БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

1 априлъ 2021 | година 3, брой 2

Мѣстниятъ любимецъ: младитѣ могѫтъ да успѣѭтъ въ България

Чете се за 6 минути

Споредъ Георги Недевъ отъ ГЕРБ е лесно да се иска промѣна, но безъ прѣко участие нищо не става.

Мѣс­тни­ятъ лю­би­мецъ се раз­ви­ва въ рам­ки­тѣ и тра­ди­ци­и­тѣ на пар­ти­я­та У. Прѣ­данъ ѝ е. Той е ам­би­ци­о­зенъ, раз­чи­та на сим­па­ти­и­тѣ и одоб­ре­ни­е­то на мѣс­тни­тѣ хо­ра. От­да­ва важ­но зна­че­ние на фи­гу­ри­тѣ, ко­и­то му по­ма­гатъ по пѫ­тя на­го­рѣ. Вѣр­ва, че мла­ди­тѣ, ко­и­то иматъ же­ла­ние, мо­гѫтъ да ус­пѣ­ѭтъ въ Бъл­га­рия.

Ге­ор­ги Не­девъ е кан­ди­датъ за де­пу­татъ отъ лис­та­та на ГЕРБ. На 30 го­ди­ни ве­че има опитъ ка­то об­щин­ски съ­вѣт­никъ, раз­ви­ва свой биз­несъ и се опит­ва да бѫ­де доб­ри­ятъ ли­ченъ при­мѣръ за мла­ди­тѣ.

ЗА­ЩО ПО­ЛИ­ТИ­КА­ТА?

Впус­нахъ се въ по­ли­ти­ка­та, за да про­мѣ­нѭ нѣ­що, за­що­то е мно­го лес­но да ис­ка­ме да се про­мѣ­ни нѣ­що, но ко­га­то не взе­ма­ме прѣ­ко учас­тие или не зна­емъ какъ и как­во да по­жер­тва­ме за ед­на про­мѣ­на, то­га­ва си ос­та­ва са­мо ед­но ис­ка­не. Ние сме хо­ра­та, ко­и­то трѣб­ва да про­мѣ­ня­ме. Не съмъ сто­ялъ прос­то вкѫ­щи и да си ка­жѫ „Ут­рѣ вли­замъ въ по­ли­ти­ка­та“. Сте­че­ни­е­то на об­сто­я­тел­ства­та ме срѣщ­на съ раз­лич­ни хо­ра и влѣ­зохъ въ по­ли­ти­ка­та за­ра­ди ли­деръ, за­ра­ди чо­вѣкъ, на ко­го­то сим­па­ти­зи­рахъ, а имен­но кмѣ­та на Ве­ли­ко Тър­но­во Да­ни­елъ Па­новъ. Не съмъ отъ ро­да по­ли­ти­ци, ко­и­то сѫ влѣз­ли нас­лѣд­стве­но или по­ра­ди нѣ­как­ви ин­те­ре­си. Нап­ро­тивъ, пос­лѣд­вахъ чо­вѣкъ, кой­то вър­ши ра­бо­та. Ха­ре­са ми са­ми­ятъ чо­вѣкъ и за­ра­ди то­ва рѣ­шихъ и азъ да се проб­вамъ да нап­ра­вѭ нѣ­що ху­ба­во и да учас­твамъ въ про­мѣ­на­та.

Влѣ­зохъ въ по­ли­ти­ка­та, слѣд­вай­ки чо­вѣкъ, кой­то вър­ши ра­бо­та.

– Ге­ор­ги Не­девъ, ГЕРБ.

Ка­то се вър­нѫ на­задъ въ врѣ­ме­то, за менъ глав­ни­ятъ фо­кусъ не е билъ коя е пар­ти­я­та – под­крѣ­пяхъ един­стве­но инж. Па­новъ и ко­га­то встѫ­пихъ ка­то об­щин­ски ко­ор­ди­на­торъ, ка­то осѫ­щес­твих­ме нѣ­кол­ко ини­ци­а­ти­ви, доб­ри идеи, ко­и­то имах­ме съ при­я­те­ли, ви­дѣхъ, че мо­же да учас­тва­ме въ та­зи про­мѣ­на.

