѣ пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри, ко­и­то из­глеж­да ще сѫ ско­ро.

Прѣзъ 2015 г. учас­твахъ, за­ед­но съ дру­ги хо­ра, ко­и­то днесъ сѫ въ „Да, Бъл­га­рия“, въ из­гот­вя­не на за­ко­но­ви тек­сто­ве за елек­трон­но­то гла­су­ва­не. Тѣ­зи тек­сто­ве и се­га сѫ въ Из­бор­ния ко­дексъ, но при­ла­га­не­то имъ бѣ от­ло­же­но без­сроч­но отъ ГЕРБ. Тѣ нѣ­матъ ни­то же­ла­ние, ни­то ка­па­ци­тетъ изоб­що да ра­бо­тѭтъ въ та­зи на­со­ка.

Ка­то ек­спертъ въ об­ласть­та, азъ съмъ прѣд­паз­ливъ по те­ма­та за елек­тро­но­то гла­су­ва­не. Не би­ва да има очак­ва­ния, че щомъ влѣ­земъ въ пар­ла­мен­та, то ще ста­не фактъ за двѣ сед­ми­ци. Нап­ро­тивъ, тех­но­ло­гич­ни­тѣ рис­ко­ве трѣб­ва да бѫ­дѫтъ раз­гле­да­ни мно­го вни­ма­тел­но. Единъ тех­ни­чес­ки проб­лемъ мо­же да дис­кре­ди­ти­ра елек­трон­но­то гла­су­ва­не за го­ди­ни на­редъ.

Единъ тех­ни­чес­ки проб­лемъ мо­же да дис­кре­ди­ти­ра елек­трон­но­то гла­су­ва­не за го­ди­ни на­редъ.

– Бо­жи­даръ Бо­жа­новъ, ДБ.

Елек­трон­но­то гла­су­ва­не трѣб­ва да бѫ­де въ­ве­де­но бав­но и пос­тѫп­ко­во, за да се ут­вър­ди ка­то ус­пѣ­шенъ на­чинъ за гла­су­ва­не. То­га­ва то ще ста­не още единъ ин­тру­ментъ за гла­су­ва­не, вклю­чи­тел­но отъ чуж­би­на. Но пър­ви­ятъ ме­тодъ, кой­то трѣб­ва да се при­ло­жи, е из­пи­та­но­то отъ де­сет­ки и до­ри сто­ти­ци го­ди­ни по­щен­ско гла­су­ва­не.

Про­ва­ли ли се ма­шин­но­то гла­су­ва­не и има ли то нѣ­що об­що съ елек­трон­но­то?

Об­що­то е, че ста­ва въп­росъ за тех­но­ло­гия. Ни­що по­ве­че.

Нас­то­я­щи­ятъ със­тавъ на ЦИК спо­со­бенъ ли е изоб­що да про­ве­де ма­шин­но или елек­трон­но гла­су­ва­не?

Не. Твър­дѣ ра­но е оба­че да ва­димъ из­во­ди за про­валъ на ма­шин­но­то гла­су­ва­не. Трѣб­ва да ви­димъ точ­ни­тѣ дан­ни, за да оцѣ­нимъ проб­ле­ма, кой­то въз­ник­на въ Тър­но­во и дру­ги час­ти на стра­на­та. Има­ше проб­ле­ми съ ло­гис­ти­ка­та, съ по­чив­ства­не­то на ма­ши­ни­тѣ... Часть отъ проб­ле­ми­тѣ се дъл­жѫтъ на лип­са на опитъ, вклю­чи­тел­но и у сек­ци­он­ни­тѣ из­би­ра­тел­ни ко­ми­сии.

Какъ ще ко­мен­ти­ра­те ре­зул­та­ти­тѣ на „Има та­къвъ на­родъ“ из­вънъ стра­на­та?

Мно­зин­ство­то отъ хо­ра­та гла­су­ватъ за го­лѣ­ма пар­тия. Въ слу­чая та­ка­ва е из­грѣ­ва­ща­та пар­тия на Сла­ви Три­фо­новъ. Прѣ­ди пе­че­лѣ­ше ГЕРБ, ка­то го­лѣ­ма на­род­на пар­тия. Се­га го­лѣ­ма­та на­род­на пар­тия е „Има та­къвъ на­родъ“. Ние ни­ко­га не сме би­ли пър­ви въ чуж­би­на на пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри. За да раз­ши­римъ вли­я­ни­е­то си е нуж­но да ста­немъ по-на­род­на пар­тия.

