БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

1 априлъ 2021 | година 3, брой 2

Статии отбелѣзани съ ключовата дума „интервю“

Божидаръ Божановъ (ДБ): Парламентарната логика не е аритметична, тя е логика на довѣрие

Божановъ заявява, че „Демократична България“ ще прѣговаря за конституционни и законови промѣни съ депутати, а не съ партийни централи

Бо­жи­даръ Бо­жа­новъ бѣ кан­ди­датъ за на­ро­денъ прѣд­ста­ви­тель въ 23 МИР Со­фия. Членъ е на „Да, Бъл­га­рия“ отъ ос­но­ва­ва­не­то на пар­ти­я­та прѣзъ 2017 г. Рѫ­ко­во­ди­тель е на меж­ду­на­род­но приз­на­та­та ком­па­ния „Логъ сен­ти­нелъ“, спе­ци­а­ли­зи­ра­на въ ки­беръ-си­гур­ность­та.

/media/bozhanov.jpg

До­во­ленъ ли сте отъ из­бор­ния ре­зул­татъ, кой­то пос­тиг­нах­те лич­но Вие и ко­а­ли­ция „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“?

Да, ре­зул­та­тътъ ми е об­на­деж­да­ващъ. По­лу­чихъ надъ 2000 пре­фе­рен­ции въ 23 МИР Со­фия, при по­ло­же­ние, че не съмъ пра­вилъ ак­тив­на кам­па­ния. То­зи ре­зул­татъ оба­че е и от­го­вор­ность. Мно­гок­рат­но съмъ каз­валъ и пов­та­рямъ, че граж­да­ни­тѣ мо­гѫтъ да гле­датъ на менъ ка­то на на­ро­денъ прѣд­ста­ви­тель. Как­во имамъ прѣд­видъ? Имамъ прѣд­видъ, че мо­гѫтъ да ми …

Вижъ статията

Маргарита Желѣзкова, политологъ: Българскитѣ граждани нѣматъ погледъ върху истинския процесъ, който може да доведе до образуване на правителство

Споредъ Желѣзкова продължителнитѣ прѣговори за правителство не означаватъ непрѣмѣнно нестабилность – стига да се прѣговаря за политика, а не за пари и длъжности

Мар­га­ри­та Же­лѣз­ко­ва е прѣ­по­да­ва­тель по по­ли­то­ло­гия въ уни­вер­си­те­та Твен­те въ гр. Ен­схе­де, Ни­дер­лан­дия, кѫ­дѣ­то жи­вѣе отъ 1993 г. За­ни­ма­ва се съ из­слѣ­до­ва­тел­ска дѣй­ность. Спе­ци­а­ли­зи­ра­ла е въ САЩ. По­нас­то­я­щемъ е об­щин­ски съ­вѣт­никъ отъ лис­та­та на пар­тия „Де­мок­ра­ти 66“ въ Ен­схе­де, градъ съ раз­мѣ­ра на Ста­ра За­го­ра.

/media/zhelyazkova.jpg

Г-жо Же­лѣз­ко­ва, прѣ­ди по-мал­ко отъ мѣ­сецъ се про­ве­до­ха пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри въ Ни­дер­лан­дия. Има ли сход­ства меж­ду по­ли­ти­чес­ко­то по­ло­же­ние въ та­зи стра­на и въ Бъл­га­рия?

При­тѣс­ня­ва ме раз­кѫ­са­ность­та на но­во­то на­род­но съб­ра­ние. То­ва, раз­би­ра се, е тен­ден­ция въ ев­ро­пейс­ки ма­щабъ. Въ Ни­дер­лан­дия, на из­бо­ри­тѣ прѣ­ди мѣ­сецъ, сѫ­що учас­тва­ха ре­кор­денъ брой пар­тии и мно­го отъ тѣхъ влѣ­зо­ха …

Вижъ статията

Проф. Янисъ Хараламбусъ: Опростяването на правописа води до загуба на информация

Университетскиятъ прѣподаватель и авторъ на шрифтове разказва за правописната реформа отъ 1982 г. замѣнила политониката (употрѣба на множество надредни знаци) съ монотоника (употрѣба на едно ударение)

(За­поз­най­те съ нѣ­кои ос­нов­ни въп­ро­си на ре­фор­ма­та на гръц­кия пра­во­писъ тукъ.)

Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель: Въ как­во се със­тои гръц­ка­та пра­во­пис­на ре­фор­ма отъ 1982 г.?

Проф. Янисъ Ха­ра­лам­бусъ: Въ нощь­та на 11 срѣ­щу 12 яну­а­ри 1982 г. е гла­су­ванъ отъ три­де­се­ти­на де­пу­та­ти (!) за­конъ за пра­ви­ла­та за за­пис­ва­не на уче­ни­ци­тѣ въ гим­на­зи­и­тѣ. То­зи за­конъ има вто­ри членъ, със­то­ящъ се отъ двѣ …

Вижъ статията

Д-ръ Г. Латевъ, БАН: Като часть отъ елита на нацията, ученитѣ сѫ длъжни да заематъ позиция по обществени въпроси

Споредъ астронома науката не може да бѫде аполитична, докато ѝ се налага да проси пари отъ управляващитѣ.

Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель: Д-ръ Ла­тевъ, раз­ка­же­те мал­ко за се­бе си – съ как­во се за­ни­ма­ва­те въ Бъл­гар­ска­та ака­де­мия на на­у­ки­тѣ, отъ кол­ко врѣ­ме сте въ ней­ни­тѣ струк­ту­ри?

д-ръ Ге­ор­ги Ла­тевъ: Още отъ мно­го ма­лъкъ рѣ­шихъ, че мо­я­та про­фе­сия ще бѫ­де ас­тро­номъ. Нас­то­я­вахъ да ми се обяс­ня­ватъ ма­те­ма­ти­чес­ки по­ня­тия, свър­за­ни съ ас­тро­но­ми­я­та, ка­то де­се­ти­ченъ ло­га­ри­тъмъ, си­нусъ, ма­каръ все още да не мо­жехъ да ги раз­бе­рѫ. Срѣд­но­то ми об­ра­зо­ва­ние бѣ­ше по ге­о­де­зия, за­що­то бѣхъ чулъ, че тя има об­що съ ас­тро­но­ми­я­та. Ока­за се, …

Вижъ статията

Проф. Ст. Буровъ: Съврѣменнитѣ българи би трѣбвало да се информиратъ какъвъ е билъ правописътъ прѣди 1945 г.

Специалистътъ по новобългарски езикъ смѣта, че не бива да бѣгаме отъ текстоветѣ, издадени прѣди 1945 г., а познаването на стария правописъ отговаря на една прагматична нужда.

Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель: Проф. Бу­ровъ, мно­зи­на виж­датъ съз­да­ва­не­то на гла­го­ли­ца­та отъ Ки­рилъ и Ме­то­дий прос­то ка­то съ­чи­ня­ва­не на фор­ми­тѣ на нѣ­кол­ко де­сет­ки бук­ви. Въ как­во всѫщ­ность се със­тои дѣ­ло­то имъ по съз­да­ва­не на ед­на но­ва аз­бу­ка?

