БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

1 априлъ 2021 | година 3, брой 2

Маргарита Желѣзкова, политологъ: Българскитѣ граждани нѣматъ погледъ върху истинския процесъ, който може да доведе до образуване на правителство

Чете се за 9 минути

Споредъ Желѣзкова продължителнитѣ прѣговори за правителство не означаватъ непрѣмѣнно нестабилность – стига да се прѣговаря за политика, а не за пари и длъжности

Мар­га­ри­та Же­лѣз­ко­ва е прѣ­по­да­ва­тель по по­ли­то­ло­гия въ уни­вер­си­те­та Твен­те въ гр. Ен­схе­де, Ни­дер­лан­дия, кѫ­дѣ­то жи­вѣе отъ 1993 г. За­ни­ма­ва се съ из­слѣ­до­ва­тел­ска дѣй­ность. Спе­ци­а­ли­зи­ра­ла е въ САЩ. По­нас­то­я­щемъ е об­щин­ски съ­вѣт­никъ отъ лис­та­та на пар­тия „Де­мок­ра­ти 66“ въ Ен­схе­де, градъ съ раз­мѣ­ра на Ста­ра За­го­ра.

/media/zhelyazkova.jpg

Г-жо Же­лѣз­ко­ва, прѣ­ди по-мал­ко отъ мѣ­сецъ се про­ве­до­ха пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри въ Ни­дер­лан­дия. Има ли сход­ства меж­ду по­ли­ти­чес­ко­то по­ло­же­ние въ та­зи стра­на и въ Бъл­га­рия?

При­тѣс­ня­ва ме раз­кѫ­са­ность­та на но­во­то на­род­но съб­ра­ние. То­ва, раз­би­ра се, е тен­ден­ция въ ев­ро­пейс­ки ма­щабъ. Въ Ни­дер­лан­дия, на из­бо­ри­тѣ прѣ­ди мѣ­сецъ, сѫ­що учас­тва­ха ре­кор­денъ брой пар­тии и мно­го отъ тѣхъ влѣ­зо­ха въ пар­ла­мен­та. Об­що 17 пар­тии си дѣ­лѭтъ 150 де­пу­тат­ски мѣс­та. Та­зи раз­дро­бе­ность я има и на об­щин­ско ни­во – въ Ен­схе­де има 39 об­щин­ски съ­вѣт­ни­ци отъ 13 пар­тии. Не мо­же да сѫ­щес­тву­ватъ 13 раз­лич­ни ви­зии за об­щес­тво­то!

По­ли­ти­чес­ка­та раз­по­кѫ­са­ность е тен­ден­ция въ Ев­ро­па, но не мо­же да сѫ­щес­тву­ватъ 13 раз­лич­ни ви­зии за об­щес­тво­то.

– Мар­га­ри­та Же­лѣз­ко­ва, по­ли­то­логъ.

Въ Бъл­га­рия про­це­сътъ е край­но тре­во­женъ. Ста­ва въп­росъ за нѣ­как­ва смѣсь от ико­но­ми­чес­ки ин­те­ре­си, тър­се­не на прѣд­ста­ви­тел­ство за го­лѣ­ми гру­пи хо­ра и мо­да­та по­ли­ти­ка­та да се прѣд­ста­вя ка­то сблъ­съкъ на лич­нос­ти. Още прѣ­ди ре­зул­та­ти­тѣ отъ из­бо­ри­тѣ да сѫ би­ли обя­ве­ни, всич­ки за­поч­ватъ да се ка­ратъ и да каз­ватъ съ ко­го нѣ­ма да уп­рав­ля­ватъ. Прѣ­ди из­бо­ри­тѣ не е яс­но съ ко­го ще се уп­рав­ля­ва, слѣдъ тѣхъ сѫ­що­то.

На как­во се дъл­жи ус­пѣ­хътъ на „Има та­къвъ на­родъ“, ко­и­то из­мѣс­ти­ха БСП ка­то вто­ра по­ли­ти­чес­ка си­ла?

