Политическото кредо на кандидатъ-депутата е: свобода за прѣдприемчивитѣ и протегната рѫка за нуждаещитѣ се.

Ди­ми­търъ Го­чевъ е ад­во­катъ, прѣ­по­да­ва­тель въ Юри­ди­чес­ки фа­кул­тетъ на Со­фийс­кия уни­вер­си­тетъ. За из­бо­ри­тѣ на 14 но­ем­ври е кан­ди­датъ-де­пу­татъ отъ лис­та­та на „Про­дъл­жа­ва­ме про­мѣ­на­та“ въ 24 МИР, Со­фия, пре­фе­рен­ция 108.

Бъл­гар­ски Ос­вѣ­до­ми­тель: Отъ ко­го и какъ дой­де прѣд­ло­же­ни­е­то да бѫ­де­те въ лис­та­та на „Про­дъл­жа­ва­ме про­мѣ­на­та“ за из­бо­ри­тѣ на 14 но­ем­ври?

Отъ Ле­на Бо­рис­ла­во­ва, ко­я­то е часть отъ юри­ди­чес­кия екипъ на „Про­дъл­жа­ва­ме про­мѣ­на­та“ и съ ко­я­то сме ра­бо­ти­ли въ ми­на­ло­то. Оба­ди се пър­во за да об­сѫ­димъ кон­кре­тенъ пра­венъ въп­росъ. Из­вѣс­тно врѣ­ме слѣдъ то­ва прѣд­ло­жи и да се вклю­чѫ ка­то кан­ди­датъ.

Б. О.: За­що при­ех­те прѣд­ло­же­ни­е­то?

Пър­во­на­чал­но не бѣхъ по­ло­жи­тел­но нас­тро­енъ и от­ка­захъ. Раз­го­ва­рях­ме още, об­сѫ­дихъ съ сѣ­мейс­тво­то си, съ ко­ле­ги и съ при­я­те­ли. За менъ ос­нов­ни­ятъ въп­росъ бѣ­ше да­ли мо­гѫ да се до­вѣ­рѭ на то­зи екипъ и на тѣ­зи хо­ра. Ще бѫ­дѫтъ ли тѣ смис­ле­ни, не­за­ви­си­ми, бор­бе­ни? Прѣ­цѣ­нихъ, че мо­гѫ да се до­вѣ­рѭ - за­то­ва при­ехъ по­ка­на­та, рѣ­шихъ да се до­вѣ­рѭ и „да ско­чѫ“. Всѣ­ки день се убѣж­да­вамъ, че бѣ­ше пра­вил­но­то рѣ­ше­ние.

Б. О.: Во­дачъ на лис­та­та въ Ва­шия МИР е Ки­рилъ Пет­ковъ. Какъ ще съ­бе­ре­те пре­фе­рен­ции?

Не мис­лѭ мно­го по то­зи въп­росъ. По­ве­че съмъ от­бо­ренъ иг­рачъ, на­дѣ­вамъ се да ус­пѣѭ да по­мог­нѫ за доб­ро­то прѣд­ста­вя­не на цѣ­лия екипъ.

Б. О.: Ли­дер­ска пар­тия ли е „Про­дъл­жа­ва­ме про­мѣ­на­та“?

„Про­дъл­жа­ва­ме про­мѣ­на­та“ съ­би­ра дос­та сил­ни ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти, хо­ра съ мнѣ­ние и по­зи­ция. Не съмъ си­гу­ренъ, че е въз­мож­но при та­зи кон­фи­гу­ра­ция да се раз­вие ка­то кла­си­чес­ка „ли­дер­ска“ пар­тия, по­доб­но на ГЕРБ. Въ мо­мен­та об­щес­тво­то поз­на­ва най-ве­че Ки­рилъ Пет­ковъ и Асѣнъ Ва­си­левъ, но задъ тѣхъ стои со­ли­денъ екипъ - то­ва ще ста­ва все по-оче­вид­но за всич­ки съ врѣ­ме­то.

Б. О.: Мно­зи­на срав­ня­ватъ бър­зия въз­ходъ на „Про­дъл­жа­ва­ме про­мѣ­на­та“ съ ус­пѣ­ха на „Има та­къвъ на­родъ прѣзъ ап­рилъ и юли. Как­ви сѫ раз­ли­ки­тѣ меж­ду два­та про­ек­та?

