ЗА­ЩО ПО­ЛИ­ТИ­КА­ТА?

Йор­данъ На­чевъ из­вър­вя­ва дъ­лъгъ пѫть отъ ри­су­ва­не­то до по­ли­ти­ка­та. И е на­яс­но, че за нѣ­кои то­ва мо­же да из­глеж­да мно­го аван­тю­рис­тич­но, но за не­го то­ва е осъз­натъ рискъ: „Азъ съмъ го­товъ да рис­ку­вамъ всич­ко, ко­е­то съмъ пра­вилъ до оп­рѣ­дѣ­ленъ мо­ментъ, но ис­камъ да на­со­чѫ вни­ма­ни­е­то и иде­и­тѣ си и да ин­вѣс­ти­рамъ цѣ­ла­та си енер­гия въ ед­на по­со­ка, ко­я­то въ слу­чая е да нап­ра­вѭ мал­ко по-до­бъръ свѣ­та, до­ри за ог­ра­ни­ченъ брой хо­ра, въ моя слу­чай за дѣ­ца“.

Въ „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“ срѣ­ща съ­миш­ле­ни­ци, мла­ди хо­ра, ко­и­то ра­бо­тѭтъ доб­ро­вол­но съ ед­на цель. „Пъл­но е съ хо­ра, ко­и­то меч­та­ѭтъ за ед­на по-доб­ра стра­на и зна­ѭтъ, че стра­на­та ни е спо­соб­на на мно­го по­ве­че“.

По врѣ­ме на про­тес­ти­тѣ прѣзъ лѣ­то­то на 2020 г. Йор­данъ На­чевъ се за­поз­на­ва съ Хрис­то Ива­новъ и има въз­мож­ность да му за­да­де всич­ки въп­ро­си, ко­и­то го въл­ну­ватъ, свър­за­ни съ об­ра­зо­ва­ние, енер­ге­ти­ка, сѫ­деб­на ре­фор­ма…

„Бѣ­ше же­лѣ­зенъ. Съ всѣ­ки от­го­воръ ус­пѣ­ва­ше да до­ба­ви по ед­но плюс­че къмъ ве­че сѫ­щес­тву­ва­ща­та ми оцѣн­ка за ра­бо­та­та на ДБ. Нак­рая ка­за „За­що не се вклю­чишъ къмъ мла­деж­ка­та ни ор­га­ни­за­ция“ и при та­ка­ва по­ка­на нѣ­ма­ше какъ да не се вклю­чѫ.“

Оп­рѣ­дѣ­ля кам­па­ни­я­та ка­то най-ин­те­рес­ния пе­ри­одъ въ жи­во­та си отъ го­ди­ни на­самъ.

ПРИ­Е­МАТЪ ЛИ ТЕ НА СЕ­РИ­ОЗ­НО?

„Азъ мис­лѭ, че нѣ­матъ из­боръ да не ме взе­мѫтъ на­се­ри­оз­но, за­що­то про­це­си­тѣ въ об­щес­тво­то вър­вѭтъ не­за­ви­си­мо отъ во­ля­та на ин­ди­ви­ду­ал­ни лич­нос­ти. Ще дамъ единъ не­га­ти­венъ при­мѣръ – До­налдъ Тръмпъ. Той не е прос­то лич­ность, ко­я­то по­веж­да тъл­па­та въ оп­рѣ­дѣ­ле­на по­со­ка, въ нѣ­ка­къвъ мо­ментъ тъл­па­та за­поч­ва да тър­си та­ки­ва ли­де­ри, ко­и­то сѫ ема­на­ция и най-мал­ко об­що крат­но меж­ду хо­ра­та. Тръмпъ е ре­зул­татъ отъ нас­тро­е­ни­я­та въ аме­ри­кан­ско­то об­щес­тво.

Про­це­си­тѣ въ об­щес­тво­то вър­вѭтъ не­за­ви­си­мо отъ во­ля­та на ин­ди­ви­ду­ал­ни лич­нос­ти

– Йор­данъ На­чевъ, ДБ.

Азъ и мно­го дру­ги мла­ди бъл­га­ри, ко­и­то ис­катъ про­мѣ­на­та, ние сме ре­зул­татъ отъ то­ва, ко­е­то об­щес­тво­то се стре­ми да пос­тиг­не. И то­ва да­ли ед­на гру­па въ оли­гар­хич­ния елитъ ще пог­лед­нѫтъ къмъ насъ и ще ни се из­смѣ­ѭтъ нѣ­ма ни­как­во зна­че­ние. Мо­гѫтъ да се при­ми­рѭтъ или по­не да не ни прѣ­чѫтъ. Съ мно­го врѣ­ме или съ мал­ко врѣ­ме Бъл­га­рия ще за­из­глеж­да та­ка как­то зас­лу­жа­ва да из­глеж­да.“