/media/GNedev.jpg

Ге­ор­ги Не­девъ е кан­ди­датъ за на­ро­денъ прѣд­ста­ви­тель въ 4 МИР, Ве­ли­ко Тър­но­во. Сним­ка: ли­ченъ про­филъ въ Фейс­букъ.

Не­девъ приз­на­ва, че из­бо­ри­тѣ ще сѫ труд­ни, но и раз­чи­та на сим­па­ти­и­тѣ на мѣс­тни­тѣ хо­ра, ко­и­то си е спе­че­лилъ, за­ра­ди ра­бо­та­та, ко­я­то е свър­шилъ прѣзъ пос­лѣд­ни­тѣ го­ди­ни. Смѣ­та, че лич­ни­ятъ при­мѣръ е нѣ­що­то, ко­е­то трѣб­ва да се по­каз­ва, да се слѣд­ва и ко­га­то той е ус­пѣ­шенъ, то­га­ва и про­мѣ­на­та ще бѫ­де ус­пѣш­на.

ЗА ОТИ­ВА­ЩО­ТО СИ ПРА­ВИ­ТЕЛ­СТВО

Мал­ко по­ве­че да от­сѣ­ва­ме, по-мал­ко да се до­вѣ­ря­ва­ме вед­на­га на раз­лич­ни хо­ра, за­що­то всѣ­ко ста­до си има чер­на ов­ца, а въ по-го­лѣ­ми­тѣ ста­да сѫ нѣ­кол­ко. Ви­на­ги мо­же да се при­съ­е­ди­ни чо­вѣкъ къмъ да­де­на ор­га­ни­за­ция, за да из­влѣ­че ди­ви­дентъ. Ко­га­то си влѣ­зълъ съ та­ка­ва цель, мо­же да стиг­нешъ и мно­го да­лечъ и то­га­ва да си по­ка­жешъ ро­га­та… То­ва во­ди до спадъ, за­що­то всич­ко се дви­жи отъ чо­вѣш­кия фак­торъ. Ко­га­то вѫт­рѣш­ни­тѣ убѣж­де­ния на чо­вѣкъ не сѫ доб­ри, той нав­рѣж­да на ор­га­ни­за­ци­я­та въ ко­я­то е нав­лѣ­зълъ.

Ка­то ус­пѣхъ на пра­ви­тел­ство­то по­соч­ва на­ли­чи­е­то на мно­го мла­ди, и не са­мо, ра­бо­те­щи хо­ра въ ре­ди­ци­тѣ на ГЕРБ: „Азъ лич­но имамъ мно­го поз­на­ти, ко­и­то на­ис­ти­на ра­бо­тѭтъ, до­ри ра­бо­то­хо­ли­ци. Обър­на се вни­ма­ние и на ин­фрас­трук­ту­ра­та.“ Не­девъ ко­мен­ти­ра фак­та, че прѣзъ 2017 г. въ прог­ра­ма­та на ГЕРБ бѣ­ха вклю­че­ни ре­мон­ти на физ­кул­тур­ни са­ло­ни, а прѣзъ 2021 г. то­ва от­но­во е прѣ­диз­бор­но обѣ­ща­ние.

Ако си се кѫ­палъ въ не­дѣ­ля, нѣ­ма да се кѫ­пешъ от­но­во дру­га­та не­дѣ­ля ли? То­есть за единъ ман­датъ мо­гѫтъ да се ре­мон­ти­ратъ всич­ки физ­кул­тур­ни са­ло­ни, да рѣ­шимъ проб­ле­ма на цѣ­ла­та об­ласть и за дру­гия ман­датъ нѣ­ма да мис­лимъ ве­че за тѣхъ. То­ва не е съв­сѣмъ нор­мал­но, за­що­то има­ме мно­го физ­кул­тур­ни са­ло­ни, не са­мо въ об­ласть­та, а въ Бъл­га­рия. Ние въ об­ласть­та ще кан­ди­дат­ства­ме, ще ни одоб­рѭтъ два, три, че­ти­ри; до­го­ди­на пакъ ще трѣб­ва да кан­ди­дат­ства­ме, слѣд­ва­щия прог­ра­менъ пе­ри­одъ пакъ ще трѣб­ва да кан­ди­дат­ства­ме. Всич­ко ста­ва бав­но.