Нѣ­кои се съм­нѣ­ва­ха въ ус­пѣ­ха на Сла­ви Три­фо­новъ. Не знаѭ кѫ­дѣ сѫ би­ли прѣзъ пос­лѣд­ни­тѣ де­сеть го­ди­ни, оба­че. Ка­то из­клю­чи­тел­но из­вѣс­тна лич­ность, Три­фо­новъ яв­но мо­же да мо­би­ли­зи­ра мно­го хо­ра. Той се впис­ва въ ед­но раз­ви­тие об­що за всич­ки ев­ро­пейс­ки дър­жа­ви – въз­хо­дътъ на по­пу­лис­тки­тѣ пар­тии.

Най-яв­на­та ус­по­ре­ди­ца е съ дви­же­ни­е­то „Петь звѣз­ди“ въ Ита­лия. Плат­фор­ма­та му на­пом­ня и за хо­лан­дска­та „Фо­румъ за де­мок­ра­ция“, ко­я­то, по­не на хар­тия, мно­го дър­жи на чес­ти до­пит­ва­ния до граж­да­ни­тѣ, т.е. прѣ­ка де­мок­ра­ция. Тер­ми­нътъ „по­пу­ли­зъмъ“ оба­че трѣб­ва да се упот­рѣ­бя­ва прѣд­паз­ли­во. То­зи ети­кетъ чес­то би­ва лѣп­ванъ на коя да е из­вън­сис­тем­на пар­тия. Пар­ти­я­та на Сла­ви Три­фо­новъ е по­пу­лис­тка, до­кол­ко­то ни­кой не знае как­ва точ­но по­ли­ти­ка ще во­ди тя. Тя прос­то оби­ра гла­со­ве­тѣ на онѣ­зи, ко­и­то виж­датъ въ нея нѣ­що „дру­го“. Но то­зи филмъ въ Бъл­га­рия ве­че сме го гле­да­ли мно­го пѫ­ти: из­ли­за нѣ­как­ва но­ва пар­тия и всич­ки про­ек­ти­ратъ вър­ху нея же­ла­ния и въж­де­ле­ния.

„Има та­къвъ на­родъ“ оби­ра гла­со­ве­тѣ на онѣ­зи, ко­и­то виж­датъ въ нея нѣ­що дру­го. Но то­зи филмъ въ Бъл­га­рия ве­че сме го гле­да­ли.

– Мар­га­ри­та Же­лѣз­ко­ва, по­ли­то­логъ.

Плас­то­ве­тѣ въ Ев­ро­па се раз­мѣс­тватъ из­клю­чи­тел­но мно­го – трѣб­ва да бѫ­демъ вни­ма­тел­ни ка­къвъ видъ де­мок­ра­ция ис­катъ хо­ра­та. Но нѣ­какъ смѣш­но е да оти­вашъ на из­бо­ри по сис­те­ма­та на прѣд­ста­ви­тел­на­та де­мок­ра­ция и да но­сишъ плат­фор­ма за прѣ­ка де­мок­ра­ция. Има про­ти­во­рѣ­чие. Аб­со­лют­но не­о­сѫ­щес­тви­мо е цѣ­ла­та ма­ши­на на прѣд­ста­ви­тел­на­та де­мок­ра­ция да бѫ­де уни­що­же­на и за­мѣс­те­на съ прѣ­ки до­пит­ва­ния до граж­да­ни­тѣ.

Срав­ня­вай­ки съ по­доб­ни фор­ма­ции въ дру­ги ев­ро­пейс­ки дър­жа­ви, смѣ­тамъ, че пар­ла­мен­тар­на­та гру­па на „Има та­къвъ на­родъ“ нѣ­ма да бѫ­де ус­той­чи­ва. Въ нея сѫ съб­ра­ни всѣ­как­ви хо­ра, съ всѣ­как­ви идеи и це­ли. Ед­ни отъ тѣхъ сѫ иде­а­лис­ти, дру­ги служ­бо­гон­ци... То­ва е ед­на по­ли­ти­чес­ки амор­фна пар­тия, ко­я­то те­пър­ва ще има нуж­да отъ по­ли­ти­чес­ка дис­цип­ли­на, за да мо­же изоб­що да фун­кци­о­ни­ра.