Ние ра­бо­тимъ ак­тив­но за бъл­га­ри­тѣ въ чуж­би­на. На то­ва се дъл­жи доб­ри­ятъ ни ре­зул­татъ – вто­ри – тамъ. Ние ис­ка­ме бъл­га­ри­тѣ въ чуж­би­на да мо­гѫтъ да пол­зватъ пре­фе­рен­ция, да гла­су­ватъ за лич­нос­ти, а не гла­со­ве­тѣ имъ да се из­сип­ватъ въ единъ общъ кюпъ.

Как­ви сѫ виж­да­ни­я­та Ви за ра­бо­та­та на но­вия пар­ла­ментъ?

Си­ту­а­ци­я­та е мно­го ди­на­мич­на. Има раз­лич­ни сиг­на­ли отъ три­тѣ най-го­лѣ­ми пар­тии. До­ка­то во­димъ то­зи раз­го­воръ, нѣ­що но­во вѣ­ро­ят­но ве­че е из­лѣз­ло. Важ­но е да от­бѣ­лѣ­жѫ, че ко­а­ли­ци­он­но­то спо­ра­зу­мѣ­ние на „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“ из­ключ­ва съ­юзъ съ ГЕРБ, БСП или ДПС. Знаѭ, че ма­те­ма­ти­чес­ки смѣт­ка­та не из­ли­за. За насъ во­де­що­то е кон­сти­ту­ци­он­на­та ре­фор­ма на про­ку­ра­ту­ра­та, по­доб­ря­ва­не­то на Из­бор­ния ко­дексъ. Уп­рав­ле­ни­е­то е ин­стру­ментъ за пос­ти­га­не на тѣ­зи це­ли, но не е един­стве­ни­ятъ.

Прѣд­ста­ви­тель на коя пар­тия бих­те под­крѣ­пи­ли за прѣд­се­да­тель на На­род­но­то съб­ра­ние?

Най-вѣ­ро­ят­но ще има­ме свой кан­ди­датъ за прѣд­се­да­тель. То­зи въп­росъ е ва­женъ, длъж­ность­та не е прос­то ад­ми­нис­тра­тив­на. Ние ис­ка­ме да ра­бо­тимъ за из­ди­га­не на ав­то­ри­те­та на На­род­но­то съб­ра­ние. То трѣб­ва да се прѣ­вър­не въ ос­нов­на власть въ Бъл­га­рия, как­то е по Кон­сти­ту­ция. То не би­ва да бѫ­де гу­менъ пе­чатъ за же­ла­ни­я­та на нѣ­как­ви пар­тий­ни ли­де­ри. Хо­ра­та въ На­род­но съб­ра­ние трѣб­ва да усѣ­тѭтъ от­го­вор­ность­та, ко­я­то но­сѭтъ, а не да се чув­стватъ ка­то ро­бо­ти, ко­и­то на­тис­катъ коп­че­та.

Хо­ра­та въ На­род­но съб­ра­ние трѣб­ва да усѣ­тѭтъ от­го­вор­ность­та, ко­я­то но­сѭтъ, а не да се чув­стватъ ка­то ро­бо­ти, ко­и­то на­тис­катъ коп­че­та

– Бо­жи­даръ Бо­жа­новъ, ДБ.

За кон­сти­ту­ци­он­на ре­фор­ма ние ще го­во­римъ съ де­пу­та­ти­тѣ, а не съ пар­тий­ни цен­тра­ли. От­го­вор­ность­та трѣб­ва да е лич­на, тя не мо­же да се но­си отъ пар­тий­ни рѫ­ко­вод­ства.

Из­каз­ва­ни­я­та на Бой­ко Бо­ри­совъ за да­ва­не на де­пу­та­ти сѫ не прос­то неп­ри­ем­ли­ви, тѣ сѫ аб­сур­дни. Пар­ла­мен­тар­на­та ло­ги­ка не е арит­ме­тич­на, тя е ло­ги­ка на до­вѣ­рие.