Три мѣсеца слѣдъ 4 априлъ – отново парламентарни избори
Чете се за 4 минути
На 11 юли ще се проведѫтъ вторитѣ парламентарни избори за годината. Въпросътъ е само единъ: ще иматъ ли „партиитѣ на промѣната“ абсолютно мнозинство?
Редовнитѣ парламентарни избори отъ 4 априлъ доведоха до патова ситуация: най-високъ резултатъ отново имаше партията на Бойко Борисовъ ГЕРБ, но никой не пожела да се коалира съ нея, за да ѝ осигури парламентарно мнозинство. Противно на очакванията на всички социолози, на второ мѣсто бѣ не БСП, а партията на Слави Трифоновъ – „Има такъвъ народъ“. Именно нейниятъ отказъ да прѣговаря за каквото и да е съ ГЕРБ, БСП и ДПС („партиитѣ на статуквото“) доведе и до новитѣ избори, които прѣдстоѭтъ на 11 юли.
ПОЛИТИЧЕСКИТѢ ЛАГЕРИ
Българската политическа сцена вече не се доминира отъ отдѣлни партиитѣ, а отъ коалиции и „лагери“ – тъй като никой не е достатъчно силенъ, за да бѫде факторъ самъ, политическитѣ играчи се групиратъ повече или по-малко формално. ГЕРБ сѫ въ коалиция съ маргинализиранитѣ остатъци отъ СДС, БСП сѫ въ коалиция съ единъ купъ партийки, които никой не е чувалъ; коалиции сѫ и „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри, вънъ!“. Единствено ДПС и „Има такъвъ народъ“ на Слави Трифоновъ сѫ самостоятелни партии съ тежесть въ политиката.
Парламентарнитѣ избори на 11 юли трѣбва да дадѫтъ отговоръ на единъ-единственъ въпросъ: ще иматъ ли „Има такъвъ народъ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри, вънъ!“ повече отъ 50% отъ мѣстата въ парламента? Условно групирани заедно, тѣзи три политически субекта днесъ се наричатъ „партии на промѣната“; срѣщу тѣхъ стоѫтъ „партиитѣ на статуквото“ ГЕРБ, БСП и ДПС, които сѫ участвали въ всички управления въ послѣднитѣ 20 години, но като по магия все сѫ така невинни.
Нѣма страшно да има и трети, и четвърти избори.
– Тошко Йордановъ, „Има такъвъ народъ“
Ако „партиитѣ на промѣната“ съберѫтъ нужнитѣ имъ 121 депутати и ако успѣѭтъ да се разберѫтъ помежду си, тѣ ще образуватъ правителство и ще управляватъ безъ да има нужда да обръщатъ внимание на старитѣ играчи. Ако обаче не съберѫтъ мнозинство, не е изключено да има отново парламентарни избори. На 7 юли, въ ефира на „Нова Телевизия“ Тошко Йордановъ отъ ИТН заяви въ правъ текстъ, че „нѣма страшно да има и трети, и четвърти избори“.
РАЗЛИЧНОТО НА 11 ЮЛИ
Какво изобщо дава основание да се мисли, че изборнитѣ резултати на 11 юли ще сѫ различни отъ резултатитѣ на 4 априлъ?
На първо мѣсто, изборитѣ се организиратъ отъ нова Централна избирателна комисия (ЦИК). Макаръ да заседава само деветь пѫти, XLV Народно събрание промѣни правилата на Изборния кодексъ (ИК) и лиши ГЕРБ отъ блокираща квота въ ЦИК, кѫдѣто всички рѣшения ще взематъ съ мнозинство отъ 2/3. Макаръ повечето членове на новата ЦИК да сѫ участвали и въ прѣдишнитѣ ѝ състави, сѫществена разлика е присѫтствието на „Има такъвъ народъ“, отъ която партия е излѫчена и прѣдседателката на ЦИК, Камелия Нейкова. Друга, по-скоро символична разлика, е отсѫтствието на самозванитѣ патриоти отъ ВМРО, НФСБ, ВОЛЯ и други абсурдни партийки.
На второ мѣсто, изборитѣ се провеждатъ при управляващо служебно правителство, назначено отъ президента Руменъ Радевъ. По врѣме на изборитѣ на 4 априлъ управляваше Бойко Борисовъ и щедро пръскаше държавни пари, за да подмами повече избиратели. Днесъ служебното правителство прави ежедневни разкрития на мръснитѣ корупционни схеми на ГЕРБ. Борисовъ не е побѣденъ, но съ сигурность е по-слабъ – едно е да ръсишъ глупости прѣдъ избиратели, нѣщо което той винаги е правилъ, друго е да ръсишъ и пари, нѣщо, което той днесъ не може да прави.
На трето мѣсто, отмѣнени сѫ ограниченията за брой избирателни секции въ чужбина. На 4 априлъ българитѣ извънъ Европейския съюзъ имаха право на най-много 35 избирателни секции въ страна. На 11 юли въ Великобритания ще има 130 секции, въ Турция – 110, въ САЩ – надъ 50. Общиятъ брой секции въ чужбина ще е почти 600. Прѣзъ априлъ тѣ бѣха 465.
На послѣдно мѣсто по значение, но не и по зрѣлищность, е въвеждането на задължително машинно гласуване въ всички секции съ повече отъ 300 избиратели. Твърди се, че липсата на хартиени бюлетини ще доведе до по-честни избори? Нима досега сѫ били нечестни? Не е ясно. Едно обаче е ясно – невалидни гласове практически нѣма да има. На машината се натиска бутонъ – нѣма какъ да не натиснешъ нито единъ или пъкъ два, нѣма какъ да объркашъ знака въ квадратчето или цвѣта на химикала, съ който го правишъ.