Пар­ти­я­та на Вил­дерсъ въ Ни­дер­лан­дия, нап­ри­мѣръ, изоб­що не е пар­тия. Тя е сдру­же­ние – въ не­го ли­де­рътъ ко­ли и бѣ­си, ста­ва как­во­то той рѣ­ши. Дру­га ли­дер­ска пар­тия – „Фо­румъ за де­мок­ра­ция“ на Ти­е­ри Бодè – бѣ раз­тър­се­на отъ ан­ти­се­мит­ски скан­далъ. Нѣ­кои на­пус­на­ха, пос­лѣ се вър­на­ха... Ка­ра­ха се, сдоб­ря­ва­ха се... То­зи видъ цир­ко­ве очак­вамъ да ги има и въ Бъл­га­рия.

Доб­рѣ ли е, че „пат­ри­о­тич­ни­тѣ“ фор­ма­ции не ус­пѣ­ха да влѣ­зѫтъ въ пар­ла­мен­та, въп­рѣ­ки че за­ед­но иматъ око­ло 9%?

Те­ма­та за „пат­ри­о­тич­ни­тѣ“ фор­ма­ции е мно­го слож­на. Мно­го доб­рѣ, че тѣхъ ги нѣ­ма въ но­вия пар­ла­ментъ. Тѣ­зи пар­тии ус­пѣ­ха да ядо­сатъ мно­го хо­ра – вклю­чи­тел­но и менъ – съ лич­ни оби­ди, съ мно­го край­ни из­каз­ва­ния и съ край­но врѣд­ни вѫт­рѣш­но- и вън­шно­по­ли­ти­чес­ки рѣ­ше­ния. Отъ дру­га, ка­къвъ вотъ оби­ратъ тѣ­зи „пат­ри­о­тич­ни“ фор­ма­ции? За тѣхъ гла­су­ватъ и не­до­вол­ни­тѣ отъ Ев­ро­пейс­кия съ­юзъ, и тѣ­зи съ нос­тал­гич­ни нас­тро­е­ния...

За­що оба­че тѣ­зи пар­тии ги нѣ­ма въ пар­ла­мен­та? До­нѣ­кѫ­дѣ за­що­то „нор­мал­ни­тѣ“ пар­тии из­зе­ха ри­то­ри­ка­та имъ и за­поч­на­ха сѫ­що да наб­лѣ­гатъ на раз­ни пат­ри­о­тич­ни и на­ци­о­на­лис­ти­чес­ки еле­мен­ти. То­ва ва­жи най-ве­че за БСП и за ГЕРБ.

„Нор­мал­ни­тѣ“ пар­тии за­поч­на­ха сѫ­що да наб­лѣ­гатъ на раз­ни пат­ри­о­тич­ни и на­ци­о­на­лис­ти­чес­ки еле­мен­ти.

– Мар­га­ри­та Же­лѣз­ко­ва, по­ли­то­логъ.

Де­мок­ра­тич­ни­тѣ си­ли оба­че нап­ра­ви­ха грѣш­ка, ка­то де­мо­ни­зи­ра­ха то­зи на­ци­о­на­ли­зъмъ. Има хо­ра, ко­и­то се смѣ­татъ за чес­тни пат­ри­о­ти – съ цѣ­ла­та слож­ность на то­ва оп­рѣ­дѣ­ле­ние. Има мно­го на­чи­ни да оби­чашъ ро­ди­на­та си. Не всич­ки на­ци­о­на­лис­ти сѫ ан­ти­ев­ро­пей­ци, не всич­ки сѫ изос­та­на­ли. Ан­ти­пат­ри­о­тич­на­та ри­то­ри­ка оби­ди часть отъ граж­да­ни­тѣ – пат­ри­о­тиз­мътъ бѣ­ше прѣ­ка­ле­но ос­мѣнъ, прѣ­ка­ле­но ока­ри­ка­ту­ренъ.