КАКЪ ДА ЗА­ДЪР­ЖИМЪ МЛА­ДИ­ТѢ ВЪ БЪЛ­ГА­РИЯ?

Азъ са­ми­ятъ съмъ из­лѣ­зълъ на 19-20-го­диш­на въз­расть отъ Бъл­га­рия, ка­то не съмъ сто­ялъ дъл­го врѣ­ме, трѣб­ва­ха ми нѣ­кол­ко лѣ­та и зи­ми да раз­бе­рѫ, че и въ Бъл­га­рия мо­жешъ да се оп­ра­вяшъ, ако си оп­ра­венъ. Да, на­вънъ из­кар­вахъ по-го­лѣ­ма циф­ра ка­то мѣ­сеч­на зап­ла­та, но при раз­прѣ­дѣ­ля­не­то по за­дъл­же­ния, ви­дѣхъ, че нѣ­ща­та го­рѣ-до­лу сѫ сход­ни. Да, стан­дар­тътъ е по-ви­сокъ, но рѣ­ша­вашъ – кан­та­рътъ е сѣ­мейс­тво, близ­ки, при­я­те­ли, па­ри. То­ва е ли­ченъ из­боръ, но смѣ­тамъ, че мла­ди­тѣ хо­ра трѣб­ва да из­лѣ­зѫтъ отъ стра­на­та, за да раз­гле­датъ на­вънъ, да ви­дѭтъ, да прѣ­цѣ­нѭтъ да­ли ис­катъ тамъ, да­ли ис­катъ тукъ.

Мла­ди­тѣ хо­ра трѣб­ва да из­лѣ­зѫтъ отъ стра­на­та, за да раз­гле­датъ на­вънъ, да ви­дѭтъ, да прѣ­цѣ­нѭтъ да­ли ис­катъ тамъ, да­ли ис­катъ тукъ.

– Ге­ор­ги Не­девъ, ГЕРБ.

Приз­на­ва, че за­поч­ва­не­то на свой биз­несъ за младъ чо­вѣкъ е труд­но „Ако сѫ­дѭ по се­бе си, си бѣ­ше труд­но, оп­рѣ­дѣ­ле­но. Стар­ти­рахъ съ единъ ком­пю­търъ и ед­на стая сту­де­на. Ле­ка-по­ле­ка, се­га се на­ми­рамъ въ офи­са, кой­то не е го­лѣмъ, имамъ нѣ­кол­ко ма­ши­ни, за щас­тие бан­ка­та ми се до­вѣ­ри, не ми трѣб­ва­ха мно­го па­ри, та­ка че за­ра­ди то­ва имамъ днесъ биз­не­са и про­дъл­жа­вамъ да го раз­рас­твамъ, тър­сѭ раз­лич­ни ва­ри­ан­ти. Не мо­гѫ да ка­жѫ, че е лес­но, свър­за­но е съ мно­го ра­бо­та…

На­дѣ­ва се, че мла­ди­тѣ, ко­и­то из­ли­затъ въ чуж­би­на, ще се вър­нѫтъ съ про­мѣ­не­но мис­ле­не, по-си­гур­ни и увѣ­ре­ни въ се­бе си и умѣ­ни­я­та си.

ВЪЗ­МОЖ­НА ЛИ Е ПРО­МѢ­НА ПРѢД­ВИДЪ БЪЛ­ГАР­СКИЯ МАН­ТА­ЛИ­ТЕТЪ?

