БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

4 юли 2022 | година 4, брой 1

Статии отбелѣзани съ ключовата дума „интервю“

Божановъ: Ако нѣкой рѣши да прѣмахва МЕУ, ще трѣбва да обясни на избирателитѣ защо не иска да вкара държавата въ XXI вѣкъ

Министърътъ на електронното управление отчита голѣмъ напрѣдъкъ на електронната идентификация за едва шесть мѣсеца.

Бъл­гар­ски Ос­вѣ­до­ми­тель: Гос­по­динъ Бо­жа­новъ, пра­ви­тел­ство­то по­да­де ос­тав­ка въ по­не­дѣл­никъ. Как­ви сѫ най-важ­ни­тѣ по­доб­ре­ния въ елек­трон­но­то уп­рав­ле­ние, ко­и­то ус­пѣх­те да до­ве­де­те до край въ рам­ки­тѣ на ман­да­та си?

Бо­жи­даръ Бо­жа­новъ: Дър­жав­ни­тѣ ор­га­ни сѫ кон­сер­ва­рив­ни и го­лѣ­ми про­мѣ­ни ста­ватъ бав­но, тъй ка­то изис­кватъ ши­ро­ко об­сѫж­да­не и съг­ла­су­ва­не. И то­ва е ху­ба­во – дър­жа­ва­та трѣб­ва да е ус­той­чи­ва и прѣд­ви­ди­ма, а не за шесть мѣ­се­ца да мо­же да бѫ­де про­мѣ­ня­на изъ ос­но­ви (за­що­то не­ви­на­ги про­мѣ­на­та е къмъ доб­ро). На­ша­та цель е да про­мѣ­нимъ …

Вижъ статията

Димитъръ Гочевъ („Продължаваме промѣната“): Парламентътъ трѣбва да работи дори и да не може да състави правителство

Политическото кредо на кандидатъ-депутата е: свобода за прѣдприемчивитѣ и протегната рѫка за нуждаещитѣ се.

Ди­ми­търъ Го­чевъ е ад­во­катъ, прѣ­по­да­ва­тель въ Юри­ди­чес­ки фа­кул­тетъ на Со­фийс­кия уни­вер­си­тетъ. За из­бо­ри­тѣ на 14 но­ем­ври е кан­ди­датъ-де­пу­татъ отъ лис­та­та на „Про­дъл­жа­ва­ме про­мѣ­на­та“ въ 24 МИР, Со­фия, пре­фе­рен­ция 108.

Бъл­гар­ски Ос­вѣ­до­ми­тель: Отъ ко­го и какъ дой­де прѣд­ло­же­ни­е­то да бѫ­де­те въ лис­та­та на „Про­дъл­жа­ва­ме про­мѣ­на­та“ за из­бо­ри­тѣ на 14 но­ем­ври?

Отъ Ле­на Бо­рис­ла­во­ва, ко­я­то е часть отъ юри­ди­чес­кия екипъ на „Про­дъл­жа­ва­ме …

Вижъ статията

Любомиръ Гавриловъ: Бихъ останалъ въ ЦИК, ако виждахъ нѣкаква надежда да промѣнѭ нѣщо.

Споредъ бившия вече членъ на ЦИК комисията трѣбва не да се реформира, а да се разформира, защото самата ѝ сѫщность води не до експерность, а до изпълняване на партийни порѫчки.

Лю­бо­миръ Гав­ри­ловъ е про­фе­соръ по ма­те­ма­ти­ка въ уни­вер­си­те­та въ Ту­лу­за (Фран­ция). Отъ мно­го го­ди­ни се за­ни­ма­ва съ ор­га­ни­зи­ра­не на бъл­гар­ски­тѣ из­бо­ри въ чуж­би­на. На 11 май 2021 е наз­на­ченъ за членъ на Цен­трал­на­та из­би­ра­тел­на ко­ми­сия (ЦИК) отъ кво­та­та на „Има та­къвъ на­родъ“. По­да­ва ос­тав­ка на 15 ав­густъ и е за­мѣс­тенъ въ ко­ми­си­я­та отъ Гер­га­на Сто­я­но­ва на 10 сеп­тем­ври, ко­я­то е юристъ.

„Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“: Г-нъ Гав­ри­ловъ, за пръвъ пѫть сте членъ на ЦИК. Какъ дой­де прѣд­ло­же­ни­е­то да учас­тва­те въ ко­ми­си­я­та?