За­що „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“ пе­че­ли въ Со­фия, а не вли­за до­ри въ чел­на­та трой­ка въ ос­та­на­ла­та часть отъ стра­на­та?

За­що­то Бъл­га­рия е стра­на­та съ най-го­лѣ­мо со­ци­ал­но и всѣ­как­во не­ра­вен­ство въ Ев­ро­па. Меж­ду сто­ли­ца­та и всич­ко ос­та­на­ло зѣе ог­ром­на про­пасть. Тя е въ ико­но­ми­чес­ко, въ кул­тур­но, въ со­ци­ал­но, въ по­ли­ти­чес­ко... въ всѣ­как­во от­но­ше­ние. Къмъ то­ва раз­дѣ­ле­ние – меж­ду сто­ли­ца и про­вин­ция, меж­ду об­ра­зо­ва­ни и не­об­ра­зо­ва­ни, меж­ду бо­га­ти и бѣд­ни, меж­ду бъл­га­ри и ро­ми – се до­ба­ви и раз­дѣ­ле­ни­е­то меж­ду бъл­га­ри въ Бъл­га­рия и бъл­га­ри въ чуж­би­на. То от­дав­на се из­пол­зва. Раз­дѣ­ле­ни­я­та се за­дъл­бо­ча­ватъ и азъ не виж­дамъ обе­ди­ня­ва­ща плат­фор­ма.

Всич­ки ис­ка­ме да има пра­во­ва дър­жа­ва, да има за­кон­ность, да има проз­рач­ность. Нѣ­ща­та оба­че сѫ свър­за­ни – ка­то нѣ­машъ как­во да ядешъ, нѣ­ма да мис­лишъ за ре­фор­ма въ пра­во­сѫ­ди­е­то. И ма­зо­ли да хва­немъ на ези­ци­тѣ отъ пов­та­ря­не, че има нуж­да отъ пра­во­ва дър­жа­ва, хо­ра­та пакъ си виж­датъ нѣ­ща­та по другъ на­чинъ. Мис­лѫ, че трѣб­ва да раз­бе­ремъ, че „сис­те­ма­та“ нѣ­ма да се рѣ­ши съ ед­ни ре­во­лю­ци­он­ни из­бо­ри. Та­зи „сис­те­ма“ е из­гра­де­на на ос­но­ви­тѣ на дру­га­та, не­раз­ру­ше­на­та сис­те­ма отъ прѣ­ди 1989 г. и не ми се вѣр­ва да ми­не съ ед­но „ме­те­не“ на „бок­лу­ци“.

Ще има ли все пакъ пра­ви­тел­ство?

Хи­по­те­за­та „Има та­къвъ на­родъ“, „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“ и „Из­пра­ви се! Мут­ри, вънъ!“ да из­лѫ­чѫтъ пра­ви­тел­ство ми се стру­ва край­но не­вѣ­ро­ят­на прѣд­видъ ис­то­ри­я­та и плат­фор­ми­тѣ на тѣ­зи пар­тии и ко­а­ли­ции. За­що ще се съ­би­ратъ? Как­во точ­но ще пра­вѭтъ за­ед­но? Не мо­же прог­ра­ма­та на ед­но уп­рав­ле­ние да е „Ай­де да сва­лимъ Бой­ко“. Трѣб­ва по­зи­тив­на плат­фор­ма, ко­я­то да обе­ди­ня­ва и тя не е са­мо въ смѣ­на­та на струк­ту­ри­тѣ. Нап­ри­мѣръ кли­ма­тич­ни­тѣ про­мѣ­ни въ Ни­дер­лан­дия сѫ ед­на отъ ос­нов­ни­тѣ те­ми въ прѣ­го­во­ри­тѣ. А у насъ „еко­ло­зи­тѣ“ сѫ все още нѣ­как­ва ек­зо­ти­ка ед­ва ли не. Ху­ба­во е, че зе­ле­ни­тѣ влѣ­зо­ха въ пар­ла­мен­та, все пакъ.