Не съмъ си­гу­ренъ, че мо­жемъ да го­во­римъ за бързъ въз­ходъ на ИТН. Отъ мно­го врѣ­ме се знае, че Сла­ви има по­ли­ти­чес­ки ам­би­ции, ко­и­то за­поч­на­ха съ ор­га­ни­зи­ра­ния отъ не­го ре­фе­рен­думъ. Та­ка че спо­редъ менъ ус­пѣ­хътъ на ИТН бѣ­ше ре­зул­татъ отъ плав­но и доб­рѣ пла­ни­ра­но ид­ва­не на по­ли­ти­чес­ка­та сце­на.

Ис­ка­ме прѣ­мах­ва­не на фи­гу­ра­та на глав­ния про­ку­роръ.

Двѣ­тѣ фор­ма­ции се раз­ли­ча­ватъ по тол­ко­ва мно­го нѣ­ща, че не знамъ от­кѫ­дѣ да за­поч­нѫ. Прог­ра­ми­тѣ сѫ мно­го раз­лич­ни - и за сѫ­деб­на сис­те­ма, и за ико­но­ми­чес­ка по­ли­ти­ка, за здра­ве­о­паз­ва­не­то. Нап­ри­мѣръ, при сѫ­деб­на­та ре­фор­ма ние ис­ка­ме прѣ­мах­ва­не на фи­гу­ра­та на глав­ния про­ку­роръ. ИТН ис­катъ за­паз­ва­не на глав­ния про­ку­роръ, но да се из­би­ра по раз­ли­ченъ на­чинъ, чрѣзъ из­бо­ри.

Има раз­ли­ка и въ цѣ­лос­тния под­ходъ. Сла­ви Три­фо­новъ е единъ отъ най-ус­пѣш­ни­тѣ прѣд­при­е­ма­чи въ ис­то­ри­я­та ни. Хо­ра­та очак­ва­ха да прѣ­не­се опи­та и хъ­са си на по­ли­ти­чес­ка­та сце­на, но то­ва не се слу­чи - прѣд­по­че­те да ос­та­не на за­денъ планъ.

Въ „Про­дъл­жа­ва­ме про­мѣ­на­та“ та­ко­ва скри­ва­не ед­ва ли е въз­мож­но - всич­ки сме на пър­ва ли­ния и се раз­да­ва­ме.

Б. О.: Как­во е Ва­ше­то по­ли­ти­чес­ко кре­до? Дѣ­сенъ ли сте?

Дѣс­на­та идея - въ сми­сълъ на „мал­ка“ дър­жа­ва и ог­ра­ни­че­ни ре­гу­ла­ции - е мно­го прив­лѣ­ка­тел­на за всѣ­ки младъ и здравъ чо­вѣкъ, кой­то ис­ка да се до­ка­же. Ра­бо­тишъ де­но­нощ­но и се на­дѣ­вашъ, че дър­жа­ва­та ще пос­та­ви въз­мож­но най-мал­ко прѣч­ки прѣдъ меч­ти­тѣ ти. За­то­ва дѣс­на­та идея мно­го ми ха­рес­ва­ше, ко­га­то те­пър­ва тър­сѣхъ ре­а­ли­за­ци­я­та си.

Дър­жа­ва­та трѣб­ва да на­ма­ли бю­рок­ра­ци­я­та.

Про­дъл­жа­вамъ да вѣр­вамъ, че дър­жа­ва­та трѣб­ва да на­ма­ли бю­рок­ра­ци­я­та и да­де сво­бо­да на прѣд­при­ем­чи­ви­тѣ хо­ра да ус­пѣ­ватъ съ чес­тенъ трудъ и доб­ри идеи.

Но сѫ­щев­рѣ­мен­но мис­лѭ, че ка­то об­щес­тво сме длъж­ни да се гри­жимъ за онѣ­зи, ко­и­то из­пит­ватъ труд­нос­ти - би­ло то за­ра­ди бо­лесть или ико­но­ми­чес­ки нес­по­лу­ки. Не­об­хо­ди­ма е со­ли­дар­ность, та­ка че всѣ­ки да има спо­койс­тви­е­то, че при нор­мал­ни жи­тейс­ки зат­руд­не­ния нѣ­ма да из­пад­не задъ бор­да.

Та­ка че кре­до­то ми е то­ва: сво­бо­да за прѣд­при­ем­чи­ви­тѣ и про­тег­на­та рѫ­ка за нуж­да­е­щи­тѣ се.

На­пос­лѣ­дъкъ „дѣ­сенъ“ се раз­би­ра ка­то со­ци­ал­но кон­сер­ва­ти­венъ чо­вѣкъ, на ко­го­то му лип­сва със­тра­да­ние.Та­къв „дѣ­сенъ“ ни­ко­га не съмъ билъ, нѣ­ма и да бѫ­дѫ.