Лю­бо­миръ Гав­ри­ловъ: Съ менъ се свър­за прѣд­се­да­те­льтъ на XLV На­род­но съб­ра­ние, г-жа Ива Ми­те­ва. Тя ме по­тър­си по Вай­бъръ. Ка­то ви­дѣхъ сним­ка­та, по­мис­лихъ си, че нѣ­кой я е хак­налъ и до­ри не от­го­во­рихъ. На слѣд­ва­щия день все пакъ пи­сахъ и се ока­за, че на­ис­ти­на г-жа Ми­те­ва ми прѣд­ла­га да ста­на членъ на ЦИК.

Слѣдъ наз­на­ча­ва­не­то Ви „Има та­къвъ на­родъ“ под­дър­жа­ше ли връз­ка съ Васъ? Хо­ра­та смѣ­татъ, че ко­га­то нѣ­кой е прѣд­ло­женъ отъ пар­тия, той па­зи ней­ни­тѣ ин­те­ре­си. Та­ка ли се по­лу­чи при Васъ?

Хо­ра­та съ пра­во мис­лѭтъ та­ка. Въ моя слу­чай оба­че нѣ­ма­ше та­ко­ва нѣ­що. Отъ наз­на­че­ни­е­то до ос­тав­ка­та си съмъ ималъ ед­на срѣ­ща съ г-жа Ми­те­ва, прѣ­ди да се про­ве­дѫтъ из­бо­ри­тѣ на 11 юли. Срѣ­ща­та бѣ­ше петь ми­ну­ти, мно­го лю­бе­зенъ раз­го­воръ, съ цѣль да се за­поз­на­емъ на­жи­во.

Не бихъ ка­залъ, че е та­ко­ва по­ло­же­ни­е­то съ ос­та­на­ли­тѣ пар­ла­мен­тар­ни гру­пи. Има двѣ пар­ла­мен­тар­ни гру­пи, чи­и­то чле­но­ве рѣз­ко се от­ли­ча­ва­ха въ по­ве­де­ни­е­то си. Прѣ­ди всич­ко, прѣд­ста­ви­те­ли­тѣ на ГЕРБ, ко­и­то сѫ че­ти­ри­ма отъ пет­най­сеть, тѣ до­ри въ за­ла­та се­дѭтъ единъ до другъ, как­то всѣ­ки …

Вижъ статията

Божидаръ Божановъ (ДБ): Парламентарната логика не е аритметична, тя е логика на довѣрие

Божановъ заявява, че „Демократична България“ ще прѣговаря за конституционни и законови промѣни съ депутати, а не съ партийни централи

Бо­жи­даръ Бо­жа­новъ бѣ кан­ди­датъ за на­ро­денъ прѣд­ста­ви­тель въ 23 МИР Со­фия. Членъ е на „Да, Бъл­га­рия“ отъ ос­но­ва­ва­не­то на пар­ти­я­та прѣзъ 2017 г. Рѫ­ко­во­ди­тель е на меж­ду­на­род­но приз­на­та­та ком­па­ния „Логъ сен­ти­нелъ“, спе­ци­а­ли­зи­ра­на въ ки­беръ-си­гур­ность­та.

/media/bozhanov.jpg

До­во­ленъ ли сте отъ из­бор­ния ре­зул­татъ, кой­то пос­тиг­нах­те лич­но Вие и ко­а­ли­ция „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“?

Да, ре­зул­та­тътъ ми е об­на­деж­да­ващъ. По­лу­чихъ надъ 2000 пре­фе­рен­ции въ 23 МИР Со­фия, при по­ло­же­ние, че не съмъ пра­вилъ ак­тив­на кам­па­ния. То­зи ре­зул­татъ оба­че е и от­го­вор­ность. Мно­гок­рат­но съмъ каз­валъ и пов­та­рямъ, че граж­да­ни­тѣ мо­гѫтъ да гле­датъ на менъ ка­то на на­ро­денъ прѣд­ста­ви­тель. Как­во имамъ прѣд­видъ? Имамъ прѣд­видъ, че мо­гѫтъ да ми …

Вижъ статията

Маргарита Желѣзкова, политологъ: Българскитѣ граждани нѣматъ погледъ върху истинския процесъ, който може да доведе до образуване на правителство

Споредъ Желѣзкова продължителнитѣ прѣговори за правителство не означаватъ непрѣмѣнно нестабилность – стига да се прѣговаря за политика, а не за пари и длъжности

Мар­га­ри­та Же­лѣз­ко­ва е прѣ­по­да­ва­тель по по­ли­то­ло­гия въ уни­вер­си­те­та Твен­те въ гр. Ен­схе­де, Ни­дер­лан­дия, кѫ­дѣ­то жи­вѣе отъ 1993 г. За­ни­ма­ва се съ из­слѣ­до­ва­тел­ска дѣй­ность. Спе­ци­а­ли­зи­ра­ла е въ САЩ. По­нас­то­я­щемъ е об­щин­ски съ­вѣт­никъ отъ лис­та­та на пар­тия „Де­мок­ра­ти 66“ въ Ен­схе­де, градъ съ раз­мѣ­ра на Ста­ра За­го­ра.