Не ис­камъ да га­даѭ – по­ли­ти­чес­ки врач­ки въ Бъл­га­рия има дос­та­тъч­но, тѣ сто­ѭтъ и пра­вѭтъ нѣ­как­ви смѣт­ки тамъ. Въз­при­е­мамъ по­зи­ци­я­та на по­ли­то­ло­га ка­то на­уч­на, а не ка­то чо­вѣкъ, кой­то да вли­яе на об­щес­тве­но­то мнѣ­ние. Нѣ­ма да гра­дѭ нѣ­как­ви слож­ни те­о­рии, а ще се ог­ра­ни­чѫ да го­во­рѭ отъ нѣ­как­ва дис­тан­ция и са­мо за нѣ­ща, ко­и­то знаѭ. За­то­ва прѣд­по­чи­тамъ да нап­ра­вѭ па­ра­лелъ съ про­це­са, кой­то те­че въ Ни­дер­лан­дия. Си­ту­а­ци­я­та е дос­та сход­на съ бъл­гар­ска­та. Пар­тия на до­се­гаш­ния пре­ми­еръ Рю­те спе­че­ли и пакъ е най-го­лѣ­ма. Слѣдъ то­ва ста­на единъ го­лѣмъ скан­далъ – Рю­те бѣ хва­натъ да лъ­же – и въ мо­мен­та шан­со­ве­тѣ да със­та­ви чет­вър­то пра­ви­тел­ство сѫ ни­щож­ни. Ни­кой не ис­ка да уп­рав­ля­ва съ не­го. Но ка­то най-го­лѣ­ма пар­тия, той не мо­же да бѫ­де за­о­би­ко­ленъ.

Вто­ра­та си­ла сѫ „Де­мок­ра­ти 66“, ко­и­то сѫ цен­трис­тка пар­тия и за да уп­рав­ля­ватъ, имъ трѣб­ва и „дѣс­но“ кри­ло. А лѣ­ви­тѣ пар­тии за­гу­би­ха мно­го на тѣ­зи из­бо­ри, всѣ­ка по раз­лич­ни при­чи­ни. При­ли­ки­тѣ съ Бъл­га­рия сѫ мно­го – и тукъ се пра­вѭтъ нѣ­как­ви смѣт­ки, но въ сѫ­що­то врѣ­ме се во­дѭтъ и се­ри­оз­ни прѣ­го­во­ри за по­ли­ти­ки. До­кол­ко­то ми е из­вѣс­тна бъл­гар­ска дѣйс­тви­тел­ность, оба­че, у насъ вѣ­ро­ят­но въ мо­мен­та се во­дѭтъ дру­ги раз­го­во­ри, за съв­сѣмъ раз­лич­ни нѣ­ща.

Про­дъл­жи­тел­но­то об­ра­зу­ва­не на пра­ви­тел­ство не е неп­рѣ­мѣн­но нес­та­бил­ность.

– Мар­га­ри­та Же­лѣз­ко­ва, по­ли­то­логъ.

Про­дъл­жи­тел­но­то об­ра­зу­ва­не на пра­ви­тел­ство не е неп­рѣ­мѣн­но нес­та­бил­ность. Въп­ро­сътъ е как­во точ­но се пра­ви въ то­ва врѣ­ме – да­ли се во­дѭтъ па­зар­лъ­ци за па­ри и длъж­нос­ти, или се го­во­ри за прин­ци­пи и по сѫ­щес­тво. Въ ни­дер­лан­дска­та по­ли­ти­чес­ка тра­ди­ция, ко­а­ли­ци­я­та ви­на­ги е би­ла нѣ­как­ва срѣд­на стой­ность на по­ли­ти­ки­тѣ на пар­ти­и­тѣ, ко­и­то я об­ра­зу­ватъ.