Има и още нѣ­що. На­пос­лѣ­дъкъ „дѣ­сенъ“ се раз­би­ра и по другъ на­чинъ - ка­то со­ци­ал­но кон­сер­ва­ти­венъ чо­вѣкъ, на ко­го­то му лип­сва със­тра­да­ние и ми­ло­сър­дие. Ко­ра­во­сър­де­ченъ къмъ раз­лич­ни­тѣ и мал­цин­ства­та. Та­къв „дѣ­сенъ“ ни­ко­га не съмъ билъ, нѣ­ма и да бѫ­дѫ.

Б. О.: Трѣб­ва ли но­ви­ятъ да пар­ла­ментъ да тво­ри за­ко­ни и да наз­на­ча­ва на от­го­вор­ни длъж­нос­ти (уп­ра­ви­тель на БНБ, кон­сти­ту­ци­о­ненъ сѫ­дия…), ако не мо­же да със­та­ви пра­ви­тел­ство?

Да, то­ва е за­дъл­жи­тел­но. Дър­жа­ва­та ни е из­гра­де­на съ иде­я­та, че има­ме пос­то­ян­но дѣйс­тващъ пар­ла­ментъ - безъ не­го всич­ко е об­ре­че­но на ба­венъ раз­падъ. Мно­го рис­ко­во е важ­ни ин­сти­ту­ции, на ко­и­то се крѣ­пѭтъ цѣ­ли ин­дус­трии (ка­то БНБ), да бѫ­дѫтъ ос­та­ве­ни на са­мо­текъ. За­то­ва пар­ла­мен­тътъ трѣб­ва да свър­ши въз­мож­но най-мно­го ра­бо­та до­ка­то за­се­да­ва, безъ зна­че­ние да­ли ще се фор­ми­ра пра­ви­тел­ство или не. То­ва е въ ин­те­ресъ на всич­ки.

Б. О.: Вие сте юристъ. Как­ви би­ха би­ли Ва­ши­тѣ пър­ви за­ко­но­да­тел­ни ини­ци­а­ти­ви?

За менъ е мно­го важ­но да за­поч­немъ сѫ­деб­на­та ре­фор­ма - най-доб­рѣ още въ пър­вия день на ра­бо­та на НС. То­ва оз­на­ча­ва по­не пре­мах­ва­не на т.нар. спе­ци­а­ли­зи­ра­но пра­во­сѫ­дие, въ­веж­да­не на сѫ­де­бенъ кон­тролъ вър­ху ак­то­ве­тѣ на про­ку­ра­ту­ра­та, ог­ра­ни­ча­ва­не пра­во­мо­щи­я­та на глав­ния про­ку­роръ.

Ис­камъ да за­поч­нѫ съ пос­те­пен­но въ­веж­да­не на прин­ци­пи­тѣ и ин­сти­ту­ти­тѣ на Зе­ле­на­та сдѣл­ка.

Въ сфе­ра­та на окол­на­та срѣ­да и енер­ге­ти­ка­та ис­камъ да за­поч­нѫ съ пос­те­пен­но въ­веж­да­не на прин­ци­пи­тѣ и ин­сти­ту­ти­тѣ на Зе­ле­на­та сдѣл­ка. Пър­во­то ми прѣд­ло­же­ние въ та­зи об­ласть би би­ло за въ­веж­да­не въ на­ше­то за­ко­но­да­тел­ство на т.нар. „об­щнос­ти за въ­зоб­но­вя­е­ма енер­гия“, ко­е­то да до­ве­де до об­лек­ча­ва­не на ре­жи­ма за про­из­вод­ство на елек­три­чес­ка енер­гия отъ въ­зоб­но­вя­е­ми из­точ­ни­ци.

Б. О.: Въ коя пар­ла­мен­тар­на ко­ми­сия бих­те ис­ка­ли да учас­тва­те?

Ко­ми­си­я­та по прав­ни въп­ро­си и Ко­ми­си­я­та по вън­шна по­ли­ти­ка.

Б. О.: Кои сѫ ос­нов­ни­тѣ грѣш­ки на прѣд­ход­ни­тѣ пар­ла­мен­ти, ко­и­то ще по­ло­жи­те лич­но уси­лия да се из­бег­нѫтъ то­зи пѫть?

При­е­ма­ха се ло­бис­тки за­ко­ни, безъ об­щес­тве­но об­сѫж­да­не, по­нѣ­ко­га безъ мо­ти­ви и безъ оцѣн­ка на въз­дѣйс­тви­е­то. То­ва сѫ по­роч­ни прак­ти­ки, ко­и­то трѣб­ва да спрѫтъ.