Азъ съмъ срѣ­щалъ мно­го уп­рѣ­ци отъ хо­ра, ко­и­то съмъ ги виж­далъ въ 5 ч. да пи­ѭтъ би­ра до квар­тал­но­то ма­га­зин­че. Азъ въ 10 ч. ве­черь­та съмъ въ офи­са да из­клю­чѫ ма­ши­ни­тѣ. И ус­пѣ­ли­ятъ, и не­ус­пѣ­ли­ятъ чо­вѣкъ раз­по­ла­га съ 24 ча­са. Всѣ­ки чо­вѣкъ си раз­прѣ­дѣ­ля врѣ­ме­то, прѣ­цѣ­ня­ва да­ли ис­ка да ра­бо­ти или не. Ако нѣ­кой ис­ка нѣ­кой другъ да му нап­ра­ви доб­ро, ко­га­то той не ис­ка да го по­лу­чи, нѣ­ма какъ да ста­не. Ако мла­ди­тѣ хо­ра от­до­лу ид­ватъ съ раз­лич­но мис­ле­не, съ раз­ли­ченъ ман­та­ли­тетъ, ко­е­то е мно­го свър­за­но съ оби­кол­ка­та по свѣ­та, ако всѣ­ки за­поч­не да си гле­да мал­ко по­ве­че въ сво­я­та ку­пич­ка, то­га­ва ще е мно­го по-доб­рѣ съ си­гур­ность.

Ако всѣ­ки за­поч­не да си гле­да мал­ко по­ве­че въ сво­я­та ку­пич­ка, то­га­ва ще е мно­го по-доб­рѣ.

– Ге­ор­ги Не­девъ, ГЕРБ.

ПРИ­Е­МАТЪ ЛИ ТЕ НА СЕ­РИ­ОЗ­НО?

Ималъ съмъ сблъ­съ­ци съ по-въз­рас­тни отъ менъ хо­ра, ко­и­то сѫ въ по­ли­ти­ка­та, до­ри ко­и­то сѫ би­ли отъ мо­я­та пар­тия, но оцѣн­ка­та на всѣ­ки единъ по­ли­тикъ е на всѣ­ки че­ти­ри го­ди­ни.

Прѣзъ 2016 г. е пос­лѣ­денъ въ лис­та­та на ГЕРБЪ, но ус­пѣ­ва да влѣ­зе ка­то об­щин­ски съ­вѣт­никъ бла­го­да­ре­ние на под­крѣ­па отъ стра­на на при­я­те­ли и поз­на­ти. „Чо­вѣ­кътъ, кой­то съмъ билъ прѣ­ди да влѣ­зѫ въ по­ли­ти­ка­та, сѫ го оцѣ­ни­ли и за­то­ва и прѣ­ди ед­на го­ди­на на мѣс­тни­тѣ из­бо­ри азъ съмъ чо­вѣ­кътъ съ най-мно­го прѣ­фе­рен­ции, кме­тътъ на Ве­ли­ко Тър­но­во има 629 прѣ­фе­рен­ции, азъ имамъ 610 и имамъ въ гр. Де­бе­лецъ 74 бю­ле­ти­ни, ко­и­то сѫ не­ва­лид­ни, то­есть то­ва е ед­на оцѣн­ка. И азъ съмъ из­хар­чилъ 0 лв за из­бо­ри. Вли­зай­ки съ та­къвъ вотъ и съ та­ка­ва оцѣн­ка отъ хо­ра­та, нѣ­ма какъ да не ме при­е­мѫтъ на се­ри­оз­но го­лѣ­ми­тѣ по­ли­ти­ци, за­що­то ни­ка­къвъ го­лѣмъ по­ли­тикъ не си, ако не си свър­шилъ нѣ­що за хо­ра­та. Да, ше­гу­ва­ха се, има­ше раз­ни под­хвър­ля­ния, но ко­га­то влѣ­зохъ съ та­ка­ва под­крѣ­па отъ хо­ра­та, нѣ­какъ си нѣ­ща­та, ко­и­то каз­вамъ, ве­че се взе­матъ на се­ри­оз­но… Нѣ­ма зна­че­ние на кол­ко го­ди­ни си, важ­но е какъ се об­ръ­щашъ къмъ хо­ра­та, то­ва, ко­е­то си го­товъ да нап­ра­вишъ за на­се­ле­но­то мѣс­то.