Бъл­гар­ски­тѣ по­ли­ти­ци оба­че сѫ мно­го по-ра­ди­ка­ли­зи­ра­ни и мно­го труд­но ще се на­мѣ­рѭтъ обе­ди­ня­ва­щи точ­ки. Но­ви из­бо­ри сѫ мно­го вѣ­ро­ят­ни, но не и за­дъл­жи­тел­ни. Не е из­клю­че­но нѣ­как­во спо­ра­зу­мѣ­ние да бѫ­де пос­тиг­на­то – бъл­гар­ски­тѣ пар­тии сѫ фа­сад­ни, задъ тѣхъ сто­ѭтъ ико­но­ми­чес­ки ин­те­ре­си. Мо­же би имен­но по та­зи ли­ния нѣ­кои ще си стис­нѫтъ рѫ­цѣ­тѣ и ще се раз­бе­рѫтъ.

Бъл­гар­ски­тѣ граж­да­ни нѣ­матъ пог­ледъ вър­ху ис­тин­ския про­цесъ, кой­то мо­же да до­ве­де до об­ра­зу­ва­не на пра­ви­тел­ство.

– Мар­га­ри­та Же­лѣз­ко­ва, по­ли­то­логъ.

Бъл­гар­ски­тѣ граж­да­ни нѣ­матъ пог­ледъ вър­ху ис­тин­ския про­цесъ, кой­то мо­же да до­ве­де до об­ра­зу­ва­не на пра­ви­тел­ство. До­ка­то въ Ни­дер­лан­дия има проз­рач­ность на по­ли­ти­чес­кия про­цесъ, ко­я­то е аб­со­лют­но не­мис­ли­ма въ Бъл­га­рия.

Нѣ­кои виж­датъ ка­то ос­нов­на за­да­ча на но­вия пар­ла­ментъ про­мѣ­на на из­бор­ния ко­дексъ. Нуж­но ли е то­ва на­ис­ти­на?

Го­во­ри се за про­мѣ­на въ ме­ха­ни­ка­та на гла­су­ва­не. „Дай да нап­ра­вимъ елек­трон­но гла­су­ва­не, дай да нап­ра­вимъ по­щен­ско гла­су­ва­не“. Гла­су­ва­не­то оба­че е единъ со­ци­а­ленъ про­цесъ. Нуж­но е на из­бо­ри да се го­во­ри за по­ли­ти­ка, за плат­фор­ми, а не да се усъ­вър­шен­ства ме­ха­ни­ка­та на гла­су­ва­не­то.

Нуж­но е на из­бо­ри да се го­во­ри за по­ли­ти­ка, за плат­фор­ми, а не да се усъ­вър­шен­ства ме­ха­ни­ка­та на гла­су­ва­не­то.

– Мар­га­ри­та Же­лѣз­ко­ва, по­ли­го­логъ.

На ни­дер­лан­дски­тѣ из­бо­ри се гла­су­ва съ хар­тия и мо­ливъ. Дър­жа­ва, ко­я­то въ тех­но­ло­гич­но от­но­ше­ние е на свѣт­лин­ни го­ди­ни прѣдъ Бъл­га­рия, не е въ­ве­ла елек­трон­но гла­су­ва­не. Съ тех­ни­чес­ки по­доб­ре­ния нѣ­ма да се по­доб­ри ка­чес­тво­то на из­бор­ния про­цесъ. Кой­то ис­ка да лъ­же, ви­на­ги ще на­мѣ­ри на­чинъ да го пра­ви. Онѣ­зи 50%, ко­и­то не гла­су­ва­ха на таз­го­диш­ни­тѣ из­бо­ри, нѣ­ма да го нап­ра­вѭтъ до­ри и да има елек­трон­но и по­щен­ско гла­су­ва­не.

По­ло­же­ни­е­то въ Бъл­га­рия е тѫж­но, за­що­то са­мо ед­на ше­па хо­ра се опит­ватъ да пра­вѭтъ нѣ­що.