проф. Ст. Бу­ровъ: Тол­ко­ва мно­го нѣ­ща се из­пис­ватъ всѣ­ка го­ди­на око­ло 24 май за Ки­рилъ и Ме­то­дий, …

Вижъ статията

Мѣсецъ на нестихващо напрежение между Македония и България

Ве­че цѣлъ мѣ­сецъ не стих­ва нап­ре­же­ни­е­то меж­ду Бъл­га­рия и Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния . Пос­лѣд­на­та въл­на бѣ око­ло праз­дни­ка 24 Май, кой­то отъ нѣ­кол­ко го­ди­ни се чес­тва и въ Ско­пие. Въ врѣ­ме­то на без­край­на прѣ­диз­бор­на кам­па­ния (covid-19 на­ло­жи от­ла­га­не­то на пар­ла­мен­тар­ни­тѣ из­бо­ри), двѣ­тѣ ос­нов­ни опо­зи­ци­он­ни пар­тии въ Ма­ке­до­ния СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ, во­дѭтъ …

Вижъ статията

Защо не бива да се довѣряваме на числата отъ медиитѣ за COVID-19

Д-ръ Л. Томовъ, НБУ: Развитието на пандемията може да се прѣдскаже при демографска разбивка за броя заразени и починали, твърди специалистътъ. Въ противенъ случай не виждаме по-далечъ отъ седмица.

Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель: Д-ръ То­мовъ, об­ръ­ща­ме се къмъ Васъ въ ка­чес­тво­то Ви на ма­те­ма­тикъ и на ав­торъ на на­уч­на пуб­ли­ка­ция* за труд­нос­ти­тѣ прѣдъ съв­рѣ­мен­ни­тѣ ме­дии, свър­за­ни съ об­ра­бот­ка­та и прѣд­ста­вя­не­то на дан­ни­тѣ. Съ как­ви ос­нов­ни проб­ле­ми се сблъс­кватъ ме­ди­и­тѣ по врѣ­ме на нас­то­я­ща­та пан­де­мия отъ COVID-19 ?

Д-ръ Лѫ­че­заръ То­мовъ: Ос­нов­ни­ятъ проб­лемъ е ро­ля­та на жур­на­лис­та на ме­ди­а­торъ (пос­рѣд­никъ) меж­ду об­щес­тве­ность­та и раз­лич­ни­тѣ ек­спер­ти, безъ са­ми­ятъ той да е ек­спертъ. По­не­же зна­ни­е­то на­рас­тва неп­рѣ­кѫс­на­то за цѣ­ло­то чо­вѣ­чес­тво, но на­ма­ля­ва за от­дѣл­ния ин­ди­видъ, жур­на­лис­тътъ се оказ­ва раз­пъ­натъ и в уяз­ви­ма по­зи­ция. Мно­го …

Вижъ статията

Проф. Тотоманова: Не може да се пише както се говори, това е врѣдна химера.

Професоръ по история на българския въ СУ твърди, че опростяването на правописа не води до повишаване на грамотностьта, а до илюзията за владѣене на родния езикъ.

„Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“: Проф. То­то­ма­но­ва, днесъ се на­вър­шватъ 75 го­ди­ни отъ об­на­род­ва­не­то въ „Дър­жа­венъ вѣс­тникъ“ на на­ред­ба­та-за­конъ за пра­во­пи­са, кой­то се из­пол­зва въ мо­мен­та въ Бъл­га­рия. Спо­редъ Васъ стру­ва ли си та­зи да­та да бѫ­де от­бѣ­лѣз­ва­на?

Проф. Ан­на-Ма­рия То­то­ма­но­ва: Спе­ци­ал­но, ед­ва ли. Но трѣб­ва да се пом­ни как­во се е слу­чи­ло то­га­ва, за­що­то про­мѣ­на­та въ пра­во­пи­са е на­ло­же­на отъ по­ли­ти­чес­ки­тѣ про­мѣ­ни, ко­и­то нас­тѫп­ватъ въ Бъл­га­рия слѣдъ съ­вѣт­ска­та оку­па­ция. Ние пов­та­ря­ме то­ва, ко­е­то Съ­вѣт­ска Ру­сия пра­ви съ своя пра­во­писъ слѣдъ ре­во­лю­ци­я­та прѣзъ 1917 г. Въ съ­от­вѣт­ствие съ иде­о­ло­ги­я­та и по-ско­ро съ …

Вижъ статията