КАКЪ ДА ЗА­ДЪР­ЖИМЪ МЛА­ДИ­ТѢ ВЪ БЪЛ­ГА­РИЯ

„Нѣ­що, ко­е­то е мно­го важ­но и ко­е­то за­си­ли ико­но­ми­ка­та на Ру­мъ­ния, е то­ва, че тя съз­да­де въз­мож­нос­ти за но­ви прѣд­при­е­ма­чес­ки ини­ци­а­ти­ви. Бан­ка­та за бъл­гар­ско раз­ви­тие (ББР), ко­я­то би трѣб­ва­ло да е бан­ка, ко­я­то фи­нан­си­ра мик­ро и мал­ки прѣд­при­я­тия и имъ да­ва въз­мож­ность да стар­ти­ратъ, въп­рѣ­ки че сѫ рис­ко­ви, хо­ра, ко­и­то за­вър­шватъ уни­вер­си­тетъ или гим­на­зия, да­ва сто­ти­ци хи­ля­ди на биз­не­си свър­за­ни съ най-жес­то­кия оли­гар­хи­ченъ крѫгъ, кой­то Бъл­га­рия нѣ­ко­га е има­ла, крѫ­гътъ на ДПС и крѫ­гътъ око­ло ГЕРБ. Всич­ки тѣ­зи ко­руп­ци­он­ни еле­мен­ти сѫ на­вър­за­ни единъ къмъ другъ и та­зи ве­ри­га об­хва­ща не са­мо мла­ди­тѣ, ста­ри­тѣ, срѣд­ни­тѣ и всич­ки ос­та­на­ли и ги ка­ра да се за­мис­лятъ за Тер­ми­налъ 2, а тя мач­ка всѣ­как­ви въз­мож­нос­ти прѣдъ тѣх­но­то раз­ви­тие.

Азъ са­ми­ятъ съмъ тър­силъ въз­мож­нос­ти за кре­ди­ти­ра­не на мик­ро прѣд­при­я­тие, но се оказ­ва, че дър­жа­ва­та е за­е­та да по­ма­га на ма­фи­я­та. Ко­га­то тър­сишъ под­крѣ­па въ здра­ве­о­паз­ва­не­то, то е твър­дѣ за­е­то да се ре­фор­ми­ра; ко­га­то се обър­нешъ къмъ сѫ­деб­на­та сис­те­ма, се оказ­ва, че тя е твър­дѣ за­е­та да прѣс­лѣд­ва вра­го­ве­тѣ на власть­та и да мач­ка хо­ра­та, ко­и­то про­тес­ти­ратъ срѣ­щу власть­та. Об­ръ­ща­не­то къмъ дър­жа­ва­та за под­крѣ­па зву­чи смѣш­но до­ри.

Въ Бъл­га­рия цѣ­ли­ятъ па­заръ е оку­пи­ранъ и раз­прѣ­дѣ­ленъ отъ фе­о­дал­ни вла­дѣ­те­ли.

– Йор­данъ На­чевъ, ДБ.

Въ стра­ни ка­то САЩ, кѫ­дѣ­то нѣ­ма сил­но дър­жав­но при­сѫт­ствие, по­не нѣ­ма кой да прѣ­чи и то­ва от­ва­ря единъ го­лѣмъ, без­край­но го­лѣмъ па­заръ, въ кой­то мал­ка­та фир­мич­ка мо­же да учас­тва. Въ Бъл­га­рия цѣ­ли­ятъ па­заръ е оку­пи­ранъ и раз­прѣ­дѣ­ленъ отъ нѣ­как­ви фе­о­дал­ни вла­дѣ­те­ли и съ­от­вѣт­но нѣ­ма пѫть за ре­а­ли­за­ция. Отъ дру­га стра­на, ко­га­то пад­не единъ отъ еле­мен­ти­тѣ на та­зи ко­руп­ци­он­на пи­ра­ми­да, азъ смѣ­тамъ, че тя цѣ­ла­та ще рух­не ка­то кѫ­ща отъ кар­ти.“

Въз­мож­на ли е про­мѣ­на прѣд­видъ бъл­гар­ския ман­та­ли­тетъ?

„Не прос­то е въз­мож­на ра­ди­кал­на про­мѣ­на, тя е на пѫть да се слу­чи съв­сѣмъ ско­ро. Ман­та­ли­те­тътъ на бъл­га­ри­на про­из­ли­за отъ сто­ти­ци­тѣ го­ди­ни роб­ство, подъ ко­и­то е сѫ­щес­тву­ва­ла Бъл­га­рия, как­то и де­сет­ки­тѣ го­ди­ни со­ци­а­лис­ти­чес­ки ре­жимъ, въ кой­то се е реп­ре­си­ра­ла всѣ­как­ва фор­ма на ин­ди­ви­ду­а­ли­зъмъ и на про­тестъ.