/media/zhelyazkova.jpg

Г-жо Же­лѣз­ко­ва, прѣ­ди по-мал­ко отъ мѣ­сецъ се про­ве­до­ха пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри въ Ни­дер­лан­дия. Има ли сход­ства меж­ду по­ли­ти­чес­ко­то по­ло­же­ние въ та­зи стра­на и въ Бъл­га­рия?

При­тѣс­ня­ва ме раз­кѫ­са­ность­та на но­во­то на­род­но съб­ра­ние. То­ва, раз­би­ра се, е тен­ден­ция въ ев­ро­пейс­ки ма­щабъ. Въ Ни­дер­лан­дия, на из­бо­ри­тѣ прѣ­ди мѣ­сецъ, сѫ­що учас­тва­ха ре­кор­денъ брой пар­тии и мно­го отъ тѣхъ влѣ­зо­ха …

Вижъ статията

Проф. Янисъ Хараламбусъ: Опростяването на правописа води до загуба на информация

Университетскиятъ прѣподаватель и авторъ на шрифтове разказва за правописната реформа отъ 1982 г. замѣнила политониката (употрѣба на множество надредни знаци) съ монотоника (употрѣба на едно ударение)

(За­поз­най­те съ нѣ­кои ос­нов­ни въп­ро­си на ре­фор­ма­та на гръц­кия пра­во­писъ тукъ.)

Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель: Въ как­во се със­тои гръц­ка­та пра­во­пис­на ре­фор­ма отъ 1982 г.?

Проф. Янисъ Ха­ра­лам­бусъ: Въ нощь­та на 11 срѣ­щу 12 яну­а­ри 1982 г. е гла­су­ванъ отъ три­де­се­ти­на де­пу­та­ти (!) за­конъ за пра­ви­ла­та за за­пис­ва­не на уче­ни­ци­тѣ въ гим­на­зи­и­тѣ. То­зи за­конъ има вто­ри членъ, със­то­ящъ се отъ двѣ …

Вижъ статията

Д-ръ Г. Латевъ, БАН: Като часть отъ елита на нацията, ученитѣ сѫ длъжни да заематъ позиция по обществени въпроси

Споредъ астронома науката не може да бѫде аполитична, докато ѝ се налага да проси пари отъ управляващитѣ.

Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель: Д-ръ Ла­тевъ, раз­ка­же­те мал­ко за се­бе си – съ как­во се за­ни­ма­ва­те въ Бъл­гар­ска­та ака­де­мия на на­у­ки­тѣ, отъ кол­ко врѣ­ме сте въ ней­ни­тѣ струк­ту­ри?

д-ръ Ге­ор­ги Ла­тевъ: Още отъ мно­го ма­лъкъ рѣ­шихъ, че мо­я­та про­фе­сия ще бѫ­де ас­тро­номъ. Нас­то­я­вахъ да ми се обяс­ня­ватъ ма­те­ма­ти­чес­ки по­ня­тия, свър­за­ни съ ас­тро­но­ми­я­та, ка­то де­се­ти­ченъ ло­га­ри­тъмъ, си­нусъ, ма­каръ все още да не мо­жехъ да ги раз­бе­рѫ. Срѣд­но­то ми об­ра­зо­ва­ние бѣ­ше по ге­о­де­зия, за­що­то бѣхъ чулъ, че тя има об­що съ ас­тро­но­ми­я­та. Ока­за се, …

Вижъ статията

Проф. Ст. Буровъ: Съврѣменнитѣ българи би трѣбвало да се информиратъ какъвъ е билъ правописътъ прѣди 1945 г.

Специалистътъ по новобългарски езикъ смѣта, че не бива да бѣгаме отъ текстоветѣ, издадени прѣди 1945 г., а познаването на стария правописъ отговаря на една прагматична нужда.

Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель: Проф. Бу­ровъ, мно­зи­на виж­датъ съз­да­ва­не­то на гла­го­ли­ца­та отъ Ки­рилъ и Ме­то­дий прос­то ка­то съ­чи­ня­ва­не на фор­ми­тѣ на нѣ­кол­ко де­сет­ки бук­ви. Въ как­во всѫщ­ность се със­тои дѣ­ло­то имъ по съз­да­ва­не на ед­на но­ва аз­бу­ка?