Не прос­то е въз­мож­на ра­ди­кал­на про­мѣ­на, тя е на пѫть да се слу­чи съв­сѣмъ ско­ро.

– Йор­данъ На­чевъ, ДБ.

Оба­че ко­га­то мрън­катъ бъл­га­ри­тѣ, тѣ из­ра­зя­ватъ нѣ­как­ва фор­ма на не­съг­ла­сие, про­вѣ­ря­ватъ око­ло се­бе си об­щес­тво­то да­ли е на сѫ­що­то мнѣ­ние. Въ мо­мен­та, въ кой­то та­зи енер­гия се нат­ру­па, тя от­прищ­ва ед­на ог­ром­на въл­на на же­ла­ние за про­мѣ­на и из­вед­нъжъ, как­то каз­ва лю­би­ми­ятъ ми ав­торъ За­ха­ри Сто­я­новъ въ лю­би­ма­та ми кни­га „За­пис­ки по бъл­гар­ски­тѣ въз­ста­ния“, обик­но­ве­ни­тѣ ов­ча­ри, ко­и­то не зна­ѭтъ да че­тѫтъ и пи­шѫтъ, се прѣв­ръ­щатъ въ храб­ри вой­ни­ци, ко­и­то сѫ го­то­ви да сма­жѫтъ елит­на ог­ром­на ар­мия, ко­я­то сто­ти­ци го­ди­ни ги е реп­ре­си­ра­ла. Та­зи про­мѣ­на се за­дѣйс­тва поч­ти отъ са­мо се­бе си, ед­но мал­ко яд­ро отъ хо­ра, ко­и­то зна­ѭтъ как­во точ­но трѣб­ва да се нап­ра­ви и се по­я­вя­ватъ на пра­вил­но­то мѣс­то и въ пра­вил­но­то врѣ­ме. От­прищ­ватъ енер­ги­я­та на хо­ра­та и то­га­ва из­вед­нъжъ се случ­ватъ ра­ди­кал­ни про­мѣ­ни. Бъл­га­рия е спо­соб­на да се тран­сфор­ми­ра и да на­ка­ра дру­ги­тѣ да се озѣ­патъ. Азъ и хо­ра­та око­ло менъ сме хо­ра­та на то­зи бръс­начъ, кой­то е го­товъ да от­сѣ­че и да от­при­щи та­зи въл­на на об­щес­тве­на енер­гия, ко­я­то за­дѣйс­тва ог­ром­ни­тѣ про­мѣ­ни. Хо­ра­та, ко­и­то мрън­катъ, всѫщ­ностъ се ос­луш­ватъ за тѣ­зи, ко­и­то ще ги по­ве­дат…“

ЗА ОТИ­ВА­ЩО­ТО СИ ПРА­ВИ­ТЕЛ­СТВО

„Апар­та­ментъ гейтъ – гръб­на­кътъ на ед­на пар­тия, кой­то из­вед­нъжъ ве­че се оказ­ва опо­зи­ция. Той ве­че е съв­сѣмъ другъ чо­вѣкъ, заб­ра­венъ, нѣ­ма какъ да го раз­поз­на­ешъ – той има бра­да. То­ва е мно­го ва­женъ ак­центъ. Прѣ­ди по-мал­ко отъ двѣ го­ди­ни апар­та­ментъ гейтъ, а днесъ ве­че нѣ­ма съм­нѣ­ние въ не­го. Мис­лѭ, че бъл­га­ри­тѣ нѣ­ма да прос­тѭтъ и въ мо­мен­та, въ кой­то ГЕРБ из­пус­нѫтъ пос­лѣд­ния козъ, кой­то дър­жѫтъ – да пла­щатъ на всич­ки око­ло се­бе си съ дър­жав­ни па­ри, то­га­ва мис­лѭ, че тѣх­ни­тѣ съ­юз­ни­ци ще се из­па­рѭтъ. Хо­ра­та ще ис­катъ при­сѫ­ди, ще ис­катъ да ви­дѭтъ нѣ­ко­го по те­лѣ­ви­зи­я­та какъ по­лу­ча­ва на­ка­за­ние. Азъ лич­но ни­ко­га нѣ­ма да прос­тѭ то­ва, ко­е­то за 11 го­ди­ни ГЕРБ ус­пѣ да нап­ра­ви, тол­ко­ва па­ри да от­крад­не, все ед­но да прос­тишъ за прѣс­тѫп­ле­ни­я­та на со­ци­а­лиз­ма, за прѣс­тѫп­ле­ни­я­та на ко­му­нис­ти­тѣ слѣдъ Вто­ра­та свѣ­тов­на вой­на. Ние ще за­пом­нимъ уп­рав­ле­ни­е­то на ма­фи­я­та.“