проф. Ст. Бу­ровъ: Тол­ко­ва мно­го нѣ­ща се из­пис­ватъ всѣ­ка го­ди­на око­ло 24 май за Ки­рилъ и Ме­то­дий, …

Вижъ статията

Мѣсецъ на нестихващо напрежение между Македония и България

Ве­че цѣлъ мѣ­сецъ не стих­ва нап­ре­же­ни­е­то меж­ду Бъл­га­рия и Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния . Пос­лѣд­на­та въл­на бѣ око­ло праз­дни­ка 24 Май, кой­то отъ нѣ­кол­ко го­ди­ни се чес­тва и въ Ско­пие. Въ врѣ­ме­то на без­край­на прѣ­диз­бор­на кам­па­ния (covid-19 на­ло­жи от­ла­га­не­то на пар­ла­мен­тар­ни­тѣ из­бо­ри), двѣ­тѣ ос­нов­ни опо­зи­ци­он­ни пар­тии въ Ма­ке­до­ния СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ, во­дѭтъ …

Вижъ статията

Защо не бива да се довѣряваме на числата отъ медиитѣ за COVID-19

Д-ръ Л. Томовъ, НБУ: Развитието на пандемията може да се прѣдскаже при демографска разбивка за броя заразени и починали, твърди специалистътъ. Въ противенъ случай не виждаме по-далечъ отъ седмица.

Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель: Д-ръ То­мовъ, об­ръ­ща­ме се къмъ Васъ въ ка­чес­тво­то Ви на ма­те­ма­тикъ и на ав­торъ на на­уч­на пуб­ли­ка­ция* за труд­нос­ти­тѣ прѣдъ съв­рѣ­мен­ни­тѣ ме­дии, свър­за­ни съ об­ра­бот­ка­та и прѣд­ста­вя­не­то на дан­ни­тѣ. Съ как­ви ос­нов­ни проб­ле­ми се сблъс­кватъ ме­ди­и­тѣ по врѣ­ме на нас­то­я­ща­та пан­де­мия отъ COVID-19 ?

Д-ръ Лѫ­че­заръ То­мовъ: Ос­нов­ни­ятъ проб­лемъ е ро­ля­та на жур­на­лис­та на ме­ди­а­торъ (пос­рѣд­никъ) меж­ду об­щес­тве­ность­та и раз­лич­ни­тѣ ек­спер­ти, безъ са­ми­ятъ той да е ек­спертъ. По­не­же зна­ни­е­то на­рас­тва неп­рѣ­кѫс­на­то за цѣ­ло­то чо­вѣ­чес­тво, но на­ма­ля­ва за от­дѣл­ния ин­ди­видъ, жур­на­лис­тътъ се оказ­ва раз­пъ­натъ и в уяз­ви­ма по­зи­ция. Мно­го …

Вижъ статията

Проф. Тотоманова: Не може да се пише както се говори, това е врѣдна химера.

Професоръ по история на българския въ СУ твърди, че опростяването на правописа не води до повишаване на грамотностьта, а до илюзията за владѣене на родния езикъ.

„Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“: Проф. То­то­ма­но­ва, днесъ се на­вър­шватъ 75 го­ди­ни отъ об­на­род­ва­не­то въ „Дър­жа­венъ вѣс­тникъ“ на на­ред­ба­та-за­конъ за пра­во­пи­са, кой­то се из­пол­зва въ мо­мен­та въ Бъл­га­рия. Спо­редъ Васъ стру­ва ли си та­зи да­та да бѫ­де от­бѣ­лѣз­ва­на?

Проф. Ан­на-Ма­рия То­то­ма­но­ва: Спе­ци­ал­но, ед­ва ли. Но трѣб­ва да се пом­ни как­во се е слу­чи­ло то­га­ва, за­що­то про­мѣ­на­та въ пра­во­пи­са е на­ло­же­на отъ по­ли­ти­чес­ки­тѣ про­мѣ­ни, ко­и­то нас­тѫп­ватъ въ Бъл­га­рия слѣдъ съ­вѣт­ска­та оку­па­ция. Ние пов­та­ря­ме то­ва, ко­е­то Съ­вѣт­ска Ру­сия пра­ви съ своя пра­во­писъ слѣдъ ре­во­лю­ци­я­та прѣзъ 1917 г. Въ съ­от­вѣт­ствие съ иде­о­ло­ги­я­та и по-ско­ро съ …

Вижъ статията